РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Белоградчик, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200048 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. Н. от с. Д., обл. В., ул.”Т.” № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 89/01.02.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което са му наложени наказания : „глоба” в размер на по 100,00 лв. на
основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ
и „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено
нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и е постановено на осн. чл.273 ал.1
от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението и
вещите, послужили за извършването му / съответно 2,00 пр. куб. м. дърва за
горене от вида “дъб”, и МПС – л.а. м.“Нисан Терано” с рег.№ ТХ 1059 ХТ/.
В жалбата се твърди не законосъобразност на НП, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи същото, отрича се
фактическата обстановка, излагана в АУАН И НП, наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения и в АУАН и в НП. В с.з. жалбоподателят
лично не се явява, но се представява от адвокат, който заявява, че поддържа
жалбата, навежда доводи за недоказаност на деянията, поради неустановен
1
час на извършването им, а от там и невъзможност да се установи извършител
при няколко присъствали лица на местонарушенията, твръди се неяснота и
разминаване относо броя на приетите за извършени от АНО деяния и
наложените наказания, още – че нормите на чл.213 ал.1 от ЗГ са бланкетни, а
не са обвързани с контретните приложими такива – от поздаконови
нормативни актомве / НКОГТ и НСГ/, иска отмяната на НП - по принцип в
цялост, но и алтернативно – поне в частта, в която е постановено отнемането
на МПС, тъй като стойността на същото е много по-висока от стойността на
предмета на деянието, доказано от експеритаза по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в
писмена защита по казуса изразява становище за доказаност на деянията,
авторът им и неговата вина, поради което НП следвало да се потвърди.
Твърди се липса на признак „маловажност“, правилно определени наказания
„глоби“, както и законосъобразно постановяване отнемането в полза на
държавата на предмета и средството за извършване на нарушенията.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 04.01.2023 г. св. Ст. С. и Ив. Н. /гл. специалисти при ИАГ/ били
командиролвани като контролен екип за опазване на горските територии/ в
обл. В.. Поради това те обходили землищата на с. Д.д., с. С. и с. Я.. Така, в
късния следобед, стоейки на хълм срещу друг такъв, до манастира „Д.д.“, / в
землището на с. Д., съседно на землището на самото с. Д.д. – ноторо известно
на съда/ дочули шум от моторен трион. Преценили, че в този отсрещен хълм
се режат дърва в тгората и решили да проверят законосъобразността на
дейността. С помощта на бинокъл установили спрян автомобил на хълма
насреща им и две лица, едно от които боравело /рязало дървета/ с триона. Със
своя автомобил, свидетелите се отрпавили към хълма насреща, пътьом дори
спирали да заслушат – още ли има звуци от разане на дърва. Когато
приближили съвсем „добиващите дъра“ спряли, и ги набллюдавали известно
време, - едното лице товарело вече отрязани дървета в МПС м. „Нисан
Терано“, а друтого – ги режело с триона – като стволове от земята и после на
по дължина от 30 см. След като автомобилът им се напълнил с дъвра, двамата
седнали в него и потеглили. Водач на МПС бил този, който режил дървата.
2
Непосредствено след потеглянето им обаче, още на черен път в гората, били
спрени от служителите на ИАГ. Последните потърсили съдействие, като
повикали и полиция и техни колеги от РДГ-Берковица. Разпоредили на
непознатите лица в „Нисан“ – а да го прикарат до близкия асфалтов път и там
извършили проверка по ЗГ. Установили самоличността на лицата, липсата на
КГМ върху дървата и липсата на превозен билет за тях, също липсата на
въобще издаване позволително за сеч за терена, от който се режели и
товарели дървата. На място, на асфалтовия път, свид. И. Н. съставил КП №
200077, и разпоредил задържането на МПС и моторния трион, които се
оказали на водча на „Нисан“-а – жалбоподателят Св. Н.. Последният дори
оказал съпротива, проявил неподчинение при предаване на вещите, а за
дървата обяснил, че си реже да „собствени нужди“. Проверяващите измерили
количеството дърва в автомобил на Св. Н. - кубатурата им била 2,00 пр.
куб.м. Видът на дъвата бил „дъб“ и били сурови.
Св. Ст. С. също на място, съставил и АУАН № 89 от 04.01.2023 г. на
жалбопод. С. Н., за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, като вписал в
него, като свидетел на установяване на нарушението – колегата си,
присъствал на откриване на нарушенията и съставил КП. Тов. Автомобилът и
дървата били задържани по повод акта, и оставени срещу разписка на
отговорно пазене при служител на ДГС-Белоградчик. Св. Н. подписал акта и
приел копие от него, без да вписва изрични възражения в него.
На 01.02.2023 г. въз основа на акт № 89/22 г., съставен от Ив. н., е
издадено обжалваното НП № 89/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.
В хода насъдебното производство, съдът е събрал доказателства за
собствеността на л.а. м. „Нисан“ модел „Терано“ с рег. № ТХ 1059 ХТ – а
именно, че той е притежание на жалбоподателя. Съдо така, съдът е назначил
провеждането на съдебно-оценителна експретиза, която е представила по
делото заключение за стойностите на същия този автомобил – 3 100,00 лв. и
на дървата предмет на деянията – 240,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично само основателна.
По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и
3
авторство на С. А. Н. за деянията, приписвани му с акта и НП.
Жалбоподателят е бил лично видян и впоследствие спрян за проверка от
служители на ИАГ – актосъставителят Ст. С. и колегата му Ив. Н.. Те са
констатирали безспорно приетите от съда за истинни факти – в гора, в
землището на с. Д., в района на манастир „Д.д.“, жалбоподат. Св. Н. е
осъществявал дейност – рязане, чрез моторен трион, на дървета от ГФ, без да
им издадено за това разрешение – надлежно позволително за сеч, без да има
поставена марка – КГМ върху отрязаните дървета, а след това - с МПС /
негова собственост, м.”Нисан Терано ” с рег. № ТХ 1059 ХТ/, жалбоподателят
Св. Н. извършвал превоз /“транспортирал” / 2,00 пр. куб. м. дърва за горене от
вида „дъб“. Водачът на посоченото МПС не е притежавал превозен билет за
така транспортираната дървесина.
Независимо в случая, че заедно в гората със Св. Н. е имало още едно
лице, което е товарело дървата в МПС, то отговороността на самия Св. Н.
правило е ангажирана за неговото противоправно поведение – това, което
лично свидетелите по делото Ст. С. и Ив. Н. са набюдавали – разяне лично, и
само от Св. Наденов, на дърва в гората, и лично от него управляване на МПС
с натоварените нерегламентирано добити дърва. Съдействието за товарене на
дървата в автомобила, което е оказвало второто присъствало на
местонарушениеята лице, е оценено от проверяващите служители на ИАГ
спрямо личното отношениие към порявите на това второ лице – респ. то е
обвинето / чрез съставяне на друг АУАН, който не е предмет на това дело/ за
неговата си противоправна деъйност – събиране, товарене и т.н. на дървата.
Тази дейност, не обуславя отпадане по някакъв начин на отговорността на
жалбопод. Св. Н. за личните му , противоправни действия.
Възражението на представителя на жалбоподателя, че не било
установено кое от двете лица, заблязани на местонарушението е извършвало
сечта, е неоснователно. В показанията си свидетелите изрично заявиха, че са
имали видимост и са констатирали кой е боравел с моторния трион и кой
само е товарел отрязаните вече дървета в автомобила. Безспорно свидетелите
указват и кой е упрвалявал последниия. Неоснователно е и възражението, че
има съществен пропуск при установяване на нарушенията, т.к. не е
конктатиран безспорно часът на извършването им и поради по-късният
момент от денонощието, свидетелите не са могли да установят и
4
извършителя. Двамата разпитани свидетели по случая, не отрекоха , че са
наблюдавали рязането на дървата в късния следобед на 04.01.23 г., и двамата
потхвърдиха, че видимост, с оглед С.ата, е имало и са забелязали лицето
което реже, а то впоследсвие е било и водач на МПС. За съда няма съмнение в
обстоятелството, че дървата са били добити и извозвани от жалбоподателя
именно.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
административните нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, за
което е и обвинен с АУАН и санкциониран с НП. Няма пречка с едно свое
поведение, субекта на противоправната проява да осъществи две или повече
нарушения – респ. на наяколко законови/подзаконови норми. Както е в случая
– едно лице извършва транспорт на дървесина, като тя е немаркирана и
същевременно липсва надлежен документ за този превоз. Поради което и с
транспорта й, се извършват едновременно, в съвкупност, две нарушения – и
по т.1 и по т.2 на ал.1 чл.213 ЗГ. Съдът не приема за основателен довода на
защитника на жалбоподателя, че в случая нормите на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗГ е следвало да се обвържат с други норми, към които да се препраща в
казуса – и по-специално към отделни норми от НКОГТ и НСГ. Напротив
нормите на чл.213 ал.1 от ЗГ не са бланкетни, в тях изчерпателно са изброени
запретените от закона действия на възможните субекти на нарушения по ЗГ.
Цитираните от защитника Наредби наистина конкретизират реда, начина и
компетентните лица, които следва да извършат други действия – по
маркиране на подлежащи на сеч дървета, по издаване на документи за
законния призоход на добита вече дървесина – превозни билети. Но както
посочи вече съдът, нормите на чл.213 от ЗГ са достатачно конкретизирани, за
да може едно провинило се лице да бъде подведено под отговоронст за
нарушаването им на осн. чл.266 ал.1 от ЗГ – към който вече те са визирани,
без да е необходимо да се сочат още законови/подзаконови хипотези.
В санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ е предвидено
административно наказание "глоба" в размер от 50,00 до 3 000,00 лв. за
подобни прояви. Съдът намира, че размерът на наложените на С. Ар. Н.
глоби и за двете нарушения – по 100,00 лв. за всяка, не е завишен и в този ред
на мисли – той е правилно определен и съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2
5
от ЗАНН. Действително от АНО не са събрани изрични данни за
имущественото положение на нарушителя - дали работи и/или притежава
други източници на доходи и имущество, но от свидетелите по делото се
събраха доказателства / от показанията им/ относно поведението на
жалбоподателя, заявил им, че работи в чужбина, т.е. има някакви, макар и
вероятно недоказани по надлежния ред доходи. От друга страна – той е
демонстрирал нежелание да се подчини на разпорежданията на
проверяващите да предаде вешите, средства на извършване на нарушенията.
А и допълнително – дадоха се показания, въпреки извършваното управление
на МПС, за употреба на алкохол / бира / от жалбоподателя и придружаващото
го лице, също така – за предходен курс на прекарване на вече отрязани
дървета и намерение да се извърши още един, последващ тази, който е
прекъснат от провераващите. Така съдът като прецени изложеното и
отчитайки и количеството на предмета / не голямо/ на деянието,
съобразявайки се с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, прие че не е налице от
една страна като цяло маловажен случай, поради което не може да оневини
извършителя и да го освободи от отговорност изцяло, но от друга страна -
наложеното на жалбоподателя наказание “глоба” е в справедлив законов
размер – над минималния, но и далеч под максималния.
В чл.273 ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по
закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо
съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на
предмета на нарушенията – 2,00 пр. куб. м. дърва за огрев, също е
законосъобразно /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказано
извършването на нарушения на ЗГ, авторството им и вината на извършителя/.
Относно обаче разпореденото отнемане на средството на извършване на
админ.нарушение – МПС, съдът намира, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. В конкретния случай е налице доказателство – данни от
регистъра на КАТ /“ПП”/ при ОД – МВР –В. относно регистрацията на МПС
– автомобил м.”Нисан Терано ” с рег. № ТХ 1059 ХТ, които установяват, че
тази вещ е собственост на жалбоподателя, вкл. и към момента на
осъществяване на нарушението. В специалния приложим в казуса
нормативен акт - чл.273 ал.1 от ЗГ е предвидено, че "вещите, послужили за
извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от
6
това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им".
Извън тези специални правила по Закона за горите, общият за
админ.нак.производство нормативен акт – ЗАНН, в чл.20 установява
принципите, при които е допустимо или не, освен административните
наказания по чл.13 от закона, да се прилагат и други санкции, респ. да се
отнемат в полза на държавата определени вещи, изиграли роля в
незаконосъобразното поведение на един нарушител / роля на предмет или на
средство на деянието/. Съгласно ал.1 на чл.20 от ЗАНН, се отнемат в полза на
държавата, вещите принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване
на умишлено нарушение /т. е., ако са средство за осъществяването му/, но
само ако това /отнемане/ е предвидено в съответния /т.е. специалния
приложим/ закон или указ. Безспорно, предвид по-гореизложеното - ЗГ, като
специален спрямо ЗАНН, в случая в чл.273 ал.1, предвижда подобно
отнемане. Собственикът на МПС м.”Нисан Терано”, послужил да извършване
на нарушението е самият нарушител, а деянието му / по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ/
е умишлено. Но в чл.20 ал.4 от ЗАНН е дефинирано изключение от общия
принцип по ал.1 на същата разпоредба. Съгласно чл.20 ал.4 ЗАНН, отнемане
по алинея 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства
на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в
съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в случая е, че
стойността на ползвания автомобил / 3100,00 лв./ не съответства на характера
и тежестта на нарушение, изразяващо се в транспорт на 2,00 пр.куб.м. дърва
за огрев, на стойност 240,00 лв. Пазарната стойност на двете вещи не е
издирвана и определена от административно наказващия орган въобще, и не е
посочена в атакуваното наказателно постановление, но както установи съдът,
стойността на дървата е многократно по-ниска в сравнение със стойността на
отнетия автомобил. И въпреки, че съответният закон – ЗГ, “предвижда друго”
– т.е. отнемане, то след като същият не предвижда критерий “стойност” на
вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН,
като чл.273 ал.1 от ЗГ не се явява специален спрямо чл.20 ал.4 ЗАНН.
Предвид горното съдът приема, че отнемането на ползваното МПС е твърде
тежка последица за жалбоподателя, несъизмерима с тежестта и обществената
опасност на конкретното противоправно поведение. НП е незаконосъобразно
в обсъжданата част, като противоречащо на материалния закон. В тази
7
насока, съдът намира за неоснователно вързажението на въззиваемата страна ,
относно неприложимостта на чл.20 ал.4 от ЗАНН в случая.
По излаганите по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза
на държавата на вещта, средството за извършване на вмененото админ.
нарушение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а в останалите си
части – като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 89/01.02.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, в частите, с които на С. А. Н. от с. Д., обл. В.,
ул.”Т.” № ..., с ЕГН **********, са наложени санкции: „глоба” в размер на
100,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ- за извършено нарушение на чл.213
ал.1 т.1 от ЗГ, „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ-
за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушенията - 2,00
пр.куб.м. дърва за огрев от вида „дъб“.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 89/01.02.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо нарушителя С. А. Н.
от с. Д., обл. В., ул.”Т.” № ..., с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273
ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за
извършването на нарушенията - МПС – лек автомобил м.”Нисан Терано”, с
рег. № ТХ 1059 ХТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8