Решение по дело №367/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 398
Дата: 25 юни 2020 г.
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20203101000367
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………./25.06.2020г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

                                                          ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ

  ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

при секретар Албена Янакиева

като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова

въззивно търговско дело № 367 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 7978/29.01.2020г., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, срещу решение №157/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 18478/2018г. на ВРС, с което е осъдено "Банка ДСК" ЕАД да заплати на М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата от 2270 евро, като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, ценил е само част от събраните доказателства и е допуснал нарушение при разпределение на доказателствената тежест в процеса, не е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК във връзка със заплащането на застрахователната премия и въпреки това с решението приел, че банката не е доказала плащане по застрахователната премия. Излага се, че неправилно съдът е игнорирал, че на 09.12.2013г. ищецът по свое собствено нареждане, обективирано в операционната бележка, е платил именно начислените му от банката задължения по вид и размер. Жалбоподателят счита правните изводи на съда за неправилни. В тази връзка излага по повод на изводите относно наказателната лихва, че многократно кредитополучателят е изпадал в забава над 90 дни, а дали е изпратено изявление на банката за предсрочна изискуемост, счита за ирелевантно, тъй като процесният период предхожда постановяването на ТР 4/2013г. Въвежда оплакване и досежно изводите на съда за недължимост на годишната такса за управление, която поддържа да се дължи на осн. чл.24.1.2 от ОУ, респективно да е получена на годно правно основание. Дължима, според жалбоподателя е и сумата за застраховка съгласно чл.26 ОУ. Излага, че в контекста на конкретното кредитно правоотношение, ищецът желае да се облагодетелства въпреки направените неведнъж финансови отстъпки към него от въззивника. Счита, че в съдебното решение липсва задължителен реквизит, след като не е посочена банкова сметка, ***. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Отправя доказателствено искане. Претендира и сторените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

В  срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Д., чрез процесуалния му представител – адв. Я.Я., в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно. Обръща внимание, че аргументирано и обосновано е посочил кои суми счита за платени без основание – наказателна лихва от 1683.27 евро, годишна такса за управление на кредита – 724.51, заемни такси от 214.75 евро, от които 157.75 евро служебно направена застраховка и 60 евро такса изискуемост. Счита, че твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения са лишени от основание и се противопоставя на доказателственото му искане. Претендира и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. В тази връзка следва да се посочи и че е установено по делото, че предметът на гр.д. 18478/2018г. на ВРС е различен от този по гр.д. 4141/2017г. доколкото второто дело има за предмет сума, заплатена по последващо допълнително споразумение между страните и следващо, по-късно плащане от  страна на кредитополучателя.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от М.Х.Д. срещу "Банка ДСК" ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2270,00 евро, като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-06.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът излага, че на 21.12.2009г. той и съпругата му сключили с "Банка ДСК" ЕАД Договор за жилищен и ипотечен кредит, с който последната им предоставила кредит в размер на 90 000 евро за покупка на недвижим имот, който следвало да се погасява на равни месечни вноски. В края на 2013г., М.Д. направил искане за частично предсрочно погасяване на кредита. Банка ДСК задължила сметката му със сумата 49337 евро. Излага се, че кредитът бил изцяло предсрочно погасен през 2018г., след което ищецът направил проверка на платените суми. Установил, че при задължаване на сметката му на 09.12.2013г. банката е задължила сметката му със сума, която е по-голяма от дължимата,  в размер на 2270 евро. Сочи се, че посочената сума се явява недължимо платена. В първото по делото съдебно заседание, с оглед наведените основания за дължимост от ответника, уточнява че оспорва на първо място дължимостта на наказателната лихва от 1683.27 евро, тъй като предсрочна изискуемост не е обявявана. Прави възражение за нищожност на клаузата по т.20.2 ОУ на осн. чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като неустойката е прекомерна, не е индивидуално уговорена, както и на осн. чл.26 ЗЗД противоречи на добрите нрави. Оспорва дължимостта на сумата от 60 евро – такса изискуемост, тъй като не е налице предсрочна изискуемост. Счита за недължима и сумата от 157.75 евро за застраховка, поддържайки че премията не е била платена и не е следвало да бъде събрана от ответника. Недължимо платена поддържа да е и сумата от 724.51 евро годишна такса управление, тъй като съгласно споразумението се дължи еднократно такса за управление за срок от три години, а също така, съгласно погасителния план, в графа „такса за управление“, е посочено, че се дължи нула.

            В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага се, че с влязло в сила решение по в.т.д. № 242/2018 по описа на ВОС е отменено Решение № 5409/22.12.2017 г. гр.д. 4141/2017г. на ВРС, водено между същите страни, въз основа на същия договор за кредит, Банка ДСК ЕАД е осъдена да заплати на М.Д. сумата в размер на 1550 евро, представляваща получена без основание наказателна лихва по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009г. и подписаните към него допълнителни споразумения. Влязлото в сила съдебно решение е изпълнено от Банка ДСК ЕАД. Ищецът отново претендира от Банка ДСК ЕАД връщане на недължимо платена сума. В тази връзка, се счита искът за недопустим. Излага се по същество, че с молба до Банка ДСК ЕАД от 06/11/2012 г. ищецът е поискал поредно преструктуриране на кредита. Въз основа на това и на основание на решение на компетентния орган на Банка ДСК ЕАД е одобрено исканото преструктуриране, обективирано и в подписаното за целта допълнително споразумение от 03/12/2012г. Въпреки многократните отстъпки, давани на кредитополучателя - ищец, същият постоянно е нарушавал условията на договора за кредит, изразяващи се в неплащане в срок на уговорените погашения. В тази връзка съгласно постигнатите договорки, кредиторът е осчетоводявал задължението на кредитополучателя и е извършвал договорените капитализация и де-капитализация по кредита, съгласно условията на подписаните между страните Договор за кредит и Допълнителните споразумения към него, поради което към 09/12/2013 г. задължението на кредитополучателя било както следва: - непогасена главница в размер на 89 495,75 евро; -дължима възнаградителна лихва в общ размер на 7116,50 евро; -         Наказателна лихва в размер на 1683,27 евро; -Годишна такса управление по кредита в размер на 724,51 евро; -Заемни такси в общ размер на 214,75 евро, от които 157,75 евро - служебно направена застраховка на обезпечението и 60 евро такса изискуемост. На 09/12/2013г. кредитополучателят е направил погашение по кредита със сумата в размер на 49 337 евро, които са направени следните погашения по кредита: -39 651,15 евро - платена главница; -7062,75 евро - договорна лихва; -          Дължима наказателна лихва в размер на 1683,27 евро; -Годишна такса управление по кредита в размер на 724,51 евро; -Заемни такси в общ размер на 214,75 евро, от които: -157,75   евро   - служебно   направена   застраховка на обезпечението и 60 евро такса изискуемост. Поддържа се от ответника, че платената договорна лихва е била дължима на основание т.7 от Договора за кредит, наказателната лихва - на основание т.20.1 и 20.2 от ОУ за договора за кредит, платената годишна такса управление в размер на 724,51 евро, начислена на 21/12/2012 г. за 2012 г. е дължима на основание т.24.1.2 от ОУ към Допълнително споразумение към договора за кредит, а платената заемна такса в размер на 154,75 евро се е дължала на основание т.28 от ОУ към ДК и представлява застрахователна премия по служебна направена застраховка на обезпечението, начислена на 04/01/2013 г. Моли се за отхвърляне на иска поради неоснователност.

 След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009 г. „Банка ДСК" ЕАД , в качеството й на  кредитор,  е предоставила на М.Х.Д. и Миглена Цвяткова Декова кредит в размер на 90000 евро за закупуване на недвижим имот, подробно описан в договора за кредит. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху недвижимия имот, придобит чрез средствата на отпуснатия кредит.

Приети по делото са Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Погасителен план и ГПР.

Представена е молба с вх.№ 5677/17.12.2010г., с която ищецът М.Х.Д. сезира „Банка ДСК" ЕАД с искане за предоговяране на кредита , с 6 месечен гратисен период с плащане на 50 % от дължимата лихва. Предвид на това, е представено Допълнително споразумение  от 23/12/2010 г. към процесния договор за кредит и погасителен план към него, ведно с Погасителен план и ГПР към него.

С Молба с вх.№ 384/02.03.2012 г. ищецът М.Х.Д. отново е сезирал „Банка ДСК" ЕАД за преструктуриране на процесния договор кредит. Вследствие на това, с  Допълнително споразумение от 30/03/2012г. към Договор за кредит от 21/12/2009г. и погасителен план към него, са променени част от постигнатите договорености. Представено е  Допълнително споразумение от 15/05/2012 г. за поправка на техническа грешка към Допълнително споразумение от 30/03/2012 г. към Договор за кредит от 21/12/2009 г.

С Молба вх.№ 5828/06.11.2012 г. ищецът М.Х.Д. отново е сезирал „Банка ДСК" ЕАД за преструктуриране на процесния договор кредит. Вследствие на това, с  Допълнително споразумение от 03/12/2012 г. и допълнително споразумение от 30/01/2014г. за поправка на техническа грешка, са променени част от постигнатите договореност.

Представена по делото е Застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество" № 8300019913000298, съгласно която застраховано лице е ищецът М.Х.Д., застраховател е „Групама застраховане“ ЕАД, а ползващо лице по застраховката е „Банка ДСК" ЕАД, като е застраховано придобития недвижим имот.

Видно от приобщената към доказателствения материал операционна бележка за транзакция от 09.12.2013г., сметката на ищеца  М.Х.Д. е задължена със сумата в размер на 49337.00 EUR в полза на „Банка ДСК" ЕАД , дължима на основание процесния договор за кредит. Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника процесната сума в размер на 2270,00 евро, на основание чл.146 от ГПК.

С Решение, постановено по в.т.д.№ 242/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна е осъдено  „БАНКА ДСК“ ЕАД да върне на М.Х.Д. сумата 1550.00 евро, представляваща получена без основание наказателна лихва по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21.12.2009г., Допълнително споразумение от 23.12.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.03.2012г. и Допълнително споразумение за поправка на техническа грешка от 15.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, сумата предмет на производството по гр.д.№ 4141/2017г. по описа на Варненски районен съд - 21 състав е във връзка с подписано допълнително споразумение и претенцията е за 1550 EUR , заплатени на 30.03.2012г. В настоящото дело претенцията е за 2270 EUR по погасено задължение на 09.12.2013г. и претенцията е различна от тази по гр.д.№ 4141/2017г. Вещото лице посочва, че ответникът е отнесъл в погашение на кредитното задължение заплатената от ищеца на 09/12/2013 г. сума в размер на 49 337 евро средства,  както следва: - 39651,15 EUR главница, - 7062,75 EUR възнаградителна лихва; - 1683,27 EUR погасена наказателна лихва;- 0,57 EUR погасена санкционна лихва; - 724,51 EUR      годишна такса управление на кредита; - 154,75 EUR разходи по застраховка на обезпечението и такси; - 60.00 EUR такса изискуемост.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Страните не спорят относно съществуването между тях на облигационно правоотношение по договор за банков ипотечен кредит, както и относно факта на заплащането на сумата 49337 евро на 09.12.2013г.

Спори се по делото дължимо ли са заплатени на банката ответник на горепосочената дата следните суми: наказателна лихва в размер на 1683,27 евро; -годишна такса управление по кредита в размер на 724,51 евро; 157,75 евро -служебно направена застраховка на обезпечението и 60 евро такса изискуемост.

По дължимостта на сумите, представляващи наказателна лихва в размер на 1683,27 евро и 60 евро такса изискуемост: Установява се от заключението на вещото лице, че сумата за наказателна лихва е начислена по методиката и на основание чл.20.2 от Общите условия на банката. Цитираната клауза е обвързана с допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни като е предвидено, че целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

На първо място, неоснователни са направените в първото по делото съдебно заседание от ищеца възражения за неравноправност и нищожност на клаузата на чл. 20.2. от ОУ. Видно от клаузата е, че предвидената в нея наказателна надбавка има санкционен характер и е дължима при настъпване на ясно уговорени условия и в конкретен ясно посочен размер. Предвид размера на възнаградителната лихва по договора от 8.79 %, дължима до датата на предсрочната изискуемост, уговорена наказателна лихва в размер на 10 % не се явява прекомерна, тъй като същата има за цел да компенсира кредитора за пропуснатото възнаграждение за ползване на сумата по кредита и едновременно с това да санкционира длъжника за допуснатото неизпълнение на договорните му задължения. Клаузата не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което възраженията за нейната недействителност са неоснователни.

Клаузата за предсрочна изискуемост може да произведе действие само при кумулативното наличие на просрочие над 90 дни и изявление от страна на кредитора за отнемане на преимуществото на срока и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая не се твърди и не се установява такива действия да са предприемани от страна на банката, независимо от факта, че от заключението на вещото лице се установява, че на 01.10.2013г. кредитополучателят за трети път е изпаднал в забава над 90 дни за погасяване на задълженията си по кредита. При липса на осъществен елемент от фактическия състав, а именно нарочно изявление от кредитора, достигнало до длъжника, към датата на плащане – 09.12.2013г. предсрочната изискуемост не е била настъпила, поради което, както сумата за наказателна лихва, както и за такса изискуемост от 60 евро, общо двете в размер от 1743.27 евро се явяват заплатени при липса на основание. Това е така независимо от обстоятелството, че ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. е постановено по-късно, тъй като същото за първи път дава тълкуване на приложението на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, респективно се прилага и с обратно действие и към вече възникнали към момента на постановяването му правоотношения / В този смисъл по отношение действието на тълкувателните актове Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО/.

По дължимостта на сумата, представляваща годишна такса управление по кредита в размер на 724,51 евро: Към момента на извършване на плащането в общ размер от 49 337 евро, между страните е действало сключеното Допълнително споразумение от 03.12.2012г. Съобразно т.17 и 18 от същото, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Кредитополучателят е запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на това споразумение. Видно е и че в т.5.1. от допълнителното споразумение е постигната договорка за бъдещ период да остане дължима и предходна заемна такса. Също, съгласно т. 24.1.2 ОУ, кредитополучателят дължи такса за управление на кредита. Към това съглашение от 03.12.2012г. е приложена и подписана от кредитополучателя Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити във валута, съобразно която за управление на предоставен жилищен и ипотечен кредит, какъвто е процесният, се дължи такса 0.40% годишно върху остатъка от кредита. След като кредитополучателят се е съгласил с тези клаузи на допълнителното споразумение и е положил подпис в общите условия и за запознаване с тарифата, ирелевантно е, че таксата не е включена в погасителния план и възражението на ищеца в този смисъл е неоснователно. Поради това, годишната такса за управление е събрана на предвидено в договора между страните основание. Размерът й се установява от неоспореното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Изложеното налага извод, че сумата от 724.51 евро, представляваща годишна такса за управление на кредита, е дължимо събрана от ответника.

По дължимостта на сумата, представляваща служебно направена застраховка на обезпечението от 157,75 евро: Съобразно т.13.5 и т.13.6 от действащите към момента на плащането Общи условия на банката и подписани от кредитополучателя, задължение на последния е да застрахова в полза на кредитора вещните обезпечения по договора и да предостави на кредитора оригиналните застрахователни полици, както и ежегодно да подновява договора за застраховка. Съгласно т.28 ОУ, при кредити, обезпечени с ипотека, с подписване на договора, кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователна премия, кредиторът да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя при избрани от кредитора застраховател, условия и цени. Т.29 предвижда платената премия да се събира от сметката на кредитополучателя, след погасяване на месечната вноска за лихва и главница. В светлината на изложеното, доколкото по делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства от страна на ищеца – кредитополучател да е изпълнил задължението си към банката да застрахова ипотекирания имот, то за кредитора по силата на цитираните клаузи от Общите условия е възникнало правото да сключи договор за застраховка за сметка на длъжника. От приобщената в първоинстанционното производство застрахователна полица, носеща подпис за застрахователя „Групама застраховане“ ЕАД, се установява сключването на договор за застраховка по отношение на имота на Меглена Декова, която полица е сключена на 03.01.2013г. за периода 04.01.2013г. до 03.01.2014г. и по която е договорена застрахователна премия от 157.75 евро. В този смисъл, в общите условия е предвидено основание за дължимост на сумата за застраховка от кредитополучателя към ответника, а размерът на задължението се установява от приобщената застрахователна полица. При изрично предвидено основание за начисляване на сумата за застраховка от банката към кредитополучателя, въпрос на вътрешните отношения между банката и застрахователя е как и дали е заплатена застрахователната премия към застрахователя и плащането не е елемент от фактическия състав за възникване на задължението за кредитополучателя, поради което възражението в тази посока на ищеца срещу това вземане е неоснователно. Така мотивиран, съдът намира и че застраховка на обезпечението от 157,75 евро е заплатена в полза на банката при наличие на валидно основание за това.

Поради частично несъвпадане изводите на въззивния състав с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1743.27 евро, представляваща сбора на недължимо платените наказателна лихва и такса изискуемост, като заплатена без основание на ответника на 09.12.2013г. по Договор за жилищен ипотечен кредит от 21.12.2009г., ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над сумата от 1743.27 евро, до предявения размер от 2270 евро.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, като по силата на настоящото решение, отговорността за разноски се разпредели по следния начин: В полза на ищеца М.Х.Д. следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса за образуване на първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска в размер от 136.38лв. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв, ответникът „Банка ДСК“ ЕАД следва да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Я.П.Я., съразмерно с уважената част от иска, адвокатско възнаграждение в общ размер за двете инстанции от 996.72лв. /по 498.36лв. за всяка от двете инстанции/. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер за двете инстанции от 229.44лв., от които 139.22 лв. за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в първа инстанция и 90.22лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Водим от горното, съдебният състав

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №157/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 18478/2018г. на Районен съд - Варна, 11 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****** да заплати на ищеца М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** *** сумата от 1743.27 евро /хиляда седемстотин четиридесет и три евро и двадесет и седем евроцента/, като заплатена без основание на ответника на 09.12.2013г. по Договор за жилищен ипотечен кредит от 21.12.2009г., ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение №157/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 18478/2018г. на Районен съд - Варна, 11 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на ищеца М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, разликата над сумата от 1743.27 евро /хиляда седемстотин четиридесет и три евро и двадесет и седем евроцента/ до предявения размер от 2270 евро /две хиляди двеста и седемдесет евро/, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като заплатена без основание на ответника на 09.12.2013г. по Договор за жилищен ипотечен кредит от 21.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** *** срещу Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****** иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в частта да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разликата над сумата от 1743.27 евро /хиляда седемстотин четиридесет и три евро и двадесет и седем евроцента/ до предявения размер от 2270 евро /две хиляди двеста и седемдесет евро/, като заплатена без основание на ответника на 09.12.2013г. по Договор за жилищен ипотечен кредит от 21.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата от 136.38лв. /сто тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на адв. Я.П.Я., ЕГН **********,***, офис 1, сумата от 996.72лв. /деветстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.

ОСЪЖДА М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, сумата от 229.44лв. /двеста двадесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.