Решение по дело №544/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от инж. И. С. срещу решение № 31/24.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 309/2023 г. на Районен съд – Кнежа.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че по делото не са представени и събрани доказателства, от които да бъде установено, по какъв ред е била добита процесната дървесината. Счита се, че неправилно съдът е приел за верни твърденията, че дървесината е добита от поземлен имот на роднина на Т., тъй като няма доказателства в тази насока, а именно писмено разрешение за отсичане на дървета, издадено по реда на ЗУТ или ЗОСИ, за конкретен поземлен имот, с конкретен брой дървета, посочени по дървесни видове и обем, както и не са представени доказателства от кой точно кадастрален номер имот са добити. Сочи се, че в ЗУТ и в ЗОСИ липсва понятие санитарна сеч, както и че в ЗУТ и подзаконовите му актове, липсва уредба относно маркиране на отсечената дървесината преди транспортирането й. Липсва и уредба по отношение на издаваните във връзка с транспортирането на такава дървесина превозни документи, удостоверяващи законният и произход. Навеждат се доводи, че липсата на уредени правила в ЗУТ и ЗОСИ е запълнена в ЗГ, като в разпоредбите на чл. 207, чл. 211, aл. 4 от Закона за горите, в чл. 50, т. 3, чл. 59, ап.1, чл. 63а, и чл. 64 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, законодателят изрично е посочил, че разпоредбите се отнасят само и единствено за дървесина добита извън горските територии, тези разпоредби се явяват специални /особени/ норми спрямо общата разпоредба на чл. 2, ал. 3, т.3 от ЗГ и по този начин правилото на чл. 2, ал. 3 от ЗГ не се отнася за тях, съгласно правния принцип Lex specialis derogat generali - специалната норма дерогира общата.

Посочва се също, че в раздел II, Контрол, чл. 196, ал.1 от ЗГ законодателят е уточнил, че освен по отношение на всички дейности в горските територии, контрола се разпростира и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина, като липсва уточнението същите да се отнасят единствено и само за горските територии и по този начин законодателят е отделил дейностите извършвани в горските територии от дейностите извършвани извън горските територии, каквито безспорно са съхранението, транспортирането и преработването на дървесина.

Излагат се доводи, че при транспортиране, за всичката дървесина независимо къде и по кой ред е добита, важи правилото, че трябва да бъде маркирана с контролна горска марка, ако е добита от горски територии, съответно с общинска марка ако е добита по реда на ЗУТ и ЗОСИ и трябва да бъде придружена с превозен билет. Релевират се доводи, че по категоричен начин е доказано, че въпросната дървесина е транспортирана без превозен билет и без да е маркирана с КГМ или общинска марка, като издадената от кмета на с. Чомаковци служебна бележка, без изходящ номер е неотносима към процесния случай и не е в състояние да предаде качеството законност на процесната дървесина. Служебната бележка е издадена общо бланкетно без да е посочено основание на което се издава, без да са посочени данни за разрешителното за отсичане и номер на имота. Твърди се, че от събраните писмени и гласни се е доказало нарушението, неговият извършител и неговата вина, АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между установеното в АУАН и НП, а при определяне на наказанието административно-наказващия орган е наложил наказание в предвидения минимум. Моли да бъде отменено обжалваното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кнежа. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът – Директорът на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. П., която поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Посочва, че не споделят изводите на въззивната инстанция, че административно- наказващият орган е излязъл от кръга на правомощията си, като е издал процесното НП, тъй като в закона за горите, в чл. 191 е написано, че ИАГ и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на Закона за горите, на всички дейности в горските територии, както и извън тях, каквито са транспортираното, съхранението и преработката на дървесина.

Ответникът по касация – И. В. Т., е представил отговор по касационната жалба чрез адв. Р. М. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч, който счита, че въззивния съд е стигнал до правилен правен извод, че издаденото НП е изцяло незаконосъобразно и правилно е постановил решение, с което отменя обжалваното НП, доколкото от събраните по делото доказателства, не се установява Т. да е извършил вменените му нарушения. Посочва, че в обжалваното НП административно наказващия орган е приел противоречива фактическа обстановка, която не е подведена под конкретна правна квалификация на деянието, за което се вменява вина на Т., доколкото не са събрани относими и необходими доказателства за произхода на дървесината, съответно с каква марка е следвало да се маркира и кой следва да издаде твърдения превозен билет. Счита, че това нарушава правото на защита на жалбоподателя и го въвежда в невъзможност да разбере в какво е обвинен. Невежда доводи, че в административно- наказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а дори да се приеме че Т. е извършил някакво нарушение, счита, че то представлява маловажен случай. Моли да бъде потвърдено въззивното решение и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и правилна, добре и законосъобразно мотивирана и предлага на съда да я уважи по изложените в нея мотиви.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил наказателно постановление № 326/28.08.2023 г. на РДГ - Ловеч, с което на И. В. Т. [ЕГН] от гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица]на основание чл. 213, aл. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за горите му e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 266, ал. 1 пр. 4 от Закона за горите, вр. чл. 213, ал.1 пр. 4, т.1 от същия закон, както и административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 266, ал.1 пр. 4 от закона за горите, във връзка с чл. 213, ал. 1 пр. 4, т. 2 от същия закон, за това, че на 31.05.2023 г. в с. Чомаковци, общ. Червен бряг, по [улица], транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ.

Съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и Наказателно постановление № 326/28.08.2023 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч да бъде потвърдено като законосъобразно.

В случая, правилно въззивният съд е приел за установено изложената в оспореното наказателно постановление фактическа обстановка, като е приел за установено, че на посочените в НП дата и място- на 31.05.2023 г. в с. Чомаковци, общ. Червен бряг, по [улица], И. В. Т. транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ, доказващ законния произход на дървесината, за което е съставен АУАН №326/05.06.2023г.

Неправилно обаче съдът е приел, че разпоредбите на Закона за горите не са приложими към процесния случай, като е приел, че процесната дървесина не е добита от гора от горския фонд, а от поземлен имот на роднина на Т., която му я е подарила, в резултат на извършена санитарна сеч, като РС е приел, че за да са съставомерни деянията по чл. 213, то дървесината следва да произхожда от горския фонд. Неправилно РС е приел, че не са налице доказателства за пряк умисъл на Т., като с оглед представена служебна бележка от кмета на с. Чомаковци, на Т. било разрешено да превози дървесината.

По делото не са представени конкретни доказателства от кой поземлен имот са добити процесните 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., нито доказателства кой е собственик на имота от който е добита дървесината.

Съобразно нормата на чл. 207 от Закона за горите - дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

Съгласно чл. 131б, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за горите: дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Съгласно ал. 2 от същата норма дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет.

Съгласно чл. 196, ал. 1 от Закона за горите - Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти.

С оглед на цитираните правни норми, действащи към датата на нарушенията, относно добиването и транспортирането дървесината извън горския фонд, съдът приема, че жалбоподателят и ответник по касация И. В. Т., е осъществил съставите на вменените му административни нарушения, по чл. 213, ал.1 пр. 4, т.1 и т.2 от ЗГ, като транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с нито с контролна горска марка, нито с общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ, доказващ законния произход на дървесината, с което безспорно е осъществен състава на нарушенията по чл. 213, ал. 1, предл. 4, т. 1 и т.2 от ЗГ, съобразно които норми, се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружена с превозен документ, доказващ законния произход на дървесината.

Съдът намира, че представената по делото служебна бележка, издадена от Кмета на Кметство с. Чомаковци, не може да послужи като разрешително за превоз на дървесината, доколкото в нея не е посочено какъв вид дърва ще се транспортират, освен това е посочено и количество различно, по- малко /0,5 кум. м./ от установеното реално при проверката /0,6 куб.м./.

Настоящият състав намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и на нормата на чл. 33, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, а по силата на ал. 2, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая, съставеният АУАН от 05.06.2023г., е изпратен на РП- Плевен, за преценка на наличие на престъпление, с писмо от 09.06.2023г. Въз основа на изпратените материали е образувана преписка № 03541/2023г. по описа на РП- Плевен, като с Постановление от 15.06.2023г., е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление, и преписката е прекратена. Със същото постановление е постановено, препис от същото да се връчи на директора на РДГ- Ловеч, за налагане на административно наказание на Т.. Оспореното НП е издадено от съответния компетентен орган, на 28.08.2023г.

С оглед наведеното от процесуалния представител на Т. твърдение, че деянието на Т., в случай че е нарушение, съставлява „маловажен случай“ и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че при определяне размера на наказанието органът е взел предвид смекчаващите вината обстоятелства - ниската стойност на предмета на нарушението, както и липсата на други констатирани нарушения на Т. по ЗГ, с оглед на което му е наложил глоба за всяко от нарушенията в минимален размер от 500 лева, като според съда и с оглед и другите описани обстоятелства при извършване и установяване на нарушенията, чл. 28 ЗАНН не може да намери приложение.

Правилно е приложена и специалната разпоредба на чл. 273, ал. 1 ЗГ, според която вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в случая няма допуснато съществено процесуално нарушение от страна на АНО, при издаването на оспореното НП.

С оглед изхода на спора, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като с касационната жалба е претендирано от процесуалния представител на касатора юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение с представеното писмено становище по жалбата от ответника, което според съда, с оглед характера и сложността на делото е основателно, следва да се присъди в полза на касатора юрисконсулско възнаграждение в размер на 80 лева, определено от съда в минимален размер, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 31/24.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 309/2023 г. на Районен съд – Кнежа, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 326/28.08.2023 г. на директор на РДГ - Ловеч, с което на И. В. Т. [ЕГН] от с. Чомаковци, [улица], общ. Червен бряг на основание чл. 213, aл. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за горите му e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева по чл. 266, ал. 1 пр. 4 от Закона за горите, вр. чл. 213, ал.1 пр. 4, т.1 от Закона за горите, както и административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева по чл. 266, ал.1 пр. 4 от Закона за горите, във връзка с чл. 213, ал. 1 пр. 4, т. 2 от Закона за горите, за това, че на 31.05.2023 г. в с. Чомаковци, общ. Червен бряг, по [улица], транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ, като вещите предмет на нарушението 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., с пазарна стойност 84,00 лева, на основание чл. 21 от ЗАНН, вр. чл. 273, ал.1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА И. В. Т. с [ЕГН] от с. Чомаковци, [улица], общ. Червен бряг да заплати на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.