Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 17.04.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  9402 по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 1703 от 05.01.2017 г., постановено по гр.д. № 56256/2015 г. на СРС, 73 състав, е осъдено ЗАД „В.“ с ЕИК *******да плати на ищеца „З.Л.И.“ АД с ЕИК *******следните суми: на осн. чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД - 1249,25 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 31.7.2014 г. в гр.Враца при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с per. №*******, в чиито права е встъпил ищеца с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка - полица №930013011202 от 19.12.2013 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. с per. №ВР0227АК, с който автомобил виновно са причинени вредите, ведно със законна лихва за периода от 17.9.2015 г. до изплащане на вземането, и осн. чл.78, ал.1 ГПК следните суми: 467,44 лв. за направените разноски по настоящото дело, съразмерно на уважената час от иска.

Това решение е обжалвано в срок от ответника "Д.з." АД-правоприемник на ЗАД В., с доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оплакванията по въззивната жалба са относно невъзприетото от първоинстанционния съд възражение на товтеника, направено с отговора на исковата молба, че участвалия в процесното ПТП л.а. „БМВ ЗЗОИ” е с различни характеристики от тези на фабрично произведения л.а. ..БМВ ЗЗОИ” с шаси № WBAWB520XJV77477 и с неавтентичен номер на шаси.,  т.е., увреденият автомобил е различен от действителния л.а. „БМВ ЗЗОИ” с шаси № WBAWB520XJV77477, съответно от застрахования такъв.

Въззиваемата страна-ищец „З.Л.И.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение, е валидно, но е недопустимо.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и спрямо процесуално ненадлежна страна.

С исковата молба на „З.Л.И.“ АД е предявено регресното право на това дружество по чл.213 от КЗ/отм./ за заплатеното от дружеството обезщетение на увредения собственик на застрахованото МПС от деликт-ПТП, настъпило на 21.04.2014 г. в гр.Враца., при което дружеството е встъпило в правата на увредения срещу  ответника като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. , причинил виновно ПТП-то.

Видно от мотивите на обжалваното решение и от неговия диспозитив- между които няма разминаване, първоинстанционният съд се е  произнесъл относно настъпване на ПТП на дата 31.07.2014 г. Ето защо, с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по различен предмет на иска- относно вреди като настъпили на друга дата, а не на тази, посочена с исковата молба, по отношение на кояго дата ответникът не е направил възражение с отговора по чл.131 от ГПК. В тази насока въззивният съд съобрази, че СРС с доклада си по чл.146 от ГПК е приел за безспорни факти, както са били посочени в исковата молба и неоспорени с отговора по чл.131 от ГПК, а едва с решението по същество е отразил, че застрахователното събитие  се сочи да е настъпило на друга дата, която датат е отразена и в диспозитива на съдебното решение. Искът обхваща както обстоятелествена част, така и петитум на същият, и от тях се извежда правното му основание. При несъотвествие на изложеното в исковата молба относно датата на застрахователното събитие, от една страна, и съдържанието на решението в неговите мотиви и диспозитив,  от друга страна, е налице произнасяне от СРС по различен предмет на спора, поради което въззивният съд намира, че решението е постановено по непредявен иск, което го прави недопустимо.

Налице е и друго основание за недопустимост на обжалваното решение. В хода на първоинстанционното производство е настъпило преобразуване чрез вливане на пърпвоначалния ответник ЗАД „В.“ с ЕИК *******в "Д.з." АД с ЕИК *******, като е заличено като търговец ЗАД „В.“ с ЕИК *******. Този факт е отразен в процеса, и с определение от откритото съдебно заседание на 01.04.2016 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник по иска в процеса универсалния правоприемник "Д.з." АД на мястото на първоначалния такъв ЗАД „В.“. Първоинстанционтото решение обаче е постановено спрямо ненадлежна в процеса страна- ЗАД „В.“, което дружество и не съществува вече като правен субект. За процесуланата правоспособност и дееспособност на страните в процеса, и за надлежното извършване на процесуалните действия то страните, съдът следи служебно съгласно чл.7, ал.1 от ГПК. В случая съдебният акт е постановен спрямо ненадлежна страна, която е прекратила своето съществуване в правния мир, и чието участие в делото е прекратено преди приключване на устните прения, което прави постановеният съдебен акт по същество на спора недопустим ( ср. и т.5 от ТР № 182013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК обжалваното решение, постановено по непредявен иск и срещу ненадлежна страна, следва да се обезсили и делото да се върне на СРС за произнасяне по предявения иск и спрямо надлежния товетник. При този изход на служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението.

По разноските: Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК на разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето въззивно производство.

Воден от изложеното, СГС

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1703 от 05.01.2017 г., постановено по гр.д. № 56256/2015 г. на СРС, 73 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                      2.