ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1318
Добрич, 10.07.2025 г.
Административният съд - Добрич - VI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | СИЛВИЯ САНДЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Силвия Сандева административно дело № 345/2025 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 211 от ЗМВР. .
Образувано е по жалба на П. П. Р. от [населено място] срещу Заповед № 8121К-8841 от 25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, в частта ѝ по т. 2, в която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е временно отстранен от длъжност - разузнавач V-та степен в сектор „ПИП“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – [област], и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. .
Жалбата е редовна и допустима, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
В определения от съда срок е представена административната преписка по случая ведно със становище за неонователност на жалбата.
На основание чл. 170, ал. 3 АПК следва да се укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК жалбоподателят следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Едновременно с жалбата е направено искане по чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта в оспорената ѝ част по съображения, че ще нанесе сериозни и непоправими вреди на жалбоподателя. Твърди се, че заплатата е единственият източник на доходи на служителя. С отстраняването му от длъжност (без предвиден срок за това) ще бъде лишен от средства за месечна издръжка за неопределен период от време и ще изпадне в невъзможност да обслужва банковите си кредити (ипотечен и потребителски), което ще предизвика предсрочната им изискуемост и увеличаване на размера им с наказателни лихви и разноски.
За да се произнесе по това искане, съдът съобрази следното :
С обжалваната част от заповедта министърът на вътрешните работи е отстранил временно жалбоподателя от заеманата длъжност и е разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Това разпореждане е издадено на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и обжалването му пред съда няма суспензивен ефект съгласно чл. 211, изр. второ от ЗМВР.
Искането е допустимо като подадено от надлежна страна, срещу подлежащ на предварително изпълнение административен акт, при наличие на висящ съдебен спор относно законосъобразността му и при липса на изрична забрана за съдебен контрол на допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
На основание чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК при всяко положение на делото оспорващият има право да иска спиране на предварителното изпълнение, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, но изпълнението се спира само въз основа на нови обстоятелства. Нови обстоятелства са тези, които са настъпили след издаването на заповедта. Доводите на жалбоподателя са свързани основно с неговото финансово положение и с невъзможността му да се издържа и да погасява двата си кредита, изтеглени в началото на 2024 г. и 2025 г. Всеки един от изброените факти, макар и от естество да установи причиняване на материална вреда на лицето, не е нов и безспорно е съществувал към момента на издаване на заповедта, поради което не представлява законово основание за спиране на предварителното изпълнение. Освен това имуществените щети (претърпени загуби и/или пропуснати ползи) са винаги възстановими и в зависимост от техния вид и от изхода на дисциплинарното производство могат да бъдат обезщетени по реда на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР или по реда на чл. 203 и сл. от АПК. По тези съображения съдът приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 157, чл. 163 и чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за 29.09.2025 г. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ответника – министъра на вътрешните работи, че в 14-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане може да представи писмен отговор и да посочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването ѝ.
УКАЗВА на жалбоподателя, че е негова тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения в жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. П. Р. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 8121К-8841 от 25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, в частта ѝ по т. 2, в която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност - разузнавач V-та степен в сектор „ПИП“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – [област], и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в седмодневен срок от получаването му от страните.
| Съдия: | |