Р Е Ш Е Н И
Е № 80
Гр. Сливен, 10.05.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря
Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 53 по
описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 267 по описа на Районен
съд – Нова Загора за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С Решение № 260000/12.01.2021
г. по АНД № 267/2020 г. на Районен съд – Нова Загора е отменено Наказателно
постановление № 19-0804-003913, издадено на 30.01.2020 г. от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с което на П.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева и е постановено лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен,
която чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Заявява, че при
съставянето на акта не е допуснато нарушение по чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, доколкото
фиксираното с камера нарушение е възприето и непосредствено от актосъставителя
и в този смисъл не е необходимо АУАН да се съставя в присъствието на други
двама свидетели. Спазен бил и срокът по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, а делото било
решено при неизяснена фактическа обстановка. Наличието по делото на данни за
неприложени доказателства, както и обстоятелства, които не са изяснени
представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод.
С позоваване на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН счита, че поправката в акта не е от
естество да доведе до неговата незаконосъобразност. Моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и потвърди наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата по изложените в същата отменителни основания.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява. Представя
писмено възражение, в което заявява неоснователност на жалбата и моли съда да я
отхвърли. Извършването на нарушение не било доказано по никакъв начин, а
съставеният акт няма доказателствена сила. Наказателното постановление било
издадено в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. При съставянето на
акта били допуснати ред процесуални нарушения – липсвали посочени адреси на
свидетелите, нарушението било извършено на 14.08.2019 г., а процесният АУАН –
съставен на 05.12.2019 г., т.е. повече от три месеца след установяване на
нарушението, същият бил съставен и в отсъствие на нарушителя, както и в
присъствието само на един свидетел. Не било доказано и наличието на знак Д11, а
в НП не било посочено кое от предложенията на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е нарушено,
както и точното място на извършване на нарушението. Прави се коментар и на
поставената върху НП сигнатура. От снимковия материал не можело и да се
идентифицира автомобила. Моли съда да отхвърли касационната жалба. Претендира
разноски.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е основателна, а решението
на Районния съд – незаконосъобразно и предлага същото да бъде отменено, с
потвърждаване на наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 05.12.2019 г. длъжностно лице – м. а. в Сектор “ПП” при ОД
на МВР гр. Сливен съставил Акт за установяване на административно нарушение №
3913 срещу П.А.Д. за това, че на 14.08.2019 г. в 03:03:40 ч. в г. Н. З., на у.
П. Е.“ срещу б. „Л.“ управлява лек автомобил БМВ 320 И с рег. № ******** със
скорост от 105,73 км/ч, при максимално разрешена за населено място скорост до
50 км/ч, въведена с пътен знак Д11, като след приспаднат толеранс, превишението
е от 55,73 км/ч, а скоростта е установена с АТС SITRAFFIC Lynx
ERS400 C с
инд. № 003059047В92. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 21 ал. 1
от ЗДвП. Актът бил връчен на неговия
адресат на 02.01.2020 г., като Д. вписал, че има възражения. Въз основа на
съставения акт, на 30.01.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Сливен издал Наказателно постановление № 19-0804-003913, с което на П.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП наложил глоба в
размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева и
постановил лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР било постановено и отнемане на общо 12
контролни точки.
С приложено по
преписката писмо рег. № 804р-3399/30.08.2019 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Сливен до Началника на РУ – С. З. бил изпратен снимков материал за
заснето нарушение със стационарна система за контрол на скоростта и заявена
молба за съдействие за установяване на водача, управлявал превозното средство
(с. на Х. Х. П.). Сезираният орган извършил проверка и върнал преписка, от
която се установява, че в попълнена на 24.09.2019 г. декларация П. е посочил
като лице, управлявало процесното ППС П.А.Д., както и попълнена от последния
декларация с данни, че на 14.08.2019 г. в 03:00 ч. същият е управлявал МПС с
рег. № ********. На 30.08.2019 г. до Х. П. била изпратена покана на основание
чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Идентична такава, адресирана до П.Д. била изпратена и на
03.10.2019 г., чрез Началника на Първо РУ на МВР – С. З.. В отговор с писмо
рег. № 1959р-19817/14.10.2019 г. до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Сливен била изпратена Докладна записка със същата сигнатура. Съгласно
съдържанието на същата, съставена от п. и. в Първо РУ при ОД на МВР – С. З.,
във връзка с връчването на горната покана адресът *** е посетен на 10.10.2019
г. в 10:40 ч., като П.Д. е отказал да получи поканата и е изразил съгласие
актът да се състави в негово отсъствие.
От приложената по
доказателствата Справка за нарушител/водач, съдържаща данни от информационните
масиви на МВР, срещу П.Д. за извършени нарушения на ЗДвП са издадени седем
наказателни постановления, 39 фиша и наложена една принудителна административна
мярка.
Видно от приобщен в
хода на съдебното дирене Протокол от проверка № 50-С-ИСИ/22.08.2018 г. на
Български институт по метрология, Стационарна видео – радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC
ERS 400“
отговаря на метрологичните изисквания.
Районният съд е отменил
наказателното постановление, като е приел, че АУАН е съставен в нарушение на
чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, доколкото същият е подписан от само един свидетел. Приел
е още, че върху акта е коригиран часът на нарушението, без да е посочено от
кого е направена поправката и каква е причината за корекцията. Решаващият съд е
приел още, че наказващия орган не е доказал извършеното нарушение, както и
такива, че нарушителят е търсен и не е намерен за съставяне на акта в негово
отсъствие. Не била представена и декларацията от собственика на автомобила, в
която е посочил кой е управлявал превозното средство към момента на
нарушението. Останало недоказано и спазването на сроковете чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
При такива доводи Районният съд е постановил отмяна на наказателното
постановление.
Решението е валидно
и допустимо, но неправилно, при следните съображения на касационната инстанция:
От събраните по
делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. На първо място, съдът не споделя
изводите на първата инстанция, че актът е съставен в нарушение на чл. 40 ал. 3
от ЗАНН, възприето като съществено и
самостоятелно основание за отмяна. Съгласно нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН ал.
2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В процесния
случай за издирване на нарушителя от страна на наказващия орган са извършени
логични и последователни действия от служебен характер и същият е отказал
изрично да се яви при съставяне на акта, като сам е заявил воля АУАН да се
състави в негово отсъствие. От доказателствата се установява, че нарушението е
идентифицирано със стационарна система на наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, поради което и актът е съставен по реда на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН,
според която разпоредба, при липса на свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него. Действително, нормата указва съставянето на
акта в присъствието на двама свидетели, но касационната инстанция намира, че
неспазването на това законово изискване не е нарушение от категорията на
съществените, доколкото не води до формиране на фактически или правни изводи,
различни от установените в самия АУАН и в наказателното постановление. В
случая, както се отбеляза по – горе, нарушението е установено чрез заснемане със
стационарна видео – радарна система и е наличен по доказателствата клип, в
който е ясно идентифициран автомобилът, както и се съдържат всички необходими
(автоматично изведени данни) досежно датата и часа на нарушението, допустимата
стойност на скоростта, както и скоростта на движение на превозното средство в
момента на регистриране на нарушението. В изложения смисъл е и волята на
законодателя, изразена в нормата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая изискуемите данни и доказателства са били
налице при постановяване на санкционния акт, поради което и посочването само на
един свидетел не може да се приеме като съществено процесуално нарушение.
На следващо място
касационният състав не споделя и изводите на Районния съд за липса на
процесуална активност от страна на наказващия орган в хода на съдебното дирене
и неангажиране в тази насока на относими доказателствени средства. Съгласно
процесуалната разпоредба на чл. 107 ал. 2 от НПК, приложима субсидиарно
съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по
направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за
разкриване на обективната истина. В случая такива доказателства са били налични
у наказващия орган и ангажирани пред касационната инстанция, но не са събрани
от първоинстанционния съд, който единствено е констатирал непредставянето на
такива и неправилно е възприел същото като пасивност на органа, водеща до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Наличието по делото на
данни за неприложени доказателства, както и на обстоятелства, които не са
изяснени съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
доколкото чрез изясняването им би могло да се стигне до други фактически и
правни изводи.
Касационната
инстанция не споделя изложените от ответника по касационната жалба доводи. Съгласно
чл. 189 ал. 2 от Закона за движението по пътищата, редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно,
за да бъде оборена констатацията в АУАН за конкретното нарушение, е необходимо
ангажиране на относими и допустими доказателствени средства. Такива,
компрометиращи установеното от полицейските служители с техническо средство управление
на автомобила със скорост 105,73 км/ч, не са събрани в хода на съдебното дирене.
Липсват и доказателства, които да поставят под въпрос установеното от
субективна страна, а именно: че нарушителят е П.Д., който сам е декларирал, че
на процесните дата, час и място е управлявал автомобила, с който е извършено
нарушение за скорост. В наказателното постановление нарушението е
идентифицирано както от субективна, така и от обективна страна ясно и коректно,
доказано е по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Не се нуждае
от нарочно доказване обстоятелството дали и къде е поставен знак Д11, доколкото
мястото на извършване на нарушението е безспорно – в рамките на населеното
място. Видно от АУАН и НП, нарушението е извършено в обхвата на действие на
пътен знак със специализирано предписание - Д11, обозначаващ начало на населено
място, за което максимално разрешената скорост е 50 км/ч., съгласно чл. 21 от ЗДвП. Нормата на чл. 6 от с.з., чието систематическо място е в Глава ІІ
“Правила за движението по пътищата” вменява задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци, което очевидно в
случая не е сторено от санкционирания водач П.Д.. Необоснован е и доводът на
ответника по касационната жалба, че поставената върху НП сигнатура води до
незаконосъобразност на същото. Идентификационният номер на санкционния акт по
никакъв начин не може да повлияе на неговата законосъобразност както от
фактическа, така и от правна страна.
При горните доводи
и при преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна
инстанция намира, че установеното от оторизираните длъжностни лица
административно нарушение на ЗДвП е извършено, при съставянето на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват извод за опорочаване на
процедурата по установяване на нарушение и неговото санкциониране. Изложените в
обратната насока мотиви от Районния съд са неправилни и постановеното от същия
решение като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и в несъответствие с материалния закон, следва да бъде отменено, с
потвърждаване на наказателното постановление.
Предвид изхода на
спора, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва
да се определи на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН в размер на 100,00 (сто) лева
и се възложи в тежест на ответната страна.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260000/12.01.2021
г. на Районен съд – Нова Загора, постановено по АНД № 267/2020 г. по описа на
същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0804-003913, издадено на 30.01.2020 г. от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с което на П.А.Д., ЕГН **********, с
адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 750,00
(седемстотин и петдесет) лева и е постановено лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 12 контролни точки.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.