№ 13393
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110108847 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 17000 лева –
непогасена главница по Договор за паричен заем, сключен под формата на Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека, вписан под акт №60, том VIII, рег.18769, нот.дело
№1208/2019г. на нотариус И.Д. №*** в НК, с район на действие СРС, ведно със законната
лихва от 25.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5880,56
лв. – лихва за забава за периода от 25.06.2021г. до 25.06.2024г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№38507/2024г. по описа
на СРС, 179 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът в изпълнение на сключен неформален договор
за заем е предоставил на ответника сумата от 17 000 лв., като за обезпечение на същата е
учредена ипотека върху 182 идеална част от дворно място с идентификатор ***, находящо се
в ***, съставляващо поземлен имот №*** в кв.89 по плана на град С., местност “Ф.”, при
съседи с посочени идентификатори: ***. Посочва се, че в т. 1 от подписания договор е
уговорено заемът да бъде върнат на равни месечни вноски от по 1700 лв. платими до 30-то
число на месеца по сметка на ищеца. Уговорено е, че при забава в плащането на сумата в
частта главница с повече от три дни, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
0,1 процент от дължимата сума месечно за времето на забавата. Посочва се, че към датата на
подаване на Заявлението по чл.417 ГПК ответникът не е заплатил нито една от месечните
вноски. Твърди, че независимо, че е уговорено, че ответникът дължи сумата от 0,1% от
дължимата сума месечно като обезщетение на забава представляващо по същността си
неустойка, не се дерогира възможността да се претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва, вместо договорната неустойка. С оглед това си твърдение
ищецът претендира лихва за забава за посочения период в твърдения размер, вместо
уговорената по договора неустойка, доколкото същата не е предявена в настоящия процес.
Посочва, че след образуването на изпълнително дело №3502/2024г. по описа на ЧСИ В.М.
ответникът е изплатил 20% от дълга по изпълнителното дело. Ето защо и с оглед указанията
на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК. Претендира разноските по
производството, в това число и разноските в заповедното производство.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц. А. И. дава становище за частична
неоснователност на предявения иск. Посочва, че сумата не е предадена на заемателя, като
действително получената такава е в размер на 9 750 лв. и оспорва получаването на сумата.
Твърди, че сумите са предавани спорадично, но цялото вземане не е предадено наведнъж.
Посочва, че към настоящия момент е върната сума в размер на 4 100 лв. Посочва се, че
претендираната лихва е в завишен размер, а същевременно заемополучателят не е уведомен,
че заемът е обявен за предсрочно изискуем.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1от ЗЗД. за установяване
наличието на вземане от страна на заявителя по чл. 410 от ГПК против длъжника, срещу
когото е издадена заповедта за изпълнение. Искът е предявен предвид развилото се пред
СРС заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 38507/2024 г., по което е
издадена заповед за изпълнение № 21802 /08.07.2024 г. 17 000,00 лева (седемнадесет хиляди
лева), представляваща непогасена и изискуема главница по договор за заем от 04.07.2019г.
обезпечен с договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 04.07.2019 г., Акт № 60, том VIII, регистров номер 18769, дело № 1208 от 2019 г.,
съгласно описа на нотариус И.Д., вписан под № *** в НК с район на действие РС-С., ведно
със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5 880,56 лева
(пет хиляди осемстотин и осемдесет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 25.06.2021 г. до 04.07.2024 г.,
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като в указания срок
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, по който е образувано и
настоящото производство.
От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 04.07.2019 г., Акт № 60, том
VIII, регистров номер 18769, дело № 1208 от 2019 г., съгласно описа на нотариус И.Д.,
вписан под № *** в НК с район на действие РС-С. между главните страни в настоящото
съдебно производство, се установява, че е породено облигационно правоотношение,
възникнало от договор за паричен заем по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД. В т.1 от него е
посочено, че при забава в плащането на сумата с повече от три дни от падежа
заемополучателят дължи обезщетение в размер на 0,1 % от дължимата сума за времето на
забавата.
Договорът за заем е неформален, реален, едностранен, безвъзмезден и комутативен -
правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка - уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер. По правилата за
разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на
правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен
факт - арг. чл.154, ал.1 ГПК, чрез пълно и главно доказване.
Първоначално от страна на ищеца не е оспорено съществуването на облигационно
правоотношение, но е направено признание за получаване на сума в различен от
претендирания размер. Впоследствие от страна на новоупълномощения процесуален
представителна ответника е оттеглено признанието на този факт, като е оспорено изцяло
съществуването на договор за заем, доколкото липсват доказателства за реалното предаване
на сумата.
Ищецът твърди, че е предоставил в заем на ответницата сумата от 17000, като за
обезпечаване на вземането му, ответницата учредила ипотека върху идеална част свой
собствен недвижим имот. Писмен договор за заем не е сключван между страните, но поради
липса на изискване за форма на сделката за действителността й, това не е порок на същата, а
в договорът за ипотека е постигната договорка за всички основни елементи на договора за
заем. От страна на ищеца за доказване на договора за заем е представеният по делото
2
нотариален акт.
Предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава
на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. Нотариален акт, с
който е учредена договорна ипотека като обезпечение на заема, може да служи като
доказателство за предаване на сумата, само при изрично изявление на страните, че сумата се
предава при подписването на нотариалния акт, или е предадена от заемодателя на
заемополучателя, или ако по делото е представена разписка удостоверяваща това предаване.
Във всички случаи, в тежест на страната, предявяваща претенция за връщане на заетото
имущество, е да установи при условията на пълно доказване, че сумата е предадена В този
смисъл, решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №
420/21.11.2013 г. по гр.д. № 3176/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
В съответствие с тази задължителна за съдилищата практика на ВКС, съдът приема, че
употребеното глаголно време на действието за отпускането в заем и последвалите изявления
в пункт ІІ за обезпечаване на „отпуснатия заем” на ответната страна, водят до извод за
получаване на парите. Въпреки липсата на разписка за получаването на сумата по заема,
тълкуването на волеизявленията на страните по договора за учредяване на ипотека води до
извод, че предпоставянето на сумата, както е записано в договора, подписването на същия
от заемополучателя, както и поетото задължение за връщане на сумата, е осъществило
състава на договора за заем, с оглед неговия реален характер, т.е. заемополучателите за
получили сумата от 17000 евро. Удостоверителното изявление на нотариуса и на страните в
подписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, имат обвързваща съда
формална и материална доказателствена сила, според чл.179 ГПК. Следователно,
изявлението в нотариалния акт, с което ответника удостоверява с подписа си, че е съгласен с
условията на договора правилно се приема от съда като потвърждение за получаване на
сумата. Когато страните по един договор за заем са постигнали съгласие изявленията им за
сключване на договора да бъдат оформени в нотариалния акт за обезпечаване изпълнението
на заема, а тяхното удостоверяване от нотариуса съвпада с реалното предаване на парите и
тези факти могат да бъдат установени от съдържанието на договора, не е необходимо
съставянето на отделен документ за същите обстоятелства. Ако за вземането е бил издаден
особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му, според чл.77, ал.2 ЗЗД, но
няма законова пречка сключването на договора за заем и получаването на сумата да бъде
удостоверено в нотариалния акт за обезпечаване на дадената в заем сума.
Признанието на факт от страна на ответника не освобождава ищеца от задължението
за пълно и главно доказване на твърдените от него обстоятелства, като съдът приема, че то е
проведено в необходимия обем.
Обстоятелството, че част от процесното вземане е платено в рамките на
принудителното изпълнение дава основания на съда да не приложи разпоредбата на чл. 235,
ал.3 от ГПК, тъй като тя касае доброволното погасяване на вземането, извън изпълнителното
производство /ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното съдът приема, че
искът е основателен и доказан така както е предявен.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
В пункт 1 от Нотариалния акт е посочено, че заемателят дължи лихва за забава в
плащането на сумата с повече от три дни от падежа заемополучателят дължи обезщетение в
размер на 0,1 % от дължимата сума за времето на забавата.
Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от
закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената
мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в
договора за неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с
претенцията за законна лихва по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД не следва да се счита, че се
дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото
на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило
неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над
3
размера на уговорената неустойка. По аргумент от по-силното основание, кредиторът има
право да претендира единствено лихва за забава.
Изчислена по реда на чл.162 ГПК лихвата за забава за периода от 25.06.2021г. до
25.06.2024г. е в претендириня размер, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноки
както за исковото, така и за заповедното производство.
Съгласно представения списък направените разноски в заповедното производство са в
размер на 2000лв. адвокатски хонорар и държвна такса в размер на 457,62лв. В същия
размер са и претендирантие разноски за исковото производство.
С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на
процесуалния представител на ответника, съдът намира същото за основателно в частта за
адвокатското възнаграждение заплатено за заповедното производство. Същото не се
отличава с фактическа и правна сложност, не са извършвани множество процесуални
действия от страна на заявителя и не се провеждат открити съдебни заседания, с оглед на
което съдът приема за справедлив размер на същото от 800лв. По отношение на адвокатския
хонорар за исковото производство съдът намира същия за съответен на фактическата и
правна сложност на делото, предприетите процесуални действия от повереника на ищеца и
броя проведени съдебни заседания, поради което същото не следва да бъде намалявано
поради прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАЗА УСТАНОВЕНО по предявените от искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД., че Ц. А. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., *** - *“, *** дължи на Р. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., *** - *“, ***, сумата от 17000 лева – непогасена главница по Договор за паричен
заем, сключен под формата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан
под акт №60, том VIII, рег.18769, нот.дело №1208/2019г. на Нотариус И.Д. №*** в НК, с
район на действие СРС, ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 5880,56 лв. – лихва
за забава за периода от 25.06.2021г. до 25.06.2024г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№38507/2024г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА Ц. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., *** - *“, *** да
заплати на Р. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., *** - *“, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1257,62лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 2457,62лв. разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4