Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 8334 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 303939 от 02.01.2018 г., постановено по гр.дело № 46894/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 126 с-в, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р.Ц.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4385, 82 лв. за потребена топлинна
енергия в периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК (05.05.2017 г.) до окончателното й изплащане и сумата от 74, 30
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. до
м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (05.05.2017 г.) до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 96, 74 лв. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 751, 84 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 24.04.2017
г. и на сумата от 2, 95 лв.,
представляваща лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за същия период.
За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 12.05.2017 г. по ч.гр.д. № 28782/2017 г. по описа на СРС, 126
състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Б.“ ООД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Р.С. чрез адв. П.,
с която се обжалват частите от първоинстанционното решение, с които предявените
искове са уважени. Твърди се, че ответникът не е сключвал договор с „Т.С.“ ЕАД
и че не е заявявал желание за свързване към топлопреносната мрежа, като не е
гласувал нито лично, нито чрез упълномощен представител на събрание на етажната
собственост, на което да е взето решение за сключване на договор с ищеца.
Поддържа се и че по делото не са представени доказателства за влизане в сила на
общите условия на „Т.С.“ ЕАД, нито за реалното присъединяване на ответника към
топлопреносната мрежа. Посочва се, че неправилно районният съд е кредитирал
заключението на ССчЕ, тъй като то е било изготвено само въз основа на
едностранно изходящи от ищеца документи. Изложени са оплаквания и че
предявените искове не са били доказани по размер, а освен това не са били
ангажирани годни доказателства за това, че ответникът е собственик и/или
ползвател на топлинна енергия. Не е било взето предвид и обстоятелството, че в
процесния имот и сграда не е била извършвана периодична метрологична проверка
със заключение за съответствие. С оглед на изложеното се моли решението да бъде
отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
ищцовото дружество и третото лице-помагач.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като в частта относно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
първоинстанционното решение не е обжалвано и не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно, като на основание на основание чл.
272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с
доводите във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното.
По делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от 14.10.2001
г. от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
с „Б.Б.“ ООД, договор от 29.10.2001 г., с който етажната собственост на
процесната сграда е възложила на „Б.Б.“ ООД да монтира индивидуални
разпределители, термостатни вентили, монтаж на уреди, да извърши проверка и
контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция, както
и услугата „топлинно счетоводство“, и договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния
съд, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че
ответникът Р.С. е собственик на процесния апартамент № 1, находящ се в гр. ***********.
В тази връзка по делото е представено писмо от Столична община, район
„Възраждане“ от 08.02.2017 г., съгласно което процесният апартамент е бил
закупен от ответника Р.Ц.С. и Е.С.с договор от 01.03.1991 г. от ОбНС
„Възраждане“. В приложения към протокола от проведеното общо събрание списък на
етажните собственици от 14.10.2001 г. като собственик на процесния имот е
посочен ответникът и срещу неговото име е положен подпис, чиято истинност не е
била оспорена по делото. Третото лице-помагач е представило формуляри за отчет
от 20.06.2014 г., 17.06.2015 г. и 15.06.2016 г., в които е положен подпис за
клиент, като в два от тях саморъчно е изписано името „С.“. Истинността на тези
подписи също не е била оспорена, нито по делото е било проведено успешно
доказване на тяхната неавтентичност по реда на чл. 193 ГПК. С оглед на така
събраните доказателства правилно районният съд е приел, че ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът
е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответника в процесния период са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния
период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото са приети заключение на съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертизи, които след преценка по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани. От тях се установява, че общият
размер на фактурираната сума за процесния период е 4387, 93 лв., а резултатът от
изравнителните сметки е сума за получаване в размер на 1, 96 лв. След
приспадане на сумата за получаване общият размер на задължението е 4385, 94
лв., като с оглед на диспозитивното начало правилно районният съд е уважил този
иск в предявения размер от 4385, 82 лв. Приети са и заключение на
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които също
следва да бъдат кредитирани по реда на чл. 202 ГПК. От тях се установява, че
размерът на дължимата такса за дялово разпределение за процесния период е 74,
30 лв., с оглед на което правилно районният съд е уважил предявения иск до този
размер. С оглед на изложеното неоснователно е възражението във въззивната
жалба, че по делото не е доказан размерът на предявените претенции.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че не са
били извършвани периодични метрологични проверки. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че топломерите за долен и за
горен кръг са преминавали периодични комплексни проверки на всеки две години
със заключение за съответствие с одобрения тип.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като
правилно.
С оглед изхода на спора въззивникът-ответник няма право
на разноски за въззивното производство. Настоящият съдебен състав намира, че в
полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, тъй като реално не са извършени действия по защита по смисъла на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван
отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно заседание не е присъствал негов
процесуален представител.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
303939 от 02.01.2018 г., постановено по гр.дело № 46894/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 126 с-в, в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.