Р Е Ш Е Н И Е
№ 268 / 14.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 4997 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
С.П.М., ЕГН : **********, срещу НП № 19 – 0819 – 003220 / 18. 06. 2019 г. на
Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 150 от
ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на триста лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали размера на
наложеното, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозира писмено становище с
което моли съда да потвърди НП, претендира за юрисконсултско възнаграждение и
прекомерност на адвокатско такова.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На
07. 05. 2019 г. в гр. Варна, възз. С.П.М. управлявал л. а. с ДК№ В 37 56 ВК. Горното
било установено от свид. Р.Д.Ч. – служител при ОД – МВР – Варна, който
преустановил движението. При извършената цялостна проверка свидетелят
установил, че въззивника бил неправоспособен водач. На место за съдействие
дошъл свид. К.Й.Д. - служител при ОД – МВР – Варна. Съставен бил АУАН, предявен
и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани
писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания и приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетелите от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е
еднакво отразена в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е
осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че възивникът е управлявал моторно превозно средство, което е
„всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Въззивникът
е извършвал това без да е правоспособен водач. Горното съдът извежда от
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
документи.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно неспарведлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в
предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае безопасността на движението по пътищата, смекчаващи отговорността
обстоятелства - съдействие за установяване на обективната истина, отегчаващи
такива – не се установиха, имотно състояние - видно от доказателствата по
делото, не е налице индиция за наличие на доходи, обуславящ по – висок такъв на
наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на
наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от
въззивника за неоснователно, поради следното : не се установиха процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна
отмяна, като твърдяното нарушение се доказва по безспорен и категоричен начин
от събрания доказателствен материал. Видно от материалите по преписката,
въззивникът не се е възползвал от правото си да направи възражения.
Административно – наказващият орган е проверил АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, като
предвид липсата на възражения и спорни обстоятелства се е произнесъл. Относно
маловажност съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги
повтаря. За съда не съществуват съмнения относно факта на управление на моторно
превозно средство от въззивника и липсата на правоспобност в тази насока, което
се доказва по безспорен начин от свидетелски показания и писмени материали.
Следва да бъде отбелязано, че фактическата обстановка съдът прие въз основа на
преки и непосредствени впечатления на свид. Р.Д.Ч. – пряк очевидец, които се
подкрепят от тези на свид. К.Й.Д. – посетил местопроизшествието непосредствено
след нарушението, като тези показания са дадени пред съд и под отговорност,
които априори няма как да бъдат оборени с евентуален писмен документ. В този
смисъл фактическата обстановка беше изяснена в пълнота, с необходимата
категоричност, като не се налага събиране на други доказателства. Право на
въззивника е да има мнение в тази насока, но предвид доказателствения материал,
съдът намира това за негова неподкрепена защитна теза.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възаграждение, което
съобразно чл. 37 от ЗПП, чл. 27 Е от НЗПП, съдът определя на осемдесет лева.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че атакуваното НП следва да бъде изменено, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 19 – 0819 – 003220 /
18. 06. 2019 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, с което на С.П.М.,
ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 150 от
ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на триста лева, като вместо
това :
НАЛАГА
на С.П.М., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 150 от
ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание
„Глоба” в размер на сто лева.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН : ********** ***
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на
осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :