Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………11.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1690 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
58023/07.08.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г,
чрез пълномощник срещу Решение № 3299 от 17.07.2019г., постановено по гр.дело №
8296/2018г. на Варненския районен съд, 41 състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че С.П.Ч., с ЕГН **********
и адрес *** НЕ
ДЪЛЖИ на въззивникът сумата от 2168.18 лв. /две хиляди сто шестдесет и осем
лева и осемнадесет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 21.09.2016г. до 20.09.2017г. в обект на
потребление находящ се в гр.Русе, ул. „Вардар“ №25, вх.1, ет.5, ап.12, отчитан
по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № **********/28.03.2018г. с получател С.П.Ч., на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
недопустимост на постановения акт, поради липса на правен интерес на ищеца от
воденето на установителен иск при възможност същия да води осъдителен такъв,
поради което е отправено искане за обезсилване на постановеното решение.
Изложени са аргументи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира
извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за
неоснователен.Твърди се, че се касае за реално потребена ел. енергия, доказана
с протокол на БИМ, заплащането на която е дължимо от абоната поради
потребяването й. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение
и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и
присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена,а обжалваното решение като допустимо и
правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия. Представя писмени бележки.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от С.П.Ч., с ЕГН ********** и адрес *** срещу “Енерго
- Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „В. Варненчик” № 258 иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, за приемане за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на2168.18 лв. /две хиляди сто шестдесет
и осем лева и осемнадесет стотинки/, претендирана от ответното дружество като
цена на консумирана ел. енергия за периода от 21.09.2016г. до 20.09.2017г. в
обект на потребление находящ се в гр.Русе, ул. „Вардар“ №25, вх.1, ет.5, ап.12,
отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която
сума ответното дружество е издало фактура № **********/28.03.2018г. с получател
С.П.Ч..
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл. 50
ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена
посочената сума. Твърди, че при извършване на проверката не е присъствал нито
той ,нито негов представител. Излага се в исковата молба, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на
ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените
в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, извършена е метрологична експертиза, установяващи външна
софтуерна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3., след което е изготвено становище за начисление на ел.енергия,
поради което е начислена процесната сума. Въпреки че е извършена корекция на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от абоната, който дължи заплащането й
Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по
реален отчет.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Възражението
за недопустимост на обжалвания съдебен акт е неоснователно, същия е допустим,
като постановен при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
С Решение № 376/27.03.2019г. по в.гр.д.№
43/2019г. по описа на ВОС е обезсилено Решение №4755/22.11.2018г. по настоящето
гражданско дело, като постановено по иск различен от първоначално предявения и
делото е върнато за разглеждане от същият състав. В решението на въззивния съд подробно
е разяснено, че поисканото от ищеца изменение по реда на чл.214 ГПК и
преминаване от отрицателен установителен иск в осъдителен иск е процесуално
недопустимо, доколкото по този начин би се стигнало до сезиране на съда с нов
иск с основание и размер различни от първоначално предявените.Следва да се има
предвид , че ищецът е избрал форма на защита чрез предявяване на иск по чл.124
от ГПК, след заплащане на сумата по процесната фактура.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Русе, ул. „Вардар“ №25, вх.1,
ет.5, ап.12, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Представен е по делото Констативен протокол № 1701492 от 20.09.2017г., от който се
установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Енерго Про –Мрежи“ АД
/актуално наименование „Електроразпределение Север“ АД / са извършили
техническа проверка на СТИ на адреса на
ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1,
1.8.2. както и в регистри 1.8.3,1.8.0 и
1.8.4. Посочено е, че СТИ е демонтирано и
подменено с изправно такова. Протоколът е бил подписан от служителите извършили
проверката и двама свидетели.
От констативния
протокол № 238/12.03.2018г. на БИМ,
Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе, се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа – 1.8.3.– 13769.167
кВтч, които не са визуализирани на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и
на техническите характеристики.
Със становище, изготвено на 20.03.2018 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 13769 кВтч за периода 21.09.2016г.
до 20.09.2017г. Корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище, за
допълнително начисленото количество ел. енергия и за посочения период е издадена
фактура
№ ********** от 26.03.2018г. за сумата от 2168.18 лева.
Представен е Констативен протокол № 426773/06.06.2012 г., от който се
установява монтажът на процесния електромер и е видно, че при монтирането на
електромера в обекта, показанията за нощна и дневна тарифа са нулеви.
От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ
се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Не може да се
установи в кой период е натрупана електроенергията в регистър 1.8.3 във времето
след монтажа на електромера. Налице е неправомерно вмешателство в програмата за
тарифиране на процесния електромер. Направените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел. енергия са изчислени математически точно със
зададените параметри и крайна цена съобразена с решенията на утвърдените от
КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период. Съда не кредитира заключението на вещото лице, че след като при монтажа
две от тарифите – дневна и нощна са с нулеви показатели , то такива са и на
останалите невизуализирани тарифи , доколкото същото се базира на предположения
и не е подкрепено с доказателства.
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да
докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на
средството за търговско измерване, че е извършена проверка изправността на
електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи
условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца
количества ел.енергия.
Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3
от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат
правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана
в КП – 20.09.2017г., с констатациите от
която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за
минал период, отменените членове не могат
да намерят приложение. За пълнота следва да се посочи, че към дата на
настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се установява,че
след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени
показания в регистър 1.8.3.- 13769 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и
нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество
енергия в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай установяването на показанията на
т.н. скрит регистър 1.8.3 , на което се позовава ответника, е извършено чрез
техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44
ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
В хода на производството, ответника не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер на 13769 кВтч, съдържащата се в
регистър 1.8.3, установена след софтуерното му
прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа скрит регистър на
електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице
и констатациите на БИМ, не може да се приеме за основателно възражението
на ответника, че показанията по тарифа 1.8.3. са всъщност показания за ползвана
от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност
на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3., невизуализиран
за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за
минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез
софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или
негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи
още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Не без значение и е факта,че проверката в БИМ , на
която също се позовава ответника при съставяне на становище за начисляване на
ел. енергия и от която обосновава
реалната доставка и съответното й потребление от абоната, е изготвен шест
месеца след проверката и демонтажа на
СТИ.Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е отчетена енергия в регистър 1.8.3., без по делото да са
представени данни електромерът му е отчитал показания за върхова енергия
по трета тарифа. В настоящия случай ответника не е доказал кога
натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната.
Поради изложеното, въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция.От приложения договор за правна защита и съдействие, се
установява, че адвокат В.В.- РАК е осъществил безплатна правна помощ на
въззиваемата страна, на основание член 38 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на член 38 от ЗАдв. вр.
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на същия следва да се присъди сума в
размер на 381.77 лева, за осъществено процесуално представителство в настоящото
производство.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 3299 от 17.07.2019г., постановено по гр.дело № 8296/2018г. на Варненския
районен съд, 41 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат
В.М.В. *** сумата от 381.77 /триста
осемдесет и един лева и седемдесет и седем ст./лева , представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца,
определено на съгласно чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.