№ 3616
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110211069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Г. Г. против наказателно постановление № 42-
0001664/15.06.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“-София, с което, на основание чл. 105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с доводи за процесуални нарушения (непрецизно описание;
неправилно цитиран ЕИК номер на превозвач; не посочване – кои реквизити не са попълнени) и за
маловажност на случая. Моли фишът да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява и не изразява
становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар само по част от изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
1
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на материалния закон (коректно цитирано и в самата жалба), които са от категорията
на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
административнонакателното производство.
Такова се явява не индивидуализацията на превозвача или коректното цитиране на ЕИК
номера му, доколкото административното обвинение е обвързано с неправомерно бездействия на
водача, а не – на пшревозвача, В този смисъл и дори да се приеме тезата за наличие на отклонение
от процесуалните стандарти, то същото не е от категорията – да наруши процесуалните права на
привлеченото към отговорност лице.
Налице са, обаче, други – фрапантни процесуални нарушения, съставляващи
самостоятелни отменителни основания.
На първо място, коректно се сочи в жалбата, че описанието на нарушението е със степен
на конкретизация, непокриваща минималните процесуални стандарти за организиране на
адекватна защита. „Без да попълва реквизитите по пътни листа“, според настоящия съдебен
състав, не позволява да бъде проверена действителната воля на контролните органи, доколкото не
се конкретизира нито кои пътни листа се визират (а по преписката е приложено само един), нито
кои са липсващите реквизити, отсъствието на които наказващият орган е счел за основание за
ангажиране на отговорност (липсата на подобно посочване не позволява и извършване на
адекватна преценка по възражението за маловажност).
На следващо по ред, но не и по важност място, дори повърхностен прочит на приложение
по преписката АУАН показва, че в него не се сочат законови (или такива от подзаконов
нормативен акт) норми, които се твърди да са нарушени, в резултат от словесно описаното
нарушение, в резултат на което жалбоподателят е бил поставен в недопустимото положение – да се
„сблъска“ с цифровата квалификация на деянието, едва при връчването на наказателното
постановление (аналогично – да липсва квалификация на престъпно деяние в постановлението за
привличане и обвинителния акт, а такава да бъде представена, едва с първоинстанционния съдебен
акт по същество). Цитираното нарушение, според настоящия съдебен състав, е съществено,
доколкото АУАН дава формалното начало на административнонаказателното производство,
респективно – от този момент възниква правото на защита. Част от това право на защита
съставлява гарантираната по закон възможност на привлеченото към отговорност лице по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН – да подаде възражение срещу акта, в което да изложи своите виждания (основателни
или не) по законосъобразността и обосноваността на ангажирането на отговорността му (в
резултат на които е възможно и да не се стигне до издаване на наказателно постановление, а
наказващият орган да упражни правомощието си по чл. 54, ал. 1 ЗАНН).
По изложените съображения, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно – постановено, при нарушение на процесуалния закон и като такова подлежи
на отмяна, без да бъдат обсъждани доводите за маловажност на случая.
Доколкото присъждане на деловодни разноски не е претендирано, произнасяне в тази
насока не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001664/15.06.2022 г., издадено от
Директора на РД „АА“-София, с което, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАПр, на А. Г. Г. била наложена
глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.
2
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3