Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
.................................... 2018 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 15.10.2018 г. при
секретар Мая Вълева разгледа
докладваното от председателя
административно дело № 3572/2015 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 215 вр. с чл. 129а, ал.2 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Е.П.И., С.Т.И., И.П.А.Р.,
чрез адв.В.В., Х.Г.Б., Г.Х.Б. и Т.Х.Б., чрез И. В. Б., чрез адв.Е.Ж., против
Заповед № Г-316/02.09.2015 г., издадена от Заместник Кмет на Община Варна, с
която е одобрено изменение на ПУП– План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и
работен устройствен план - РУП за УПИ Х-100 „за жил.строителство“, в кв.727, по
плана на 3-ти м.р. на гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №19, 19А, така както е
показано с черен, червен и син цвят в графичната част, представляваща
неразделна част от процесната Заповед.
Според съдържанието на първата жалба се иска отмяна на
оспорения административен акт, като издаден при допуснато процесуално
нарушение, в нарушение на материалния закон.
С жалбата, депозираната от първата група оспорващи се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложени са доводи за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила,
липса на мотиви, отсъствие на фактически и правни основания за допускане
на изменението плана с одобрения ПУП-ПРЗ-РУП за процесния имот. Изтъква се, че мотивите за изменението не
могат да бъдат извлечени и от приложените пред административния орган и пред
съда доказателства – административна преписка. Твърди се и несъответствие на
цитираните в заповедта правни норми с
описаното в нея фактическото положение.
Твърдят се и допуснати нарушения на материално-правни
разпоредби: при одобряването на плана не е спазено изискването на чл.30, ал.1 и
чл.36 от ЗУТ, предвид факта, че съседните сгради са обявени за
архитектурно-строителни паметници, видно от съгласувателното становище на Националния
институт за недвижимо културно наследство. Проектът не е съобразен с
изискванията на Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони – плътност на
застрояване, интензивност на застрояване и необходима озеленена площ – чл.19 от
Наредбата, както и със Специфични
правила и нормативи за устройство и застрояване територията на гр.Варна.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
по 1300 лв. за всеки един от доверителите.
Втората жалба,
депозирана от Ц.Б., Х.Б., Г.Б., Т.Б., И.
Б., чрез адв. Е.Ж., също съдържа твърдения
и доводи за незаконосъобразност на заповедта - съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, липса на мотиви отсъствие на фактически и правни основания за
издаването и.
Изтъква се и липсата на яснота какъв е статутът на
имота, дали за същия има одобрен и влязъл в сила ПУП или за изменение на ПУП. Относно
процесния имот твърди, че устройственият план от 1959 г. за улична и
дворищна регулация, одобрен със Заповед №244/16.01.1959 г. на КАБ – София е
действащ, което обстоятелство не е отразено в преписката – нито в текстовата
части, нито в графическата.
Парцелът, по силата на отмяната на предходния план от
1981 г. не е общ, поради което имотът,
предмет на плана не е ъглов и показателите за застрояване са други. Планът не
предвижда обединяване на трите поземлени имота, а такова не е допустимо без
съгласието на собствениците на имотите. Поради това визираните в заповедта
плътност и интензивност на застрояване счита, че следва да са по-малки.
Процесният имот попада в централна устройствена зона –
Ц, съгласно чл.6, ал.1, т.2 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП, в
защитена територия с режим на културно-историческа защита, с оглед опазване на
недвижимото културно наследство. Обжалваната заповед не отговаря на
изискванията относими към тези разпоредби, показатели за застрояване, отстояния
от други жилищни сгради.
Изтъква доводи за допуснато нарушение на чл.81 и сл. от ЗКН.
В обобщение посочва, че с процесното изменение,
допуснато с ПУП-ПРЗ-РУП се нарушават разпоредбите на чл.21, ал.5, чл.26, чл.31,
ал.2, т.1, .чл.36, ал.2 от ЗУТ, чл.3, ал.2 и ал.6 от ЗУТ. Липсва съгласие на
всички пряко заинтересовани собственици на имоти във връзка с предвиденото
свързано застрояване, неправилно отразяване на съществуващите в имота сгради и
несъобразяването й с тях. Допуснато е не средно застрояване, до пет етажа, а
високо, в случая седем етажа, с кота 21 м. а обяснителната записка е в пълно
противоречие с ПЗ е посочено допустимо застрояване от 5 етажа, а в плана
етажите са седем.
Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна на оспорената
заповед. Претендират присъждане на съдебни разноски в общ размер на
2 187.72 лв./л.665/.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбите, счита ги
за неоснователни.
Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
в минимален размер. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от
процесуалните представители на жалбоподателите и заинтересованите страни
адвокатско възнаграждение, в случай, че същите са над минималните размери.
Заинтересованите страни - К.А.Л., В.А.С., Й.Г.Н., К.Д.И.,
чрез адв. С., изразяват становище за неоснователност на подадените жалби и
пледират оспорената заповед да бъде потвърдена,
Заинтересованите страни – В.К.Л., Р.К.И.,
Л.К.С.,***, „Възраждане 2004“ ЕООД, Е.Е.К., Н.Й.Б., М.Л.И., С.И.Ч., М.Г.Ч., Ц.Р.И.,
П.Р.Д., В.Й. Г., О.Г.Г., Д.Г.Д., Г.Н.Б.,
П.Л.Б., П.В.К., Й.В.Г., Х.Г.Б., не се явяват и не се представляват, не
изразяват становище по спора.
Съдът , като съобрази доводите на страните със събраните по делото доказателства и с
относимите за разглеждания случай законови разпоредби, прие следното:
Жалбите са подадени в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ
14-дневен преклузивен срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, допустима за
разглеждане.
В императивната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2
от ЗУТ са определени заинтересованите лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения, а именно: собствениците
и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до
неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на
които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2 на същата разпоредба изброява
изчерпателно кои недвижими имоти законът определя като непосредствено засегнати
от предвижданията на подробния устройствен план. В т. 1 на ал. 2 от чл. 131 от ЗУТ като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен
план са посочени имотите - предмет на самия план, а в т. 4 на ал. 2 от чл. 131
от ЗУТ - съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет
на плана.
Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.
Фактите по делото са следните:
Жалбоподателите Е.П.И., С.Т.И., И.П.А.Р., са собственици
на идеална част от УПИ 10135.1508.101, находящ се в гр.Варна, ул.“Княз Б. І“
№75.
Жалбоподателите Ц.Т.Б., Х.Г.Б., Г.Х.Б., Т.Х.Б., са
собственици/ползватели на идеална част от недвижим имот с идентификатор
10135.1508.101 по КК на гр.Варна.
Със Заявление с вх.№ АУ 151445 ОД/16.01.2014 г. от В.А.С.
– собственик и пълномощник на Й.Г.Н., К.Д.И. и К.А.Л. /пълномощник на В.К.Л./ за
допускане на градоустройствена разработка по чл.124а, ал.5 при условията на
чл.103, ал.6 от ЗУТ и Задание по чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, собственици на УПИ
Х-7а в кв. 727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна е подадено искане за допускане
изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ-РУП за УПИ X-100 кв.727 по плана
на 3-ти м.р. на гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №19, 19А.
По внесеното заявление се е произнесъл главния
архитект на Община Варна за наличие на основания по ЗУТ за разрешаване
изработване на проект за Подробен устройствен
план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за ПИ №10135.1508.100 в
кв.727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №19, 19А.
Изработеният проект на ПУП -ПРЗ е внесен в Община
Варна за разглеждане и одобряване с писмо вх.№ АУ151445ОД_014020/23.06.2014
г.
Видно от приложените по делото доказателства, в
законоустановения срок са постъпили възражения по проекта за изменение на
ПУП-ПРЗ-РУП. (л.151, 152, 153, 155 от черната папка). Проектът е внесен за
разглеждане в ЕСУТ със становище на гл. експерт (л.28-29).
С решение по т.8 от дневния ред на Протокол № 25/05-06.08.2014
г. проектът е приет от ЕСУТ (л. 317 от делото).
По депозираните възражения с Протокол № 18/26.05.2015
г. в т. 3, докладвана от арх. М. и арх. Л.
ЕСУТ се произнася с бланкетното
заключение. „Не уважава възраженията.
Спазени са нормите на проектиране и
проектът е съгласуван с НИНКН.“
С оспорената заповед № Г-316/02.09.2015 г. на зам.
кмета на Община Варна е одобрен проект за Изменение на ПУП-ПРЗ-РУП за УПИ X-100
„за жил.строит.“ в кв. 727, по плана на 3 –ти м.р. на гр.Варна, бул.“Цар
Освободител“ №19, 19А, така както е показан с черен, червен и син цвят в
графичната част, представляваща неразделна част от заповедта.
С нея е предвидено по отношение на регулацията на
процесния УПИ Х-100 (ПИ 10135.1508.100
по ККК на гр.Варна) регулационните линии на имота да се поставят в съответствие
с кадастралните по КК. Предвидено е
свързано застрояване с ПИ 101 по югоизточната странична регулационна линия.
Дълбочината на калкана е 16 м.,
застрояването се разполага на 6,4 м. от дъното на имота, на 3 м. от
северозападната регулационна линия, на
североизток регулационната линия на имота съвпада с уличната регулация.
Предвидено е допълващо застрояване, долепено до основното и свързано по
югозападната регулационна линия (дъното) на имота с допълващото застрояване на
УПИ VІІІ-8. Характерът за настрояването е високоетажно с височина 21 м.,
преценено е като подходящо за централна градска част- бул. „Цар Освободител“.
Преценката се обосновава на направеното силуетно проучване по бул. „Княз Б. ***
и бул. „Цар освободител“.
Така определеният режим на свързано застрояване е
обект на сериозни възражения предвид доводите, развити в двете жалби.
Определени са
стойностите на устройствените показатели, които също се оспорват
като определени в нарушение на изискванята на устройственото
законодателство.
Предвид очерталите се специфични спорни между страните
въпроси с оглед тяхното изясняване по
делото бяха назначени и проведени три съдебни експертизи – една съдебно
почеркова и две съдебно технически.
По първата СТЕ
вещото лице арх.Ю.К., посочва, че съгласно
действащия ОУП на Община Варна имотите с идентификатори 10135.1508.101 и
10135.1508.100 попадат в устройствена зона „Ц1“ - „устройствена зона на новия делови център“,
като имотът на жалбоподателите ПИ 101 попада и в територия с режим на
културно-историческа защита – „Ткин А2“.
Според вещото лице при сравняване на ПУП от 2004 г. и
ПУП от 2015 г. за УПИ 101 е видно, че
промяна в регулацията на двата имота няма. Предвиденото за имотите основно
застрояване е свързана високоетажна
застройка. Процесният ПУП не предвижда промяна на имотните граници на ПИ 101, с
него не се променя начинът и характерът на застрояване предвидени в предходни
планове.
Отбелязва, че с изграждането на жилищната сграда в
процесния имот се засенчва единия от прозорците на сградата в ПИ 101. Тъй като
ПИ 101 е съседен имот, в който сградата е паметник от местно значение.
Според вещото лице от графичната част на ОУП на Община
Варна и легендата към плана е видно, че само ПИ 101 попада в територия с режим
на културно-историческа защита – „Ткин А2“. УПИ Х-100 не попада в териториалния
обхват на ансамбъл „Търговска академия /ВИНС – Френски колеж „Сент Андре“.
Този извод на вещото лице не се споделя от съда, тъй
като не почива на налични по делото
обективни данни. Изследваният ПУП не съдържа графично отразяване къде точно е
границата на коментирания архитектурен ансамбъл, а този пропуск не позволява
еднозначен отговор на въпроса за неговия
териториален обхват.
Вещото лице, проследявайки застройката по улиците,
ограждащи кв.727, посочва, че по фронта
към бул.“Княз Б. І“ свързано застрояване има между ПИ 98, 99, 101 по КК , за останалите два имота ПИ 96 и 97,
начинът на застрояване е свободно застрояване, по фронта към бул.“Цар
Освободител“ свързано застрояване има между ПИ 101 и 100, а между 100 и 94 няма
свързано застрояване. Въз основа на това
изследване заключава, че с процесният
ПУП – ПРЗ – РУП исторически установения начин на застрояване се запазва, като не е допуснато свързано
застрояване по всички фронтове на квартала. Посочва обаче, че Планът предвижда калканът на
застройката в УПИ VІІІ – 8 и този на застройката в УПИ Х-100 да се покрият от
бъдещото застрояване в ПИ 101.
Констатира грешка при определяне котите на отстъпите в абсолютни
стойности, тъй като не са смятани от средната кота терен за цялата основна
застройка, а са смятани по средната кота на прилежащ терен за съответната
фасада.
Крайното заключение на арх. К.: Процесните планове
съответстват на нормите на чл.4, ал.6 и 7, чл.36, ал.2, чл.37, ал.1 и ал.2 от
Наредба №7/2003 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Същите съответстват на изискванията на чл.60,
чл.61,т.1,2 и т.3, чл.62, ал.1, ал.2 и ал.3, т.2,3, и 4 от Наредба №8/2001 г.
за обема и съдържанието на устройствените планове. Допълващото застрояване е
взето предвид при изчисляване на устройствени показатели за Плътност и Кинт за
имота.
Това заключение на вещото лице е оспорено от
жалбоподателите, назначена е повторна
еднолична СТЕ, изготвена от вещото лице арх.Ю.Н.Ж..
В заключението на вещото лице Ж. е посочено, че в графичната част на плана в
обяснителната записка и в обемно-устройственото проучване не са отразени
защитените зони на културното наследство. От оспорения план не става ясно, кои
имоти попадат в защитена територия на културното наследство.
Изследваният ПУП с
предложеното проектиране според арх. Ж. драстично и неправомерно променя
силуета на защитената градска тъкан и предопределя недопустима за ПИ 101
височина на кота корниз, която в резултат от предвиденото свързано застрояване
би била задължителна минимум в една конструктивна ос, поради необходимостта от
покриване на калкана на оспорваното УПИ 100 „за жилищно строителство“. Посочено е
в заключение, че не са спазени изискванията от Приложение 3 към чл.4,
ал.2 от СПН, които следва да бъдат определящи при изработване на ПЗ и най-вече
при изработване на РУП по отношение на допустимата височина от 15,50 м. на кота
корниз за защитената територия на културно наследство.
Съдът отбеляза
вече, че според изрично записаното
в обяснителната записка към процесния ПУП ПРЗ РУП, предвидена височина е 21 м., т.е. по-голяма
от 15 м.
Вещото лице установява, че при проектирането на оспорвания ПУП не са
спазени чл.1 до чл.5 от Специфични правила и нормативи към ОУП на Община Варна
- липсва графично отразяване на подземно застрояване, такова има само в графичната
част на РУП. В различните части на проектната документация са изписани грешно и
по различен начин показателите за Височина в метри и етажност.
Изписаните в обяснителната записка и в матрицата на проекта
за ПУП – ПРЗ показатели за височина на корниза не са коректни, по отношение на
цялото застрояване в оспорваното УПИ и не съответстват на проектираната
най-ниска кота корниз от северозапад – за основното застрояване, която е
котирана с височина от 9 м. - също и на следващата кота корниз от северозапад,
която е котирана с височина от 12 м. Несъответствие има и по отношение на
проектираната етажност на основното застрояване от северозапад.
Обемите на проектираното допълващо застрояване също не
влизат в рамките на описаната в матрицата височина на корниза и етажност. Липсва
съответствие между показателите за етажност, изписани в обяснителна записка и в
матрицата към ПУП – ПЗ, с тези от таблиците с показатели към ПУП-ПРЗ и към
ПУП-РУП. Вещото лице не е открило доказателства, свързани с осигуряването на
необходимите места за гариране и/или паркиране в оспорваното УПИ – 100.
Не е котирана височината на нежилищния етаж, а тази
височина има отношение към изчисляване на разстоянието от проектираното в УПИ
Х-100 „за жилищно строителство“, застрояване през дъното на парцела до
застрояването в съседното УПИ.
Проектната документация на ПУП-ПРЗ-РУП за УПИ Х-100 за
жилищно строителство не съответства на нормите от Приложение №3 към чл.4, ал.2
от СПН към ОУП Варна. Проектираното доминиращо за УПИ Х-100 високо основно
застрояване е необосновано и в нарушение на изискванията за опазване на
единството на градската тъкан и самобитния характер на средата.
Оспорваният ПУП не отразява в графиката и в
обяснителната записка културните ценности, границите на защитената територия,
устройствената зона и територията на охранителната зона, не опазва исторически установения характер на
застрояване, няма отношение към защитените територии на културното наследство и
най-вече необосновано въвежда много високо застрояване, което драстично променя
характеристиките на исторически установената защитена градоустройствена среда и
води до обезличаване на груповата културна ценност.
Не е съобразен
с изискванията на т.1, б.“д“ от Специфични изисквания към подробните
устройствени планове.
От друга страна експертът посочва, че УПИ
ІХ-101 не съществува, тъй като ПИ 10135.1508. 101 е неурегулиран. Предложеното
от процесния ПУП застрояване на калкан с дълбочина от 16 м. би следвало да се
основава на декларирано съгласие от собствениците на двата имота, като в
документацията по делото вещото лице не открива наличие на нотариално заверени
декларации за съгласие за свързано застрояване на страничната граница между
двата имота с размер, надхвърлящ този на съществуващия калкан.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Възражението за липса на компетентност у
издателя на оспорената заповед, релевирано от жалбоподателите съдът преценява
като неоснователно предвид представената Заповед №3723/14.10.2013 г. на Кмета на Община Варна, с
която на Пейчо Пейчев – Заместник Кмет на
Община Варна, за предоставени правомощия
за издаване на заповеди в производства по одобряването на подробни
устройствени планове и техните изменения.
Заповедта, предмет на съдебен контрол е издадена от
компетентен административен орган.
Относно доводите за незаконосъобразност поради липса
на мотиви:
Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК
административният орган издава или отказва издаването на акта с мотивирано
решение, като същото следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му - чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК.
Задължението е императивно и съществува за административния орган както когато
действа в условията на обвързана компетентност, така и когато е овластен да
реши въпроса по свободна преценка. Излагането на мотиви е гаранция за
законосъобразност на акта, защото извежда съображенията на административния
орган, съответно основава и определя възможността за контрол, както по
административен, така и по съдебен ред.
Като единство
от фактическите и правни основания за издаването на акта мотивите
са израз за действителната волята
на административния орган.
Липсата им
препятства упражняването на пълен съдебен контрол и винаги е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издадения
административен акт.
В конкретния случай административният орган не е
изложил никакви мотиви – като например как при одобреното проектиране третира територията,
в която се установи, че има качеството
на архитектурен ансамбъл, защо са
предвидени и заложени по-високи от предвидените показатели за различните параметри на проектираното строителство в УПИ Х-100, които ще обвържат и
съседния му ПИ 101 и др.
Такива не биха могли да се извлекат нито от съдържанието на
административната преписка, нито пък това е възможно единствено с цифровото посочване в Акта на законовите
разпореди - чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл.
124а, ал.5, ал.7 от ЗУТ.
Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи
издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на
същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение е достатъчно да
обоснове извод за незаконосъобразност на
оспорената заповед и да резултира в нейната отмяна.
Съдът обаче счита за необходимо да изложи аргументи и
относно констатираните съществени
нарушения на материално правни норми от устройственото законодателство.
Относно задължителното в случай, като разглеждания съгласуване с Министерство на културата:
По повод направеното от жалбоподателите оспорване по
чл.193 от ГПК беше възложена и проведена СПЕ.
В заключението на вещото лице е посочено, че подписът
положен под становище от 12.12.2014 г. на Министерство на културата е изпълнен
от доц.д-р Б.П., в качеството на Зам.Министър в Министерство на културата през
изследвания период.
Подписите на печата „Съгласувам“ в заверка в ПУП – ПРЗ
– РУП на УПИ Х-100 за жилищно строителство, отбелязан в горния десен ъгъл, като
„Приложение 1“ и „Приложение 2“, Работен устройствен план на УПИ Х-100, отбелязан в горния десен ъгъл, са
изпълнени от В.В. Бърнев, на който са делегирани правомощия със Заповед от
19.11.2014 г. на Министъра на културата към него момент.
Ръкописният текст
с буквено-цифрово съдържание, представляващ изписване на датата на
печата „Съгласувам“, на силуетното проучване по бул.“Княз Б. І“ – копие и
ръкописният текст с буквено – цифрово съдържание, изписан в датата на
съгласуването на печата на другите планове, отбелязан в горния десен ъгъл, като
„Приложение 1“ и в Работен устройствен план на УПИ Х-100 отбелязан в горния
десен ъгъл като „Приложение 2“ е изпълнен от едно и също лице. Наличното и
изследвано по делото силуетно устройствено проучване представлява копие, поради
което отпечатъкът върху него може да бъде сравняван с оригиналните отпечатъци
от печатите върху другите планове.
При проверка на автентичността на подписа на лицето,
удостоверило съгласуването на тази
графична част, поради липсата на нейния оригинал е изследвано наличното
цветно лазерно копие.
Тази липса не беше преодоляна, тъй като ответникът не
представи оригинала на тази графична част.
При тази установеност съдът счита, че не е възможен
категоричен отговор какво точно е
предложено и какво е съгласувано от представителя на Министерството на
културата.
Изследваното от вещото лице графолог цветно, лазерно
принтирано копие на силуетното устройствено проучване, на което както се каза вече оригиналът не се
откри и не се представи, съдът преценява като негодно доказателство да установи действително проведеното
съгласуване. За съда такова съгласуване с МК в частта силуетно устройствено проучване няма проведено.
Предвид безспорно приетото от представените по делото
доказателства, изхождащи точно от МК относно наличието на архитектурен ансамбъл
„ВИНС – Френски колеж Сент Андре“, процедурата по съгласуване по чл. 84, ал.1 от ЗКНИ, разписана
в относимата към случая редакция – ДВ бр.54/2011 г.- е опорочена.
Цитираната норма предвижда съгласуването по този раздел да се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация. А под документи , респективно документация правото винаги приема за такива само оригинали.
Отделно от горното от заключението на вещото лице арх.К. е видно, че оригиналът на
процесният ПУП-ПРЗ-РУП в съставката ПЗ, в трите силуета и разрез А-А от
съставката РУП са нанесени корекции. В съставката ПЗ е коригирано
разположението на допълващото застрояване, което става „г“ образно, изчертано с
ограничителна линия, със съответна котировка за отстояние на същото до дъното
на имота и до югоизточната регулационна граница.
В съставката РУП такава корекция няма и „г“ образното
допълващо застрояване е изчертано със задължителна линия. В силует по бул.“Цар
Освободител“ са коригирани котите по отстъпите, като същите след корекцията
отговарят на котите по силует от северозапад. В силует от югозапад е коригиран
покривът на предложената бъдеща застройка в ПИ 101, който първоначално е бил с
кота корниз 49.40 остава само за оста към калкана с УПИ Х-100, а в останалата
част е с кота корниз 51.05, еднаква с котата на застройката в УПИ Х-100.
Корекциите в силует от северозапад и разрез А-А са
следствие от коригирания силует от югозапад. Вещото лице е стигнало до
заключението, че с така установените корекции не се променя приетата с проекта
кота корниз, няма промяна в отстоянията на застройката, спрямо страничните
граници и към дъното на имота, не се надвишават стойностите на устройствените
показатели, поради което е прието, че корекциите се дължат на технически грешки
при изчертаването на плана.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и
корекциите да се дължат на технически грешки при изчертаването на плана, това създава неяснота относно въпроса какви са показателите за
застрояване. Това „допълнително“
изчертаване внася неяснота по отношение всички елементи на бъдещото предвиждане за процесния,
съответно съседните имоти.
Възражението на заинтересованите страни относно
проектираната с процесния в ПУП височина
на застройката до 21 м.. с аргумента, че хотел „Графити“ по бул.“Цар
Освободител и „Княз Б. І“ е сграда също с височина 21 м., съдът намира за
неоснователно, тъй като в случая показатели
по аналогия не са приложими.
Формалното посочване от експертния съвет, че са
спазени нормите за проектиране не дава отговор на всеки един въпрос от
възражението, както и не става ясно как експертният съвет е стигнал до извода,
че са спазени нормите за проектиране, при положение, че не са били разгледани
подробно проектите, да се направи по време на заседанието изчисление, да се
съобразят всички разпоредби, касаещи района, терена и др. специфични елементи,
едва след което да се установи, че на база подробен анализ и изчисления са
спазени изискванията за проектиране.
Обхватът на обемно-устройствените проучвания е силно
ограничен и не обследва взаимодействието между новопредложеното с оспорения
ПУП-ПРЗ-РУП високо застрояване на югоизточния ъгъл на квартал 727, с
исторически установения характер и мащаб на застрояване на защитената територия
на културното наследство.
Безспорно процесният ПУП ПРЗ РУП засяга и територия, включваща се в групова недвижима
културна ценност – архитектурен комплекс бул. „Княз Б. *** и това видно от
приложения 1 и 2 от заключението на арх. Ж.. Частта, оцветена в синьо на
фрагмента от ОУП на Варна, с основен
цвят сигнално оранжево според легендата на условните знаци – прил. № 4 – е в устройствена зона Ц2, включва сгради
недвижими културна ценности. Конкретният ансамбъл относим за процесния ПИ
10135.1508.101 е „Търговска
академия(ВИНС) – Френски колеж Сент Андре.
От друга страна се констатира че в обхвата на
процесния ПУП попада и устр. Зона Ц1, в която имотът – предмет на проектиране.
Липсва отразяване в графичната част
на границата между тези две зони, като за ПИ 101035.10508.101 следва да важат въведените
с чл. 4 ,ал.2 от СПН към ОУП правила за проектиране.
Предвиденото с процесния ПУП застрояване като
височина и дълбочина на калкана необосновано и в противоречие с правилата
на чл. 4, ал.2 от СПН поставя в зависимо
собствениците на ПИ 101035.10508.101.
Съдът споделя констатациите на арх. Ж. за
несъответствие на процесния ПУП ПРЗ РУП с изискванията и останалите относими
към случая разпоредби на чл.1 до чл.5 от
Специфични правила и нормативи към ОУП на Община Варна.
Не е отразено графично наличието на подземно
застрояване – липсва тънка пунктирна линия в графичната част на ПУП-ПЗ,
указваща наличие и обхват на подземно ниво. Същото е отразено само в графичната
част на работния устройствен план. В различните части на проектната
документация са изписани грешно и по различен начин показателите за Височина в
м. и етажност. В преписката по издаване на оспорваната заповед и сред
доказателствата представени пред съда, няма такива свързани с осигуряването на
необходимите места за гариране и/или паркиране в оспорвано УПИ Х-100.
Съдът кредитира изцяло констатациите на вещото лице Ж.,
изводите са взети при пълно обективно и комплексно изследване на събраните по
делото документи.
Процесният проект не отговаря на
изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове /Наредба № 8/: проектът не съдържа устройствена зона и не е
показано дали се предвиждат повече от една устройствена зона; не съдържа подпис
и печат на проектант по част "Регулация" за проектантска
правоспособност, съгласно изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране.
Проектът не съдържа таблица с информация, съгласно чл. 65, ал.1, т.3 от Наредба
№ 8, за изпълнителя на проекта, вида на плана, възложителя и инвеститора,
проектантите, фазата и мащаба на проекта, датата на завършване на проекта. Няма
данни за извършено съдържа геодезическо
заснемане, съгласно изискванията на чл. 48, ал.2, т.4 от Наредба № 8,
Предвид направения коментар относно особения
характер на ПИ 101035.1508.101,
валидните за него правила по чл.4, ал.2
от СПН, както и установеното по отношение на обекта на проектиране - ПИ
10135.1508.100 попада в охранителната зона на защитено културно наследство,
означена с „А 5 Т кин“ абсолютно задължително е при проектирането в обемно
устройственото проучване да бъдат изследвани и
графично точно отразени двете
устройствени зони, като бъдещото
застрояване се съобрази със съществуващите в неговия обхват
културни ценности.
По изложените съображения оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направените от процесуалните представители на жалбоподателите
искания за присъждане на разноски, съдът
ги намира за основателни и следва да се присъдят в доказания според приложените
по делото документи размер
Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на доверителите
на адв. Е.Ж. направените по делото разноски в размер на 1 762,72 лв., от които 40 лева–платена държавна такса, 580
лева – договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение и 1 075 лева –
внесен депозит за вещо лице – СГЕ, СТЕ, 67.72 лв. за направени копия по делото.
Претендираните разноски за внесен депозит от адв.Ж. са в по-голям размер, но от
приложените доказателства се установява, че действително са внесени 1075 лв.
На доверителите на адв. В.В. следва да бъдат заплатени разноски в размер на 2 405 лв., от които 30 лв. държавна такса, 575 лв. внесен
депозит за вещо лице, 1800 л./3 х 600 лв./ - договорено и платено адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на страните претендира адвокатско възнаграждение
по 1300 лв. за всеки от доверителите, но предвид направеното възражение за
прекомерност от процесуалният представител на ответника, същото следва да се
редуцира до размера определен в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Г-316/02.09.2015 г. на Заместник
Кмет на Община Варна, с която е одобрено изменение на ПУП – План за регулация и
застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за УПИ Х-100 за жилищно строителство,
в кв.727, по плана на 3 –ти м.р., на гр.Варна, бул. „Цар Освободител“ №19, 19А,
така както е показано с черен, червен и син цвят в графичната част, представляваща
неразделна част от настоящата Заповед /Приложение №1 и Приложение №2/.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ц.Т.Б., Х.Г.Б.,
Г.Х.Б., Т.Х.Б., чрез адв.Е.Ж., сумата от 1 762,72 лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.П.И., С.Т.И.,
И.П.А.Р., чрез адв. В.В., сумата от 2 405 лв. /две хиляди четиристотин и пет
лева/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гергана
Стоянова