РЕШЕНИЕ
Номер 127120.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна27 състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Х. Желева
Секретар:Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х. Желева Административно
наказателно дело № 20203110203262 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
"Булфлекс" ЕООД, със седалище гр. София, район ''Лозенец, "Черни връх" № 66, вх. 8, ап. 2,
ЕИК *********, представлявано от управителя Л.А.Ж., депозирана чрез адвокат Р.Ж. срещу
Наказателно постановление № 03-012132/ 17.10.2019г., на Директора на Дирекция
"Инспекция по Труда" гр. Варна, с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуатния закони.
Сочи се, че в депозираното от "Булфлекс" ЕООД Възражение срещу АУАН № 03-012132/
25.09.2019г., на нач.отдел БТКД в Дирекция "Инспекция по Труда" гр. Варна, е посочено, че
Ф.Я. не е работила първа смяна през времетраенето на трудовото и правоотношение с
„Булфлекс" ЕООД. Допусната била грешка в графика за смените, през м. юли.Тези
документи /графици/ се изработвали от лицата, ръководители на съответните звена.
Ръководител на кухнята, към момента на проверката, в хотел „Корал" е бил П.Н., на
Ресторант - Д.Ж.. Графиците и присъствените форми се подписвали от лицето, което ги е
съставило. Тези, предоставени на проверяващия в ДИТ Варна, не са съдържали подпис на
лицето, което ги е съставило.
Сочи се още, че Ф.Я., от своя страна, при проверка от страна на административно
наказващия орган, би потвърдила факта, че за времето от около месец, през което е работила
в хотел „Корал", е работила само втора смяна. Това водело до извода, че установеното от
проверяващия и твърдяно в АУАН нарушение, за което е наложено наказанието, с
обжалваното НП, не е извършено, а на Я. е осигурена непрекъсната почивка, в продължение
на най - малко дванадесет часа.
1
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призоване се представлява от адв.Ж.,
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Алтернативно се моли за неговата редукция до законоустановения минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О.,
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец септември 2019г. св.Д.Д., работеща на длъжност началник отдел „БТКД“
при Д „ИТ“-Варна и нейна колега извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – хотел „Корал“, стопанисван от въззивното дружество "Булфлекс"
ЕООД, находящ се в к.к. „Св.Св.Константин и Елена“. Проверката била последваща, като в
хода на същата били изискани графици, присъствени форми и документи по отчитане на
работното време. От страна на дружеството бил представен график- кухня за месец юли
2019г., който не бил подписан от съставител. При преглед на представените документи, в
това число и графика за м.07.2019г., св.Д. установила неспазването на междудневна
почивка, а именно от втора на първа смяна, включително и за лицето в акта – св.Ф.Я. - мияч
в ресторанта към хотела. За Я. било отразено, че същата е полагала труд на 02.07.2019г. с
работна смяна от 14.00 часа до 22.30 часа, като на 03.07.2019г. било посочено, че същата е
започнала работа от 06.00 часа до 14.30 часа. Така св.Д. констатирала, че на Я. не била
осигурена междудневна почивка от 12 часа. При така установените факти св. Д. приела, че
въззивното дружество на 03.07.2019год е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на
25.09.2019год. съставила срещу него АУАН № 03-012132.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия въззивното
лице, надлежно предявен и връчен на това лице.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта било подадено писмено възражение. В него се
сочело, че лицето Ф.Я. е работила само втора смяна през времетраенето на трудовото й
правоотношение. Посочено било, че представените в ИТ графици не съдържали подпис на
лицето, което ги е съставило. Към възражението бил приложен – график за м. юли 2019г.,
различен от вече наличния по преписката, съдържащ подпис на съставител.
Въпреки наличието на тези противоречиви фактически данни, на 17.10.2019год., въз
основа на акта, директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, като приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на основание чл.416, ал.5
вр.чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2 500лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, графици, отчетни форми, правилник за
вътрешния трудов ред, трудов договор, пълномощни и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. Д., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
В хода на съдебното производство, съдът призова и разпита по делото свидетелката Ф.Я..
Нейните показания като логични, добросъвестно дадени и най-вече като незаинтересовани
2
от изхода на делото съдът кредитира. Св.Я. към момента на съдебното заседание не работи
за въззивника. Същата бе категорична, че никога не е работила първа смяна в дружеството
за краткия й трудов стаж в хотела. От тези показания, съдът не кредитира единствено
частта, в която тя посочи, че не е имала сключен трудов договор с дружеството, тъй като те
са в противоречие на приложеното по делото писмено доказателство- ТД №
21186/02.07.2019г. При предявяване на същия в с.з. св.Я. потвърди, че подписите в графата
работник са положени от нея.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е
ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните
липсва спор относно адреса на жалбоподателя , а именно- гр. София, район ''Лозенец,
"Черни връх" № 66, вх. 8, ап. 2– адрес отразен в ТР общодостъпен за всички. По делото
отсъстват доказателства НП да е било изпращано и респективно връчено по неговото
седалище. Отсъстват и такива НП да е връчено по седалището на стопанисвания от него
обект- хотел „Корал“.
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по
преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.
Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.
58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо
място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес
за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за
установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата
отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От
което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок
за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП
3
не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в
НП кога според АНО същото е връчено и съответно влязло в сила , тъй като очевидно АНО
го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП
би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване
върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила
обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било
редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено.
Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на
посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му
адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е
неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата
на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в
НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на
жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на
лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка / и
то на предходен адрес на дружеството/ не е достатъчно, за да обоснове извод, че лицето не
е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи
удостоверяват на 25.11.2019г., че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как
да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес,
неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските
услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се
определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на
адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят
на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се
вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса
поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да
бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от
две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с известие
за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и
„отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото
4
не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната
разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят
получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове извод, че препоръчаното
писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал.
2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от
страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не
следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва
отсъствие на лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя
наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два,
макар и непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е
връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на
жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би
могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 15.01.2020г., след
случайно узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по
преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния
смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например
Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016
година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по
частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно
к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа
за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта
е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
5
процесуални нарушения.
Както наказателният, така и административно-наказателният процес са строго
формални - провеждат се по правилата и сроковете разписани съответно в НПК, респ. в
ЗАНН. Тези правила регламентират процедурата по която се издават и връчват актовете,
която следва да се спази, за да не бъде ограничено правото на защита на нарушителя – от
една страна, а от друга – за да бъдат изяснени от органа всички факти и обстоятелства от
значение за случая, което е предпоставка за законосъобразност на крайния
правораздавателен акт и наложената с него санкция, т.е. на НП.
В тази връзка следва да бъде посочена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
задължаваща наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване
на спорните обстоятелства. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че
в законоустановения 3 –дневен срок от съставяне на АУАН по преписката са постъпили
възражения от въззивното дружество, към което е бил приложен график, различен от вече
наличния по преписката, както и посочване, че лицето Ф.Я. е работила в график само втора
смяна, което можело да бъде потвърдено при проверка. Наказващият орган обаче въобще не
е обсъдил в атакуваното наказателно постановление постъпилото възражение, а
декларативно посочил, че същото: „ е неоснователно с аргументите представени в
становището на процесуалния представител на ДИТ –Варна“. По този начин е ограничил
правото на защита на жалбоподателя. Защо възраженията са приети за неоснователни от
страна на АНО би могло само да се гадае от съдържанието на НП.
Отделно от това при наличието на събрани в хода на АНП противоречиви доказателства-
тези събрани при документалната проверка и тези депозирани с възражението, АНО е бил
задължен да извърши разследване, най-малко като изиска сведения от лицето Ф.Я., с оглед
установяване на релевантните факти касаещи предмета на конкретното административното
нарушение. Като не е сторил това АНО е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН, доколкото административно-наказателното производство е било лишено от
пълнота и обективност. Константната съдебна практика приема, че съществени са онези
нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното
лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени
от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното
нарушение. Процесната непрецизност попада в категорията на описаните съществени
процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло само на това основание. В
подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана и в
Постановление № 10/73г. на Пленума на ВС, която предвижда задължение за
административно-наказващият орган, във всички случаи, когато обсъжда събраните
доказателства и възраженията на нарушителя, да прецени необходимо ли е да извърши
разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се
6
установи обективната истина още в тази фаза на производството, т.е. съдебната практика
приема, че задължението да бъдат обсъдени направените възражения е абсолютно и
неизпълнението му води до незаконосъобразност на административно-наказателното
производство.
Отделно от гореизложеното, съдът намира, че повдигнатото спрямо въззивното
дружество обвинение за извършено на 03.07.2019г. нарушение чл. 152 от КТ е недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и по категоричен начин от приложените
към АНП писмени доказателства (трудов договор, отчетна форма за явяване на работа,
графици) се установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по
отношение на лицето Ф.Я.. От друга страна в хода на АНП са приложени два графика за
работа за месец юли 2019год. Според този представена при изискването му от св.Д. на
02.07.2019г. св.Я. е била на работа втора смяна с работно време от 14.00ч. до 22.30ч., като
на 03.07.2019г. според същия график е била първа смяна с работно врече от 06.00ч. до
14.30ч. . От този график е видно, че междудневната почивка на лицето е седем часа и
половина при минимално допустима дванадесет часа. Посоченият график обаче не съдържа
нито име, нито подпис на конкретен съставител, а само печат на дружеството. Горното не е
преодоляно, чрез изискване на обяснение от лицето Р.П. - представляваща дружеството по
пълномощие в хода на проверката, без ясно посочване каква длъжност заема същата в
проверяваното дружество и свързана ли е по някакъв начин с изготвянето на графиците.
Според представения с възражението график на 02.07.2019г. св.Я. е била на работа втора
смяна с работно време от 14.00ч. до 22.30ч., като на 03.07.2019г. според същия график е
била отново втора смяна със същото работно време т.е. съгласно тази отчетна форма на
св.Я. е била осигурена законоустановената междудневна почивка. От показанията на
разпитаната по делото св.Д. е видно, че проверката е била документална, т.е. на двете дати
02.07. и 03.07.2019г. същата не е извършила проверка на място в хотел „Корал“,
стопанисван от въззивното дружество.
В хода на съдебното производство бе разпитана и св.Ф.Я.. Същата бе категорична при
разпита си пред съдебния състав, че е работила много кратко за въззивното дружество и то
само втора смяна, като същата твърди, че е работила в часови интервал от 17.00ч. до към
22.30ч. – 23.00ч.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обвинението за извършено нарушение на
разпоредбата на чл.152 от КТ е недоказано. От една страна са показанията на
актосъставителят, която не е установила нарушението на място, а от представен документ, а
от друга страна са показанията на св.Я., че е работила само втора смяна и не е полагала труд
първа смяна. В подкрепа на тези гласни доказателства са и писмените такива представени с
възражението още в хода на АНП. Следва да се отбележи, че установяването на
7
съставомерни признаци на нарушението за пръв път в с.з. е недопустимо от една страна, а от
друга изключително и само в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение.
Обстоятелството, че в Правилника за вътрешния трудов ред, за длъжността мияч-кухня била
предвидена работа на три смени- първа, втора и редовна, не означава, че някое от наетите
лица не може да полага труд само в една смяна, още повече, че св.Я. твърди, че е била с
влошено здравословно състояние към момента на трудовото си правоотношение с
въззивното дружество. Доказването на нарушението е в тежест на АНО, което той не можа
да стори пред настоящия състав в хода на съдебното производство.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление не е
постановено в съответствие с разпоредбите на закона, а при издаването му са допуснатите
съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител, който своевременно е поискал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на
НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012132/ 17.10.2019г., на Директора на
Дирекция "Инспекция по Труда" гр. Варна, с което на "Булфлекс" ЕООД, със седалище гр.
София, район ''Лозенец, "Черни връх" № 66, вх. 8, ап. 2, ЕИК *********, представлявано от
управителя Л.А.Ж., за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5
вр.чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9