№ 1333
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503103 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕЛ. Ф. С. срещу Решение № 1063/14.02.2022 г. по
гр. дело № 56419/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІI ГО, 84-ти състав, с което е
отхвърлена молбата за промяна на бащиното име от „Ф.“ на „Д.“ и на фамилното име
от „С.“ на „К.“.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение,
доколкото влошените отношения между въззивника и баща и отсъствието на физическа и
емоционална връзка помежду им се твърди да съставляват важни обстоятелства,
обосноваващи исканата промяна. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад,
съдържащ разпределение на доказателствена тежест и посочване на подлежащите на
доказване факти, както и непризоваване на Столична община в качеството на
заинтересована страна в производство и отсъствие на произнасяне на първоинстанционния
съд по искането за допускане на един свидетел при режим на довеждане. Поддържа се
искането за разпит на свидетел.
Столична община не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
1
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.259 ГПК от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С Решение № 1063/14.02.2022 г. по гр. дело № 56419/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, ІІI ГО, 84-ти състав е оставена без уважение молбата на ЕЛ. Ф. С. с правно
основание чл.19, ал.1 ЗГР за промяна на бащиното й име от „Ф.“ на „Д.“ и на фамилното
име от „С.“ на „К.“.
Настоящият съдебен състав споделя възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка по отношение на установените имена на въззивника, с които същата
фигурира в регистрите на населението, произхода на същата и отсъствието на користни
мотиви за търсената в производството промяна.
Въз основа на изслушваните от въззивния съд свидетелски показания се установява,
че въззивникът не поддържа връзка със своя баща и с неговите роднини, бащата не е полагал
грижи за нея и не е осигурявал издръжка, включително в момент на нужда. Въззивникът
не била спомената в автобиографичната книга, издадена от нейния дядо по бащина линия,
което я обидило, показало , че роднините по бащина линия не желаят да имат нищо общо
с нея и не желаят да се знае, че тя съществува. От 2011 г. въззивникът се представлява пред
приятелите си в Република Франция с фамилията К., така и свидетелят я представяла пред
своите познати. С това фамилно име се представяла и в социалните мрежи.
Въз основа на отразеното в представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане, изнесените биографични данни за бащата на въззивника в
приложеното копие на изданието „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“
(с.43, с.54, издателство „Медиатех - Плевен“, 2018г.) и свидетелските показания се
установява твърдяната от въззивника родствена връзка между нея и автора на посочената
автобиография. Прочита на последната показва, че въззивникът не е изрично спомената в
изданието от дядо си по бащина линия.
Името е основен елемент на правната индивидуализация на физическите лица и с
оглед необходимостта от стабилитет на тази индивидуализация правната уредба на избора
на име въвежда изисквания за формирането му и предписва конкретни предпоставки за
неговата промяна при зачитане на личния интерес на лицата, които желаят да извършат
такава. Предпоставките за промяната на собствено, бащино или фамилно име са посочени в
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР – името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено
неприемливо или важни обстоятелства да налагат промяната му.
Важни обстоятелства по смисъла на цитираната норма са онези, при наличието на
които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица следва
2
да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото. Това са обстоятелства, които
провокират отклонение от императивните правила и принципи относно името с цел да се
облекчи общуването и да се създаде по-благоприятна жизнена среда на притежателя му.
Тези обстоятелства следва да засягат семейните, етническите или религиозните традиции по
несъвместим за честта и достойнството на молителя начин или използваните от него имена
да са придобили известност в обществото до степен, която прави запазването им в регистъра
на населението нелогично или обществено неприемливо. Преценката на съда е конкретна,
но е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР относно начина на
формиране на бащиното и фамилното име на физическите лица. В този смисъл е и
практиката на Европейски съд по правата на човека, която възприема, че правото на име е
включено в обхвата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и попада в сферата
на правото на семеен и личен живот и държавата има позитивно задължение за зачитане на
това право. Наред с позитивните задължения за държавата съществуват и негативни
задължения по отношение на това право и критерият за преценка за всеки отделен случай е
балансът между конкуриращите се интереси на индивида и обществото като цяло (Johansson
v. Finland, Burghartz v. Switzerland, Stjerna v. Finland, Guillot v. France и други).
Установената по делото липса на физическа и емоционална връзка между въззивника
и нейния баща, съчетана с полаганите единствено от майката грижи за издръжката и
отглеждането са от естеството да провокират желание за промяна на бащиното и фамилно
име като реакция на тези отношения. Съдът отчита същите като причина, мотивираща
въззивника да пожелае да промени името си и ги възприема като значими лично за нея в
емоционален аспект, но преценката му относно важността на обстоятелствата, налагащи
промяна на бащиното и фамилното имена следва винаги да бъде съобразена и ограничена от
необходимостта от запазване на обществения интерес, свързан с осигуряване на прецизна
регистрация на населението и за запазване на средствата за идентифициране на лицата.
Липсата на връзка между баща и дъщеря, неучастието на този родител в
отглеждането на детето, дори по причина за която той отговаря, не прекъсва връзката по
произход (Решение № 1221 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3416/2007 г., III г. о.,
Решение № 936 от 15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 536/2008 г., Решение № 142 от
25.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 703/2002 г.), поради което негативното субективно
отношение на въззивника към бащата не може да се възприеме еднозначно като важно
обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР. В Определение № 744 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1785/2010 г., III г. о., ГК изрично е посочено, че използваното в чл.19, ал.1 ЗГР понятие
"важни обстоятелства" не включва наличие на семейни проблеми и влошени родствени
отношения, а в Решение № 472 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 1266/2008 г., ГК, І ГО на ВКС е
изведено, че от това понятие се изключва признателността и уважението към определени
роднини (в случая роднините по майчина линия). В този смисъл е и Решение №
680/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о. Тук е мястото да се посочи, че
майката на въззивника е запазила фамилно име, към което е прибавено това на бащата на
въззивника, видно от отбелязване в удостоверение за раждане от 31.08.2021 г. и с оглед
3
твърденията в исковата молба, което позволява лесноустановима връзка между майка и
дъщеря и без допускане на исканата промяна.
Личната морална преценка на въззивника не е достатъчна, за да бъде пренебрегнат
обществения интерес от запазване на имената. Тази преценка не се явява константна,
мислимо е да бъде променена с изменение на обстоятелствата (напр. с промяна на
отношенията с бащата и/или неговите роднини), а всяка подобна промяна не може да влече
и промяна в имената. Горното не изключва субективното желание на лицето да носи
определено име, отчита това желание, но по делото не се установява наличие на
съображения от етнически или религиозен характер, свързани с правото на свободно
самоопределяне по тези признаци или други, стоящи извън волята, субективните възприятия
и желания на въззивника, какъвто е анализираният случай в цитираното във въззивната
жалба Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК. Следва да се
държи сметка, че посоченото решение се отнася до собствено име, чийто избор поначало е
личен и емоционален въпрос на родителите, поради което попада в тяхната лична сфера
(Решение от 24.10.1993 г. по дело Guillot v. France, жалба № 22500/93).
Липсата на споменаване на въззивника в автобиографичната книга на дядо по
бащина линия не е в състояние да внесе промяна в горния извод. Това обстоятелство се
установява от свидетелските показния, че е причинило на въззивника обида и чувство, че е
нежелана от рода на баща си. Субективното желание на лице да носи определени имена и по
този начин да се отъждествява с даден род или чувството, че е пренебрегвано или нежелано
от роднините си по бащина линия не следва да се възприема като единствено достатъчно
важно обстоятелство за промяна на имената му с оглед изискванията за стабилност на
правната индивидуализация, в противен случай промяната би се допускала единствено въз
основа на регистрационен режим по заявление на лицето и не би се поставила в преценката
на правораздавателен орган.
В разпечатките на хартиен носител на данните от профилите на въззивника в
социалните мрежи не се установява да е вписано малкото име на майката като нейно
бащино. Противното не следва и от показанията на свидетелят Е.В., която твърди, че в
социалните мрежи и пред приятелите си въззивникът се представя с друго фамилно име, но
не и с друго бащино име. Поради това съдът не би могъл да приеме за установено, че
въззивникът е известна в общественото с бащино име „Д.“, което и да оправдае исканата
промяна в тази част.
По делото не се доказва към кой момент въззивникът е променила фамилното си име
в профилите в социалните мрежи на К.. Разпитаният във въззивното производство свидетел
сочи, че след заминаването си за Република Франция през 2011 г. въззивникът се
представяла пред приятелите си с фамилно име К., с което там те я познавали. Разпитаният
свидетел не се установява да живее в Република Франция, не се твърди и доказва колко пъти
е посещавала тази държава и с какъв брой или част от приятелите на въззивника се познава.
Последното препятства възможността съдът да приеме единствено въз основа на нейните
показания, че кръгът от лица, познаващи въззивника под фамилното име К. е дотолкова
4
широк, че да направи необходима промяната на личните данни в регистрите по
гражданското състояние, а носенето на вписаните в тези регистри бащино фамилно име -
неудобно, нелогично или обществено неприемливо. Същевременно свидетелят излага
твърдения единствено за приятелския кръг на въззивника в Република Франция, но не и за
лица от учебната или професионалната среда на същата или за нейни приятели и близки на
територията на Република България, различни от свидетеля и познатите , на които я
представя.
Наред с изложеното следва да се отчете, че вписването на исканата промяна би могло
да доведе до неяснота по отношение произхода на въззивника, тъй като имената няма да
съответстват на тези на бащата, фигуриращ в акта и за раждане.
Наведените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение
са неоснователни, тъй като по делото няма ангажирани доказателства, въз основа на които
по безспорен начин да се установява наличието на предпоставките на чл.19, ал.1 ЗГР за
уважаване на направеното от молителя искане за допускане промяна на бащиното и
фамилното ѝ име.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице твърдените от
въззивника важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР за постановяване на исканата
промяна, доколкото бащиното и фамилното име на въззивника не са осмиващи,
опозоряващи или обществено неприемливи и не се доказа наличие на твърдените важни
обстоятелства, налагащи тази промяна. Така не се установява основание да се даде превес на
личния интерес на въззивника над обществения такъв от осигуряване на прецизна
идентификация на населението и запазване на средствата за идентифициране на лицата, а
отхвърлянето на искането на следва да се възприема като „необходимо в едно демократично
общество“.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1063/14.02.2022 г. по гр.д. № 56419/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6