РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №300418/09.12.2020 г., подадена от „Ауто Мобайл“АД, чрез адв. М. Б., против
Решение №261077/09.11.2020 г. по гр.д.№8954/2019 г. на СГС – I – 26 състав, в частта
му, в която е осъден жалбоподателя да заплати на З. Д. Т. сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие падане от
стълби на 06.03.2018 г. в подземен гараж, ниво 3, на НДК – София, ведно с лихва за
забава за периода от 06.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6240
лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди – разходи за лечение,
медикаменти и рехабилитация, ведно с лихва за забава върху тази сума, за периода от
05.07.2019 г. до окончателното плащане, както и да заплати разноски по делото.
Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразно и необоснованост на
решението в осъдителната му част. Сочи се неправилно приложение на нормата на
чл.49 от ЗЗД – неправилно е прието, че стълбището било вещ с явен недостатък, а
гаражът не съответствал на изискванията за безопасност и достъпност, за което
отговарял ответникът. Решението е постановено при нередовна искова молба - ищецът
не е конкретизирал в какво качество ангажира отговорността на ответника – в
качеството на собственик на вещта, или в качеството на лице, упражняващо надзор
върху вещта, или в качеството на лице, което е възложило някаква работа. Въпреки
направените възражения, съдът не е дал указания за уточняване на претенцията. По
делото не се установява кой и на кого е възложил въпросната работа и в какво се
състои тя, като този въпрос не е изяснен и в обжалваното решение. Не е налице
пасивна материално-правна легитимация на „Ауто Мобайл“АД - покривът над
1
стълбите, на които ищцата твърди да се е осъществило вредоносното събитие, не е
собственост на ответника, нито пък му е било възложено задължение да го поддържа.
Същият е собственост на Столична община, като не е в тежест на ответника да
установява отрицателния факт, че не е собственик на покрива. Предвид направеното от
ответника оспорване, тежестта за установяване на този факт лежи върху ищцата, която
не е провела пълно и главно доказване. Съгласно чл.12, ал.5 от ЗОС, към момента на
инцидента Столична община е отговаряла за поддръжката на въпросния покрив. Като
не е налице деяние на ответника, то няма и противоправност на поведението му,
отсъства причинна връзка между вредите и поведението на ответника, опровергана е
презумпцията за вина. Неоснователно не е уважено възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, като не е проявила необходимата съобразителност и
предпазливост. Част от търпените от ищцата болки и страдания са в резултат от
лумбална дискова херния, радикулопатия и ишиас, които заболявания не са в причинна
връзка с инцидента. Полученото от ищцата усложнение – инфекция, не е в пряка
причинна връзка с инцидента, а е в резултат от неспазване на хигиенните изисквания, а
псевдоартрозата е особеност на пострадалата, довела до по-дълъг възстановителен
период, и не е в причинна връзка с инцидента. Не се установява по несъмнен начин
загубата на работоспособност, тъй като липсва болничен лист или решение на ТЕЛК.
Изложени са оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не е доказана причинната връзка
между твърдяните от ищцата допълнителни манипулации и процесния инцидент.
Повторните прегледи и диагностициране не са били необходими. Закупените
медикаменти не се установява да са предписани от лекар, а някои от представените
доказателства не установяват какви точно медикаменти са закупени, за какво
заболяване са те, и кой е платецът по тях. Някои от направените разходи не са
необходими, а луксозни /избор на екип, престой в самостоятелна стая/. В решението
съдът не е конкретизирал за кои разходи присъжда обезщетение, и за кои от тях
отхвърля иска. По отношение на присъдените законни лихви се поддържа
неправилност на решението, с оглед неправилността на решението по главните искове.
Изложени са подробни съображения по съществото на спора, с обсъждане на
събраните доказателства. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните
осъдителни части, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените
искове за обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди да бъдат отхвърлени
изцяло. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъдените
обезщетения, съобразно изложените оплаквания. Заявява се претенция за присъждане
на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.159, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, въззивната жалба
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№270700/28.01.2021 г.,
подаден от З. Д. Т., чрез адв. В. Т.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба
и се настоява за оставянето за оставянето без уважение. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно.
Съдът не е обсъждал основанията за отговорност по чл.50 от ЗЗД, тъй като е приел за
2
основателен иска на предпочитаното основание. По делото е установено, че ответникът
е собственик на подземния гараж, като покривът не е самостоятелен обект на
собственост. Дори да се приеме, че ответникът не е собственик на покрива, това не
освобождава ответника от задължението му да поддържа собствените си стълби в
добро състояние. Ищцата е получила изключително тежко травматично увреждане,
поради което и възстановяването е тежко, продължително и непълно, с получена
постоперативна инфекция в резултат от поставените импланти, и травматичен
десекиращ остеохондрит. В резултат от продължителната принудителна поза на тялото
при използването на помощни средства се обострят хроничните заболявания на
ищцата. Ищцата е претърпяла четири сериозни оперативни интервенции и
продължителен период на възстановяване - повече от две години до момента, като не е
настъпило пълно възстановяване – продължава да изпитва болки при промяна на
времето, налице е ограничен обем на движенията на дясната глезенна става. Тъй като
ищцата е самоосигуряващо се лице, не са налице издадени болнични листове, като
периодът на намалена работоспособност е установен от медицинската експертиза. С
оглед тежестта на увреждането, броя оперативни интервенции, настъпилите
усложнения, продължителността на лечението, продължаващите болки и страдания,
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив и
съобразен със съдебната практика. Относно направените разходи за лечение и
медикаменти е налице заключение на СМЕ, от което се установява, че направените
разходи са били необходими, и са направени във връзка с получените при злополуката
травматични увреди. Правилно съдът е приел, че не се установява съпричиняване на
настъпилите вреди от ищцата. Неоснователно е възражението за неправилно лечение.
Заявява се претенция за присъждане на разноски.
Въззивната жалба на ответника е връчена и на третото лице – помагач на
ответника – Столична община, което не се е възползвало от възможността да депозира
отговор.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция на първо място се релевира възражение за
недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба – не било
ясно от какво се твърди да произтича пасивната процесуална и материално-правна
легитимация на ответника, и дали се касае за иск, предявен на основание чл.49 от ЗЗД,
или на основание чл.50 от ЗЗД. Съдът намира възражението за неоснователно – с
исковата молба ясно е формулиран петитум, че срещу ответника са предявени четири
обективно съединени иска за присъждане на обезщетение на деликтно основание за
претърпени вреди от инцидент, осъществил се на 06.03.2018 г. на територията на
подземен паркинг – Гараж НДК, изразяващ се в падане на ищцата по стълбище към
подземния паркинг: два главни иска с правно основание чл.49 от ЗЗД – за присъждане
3
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, и два иска с правно основание чл.50
от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност, които да бъдат разгледани при
отхвърляне на исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД – за присъждане на същите по
размер обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди. С
Определение от 05.09.2019 г. съдът е докладвал предявените искове – главни по чл.49
от ЗЗД, и евентуални по чл.50 от ЗЗД, като в първото о.с.з. на 26.11.2019 г. докладът на
съда е приет без възражения от страните. Ето защо, исковата молба не е нередовна, и
постановеният по нея съдебен акт е допустим.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че инцидентът, от който ищцата е претърпяла
вреди, е станал на 06.03.2018 г. на паркинга на НДК в гр. София, и че поради
недоброто състояние на покрива над стълбите, и особеностите на конструкцията му,
при валежи и топене на сняг, намиращото се под него стълбище се мокри.
По правилността на решението, във връзка със спорните между страните
обстоятелства, и въз основа на събраните по делото доказателства на основание ч.235
от ГПК, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че ищцата З. Д. Т. на 06.03.2018
г. при падане на стълбите към подземен паркинг, находящ се в подземието на парка
пред Национален дворец на културата – „Гараж НДК“, е получила травматични
увреждания. Не се спори, че ответното дружество „Ауто Мобайл“АД е с предмет на
дейност инвестиране, изграждане, поддържане, експлоатация и отдаване под наем на
паркингите, гаражите и местата за паркиране в София, като стопанисва включително и
подземния паркинг „Гараж НДК“, на чиито стълби е паднала ищцата.
По същество се оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника – както на основание чл.49 от ЗЗД, така и на осн. чл.50 от
ЗЗД. Оспорва се да е осъществено деяние /действие или бездействие/ на служител на
ответника, с което да е предизвикано настъпването на процесния инцидент. Поради
липса на деяние, не може да се говори за неговата противоправност, както и на
причинно – следствена връзка между деяние на ответника и настъпилото увреждане.
Поддържа се становище, че пасивна материално-правно легитимирано лице да
отговаря за увреждането на ищцата има Столична община, като собственик на
изградения навес над стълбището към подземния паркинг. Не се оспорва факта на
увреждането на ищцата, но се оспорва обема на получените увреждания в причинна
връзка с процесната злополука, както и размера на справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Не се оспорва факта, че ищцата действително е
направила разходи за лечение, но се оспорва наличието на причинна връзка между част
от направените разходи за лечение и претърпените при конкретната злополука
увреждания, както и наличието на действителна необходимост част от тях да бъдат
направени, а също така се оспорват част от направените разходи, като луксозни. Спори
се по наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца, като не е
проявила необходимата бдителност и внимание при слизане по стълбището.
От приетият по делото Констативен нотариален акт от 01.08.2017 г. №47, т.II,
рег.№2554, дело №160 от 2017 г. по описа на Нотариус №646 на НК /на л.302/ се
установява, че ответника „Ауто Мобайл“АД е признат за собственик на Подземен
4
гараж с обща разгърната застроена площ от 31 318 кв.м., въведен в експлоатация
през 1989 г., находящ се в гр. София, Столична община, район Триадица, в поземлен
имот – публична общинска собственост на Столична община съгласно АПОС
№1599/12.12.2012 г., УПИ I /първи/ от кв.369, по плана на м.“Зони Г- Центъра“, целия
поземлен имот с площ от около 160 048 кв.м., отреден за „Парк, НДК, подземни
гаражи и обществена тоалетна“, който имот е с идентификатор №68134.1001.858 по КК
и КР на гр. София, с адрес: гр. ***, пл.“***“ №1, при граници на Подземния гараж: от
изток – локално платно на бул.“Ф. Нансен“, от запад – пространствата на сградата на
НДК и метрополитена III ниво, от север – транспортен тунел на бул.“Скобелев“, от юг
– транспортен вестибюл и пешеходна просека откъм бул.“***“, състоящ се от три
обособени нива, свързани взаимно чрез правораменни рампи, отделни за всяка посока
на движение, които три нива, съгласно одобрените КК и КР на гр. София със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, са заснети като самостоятелни обекти в
сграда, като III –то ниво е заснето като Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.858.8.3, с адрес: гр. София, район Триадица, пл.“***“ №1,
етаж: -3 /минус три/, брой нива на обекта: 1/едно/, със застроена площ от 4 831,00
кв.м., при граници: обекти с идентификатори: на същия етаж няма, под обекта: няма,
над обекта: 68134.1001.858.8.2, като същото се състои от 2 /две/ секции – първа секция
с воден резервоар, командно помещение, ЕЛ табло, вентилационно помещение,
агрегатно помещение, помещение за нафта и аварийно стълбище; втора секция с
аварийно стълбище.
От приетото копие /на л.68-69/ от страница от електронния сайт на ответника
*** се установява, че дружеството притежава и стопанисва редица подземни гаражи
на територията на гр. София, в това число и Гараж НДК, с посочен в сайта адрес: НДК
- откъм бул.“Ф. Нансен“.
С т.2 от Постановление №17 от 1963 г. на ПВС, на съдилищата са дадени
указания относно разграничението на отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД, и
тази на собственика на вещта о чл.50 от ЗЗД. Със същите се указва, че когато вредите
са резултат от виновно поведение на дееца, и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата,
пред увредения, е по чл.49 от ЗЗД. Ако вредите са настъпили в резултат от свойства на
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият
той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл.50 от ЗЗД /с
изключение на случаите на непреодолима сила, когато изобщо не възниква
отговорност за непозволено увреждане/. Възможни са и случаи, в които вредата
настъпва както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече
отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на
вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно
на чл.49 ЗЗД и чл.50 от ЗЗД. С т.3 от ППВС №4/1975 г. се уточнява, че отговорност по
чл.50 от ЗЗД е налице, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, а когато при ползването на вещта е
допуснато такова нарушение, отговорността е по чл.45 от ЗЗД, респективно – по чл.49
от ЗЗД. Обръща се внимание, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя
се намира, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от
производителя напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува
техническа възможност за нейното обезопасяване. Когато е налице невъзможност за
обезопасяване на вещта, отговорността е по чл.50 от ЗЗД, а при наличие на възможност
5
за обезопасяване, отговорността е по чл.45 от ЗЗД, съответно по чл.49 от ЗЗД. С
Решение №309/04.06.2014 г. по гр.д.№1354/2012 г. на ВКС, се приема, че когато
възложителят е същевременно и собственик на вредоносната вещ, или тя се е намирала
под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно на чл.49 от ЗЗД и на
чл.50 от ЗЗД. Отговорността по чл.50 ЗЗД е за увреждане, настъпило като последица от
специфични качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата,
които я ползват, или на лицата, под чийто надзор е тя. Но ако причинените от вещта
вреди на трети лица са свързани с неправилното съхранение или други човешки
действия, отговорността е по чл.45, съответно по чл.49 от ЗЗД.
В настоящия случай ищецът е избрал да заяви като главен иск претенцията си за
обезщетение, основана на чл.49 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – да
претендира обезщетение за същите вреди на основание чл.50 от ЗЗД. Ето защо,
настоящият съд следва за най-напред да прецени предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.
Съобразно установената съдебна практика, за да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл.49 от ГПК, е необходимо установяването на следните
предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия; 2. Вредите да са причинени от
лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; 3. Вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4.
Причинителят да има вина за вредите. Отговорността на възложителя е обективна и
има гаранционно-обезпечителна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
възложило работата, поради което това обстоятелство е неотносимо към спора. Самото
възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект –
физическо лице за извършване на определена работа в чужд интерес.
По отношение на първата предпоставка страните не спорят, че от вредоносното
събитие на 06.03.2018 г. – падане на ищцата, настъпило в гр. София, на стълбище към
ниво -3 на Гараж НДК, представляващо СОС с идентификатор 68134.1001.858.8.3, с
адрес: гр. София, район Триадица, пл.“***“ №1, етаж: -3 /минус три/, ищцата е
претърпяла травматични увреждания, в резултат от които са били причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди – разходи за
лечение.
По делото ответникът не е оспорил в срока по чл.131 от ГПК наведеното от
ищцата твърдение, че посочения недвижим имот – Гараж НДК, състоящ се от три
обособени нива, свързани взаимно чрез правораменни рампи, в това число и неговото
ниво -3, представляващо СОС с идентификатор 68134.1001.858.8.3, се стопанисва и
експлоатира за търговски цели от него, а и това обстоятелство се установява от
публичния сайт на ответното дружество *** /копие от страницата на л.68-69/, където
ответникът публично е обявил, че дружеството притежава и стопанисва търговския
обект Гараж НДК, като почасово и абонаментно отдава под наем паркоместа.
По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че поради недоброто състояние на покрива над стълбите и особеностите на
конструкцията му, при валежи и топене на сняг, намиращото се под него стълбище се
мокри. От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза вх.№143596/20.11.2019
г. /на л.259-272/ се установява, че при извършения от експертизата оглед на място на
стълбището към подземния паркинг на НДК, са констатирани множество течове, в
6
резултат от които е налице разрушаване на мазилката на тавана над последната /най-
долна/ междинна стълбищна площадка, компрометиране на мазилката по стените и
тавана на следващото площадката стълбищно рамо. Установяват се също поражения в
резултат от течове по долната повърхност на стълбището, като голяма част от видимата
повърхност на бетона е обрушена и ерозирала. Показателно е, че в зоната на
стоманено-бетоновата конструкция на стълбището се е получило филтриране на вода,
вследствие на което е настъпило извличане на калциев хидроксид, водещо до
образуване на ясно видими сталактити. От описаното състояние на конструкцията и
повърностните елементи на стълбището експертизата обосновава извод, че същото е
резултат от многократни течове от няколко години. При огледа се установява наслоен
фин прах по повърхността на стъпалата и площадките, като след почистването му се
установява наличие на настилка от мозаечни плочи, с много висока степен на
износване, като в централната част /в зоната на най-интензивна експлоатация/
стъпалата са излъскани, а в периферията са покрити с наслоен фин прахообразен слой,
който при съприкосновение с водата образува хлъзгав филм. Установява се изграден
масивен бетонов предпазен парапет едностранно - от външната страна на стълбищните
рамена, който е завършен с хоризонтални бетонови елементи, върху които няма
монтирана ръкохватка. От другата страна на стълбищното рамо то е ограничено от
стените, като няма монтиран парапет. Към момента на извършения оглед за нуждите на
експертизата се установява, че компрометираните плоскости от покривната обшивка са
подменени, и не се установяват активни течове. Така изпълнените покривни и оградни
елементи не гарантират хидроизолиране и непроницаемост по отношение на вода и
влага при обилни валежи и навявания. Към момента на огледа се установяват залепени
на стъпалата противохлъзгащи ленти с абразивно покритие, които да предпазват от
подхлъзване, като не се установява кога са поставени. Така описаното състояние на
стълбището към подземния паркинг на НДК не отговаря на изискванията на чл.48 от
Наредба №4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания
/обн. ДВ бр.54 от 2009 г., доп. ДВ бр. 54/2011 г./ за изпълнение на вътрешните стълби
в сгради за обществено ползване, чиито изисквания са приложими към конкретния
обект, предвид експлоатацията му като сграда за обществено ползване – не е изпълнен
парапет от едната страна на стълбищното рамо /откъм стената/; върху изпълненият
едностранно бетонов парапет от външната страна на стълбищното рамо не е монтирана
непрекъсната ръкохватка с кръгъл профил с диаметър от 3 до 5 см. започваща най-
малко 30 см. преди първото стъпало и завършваща най-малко на 30 см. от последното
стъпало; съгласно изискванията на чл.48, ал.2, т.3 от Наредба №4 поне от едната страна
на стълбищното рамо трябва да има двоен парапет – един за деца и малки хора – на
височина между 50 и 75 см., и втори – за общо ползване, с височина между 85 см. и 100
см. В случая няма нито един монтиран парапет. Заключението на експертизата е, че
към момента на въвеждане на обекта в експлоатация /през 1989 г., съгласно КНА на
л.302/, изискванията на Наредба №4 не са били действащи, но след приемането им
обектът не е бил приведен в съответствие с изискванията за достъпност и безопасност
при експлоатация. При изслушване на експертизата в о.с.з. на 10.03.2020 г. /на л.348/ се
уточнява от вещото лице, че покрива на стълбищната клетка, която обслужва ниво -3
до повърхността, е различна покривна конструкция от тази на паркинга като цяло.
Покрива е лек, направен от дървена конструкция, отгоре покрита с OSB-плоскости, и
отгоре вече има битумна изолация. Стълбищната клетка трябва да обслужва паркинга,
и е предвидена за евакуация на пешеходци от паркинга. Тя не е била хидроизолирана, а
отстрани няма стенно ограждение, а само телена мрежа. При обилни валежи или
7
снеготопене, така създадената покривна конструкция не възпрепятства навлизането на
атмосферни води в стълбищната клетка, които се стичат по стените на стълбищната
клетка и се просмукват чак до най-долното ниво, което ясно се вижда на място от
следите от течове по стените и обрушените мазилки.
Съдът намира заключението на СТЕ за компетентно изготвено, подробно,
обосновано, изводите на вещото лице са направени след извършен оглед на място,
поради което го кредитира изцяло.
От Писмо от Националния институт по метеорология и хидрология №Д-03-434-
1/30.02.2019 г. /на л.114/ се установява, че в периода от 02.03.2018 г. до 06.03.2018 г.
във всеки от дните е имало валеж от дъжд. В периода от 02.03.2018 г. до 04.03.2018 г. е
имало снежна покривка, натрупана през предходен период, която е била в процес на
активно топене, като петната от сняг са се стопили напълно в средата на деня на
04.03.2018 г., като температурите на въздуха през целия период са били положителни.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Т.
/съпруг на ищцата/ се установява, че на 06.03.2018 г. около 8:30 часа ищцата му се
обадила по телефона, и му казала, че е паднала на стълбите. След около 5 минути той
успял да стигне до мястото на инцидента, и заварил съпругата си на втората площадка
на стълбището, където лежала с отметнат на една страна крак, и непозната жена
подпирала главата . Съпругата му видимо страдала много – викала и виела от болка, а
десният крак бил видимо увреден. Установил, че стълбите са много мокри от
снеготопенето, по стълбището имало киша, луга, която се пързаляла много, и нямало
противоплъзгащи ленти на стълбите. Паркингът имал свободен достъп и всеки можел
да мине от там. Съпругата му в този ден била обута с червени, ниски и равни обувки,
които впоследствие свидетелят прибрал от болница „Пирогов“, където била откарана
съпругата му за лечение. Така описаното състояние на стълбището се подкрепя и от
показанията на свидетелката Т. И. /дъщеря на ищцата/, от които се установява, че в
деня на инцидента стълбището било много мокро и хлъзгаво, в резултат от киша. При
ползване на стълбището нямало къде да се хване човек, тъй като парапетът имал остри
ръбове, от които имало опасност човек да се нарани. Година след инцидента – през
февруари, 2019 г., свидетелката направила снимки на стълбището по съвет на адвоката
на майка , и тогава все още стълбището нямало обезопасяващи съоръжения и
противоплъзгащи ленти на стълбите. В деня на инцидента пострадалата била с
яркочервени равни обувки с грайфери, които ползвала именно с цел предотвратяване
на подхлъзване.
Съдът съобразява показанията на свидетелите Т. и И. при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката им връзка с пострадалата, която обуславя интерес от изхода
на делото в нейна полза. Въпреки това, съдът намира показанията на свидетелите за
последователни, логични, непротиворечиви, основани на непосредствените лични
впечатления на свидетелите от състоянието на стълбището в деня на инцидента и след
това, и изцяло кореспондиращи на приетата по делото СТЕ, поради което ги кредитира.
Във връзка с механизма на увреждането, и състоянието на процесното стълбище,
по делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на свидетелите М. Х. и Я. Д..
От показанията на св. Х. се установява, че познава гаража при НДК, тъй като бил
отговорник на обекта за обслужването на клиентите. По време на инцидента от
06.03.2018 г. работел на този обект. Спомнял си добре инцидента, тъй като същата
8
година той бил единствен такъв – тогава се наложило да викат Бърза помощ за жена,
която пострадала на стълбището. Не бил видял самото падане, но бил уведомен за него
и отишъл на мястото.Стълбището било построено, когато е правен гаража на НДК – то
извежда от нивото на паркинга до горе – пред билетния център на НДК. Там слизат
пешеходците, които влизат откъм НДК, за да стигнат долу до автомобилите си. По
стълбището се слиза три нива надолу. Инцидентът станал между второ и трето ниво.
Настилката на стълбището е каменна. Дъжд вътре не вали, стълбите са покрити. Не
влиза вода при валежи от дъжд. Стълбището може да се намокри евентуално от влага.
Следва да има вода на стълбището, за да стане опасно. Има каменен парапет отстрани.
Свидетелят твърди да не е чул жената да крещи – само бил съдействал да я качат в
линейката. Свидетелят не помнел дали в деня на инцидента стълбището е било мокро.
Той не минавал често от там, тъй като работното му място било на входа. Стълбището
отгоре имало защитен покрив, можело да протече само при обилен дъжд, порой, което
се случило само веднъж. Цялата конструкция на гаража било много стара и на много
места имало петна, обрушени мазилки, отлепени от влага. Паркингът бил направен
отдавна – от построяването на НДК. Парапета бил класически, с широка горна част, и
човек можел да се придържа за него. Покрива нямал дупки, течове, имал стени, не
можело да влиза вода отстрани.
От показанията на св. Д. се установява, че познава гаража на НДК, тъй като
работи там от 10 години – първо като технически организатор, а понастоящем – като
касиер. Познава стълбището. При въпросния инцидент край бариерата минал човек, и
го уведомил, че някаква жена е паднала на стълбището. Отишъл веднага. Жената
лежала на земята, на най-долното ниво. Поискал да помогне, но тя отказала помощта,
тъй като мъжът щял да дойде. Казал да повикат Бърза помощ. На долното ниво
температурата винаги е положителна, не може да се образува лед, но влага може да е
имало. На стълбите не вали – има отгоре покрив, и са предпазени от валежи. Парапета
е от бетон, широк около 20 см., за него човек може да се държи при залитане и падане.
На свидетеля не е известен друг подобен инцидент да се е случвал за тези 10 години,
през които работи там. Имало течове, но те били отпреди 5-10 години. Покрива може
да има дупки, но през него не тече на стълбището.
Съдът преценява показанията на свидетелите Х. и Д. при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита обстоятелството, че същите са служители на ответника, и пряко
отговорни за поддръжката на обекта /св. Х. – като отговорник за обслужването на
клиентите, а св. Д. – като технически организатор/, поради което същите имат личен
интерес да отричат наличие на технически неизправности на обекта. Ето защо, поради
частично противоречие със заключението на изготвената по делото СТЕ и събраните
гласни доказателства на св. Т. и св.И., съдът не кредитира показанията на св. Х. и св. Д.
в частта им, в която се твърди, че течове и влага на стълбището не е имало в деня на
инцидента и не може да има, поради наличие на покривна конструкция над
стълбището. В тази част показанията на св. Х. са вътрешно противоречиви, като
свидетелят признава, че състоянието на цялата конструкция било лошо, имало
обрушени мазилки от влага, тъй като конструкцията била много стара – от строежа на
ДНК. Същевременно свидетелят твърди, навеса над стълбището да бил напълно
изправен към деня на инцидента.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ответното дружество е собственик на Подземен гараж с обща
разгърната застроена площ от 31 318 кв.м., въведен в експлоатация през 1989 г.,
9
находящ се в гр. София, Столична община, район Триадица, в поземлен имот с
идентификатор №68134.1001.858 по КК и КР на гр. София – публична общинска
собственост на Столична община, с адрес: гр. София, пл.“***“ №1, състоящ се от
три обособени нива, свързани взаимно чрез правораменни рампи, отделни за всяка
посока на движение, в това число на III –то ниво на подземния гараж, заснето като
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.858.8.3, с адрес: гр.
София, район Триадица, пл.“***“ №1, етаж: -3 /минус три/, брой нива на обекта:
1/едно/, със застроена площ от 4 831,00 кв.м., към който имот принадлежи и
аварийното стълбище, на което се е случило вредоносното събитие на 06.03.2018 г.,
при което ищцата е получила травматични увреждания.
Също така съдът намира за установено, че стопанисвания от ответника
търговски обект „Гараж НДК“, е идентичен с Подземен гараж с обща разгърната
застроена площ от 31 318 кв.м., въведен в експлоатация през 1989 г., с адрес: гр.
София, пл.“***“ №1, състоящ се от три обособени нива, свързани взаимно чрез
правораменни рампи, отделни за всяка посока на движение, в това число на III –то
ниво на подземния гараж, заснето като Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.858.8.3, и се намира под надзора и управлението на
ответника, който извършва в него търговска дейност – почасово и абонаментно
отдаване под наем на паркоместа.
От приетата СТЕ и събраните гласни доказателства съдът намира за установено
от правна страна, че обектът СОС с идентификатор 68134.1001.858.8.3,
представляващ трето подземно ниво на Гараж НДК, не отговаря на изискванията на:
чл.169, ал.1, б.“г“, т.4 от ЗУТ за достъпност и безопасност при експлоатация;
чл.16, а.1, т.1 от Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на
образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата (ДВ бр.5/2016
г., попр.бр.13/2016 г.) – Раздел V, Достъпност и безопасна експлоатация, съгласно
която контролируемите параметри, свързани с удовлетворяване на изискването
към строежите за „достъпност и безопасна експлоатация, са: „архитектурно-
конструктивните параметри на елементи на сградите, чрез които се
предотвратява настъпването на травми и нещастни случаи (височини на
предпазни парапети, подпрозоречни стени, корнизи, прагове, врати, подлези,
сутерени, подпокривни пространство и др.; наклони на стълбища, широчини и
дължини на стъпала, площадки и стълбищни рамена)“;
на чл.15, ал.3 и чл.48 от Наредба №4 за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания /обн. ДВ бр.54 от 2009 г., доп. ДВ бр.
54/2011 г., отм./ за изпълнение на вътрешните стълби в сгради за обществено
ползване, чиито изисквания са приложими към конкретния обект, предвид
експлоатацията му като сграда за обществено ползване – не е изпълнен парапет
от едната страна на стълбищното рамо /откъм стената/; върху изпълненият
едностранно бетонов парапет от външната страна на стълбищното рамо не е
монтирана непрекъсната ръкохватка с кръгъл профил с диаметър от 3 до 5 см.
започваща най-малко 30 см. преди първото стъпало и завършваща най-малко на
30 см. от последното стъпало; съгласно изискванията на чл.48, ал.2, т.3 от
Наредба №4 поне от едната страна на стълбищното рамо трябва да има двоен
парапет – един за деца и малки хора – на височина между 50 и 75 см., и втори – за
10
общо ползване, с височина между 85 см. и 100 см. В случая няма нито един
монтиран парапет. Заключението на експертизата е, че към момента на въвеждане
на обекта в експлоатация /през 1989 г., съгласно КНА на л.302/, изискванията на
Наредба №4 не са били действащи, но след приемането им обектът не е бил
приведен в съответствие с изискванията за достъпност и безопасност при
експлоатация.
Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015 г.,
териториалноустройствените изисквания на наредбата се прилагат само за нови сгради,
като за „нова сграда“, съгласно §1, т.8 от ДР на наредбата се счита тази, която се
въвежда в експлоатация за първи път след влизане в сила на наредбата. Следователно,
изискванията на посочената наредба не са приложими към сградата на подземния
гараж на НДК, с идентификатор 68134.1001.858.8 , в това число и за нейното III –то
ниво, заснето като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.858.8.3,
и неизпълнението им не съставлява неправомерно бездействие.
Налице е неизпълнение на изискванията на чл.15, ал.3 и чл.48 от Наредба №4 за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /обн. ДВ бр.54 от
2009 г., доп. ДВ бр. 54/2011 г./, но с §5 от ПЗР на наредбата във вр. с §2, ал.2 от
Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите /обн. ДВ бр.7/2007 г./е
предвиден срок до 2022 г. за привеждане на съществуващите строежи (елементи на
урбанизираната територия, сгради и съоръжения) в съответствие с изискванията за
достъпност, формулирани с наредбата. Ето защо, неизпълнението на изискванията на
чл.15, ал.3 и чл.48 от Наредба №4 не е противоправно, тъй като към 2018 г. срокът за
изпълнение на тези изисквания не е бил изтекъл.
Съдът намира обаче, че е налице неизпълнение на изискването на чл.169, ал.1,
б.“г“, т.4 от ЗУТ за достъпност и безопасност при експлоатация. Съгласно Чл. 67, ал.1,
т.1 и т.2 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата
на територията на Столична община, всички собственици, ползватели, лица, които
фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, са длъжни да
опазват, почистват и поддържат чистотата в имотите, които владеят или държат, както
и в прилежащите площи към тях, да почистват тротоарите пред и около сградите на
имотите от сняг и лед, а така също и от други замърсявания, застрашаващи живота и
здравето на преминаващите до сградите. Съгласно ал.3, почистването и поддържането
на чистотата на части от тротоари, площади, улични платна и др. терени - общинска
или частна собственост, ползвани за търговска дейност е задължение на лицата,
извършващи съответната дейност. Като не е изпълнил задължението си да се грижи за
почистването на стълбището, обслужващо търговския обект, и е допуснал
наслагването на фин прах по него, и е допуснал овлажняването му в резултат от
технически неизправна покривна конструкция, предпазваща стълбището от нахлуване
на атмосферни води в него при обилен валеж и снеготопене, ответникът е нарушил
изискването на чл.169, ал.1, б.“г“, т.4 от ЗУТ за осигуряване безопасност при
експлоатация на търговския обект. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
11
релевираното от ответника възражение, че собственик на покривната конструкция над
стълбището, изградена като навес без оградни стени, е Столична община, и именно тя
е имала задължение да се грижи за поддържането му в добро техническо състояние,
поради което е пасивно материално-правно легитимиран ответник по претенцията на
ищцата за обезщетение на претърпените вреди от подхлъзване и падане, поради
омокряне на стълбището. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
навесната конструкция, изградена над стълбището, няма самостоятелен
градоустройствен статут, и не е самостоятелен обект на собственост. Същата
представлява вещ – принадлежност, обслужваща стълбището, което е част от
принадлежащия на ответника, стопанисван от него и експлоатиран за търговски нужди
недвижим имот СОС с идентификатор 68134.1001.858.8.3, представляващ трето
подземно ниво на Гараж НДК. На осн. чл.98 от ЗС, принадлежността следва главната
вещ, ако не е уговорено друго. Доколкото липсват по делото доказателства, с които да
е уговорено друго между собственика на терена /Столична община/ и собственика на
сградата /ответното дружество/, съдът намира възражението за недоказано, при
лежаща върху ответника доказателствена тежест, поради което същото следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Ето защо, въз основа на събраните по делото доказателства, от правна страна съдът
намира, че е налице неизпълнение на вменени от закона и подзаконовите нормативни
актове задължения за осигуряване на достъпна и безопасна среда на гражданите,
посещаващи обекта Гараж НДК, предназначен за обществено обслужване, който се
стопанисва и експлоатира от ответното дружество. Посоченото съставлява
противоправно бездействие на служители на ответното дружество, на които е
възложено от дружеството осъществяването на търговската дейност по предоставянето
на услуги на гражданите по почасово и абонаментно отдаване под наем на паркоместа
в Гараж НДК.
Така осъщественото от ответника противоправно бездействие за осигуряване на
достъпна и безопасна среда на гражданите, посещаващи Гараж НДК, е в пряка
причинна връзка с настъпилия инцидент на 06.03.2018 г., при който, при използване на
стълбището към III –то ниво на подземния гараж, ищцата е била принудена да слиза
по хлъзгава повърхност на стъпалата, в резултат от проникналата на стълбището
атмосферна вода и киша от снеготопенето, захабеност и излъсканост на стъпалата в
резултат от амортизирането на настилката, наличието на непочистен фин прах, който
при намокряне образува хлъзгав филм, и липсата на противоплъзгаща лента по
ръбовете на стъпалата, като при това тя не е имала обективна възможност да обезопаси
слизането си, като се хване за ръкохватка на парапет, при което ищцата е паднала, и
получила травматични увреждания – фрактура на дясна глезенна става.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че
са налице всички изискуеми предпоставки на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за претърпените от ищцата вреди от
12
осъщественото от нея падане по стълбището на СОС с идентификатор
68134.1001.858.8.3, представляващ трето подземно ниво на Гараж НДК, който
недвижим имот е под надзора и се стопанисва от ответното дружество, като негов
собственик.
За определяне на обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди, по
делото са събрани писмени доказателства – медицински документи за проведеното от
нея лечение, за чийто анализ е прието по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза вх.№25369/26.02.2020 г. /на л.341-347/. От същото се установява, че на
06.03.2018 г., при слизане по стълби на Гараж НДК, ищцата З. Д. Т., тогава на 51
години, е паднала, в резултат на което е получила следните травматични увреждания:
закрито счупване на външния малеол на десния глезен, счупване на задния триъгълник
на дясната голямопищялна кост с непълно изкълчване на ставата. Същото е
получено при извиване и усукване на ставата на дясното ходило навън, спрямо
подбедрицата, което води до сили, разкъсващи ставните връзки и последващо счупване
на малкопищялната кост, което води до счупване дозадниятриъгълник на
голямопищялната кост, при което настъпва изместване на глезенната става, поради
разкъсване на връзковия апарат. Така полученото увреждане е типично при
подхлъзване и падане по гръб, като механизма на получаването му напълно отговаря
на описания от ищцата. При настъпване на увреждането ищцата е претърпяла болка с
интензивен характер, непозволяваща движения и стъпване на увредения крайник. За
лечение на увреждането ищцата е била транспортирана с медицински транспорт и по
спешност е проведено оперативно лечение за открито наместване на счупването на
малкия пищяли фиксация с метална пластина и винтове. Използвани са 9 броя
импланти – семитубуларна метална пластина с 8 дупки, и 8 метални винта, един от
които – супрасиндесмалният винт е по-дълъг от останалите, и стабилизира двете кости
през металната пластина. Проведено е медикаментозно лечение с антибиотици,
болкоуспокояващи и противосъсирващи лекарства. След оперативното лечение
крайникът не е обездвижен, с оглед започване на ранна рехабилитация. Натоварването
на крайника е допустимо след 2-3 месеца. На 30.04.2018 г. ищцата е била
хопитализирана повторно, с умерен оток на засегнатия глезен и ограничени движения
на ставата. Оперативно е отстранен супрасиндесмалният винт. Проведено е
медикаментозно лечение. Крайникът не е обездвижен, като са дадени указания за
провеждане на рехабилитация. На 30.05.2018 г., по повод болки в кръста и десния крак,
е направила консултация с невролог, при която е установена ограничена подвижност в
поясната област, коренчев синдром на Л5-Ес1, хиперестезия в дясно. Поставена е
диагноза Поясна дископатия, Радикулопатия Л5-Ес1. Ишиалгия в дясно. Назначено е
медикаментозно лечение. На 31.07.2018 г. ищцата отново е била хоспитализирана, при
което е установена забавена консолидация на костите /псевдоартроза/, установена е
фистула в горния край на оперативния белег с излизане на конец от подкожието, в
резултат от инфектиране на раната. Проведено е оперативно лечение за отстраняване
на металните импланти и нова фиксация с Тайт – Роуп имплант за съчленяване на
двете кости на подбедрицата, и Биофастак имплант за възстановяване на предната
тибиофибуларна връзка. Проведено е и медикаментозно лечение. На 09.04.2019 г.
ищцата отново е хоспитализирана по повод болки при натиск и сгъване на ходилото.
Проведено е оперативно лечение – остеопластика за възстановяване на увредената
кост, чрез вземане на кост от здраво място, с която се покрива костният дефект. През
целия период от злополуката до м. април, 2019 г., функционалната пригодност на
десния крак е била непълна в различна степен, в зависимост от фазата на
13
оздравителния процес. Целият оздравителен процес е продължил около една година и
четири месеца. Ищцата е изпитвала болки през целия период, като те са варирали от
постоянни болки с голям интензитет – в началото на периода и непосредствено преди и
след оперативните интервенции, до болки с нисък интензитет и непостоянен характер
към края на възстановителния период. Наред с болките, през този период ищцата е
имала затруднения при придвижването си и и самообслужването си, и е имала нужда
от чужда помощ в домакинството, придвижването и обслужването. Към момента на
изготвяне на заключението ищцата продължава да има болки в десния глезен при по-
продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време, при слизане и
качване на стълби. Възстановена е самостоятелната походка без помощно средство. По
вътрешната повърхност на дясната глезенна става се вижда оперативен белег от 8 см., а
по външната повърхност – 14 см., като и двата белега имат загрозяващ характер.
Дясната глезенна става е по-дебела с 2 см. и извършва движения в обем по-малък от
нормата с 20%. При проведеното образно изследване се установяват данни за артрозни
изменения в ставата. Извършването на физиотерапия в продължение на 2 месеца е
наложително. Всички оперативни интервенции са били извършени в пряка причинна
връзка с настъпилото на 06.03.2018 г. увреждане на десния крак, като лечението е
проведено в съответствие с добрата медицинска практика. Възпалението на глезена,
гнойната фистула и инфектирана псевдоартроза на малкия пищял са следствие от
счупването, получено при падането, и представляват възникнали усложнения в
лечебния процес. Няма данни в медицинската документация за неспазване на
лекарските инструкции от страна на ищцата. Болките в гърба също са в причинна
връзка с процесното падане на 06.03.2018 г. – същите биха могли да се появят в
резултат от падането - от травматично увреждане на гръбначния стълб от стълбите,
както и в резултат от обездвижването на крака и ходенето с помощни средства, при
което не е можела да натоварва равномерно двата крака, от което се получава
изкривяване на гръбначния стълб. Тъй като няма данни в медицинската документация
ищцата да е страдала от подобни проблеми преди увреждането на 06.03.2018 г.,
експертизата приема, че е налице причинна връзка на болките в гръбначния стълб и
процесното падане на 06.03.2018 г. Направените от ищцата медицински разходи, за
които са представени по делото писмени доказателства, са за възстановяване на
нормалната функция на крака, и за облекчаване на болките, и са били необходими.
Съдът кредитира изцяло така приетото заключение на СМЕ, като го намира за
компетентно изготвено, подробно, обосновано, и кореспондиращо на приложените по
делото медицински документи – Епикриза от ИЗ №8447/06.03.2018 г. – 12.03.2018 г.
/на л.10/, резултати от образни изследвания от 03.04.2018 г. /л.14-15/, Епикриза от ИЗ
№1413/2018 /30.04.2018 г. – 04.05.2018 г. /на л.18-19/, медицинско направление от
30.05.2018 г. /л.20-21/, Образна диагностика №3399/26.07.2018 г. и №3398/26.07.2018 г.
/л.22-23/, Епикриза от ИЗ №2630/2018 г./31.07.2018 г. – 06.08.2018 г. /л.24-30/,
Уверение от 27.03.2018 г. /л.31/, Магнитно резонансно изследване от 26.03.2018 г.
/л.32/, Епикриза от ИЗ №1427/2019 г./09.04.209 г. – 12.04.2019 г./л.33-35/, документи за
медицински разходи /л.36-54/, медицинска документация от УМБАЛСМ“Пирогов“ /на
л.134-175/, медицинска документация от болница „Вита“ /на л.178-254/, медицинска
документация от болница МБАЛ“Люлин“ЕАД /на л.275-298/.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Т. /съпруг на ищцата/, Т.
Т. – И. /дъщеря на ищцата/ и Е. В. /колега на ищцата/.
14
От показанията на свидетеля Т. се установява, че непосредствено след
увреждането ищцата е търпяла болки с интензивен характер – свидетелят я намерил да
лежи на стълбището, като викала и виела от болки. Била транспортирана с носилка и
медицински транспорт до болница „Пирогов“, където била хоспитализирана по
спешност, и оперирана на същия ден. След като я изписали от болницата, ищцата не
можела да се движи и първоначално ползвала инвалидна количка и проходилка. След
операцията изпитвала силни болки, налагало се да правят компреси, стояла легнала с
вдигнат крак и не можела да отиде до тоалетната. За нея се грижел свидетелят,
помагали също дъщеря и нейния съпруг. До следващата операция през м. април, 2018
г., ищцата вече се придвижвала с патерици и проходилка. След втората операция пак
не можела да ходи за период от 2-3 седмици, и пак ползвала количка и проходилка.
След месец трябвало да започне рехабилитация, макар че изпитвала силни болки. След
всяка операция тя провеждала рехабилитация, при която изпитвала болки. За да се
стигне до апартамента, в който живее семейството, трябвало да се преодолее поредица
от стъпала. При всяка рехабилитационна процедура било изключително трудно за
ищцата да ги преодолява - постилали пътека за гимнастика на стълбите и тя лазела
нагоре и надолу по тях на колена. През юни, 2018 г. по указания на лекарите започнала
да натоварва крака, но започнала да усеща по-различни болки – крака се подул,
започнал да пулсира и да загноява. Предписали антибиотици, но не помогнали.
Раната не се затваряла, и започнали да избиват конци през оперативната рана.
Установило се, че има инфекция, която налага оперативно премахване на
остеосинтезната плака и винтовете, и поставяне на нови импланти. Отново трябвало да
пие антибиотици, но започнала да повръща от тях постоянно. Наложило се да бъдат
вливани венозно. Към края на октомври, 2018 г. започнала да се чувства по-добре,
болките намаляли, започнала да ходи по-уверено, махнала първо едната патерица,
после и другата, и започнала да се подпира на спортна щека, вместо бастун. Около края
на годината започнала отново да се оплаква от болки, и започнали нови изследвания, от
които се установило, че костта е започнала да загнива – наложило се оперативно да се
издълбае костта, да се разпробият в нея дупки, в тях да се постави лекарство, и отново
да се затвори, което било единственият начин да се спаси крака от ампутация. Тази
операция се направила през април, 2019 г., след което отново трябвало да се придвижва
с инвалидна количка и с проходилка. До месец юли, 2019 г. продължила да ходи на
превръзки и рехабилитация. Ищцата била адвокат, и което можела – работела от дома
си. Но се налагало да ходи на рехабилитация, и от патериците започнала да усеща
много силни болки в гръбнака, в гърба и мускулатурата отзад на крака. Ходела на
физиотерапия по този повод, и два пъти били инжекции в гръбнака, постоянно била
на обезболяващи лекарства. Сега ищцата се оплаква от болки само след
продължително ходене и при смяна на времето, вече не ползва помощни средства за да
се придвижва. Преди увреждането ищцата била много активен човек, срещала се с
много хора. В резултат от увреждането тя била обездвижена за продължителен период
от време. През това време се родила внучка, но тя не можела да помага на дъщеря си,
което много тежало. Не можела да излиза, както била свикнала. Започнала да губи
клиенти, тъй като не можела да се среща с тях, което започнало да я изнервя.
Напълняла от обездвижването. Психическата травма започнала да тежи повече от
болките, които започнали да отшумяват.
От показанията на свидетелката В. се установява, че двете с ищцата работели в
общо адвокатско съдружие. Офисът бил на третият етаж в стара сграда без асансьор.
След инцидента ищцата повече от два месеца не можела да се качва до офиса, което
15
значително затруднило работата на кантората – колегите се принуждавали да правят
срещите си на достъпни за нея места, а близките били ангажирани да я карат с колата
и с инвалидна количка до мястото на срещата. У дома за нея се грижел основно
съпругът . Не можела да изпълнява служебните си ангажименти, и се наложило
колегите да ги поемат. Въпреки това настъпил отлив на нейни клиенти, и дълго след
възстановяването си не можела да възстанови предишната си клиентела.
Възстановяването продължило около година и половина, тъй като настъпили
усложнения и се наложило да се правят няколко операции. След всяка операция тя
отново не можела да се качва до офиса. Поначало ищцата била емоционална, ведра и
позитивна, но травмата и продължителното възстановяване я направили по-
меланхолична, изпадала в краткотрайни състояния на отчаяние. През периода на
възстановяване, след инвалидната количка, ищцата ползвала патерици, и специален
ботуш. За кратък период ползвала и проходилка. Поради травмата, дълго време не
можела да пътува за удоволствие, което преди това я зареждало с енергия.
Невъзможността да пътува я подтискала много. Притеснявала се, че вместо тя да
помага на дъщеря си за отглеждането на нейното малко дете, тогава на една година, се
налага дъщеря да се грижи за нея. Преди инцидента ищцата не се е оплаквала от
болки в гърба, започнала да се оплаква от такива болки по време на рехабилитацията.
От показанията на свидетелката И. се установява, че непосредствено след
инцидента ищцата била много изплашена. В първия момент след операцията била
много объркана, повръщала в първите часове от упойката. След изписването от
болницата се наложило всички от семейството да се включат в грижите за нея. Ищцата
и съпругът живеели на третия етаж, и било много трудно качването и свалянето на
ищцата по стълбите – тя почти пълзяла по тях, подлагали одеала, за да може да слезе.
Наложило се да помага за всичко – тоалетна, готвене, лична хигиена, грижи за дома.
Болките били непрестанни – едва след третата операция започнали да отшумяват, но
след няколко седмици отново започнали. Тогава се оказало, че костта е много
увредена, и се стигнало до четвърта операция. Махнала помощните средства едва три
месеца след четвъртата операция – през май-юни, 2019 г. И сега продължава
рехабилитацията. Разходите за операциите и рехабилитациите били заплащани от
ищцата. След първата операция се придвижвала само с инвалидна количка. Започнала
да ползва патерици след втората операция. След третата операция отново се наложило
да ползва инвалидна количка за около месец. След четвъртата операция ползвала
инвалидната количка за по-кратък период. След това ползвала патерици, както и
ботуш. Рехабилитациите били с раздвижване, масажи, процедури с ток, магнитни
физиотерапии. Правела всичко, зависещо от нея, за да раздвижи крака си. Вследствие
на инцидента, получила ишиас, като лекарите обяснили, че е от изкривената поза. И до
сега глезенът продължава да я боли, както и кръста и гърба. Крака продължава да се
подува, и се налага да го вдига нависоко. Инцидентът се отразил негативно на
психиката – била притеснена, изнервена, не можела да спи, изпитвала страх, че няма
да се оправи. В личен план пропускала много събития – не могла да дойде на първия
рожден ден на внучката си, не можела да се грижи за внучката, и страдала за това.
Съдът преценява показанията на свидетелите Т. и И. при условията на чл.172 от
ГПК, но ги кредитира, тъй като ги намира за логични и непротиворечиви, и
кореспондиращи на медицинските документи и приетата по делото СМЕ.
При така приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент на 06.03.2018 г.,
16
при който ищцата е паднала по стълбището към третото ниво на подземен паркинг –
Гараж НДК, същата, тогава на 51 години, е получила травматични увреждания,
изразяващи се в закрито счупване на външния малеол на десния глезен, счупване на
задния триъгълник на дясната голямопищялна кост с непълно изкълчване на ставата.
За лечение на полученото увреждане ищцата е претърпяла четири оперативни
интервенции, при които костните фрагменти са били прикрепени с остеосинтезни
материали, които впоследствие са били извадени, и заменени с други. В процеса на
лечение са настъпили усложнения от възпалителен характер, които са наложили
извършването на третата и четвъртата оперативна интервенция. Лечебният и
възстановителният период е продължил около една година и четири месеца, през които
ищцата е търпяла непрекъснати болки – в по-голямата част от времето те са били с
интензивен характер, като са намалели по интензитет за няколко седмици в периода
между третата и четвъртата операция, както и през последните три месеца от
възстановителния период. През лечебния и възстановителния период ищцата е била
обездвижена напълно за период от около 2 месеца, през които е ползвала инвалидна
количка, а през останалото време на възстановителния период се е придвижвала с
помощни средства – проходилка за кратко, две патерици, и в края на периода е
ползвала ботуш и щека при придвижване. През първите месеци е имала нужда от
чужда помощ за всички свои нужди. Изпитвала е значителни затруднения при слизане
и качване по стълбите към дома си, като била принудена да пълзи по тях.
Обездвижването за дълъг период е затруднило упражняването на професията като
адвокат, загубила е част от своите клиенти, тъй като не е имала възможност ефективно
да изпълнява ангажиментите си към тях. Не е можела да се грижи за внучката си, да
присъства на първия рожден ден. Не е можела да пътува, както преди. Ограничила
значително социалните си контакти. Претърпяла е неблагоприятни психически и
емоционални промени – изпитвала страх за бъдещето, тревожност, била изнервена,
меланхолична, изпитвала отчаяние.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че присъденият от
първостепенния съд размер на обезщетението от 45 000 лв., не е завишен, а отговаря на
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с
ППВС №4/1968 г., като съответства на вида и характера на уврежданията,
претърпените множество /четири/ оперативни интервенции, настъпилите усложнения,
продължителната рехабилитация, търпените интензивни болки през значителен период
от време, дългия възстановителен период, нуждата от чужда помощ и ползването на
помощни средства, загубата на професионален престиж и отлив на клиенти,
настъпилите неблагоприятни социални, емоционални и психологически последици.
По отношение на релевираното от ответника възражение за наличие на принос
на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като не е положила
дължимата грижа - била обута с дамски обувки с токове, и е тичала по стълбите,
въпреки че е видяла наличието на вода по тях, не е проявила необходимата
съобразителност и предпазливост и не е предприела никакви мерки да предотврати
падането си, съдът намира същото за неоснователно. По делото не се установява
ищцата да е била обута с дамски обувки с токове. От показанията на свидетелите Т. и
И. се установява, че ищцата е била обута с червени равни обувки с грайфер против
подхлъзване. Тези показания не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. Не се установява ищцата да е тичала по стълбите. При лежаща върху
ответника доказателствена тежест да установи по несъмнен начин възражението си за
17
наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, същото
следва да се приеме за неоснователно.
Ето защо, правилно първостепенният съд е присъдил в пълен размер
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Същото
се дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.84, л.3 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху него, за периода от датата на увреждането до окончателното плащане.
Като е стигнал до същите правни и фактически изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, както и по акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забавено плащане, поради което решението в тези части следва да се потвърди.
По предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът
намира следното:
С исковата молба ищцата е претендирала присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер на 6956,60 лв., като от тях 2934 лв. –
разходи за импланти, включително тъканно лепило, за кинезитерапевтични процедури
– 720 лв., за потребителски такси и прегледи – 1842,70 лв., за медицински консумативи
и лекарство – 1009,90 лв., и за магнитно-резонансно изследване – 450 лв.
Присъждането на това обезщетение също се претендира на две основания – главен иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД и евентуален – на основание чл.50 от ЗЗД.
За установяване на тази искова претенция, по делото са представени писмени
доказателства за направени разноски, както следва:
1. Установяват се извършени разходи за импланти общо в размер на 2934 лв. /=1180
лв. +1440 лв. + 314 лв./:
1. По фактура №**********/07.03.2018 г. – за закупуване на тубуларна плака с
винтове с фискален бон към нея /на л.38/ – сумата от 1180 лв. Разходът се
установява и с отразеното в Епикриза на л.10 за извършено оперативна
интервенция с поставяне на остеосинтезна плака с винтове, както и с
Декларация на л.165.
2. По фактура №**********/01.08.2018 г. – за закупуване на система с плака и
примка за фиксация на ходилото – 1440 лв. с приложен касов бон /на л.48/.
Разходът се установява и с отразеното в Оперативен протокол
№1231/31.07.2018 г. на л.30 отстраняване на метална плака с винтове, и
реостеосинтеза с други импланти, както и с Декларация на л.203.
3. По фактура №**********/12.04.2019 г. и касов бон на л.301– разход за
тъканно лепило в размер на 314 лв. – за закупуване на тъканно лепило /на
л.49/. Разходът се установява и с Оперативен протокол №651/10.04.2019 г.
/на л.35/, в който е отразено влагането на тъканно фибриново лепило при
извършената оперативна интервенция, както и с Декларация от 09.04.2019 г.
на л.239
2. Установяват се извършени разходи за кинезиперапевтични процедури – съгласно
представена фактура №**********/22.05.2018 г. /на л.36/ в размер на 720 лв., и
касов бон към нея за извършено плащане в брой. От епикриза от 04.05.2018 г. се
установява, че при изписването на ищцата от МБАЛ „Люлин“ са дадени
препоръки към общопрактикуващия лекар да насочи пострадалата към
рехабилитаци.
18
3. Установяват се извършени разходи за потребителски такси и прегледи в общ
размер 1849,57 лв., както следва:
1. По ф-ра №**********/12.03.2018 г. и касов бон към нея /на л.50/ - сумата
34.80 лв.
2. По ф-ра №**********/30.04.2018 г. и касови бонове към нея /на л.52/ -
сумата от 17,40 лв.
3. По ф-ра №**********/30.05.2018 г. и касов бон към нея /на л.54/ - сумата 30
лв.
4. По касов бон от 25.07.2018 г. /на л.40/ - сумата 53,37 лв. за медицински
услуги
5. По фактура №**********/12.03.2018 г. /на л.51/ - сумата 600 лв. такса за
самостоятелна стая
6. По фактура №**********/12.04.019 г. /на л.49/ и касов бон на л.301 –
сумата 400 лв. за избор на лекар ортопедия
7. По фактура №**********/01.08.2018 г. /на л.48/ - сумата 700 лв. –а избор на
екип за ортопедична операция
8. По поръчка №55001216762/25.07.2018 г. /на л.53/ - сумата от 14.00 лв. такси
за изследвания
4. За медицински консумативи и лекарства общо сумата 1102,24 лв.:
1. 78,80 лв. за „Ксарелто“-талб. по касов бон от 12.04.2019 г. на л.39
2. 106,49 лв. за „Линекс“, „Нексиум“, „Зинат“ и др. по касов бон от 12.04.2019
г. на л.39. Медикаментът „Зинат“ е назначен с Оперативен протокол
№651/10.04.2019 г. на л.218
3. 13,70 лв. за „Милгама“ и „Далацин“ – по касов бон от 08.08.2018 г. /на л.40/
4. 24.18 лв. за „Клиндамицин“, „Микомакс“ и др. – по касов бон от 02.08.2018
г. /на л.40/ . Лекарството „Клиндамицин“ е предписано с Епикриза от
ИЗ№2630/2018 /31.07.2018г.-06.08.2018 г. /на л.26/
5. 100,06 лв. за лекарства по поръчка №254185 – с касов бон от 03.08.2018 г.
/на л.41/
6. 52,17 лв. – по касов бон от 30.05.2018 г. /на л.42 – за наглезенка, и
противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти/
7. 60,02 лв. – по поръчка №229422 и касов бон от 12.03.2018 г. /на л.43 – за
хранителни добавки/
8. 118,50 лв. – по касов бон от 12.03.2018 г. /на л.44/ за „Фраксипарин“ –
медикаментът е предписан на ищцата с Епикриза от 12.03.2018 г. /на л.11/
9. 49,99 лв. – по фактура 26718 с фискален бон от 09.03.2018 г. /на л.45 – за
хранителна добавка/
10. 269,70 лв. – по фискални бонове на л.46 от 12.03.2018 г./за 120 лв. за
„медицински изделия“/, 10.03.2018 г. /за „Аугментин“ и „Ендотелон“ на ст-
ст 44,40 лв.– изписани с рецепта на л.17/, 07.03.2018 г. /за петерица – 37 лв.,
който разход се установява и от свидетелските показания/, 12.03.2018 г. и
12.03.2018 г. /за медицински консумативи/.
11. 68,94 лв. – по поръчка №55463/09.03.2018 г. /на л.47 – за хранителна
добавка/
5. За магнитно-резонансно изследване сумата от 450 лв. – по фактура
№**********/26.03.2019 г. с касов бон към нея /на л.37/ - за „Мед. Услуги към РК
№211121“; Разходът се установява и от приложеното Магнотно-резонансно
изследване от 26.03.2019 г. /на л.32/
19
От приетата по делото СМЕ се установява, че всички така направени разходи са
във връзка с проведеното лечение на травматичните увреди, настъпили на 06.03.2018 г.
и са били необходими.
Релевираното от ответника възражение, че част от извършените разходи за
лечение не са били необходими, а луксозни такива – таксите за престой в
самостоятелна стая /600 лв./, и за избор на екип /общо 1100 лв./, както и разходите за
лечение в частна болница, съдът намира за неоснователно – ищцата се е възползвала от
правата си на пациент за избере да се лекува при определени специалисти, и в
самостоятелна болнична стая, поради което упражняването на пациентските права не
съставлява ненужен и луксозен разход. Ищцата не е длъжна да се придържа към най-
евтините здравни услуги. Посочените разходи са били действително направени от
ищцата, същите са били направени във връзка с проведеното от нея лечение, поради
което и съставляват действително претърпяна от нея имуществена вреда във връзка с
лечението на получените увреди, и подлежи на обезщетяване от ответника.
Неоснователно е възражението, че липсват данни за платеца на сумите по
представените касови бонове. Тъй като ищцата е била обездвижена и е ползвала чужда
помощ през посочения период, същата не е имала обективна възможност лично да
закупува медикаментите. Кой точно е платец по касовите бонове е ирелевантно, след
като се установява, че медикаментите, консумативите, и медицинските изделия
действително са били необходими на ищцата, и разходите са действително направени.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищцата е направила разноски за импланти общо в размер на 2934
лв., разходи за кинезиперапевтични процедури в размер на 720 лв., разходи за
потребителски такси и прегледи в общ размер 1849,57 лв., разходи за медицински
консумативи и лекарства в размер на сумата от 1102,24 лв., и за магнитно-резонансно
изследване сумата от 450 лв., или общо направените от нея разноски за лечение са в
размер на 7055,81 лева. Ищцата е претендирала обезщетение в размер на 6956,60 лв.,
поради което предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди
следва да бъде уважен до пълния му предявен размер. Сумата на обезщетението за
имуществени вреди е претендирана ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба, като претенцията е основателна и следва да се уважи.
Като е стигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил законосъобразно и правилно решение, което следва изцяло да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените за въззивното производство
разноски. Със списък по чл.80 от ГПК ищцата е претендирала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния
представител адв. В. Т., в размер на 2522 лв., от които 1880 лв. по иска за обезщетение
за неимуществени вреди, и 642 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди,
които следва да бъдат присъдени на адв. Т. изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №261077 от 09.11.2020 г., постановено
20
по гр.д.№8954 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд – I – 26 състав.
ОСЪЖДА „Ауто Мобайл“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Будапеща“ №17, ет.3, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във
вр. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на адвокат В. Т., с личевн номер по Единния регистър
на адвокатите: **********, със служебен адрес: гр. ***, бул.“***“№125-2, оф.4.2,
сумата от 2522 лв. /две хиляди петстотин двадесет и два лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, за процесуалното
представителство на З. Д. Т., с ЕГН**********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21