Номер 22501.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Даниела Иванова Попова (Апелативна специализирана
прокуратура)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600912 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адвокат С. Д. К. срещу решение № 483 на СГС, НО, 9
наказателен състав по НЧД № 1280/2020 г., обявено на 16.7.2020 г., с което на
основание чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато решение № 327 Cs 244
Js308/18 (62/18) от 26.3.2018 г., влязло в сила на 24.5.2018 г., постановено от Районен
съд гр. Тиргартен, ФРГ, за налагане на финансова санкция на българския гражданин Р.
П. Р. , с което му е наложена глоба в размер на 3000 евро и са му възложени разноски
по водене на съдебното производство в размер на 78.50 евро, с обща левова
равностойност по фиксинга на БНБ към 16.7.2020 г. – 6021.02 лева за извършено
престъпление против кредиторите в издаващата държава.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, тъй като се поддържа,
че то е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила.
За съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице Р. Р., редовно
призован, не се явява, като е изразил чрез своя защитник воля да не участва във
въззивното производство. Предвид изявлението на лицето и на основание чл. 32, ал. 1,
вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, САС разгледа делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на българския гражданин
поддържа жалбата и отразените в нея доводи. Сочи, че градският съд е трябвало да
приложи разпоредбата на чл. 19 от закона и да откаже признаване на решението на
германския съд, тъй като засегнатото лице не е било надлежно уведомено за
производството срещу него, не му е била предоставена възможност да участва в
процеса и да упражни надлежно правото си на защита, да се запознае с постановеното
решение, както и да го обжалва. В този смисъл защитата счита, че решението на
германския съд и удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР не са
достатъчно доказателство за законосъобразността на процедурата по налагане на
наказание на българския гражданин. Защитникът отправя искане за отмяна на
1
решението на първата инстанция и за постановяване на отказ за признаване на
съдебния акт на чуждата държава.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна. Пледира, че
искането за признаване и изпълнение на решение № 327 Cs 244 Js308/18 (62/18) от
26.3.2018 г., влязло в сила на 24.5.2018 г., постановено от Районен съд гр. Тиргартен,
ФРГ, за налагане на финансова санкция на българския гражданин Р. П. Р. , с което му е
наложена глоба в размер на 3000 евро и са му възложени разноски по водене на
съдебното производство в размер на 78.50 евро, с обща левова равностойност по
фиксинга на БНБ към 16.7.2020 г. – 6021.02 лева за извършено престъпление против
кредиторите в издаващата държава, отговаря на всички законови изисквания, поради
което съдебният акт на първоинстанционния съд за признаването му е правилен –
законосъобразен и обоснован.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и
сам служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство съобразно
разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на
Федерална република Германия за признаване и изпълнение на парична санкция в
размер на 3000 евро, наложена по отношение на засегнатото лице българския
гражданин Р. Р. с решение № 327 Cs 244 Js308/18 (62/18) от 26.3.2018 г., влязло в сила
на 24.5.2018 г., постановено от Районен съд гр. Тиргартен, ФРГ, с което му е наложена
глоба в размер на 3000 евро и са му възложени разноски по водене на съдебното
производство в размер на 78.50 евро, с обща левова равностойност по фиксинга на
БНБ към 16.7.2020 г. – 6021.02 лева за извършено престъпление против кредиторите в
издаващата държава.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата държава Федерална република Германия е
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. При
проверката на материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание,
първоинстанционният съд с основание е констатирал, че съдържа всички изискуеми
реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с
превод на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са
налице данни, пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на
органа, който е издал удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че на Р. Р. е наложена финансова
санкция в размер на 3000 евро за извършено престъпление по чл. 15а, ал. 1, ал. 4 от
Правилника за производството по несъстоятелност, чл. 283, ал. 1, т. 8, ал. 6, чл. 14, ал. 1
от Наказателния кодекс на ФРГ. Това престъпление е квалифицирано като незаявяване
пред съда на неплатежноспобността на управляваното от засегнатото лице дружество и
неводене на търговските дела с грижата на добрия търговец, поради което дружеството
е било обявено в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от
издаващата държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно –
съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от съдебен
орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното престъпление, наложената с
него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
2
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите изводи на
първоинстанционния съд относно отсъствието на основания, изводими от
доказателствата по делото, да се приеме наличието на пороци в съдържанието на
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Законосъобразна и мотивирана е преценката, че представеният документ съдържа
достатъчна информация относно идентификацията на лицето, извършило престъпление
против кредиторите, описанието на обстоятелствата, при които е било извършено
престъплението, участието на българския гражданин, правната квалификация на
деянието, наложената санкция съобразно законодателството на издаващата държава, по
отношение на които е признато задължение за плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗПИИРКОРНФС. Надеждна законова гаранция все в същата насока е изпълненото в
конкретния случай изискване за изпращане от страна на издаващата държава на
решението (наказателна заповед, надлежно преведена в рамките на
първоинстанционното производство) за налагане на финансова санкция (заверено
копие), който акт по чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС е придружен от обсъденото по-горе
удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло споделя
застъпеното от първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус отсъстват
факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС, в частност, тези по т. 1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че
представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
пълно и по съдържание кореспондира на решението за налагане на финансова санкция,
постановено от съдебния орган – Районният съд в гр. Тиргартен, ФРГ, не съществува
необходимост от изискване на допълнителна информация от компетентния орган на
издаващата държава.
По естеството си настоящото производство има чисто процесуален характер,
съдържа преценка дали компетентният орган на изпълняващата държава ще окаже или
не правна помощ на издаващия орган, като не засяга никакви въпроси от
материалноправен характер. Такъв извод се обуславя от характера на производството
по ЗПИИРКОРНФС, в което изпълняващият съд не се произнася по въпроси по
съществото на съответния правен спор, касаещи финансовата отговорност на лицето.
Затова нито първостепенният съд, нито настоящият съдебен състав могат да обсъждат
обстоятелства по съществото на проведеното във Федерална република Германия
наказателно производство. По отношение на подобни обстоятелства също не следва да
се изисква допълнителна информация от издаващата държава, тъй като изясняването
им е изцяло от компетентността на решаващия орган в издаващата държава членка.
Законосъобразна е и преценката на СГС за наличието на останалите условия за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови санкции срещу
българския гражданин Р. Р., срещу които изводи с жалбата не са отправени изрични
възражения – че санкционираното с решението на Районния съд в Тиргартен, ФРГ
поведение на засегнатото лице съставлява престъпление по чл. 227б, ал. 2 и чл. 227д,
ал. 1, т. 1 НК на Република България, с оглед на което е изпълнена предпоставката на
чл. 30, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС; че санкционираното лице е било уведомено за
производството по постановяване на решението по изискуемия от законодателството
на издаващата държава начин.
Неоснователни са доводите на защитника на засегнатото лице за това, че е налице
основание за отказ за признаване на решението на чуждия съд, поради лишаване на
българския граждани от правото на участие в производството за налагане на
финансовата санкция, както и неуведомяването му за поставеното срещу него решение
и поради това лишаване от възможността да го обжалва. Според чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на финансова
3
санкция е налице, когато съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено
лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на
решението. Несъмнено се установява от приложеното и надлежно преведено по делото
удостоверение, че на българския гражданин е наложеното наказание при писмено
проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на законодателството
на ФРГ за уведомяването му, включително за правото си да обжалва решението, както
и за сроковете за това – л. 13 гръб от съдебното дело по НЧД № 1280/2020 г. на СГС.
Това е напълно достатъчно за да са приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9
от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия съд.
За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се
съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия съд, доколкото
взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в
основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите.
Гореизложените доводи мотивираха САС, НО, ІI състав да приеме, че решението
на СГС, НО, 9 наказателен състав № 483 от 16.7.2020 г. по НЧД № 1280/2020 г., с което
е признал решение № 327 Cs 244 Js308/18 (62/18) от 26.3.2018 г., влязло в сила на
24.5.2018 г., постановено от Районен съд гр. Тиргартен, ФРГ, за налагане на финансова
санкция на българския гражданин Р. П. Р. , с което му е наложена глоба в размер на
3000 евро и са му възложени разноски по водене на съдебното производство в размер
на 78.50 евро, с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към 16.7.2020 г. –
6021.02 лева за извършено престъпление против кредиторите в издаващата държава, е
правилно – законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 – ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІI
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 483 от 16.7.2020 г. на Софийския градски съд, НО, 9
наказателен състав, постановено по НЧД № 1280/20 г. по описа на същия съд.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4