Р Е Ш Е Н И Е
№ 488/14.6.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 78, по описа на съда за 2021 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба подадена от на Н.З.П.,*** против Решение
№ Ц1040-02-172/21.12.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, с
което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01427060 на ръководител по
изплащането на обезщетения и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО
и чл. 47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускането на парично обезщетение по
болничен лист № Е20201807932 за временна неработоспособност за периода от 28.07.2020
г. до 21.08.2020 г.
Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че неправилно
е приложен материалният закон. Заявява, че е бил назначен и изпълнявал длъжност
по трудов договор като шофьор на товарен автомобил. Основните си трудови
задължения описва като осъществяване на транспорт като шофьор за возене на
работници, превоз на амбалаж и готова продукция - диворастящи гъби и трюфели.
Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от валидно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.
Ответникът - Директорът на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт-Бургас, се представлява се от гл. юрисконсулт
В., която в писмено становище оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени
съображения. Представя пълната административна преписка. Моли съда да отхвърли
жалбата, като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на основание чл.
78 ал.5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО. Решението е
съобщено на жалбоподателя на 29.12.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на
12.01.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Видно е от административната преписка, Подадено е
Удостоверение от „ГРГ Експорт“ЕООД до Директора н ТП на НОИ Бургас с вх. № Р14-02-000-00-**********/10.08.2020
г.-пр. № 9 към НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение по
болничен лист № Е20201807932, за временна неработоспособност, издаден на
жалбоподателя Н.З.П. с период на неработоспособността от 28.07.2020 г. до 21.08.2020
г.
От представеното по делото извлечение от регистър на
трудовите договори, информационните масиви на НОИ, Н.З.П. е осигурен и работи
по трудово правоотношение в "ГРГ Експорт "ЕООД, считано от 01.05.2020
г. Той е представил трудов договор № 47/01.05.2020 г., от съдържанието на който
се установява, че на 01.05.2020 г. е сключил същия с "ГРГ Експорт"
ЕООД Бургас, представлявано от Д. П. Б., и е възникнало трудово правоотношение,
с което е уговорено да престира работната си сила като "шофьор на товарен
автомобил" на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в
размер на 1000 лв., като освен това работникът следва да постъпи на работа на
същата дата или в седемдневен срок от предоставяне на екземпляр от сключения
трудов договор. Към договора е представена подписаната от жалбоподателя
длъжностна характеристика, която е утвърдена от законния представител на
дружеството - работодател и в която са записани основните трудови функции за
длъжността изпълнявана от работника - "шофьор тежкотоварен
автомобил". В документа е удостоверена дата на връчване, която съвпада с
началото на трудовото правоотношение.
В хода на административното производство е установено, че
осигурителят "ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е регистриран на
18.03.2015 г. като дружество с ограничена отговорност "ГРГ Експорт"
ЕООД, с адрес и седалище на управление на гр. София. От 16.04.2019 г. дружество
"ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е прехвърлено, като за едноличен
собственик на капитала и управител е вписан Д. П. Б., с адрес по седалище на
дружеството гр. Пазарджик, ул. "Антим I" № 21, вх. Б, ет. 2, ап. 29. От
20.03.2020 г. дружество "ГРГ Експорт" ЕООД, е с адрес и седалище на
управление гр. Бургас, ул. "Мария Луиза" № 29.
При извършена проверка в информационната система на НОИ
"Регистър на трудовите договори" е установено, че дружеството е
подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори за 93
лица, като 91 броя от трудови договори са сключени през месец март 2020 г.
Съгласно информационната система на НОИ данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са
подавани за 01.2017 г. и за периода от 03.2020 г. до 09.2020 г. като дължимите
осигурителни вноски за ДОО не са преведени.
Инициирана е от контролните органи на ТП на НОИ -
Пазарджик проверка на осигурителя "ГРГ Експорт" ЕООД преди процесното
заявление от 10.08.2020г., за проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на дружеството. Представени са Констативен протокол №
КВ-5-02-00789845/27.07.2020г. за извършена проверка в информационната система
на НОИ, с констатации за дължими осигурителни вноски за фондове ДОО от
септември 2016г. до януари 2017г. и от март 2020 г. до юни 2020г. в размер на
29889,31 лева. Иска се проверка по
делегация с оглед дейността на дружеството на територията на гр.
Пазарджик.
Въз основа на издадена
заповед № ЗР-5-12-00799252 от 18.08.2020 г., е възложено извършване на такава
проверка на осигурителя от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
Пазарджик, който е изготвил Констативен протокол № КП-5-12-00837122/06.11.2020г.
Извършени са проверки и от управителя на дружеството е изискано представяне на
ведомости за заплати, трудови досиета на наети лица и др. Управителят е
декларирал, че документацията е в гр. Бургас, където отново контролните орган
извършват проверка и установяват, че на посочения адрес дружеството не е
познато. На осигурителя са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-12-********** от 11.09.2020 г. за представяне на ведомости за заплати и
присъствени форми за наети лица, трудови досиета, дневник-регистър на
болничните листи и дневник за издадените удостоверения за пенсиониране.
Задължителните предписания със срок за изпълнение 7 работни дни, не са
изпълнени, за което е съставен АУАН.
Административният орган е достигнал до извода, че
дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода от
31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да поражда необходимост от назначаването
на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен
съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на
осигурените лица, за да ползват осигурителни права. Издадени са задължителни
предписания № ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г. за заличаване на подадените данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО, за осигурителен стаж и осигурителен доход за общо 93
/деветдесет и три/ лица за посочени в задължителното предписание периоди, вкл.
за жалбоподателя, за времето от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. Предписанията са
връчени лично на собственика и управителя на дружеството Д. Б. на 09.11.2020
г., не са обжалвани и са влезли в сила на 24.11.2020г. Материалите от извършената
проверка са изпратени на Районна прокуратура гр. Бургас, на основание чл. 108а
от КСО.
В настоящото производство по уважено доказателствено
искане на жалбоподателя, по реда на чл. 192 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, са
събрани данни от „ГРГ експорт“ЕООД - Свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 18.05.2020 г., Позволително за ползване на недървесни горски
продукти серия ЮЦДП № 00308/22.04.2020 г. на територията на ТП ДГС Пазарджик,
Превозен билет Серия А № 01919 за транспортиране на гъби и горски плодове от
22.04.2020 г., Протоколи за подадени данни (приложение № 9 към чл. 8, ал. 7 от
Наредба Н - 13 за месеците май, юни, юли, август, септември 2020 г., ведно с
ведомости за заплати, в която фигурира и жалбоподателят Н.З.П.. Представени са
и удостоверения за успешно преминал инструктаж на работници от дружеството, договори
за наем и договор за продажба на специализирана порода кучета с документи за
тяхната регистрация, договор на наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре,
общ. Пазарджик, договор за наем на леки и товарни автомобили, както и
Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби
№ 75/05.06.2020 г. от ОДБХ Пазарджик, уведомление за данни от справката
декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за периода от месец
май до месец септември 2020 г., ведно с издадени фактури за продажба на гъби и
трюфели.
Жалбоподателят е представил и копие от 3 броя пътни
листове за проведени от него транспортни курсове през май 2020 г. за автомобил
с рег. № РА 21-65 ВМ по маршрут с.Мало Конаре, с.Паталеница, с.Братаница, с.Мало
Конаре.
Административният орган е изпатил като част от
административната преписка копие на всички писма, ведно със доказателства за
съобщаване, изготвени протоколи във връзка с текущата проверка на осигурителя
„ГРГ Експорт“ЕООД и извършени справки в информационните системи на НОИ.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати
и събрани гласни доказателства по искане на жалбоподателя. Свидетелят И. Г. Л.
е служител на длъжност Мениджър в „ГРГ Експорт“ЕООД, като твърди, че
жалбоподателя Н.З.П. е бил професионален шофьор във фирмата и управлява камион
с рег. № РА2165ВМ, както и бусове. Посочва, че основното работно място е в
базата в с. Мало Конаре, където има офис и склад за съхранение на добиваните
гъби. Работното време е 8 часа за всички работници. За Н.П. *** и живее там.
Отива на базата и взема камиона, товари амбалаж, продукция, превозва я. Оплакал
се е от болки в крака и куцал. Знае, че е имал определена заплата, всички
работници са получавали заплатите си на време, като са подписвали ведомост.
Заявява, че жалбоподателят е работил в дружеството до януари 2021г., когато са
освободени и повечето работници, тъй като през зимния период няма добиви на
гъби. Липсата на пазари с оглед обстановката от епидемията е довела и до
съкращаване на работниците. Казва, че са имали около 100 човека работници,
назначени на трудов договор, и е имало моменти на силна продукция и добра
печалба 2020г.
Дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав
кредитира, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на приетите
по делото писмени доказателства.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е от
компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директора на ТП на НОИ Бургас,
в писмена форма, със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.
117, ал. 3 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореният
административен акт не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас е издадено на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Цитираните
разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя
на ТП на НОИ, да откаже изплащане на обезщетение за временна неработоспособност,
когато лицето няма право на парично обезщетение или парична помощ. Административният
орган е приел, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КСО, защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с
"ГРГ Експорт "ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на
основание чл. 10, ал.1 от КСО осигуряването не е възникнало, поради което е
приел, че правилно ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е
отказал плащане по представения болничен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен
стаж като осигурени за този риск. Следователно, за да придобие право на
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист № Е2020187932, жалбоподателят следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от
ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия
състав за претендираното от лицето плащане от ДОО, който съдът след съвкупен
анализ на събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства
намира за установен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в релевантната редакция,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването. С приемането на нормите на
Кодекса за социално осигуряване законодателят разграничи съществените елементи
на трудовото и осигурителното правоотношение. Правата и задълженията на
страните по осигурителните правоотношения, се основават на вече възникналото
трудово правоотношение. Релевираните доводи от ответника, че лицето не е
осъществявало трудовата дейност, за изпълнението, на която е сключил договора
от 01.05.2020 г., по същество представляват оспорване на съдържанието на
трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ, който има само
формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда. Съгласно чл. 180
от ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява
изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена
сила на тези документи и оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК е единствено по отношение авторството на частния диспозитивен
документ. По настоящото дело не са оспорени подписите на страните по трудовия
договор, но се поддържа от административния орган липса на реално започване и
осъществяване на трудова дейност от лицето. На осн. чл. 74 от Кодекса на труда,
трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор
или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за
недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на
трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 от КТ нито
контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази
недействителност.
Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на
НОИ Бургас, не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред
/чл. 74 от Кодекса на труда/, същият обвързва валидно страните по създалата се
облигационна връзка, но не и съда досежно основният спорен в настоящото
производство факт, който се явява последица от сключването му, а именно
страната реално да е постъпила на работа (чл. 63, ал. 4 от КТ) и да е
осъществявала трудова дейност в изпълнение на този договор.
Видно от доказателствата по делото, които като цяло не се
оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки и ревизии, са изцяло
насочени към установяване на факта за наличието на извършвана търговска
дейност, а от там и реалното престиране на труд от назначените в дружеството
работници и служители. Полагането на труд, като юридически факт от обективната
действителност следва да бъде безспорно установен и то при пълно и главно
доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта
за това е вменена на жалбоподателя по делото. Той следва да докаже, че са
налице предпоставките за отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани
с процесното разпореждане и да докаже, че за процесния период същият е полагал
труд в "ГРГ Експорт" ЕООД, съответно е бил осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. В тежест на
административния орган е да установи фактическите основания, както и да докаже
изпълнението на законовите изисквания при постановяване на административния
акт.
В настоящото производство жалбоподателят е ангажирал
многобройни писмени доказателства, които кореспондират и се подкрепят изцяло от
събраните гласни доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
негова страна по сключения трудов договор. Представени са трудов договор,
длъжностна характеристика, от която се установява какви са основните трудови
задължения, пътни листове за извършени превози, свидетелски показания на
мениджъра на дружеството, че то е осъществявало реално дейност по бране на
диворастящи гъби, че Н.З.П. е бил един от работниците във фирмата,
осъществяващи транспортирането на работници, добитото количество продукция и
амбалаж. Представени са писмени доказателства, от които се установява, че
"ГРГ Експорт" ЕООД реално е осъществявало дейност. Тези доказателства
не са представени пред административния орган, след като са били изискани и са
били дадени нарочни предписания, но наличието на незаконосъобразни действия и
бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно
засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице
достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателят е
упражнявал реално възложената му трудова дейност. Изложеното в мотивите на
обжалвания акт твърдение за доказано пасивно поведение на осигурителя сочи
единствено на нарушение на осигурително - правни норми от негова страна, но не
обосновава извод за липсата на реално изпълнение по възникналото валидно
трудово правоотношение на жалбоподателя.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО и е отказал изплащане на обезщетение. Като
е потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл. 117, ал.
3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Бургас е издал незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона , дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото съдебни разноски. Съдът намира за частично
основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото и като се вземе предвид разпоредбата на чл. 8 ал.2 т.2 НМРАВ, този
размер следва да бъде намален на 500 лв., който ведно с внесената държавна
такса от 10 лева следва да бъде присъден на жалбоподателя.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-172/21.12.2020 г., издадено от
директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
О-02-000-00-01427060 на ръководител по изплащането на обезщетения и помощите, с
което на основание чл. 40, ал.3 от КСО и чл. 47 ал.1 от НПОПДОО е отказано
отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Е20201807932 за временна
неработоспособност за периода от 28.07.2020 г. до 21.08.2020 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона ,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София да
заплати на Н.З.П.,*** съдебно-деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин
и десет лв./
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване - чл.119 от КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО.
СЪДИЯ: