Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Й. В.
при
участието на секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15595 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът Д.Р.Х.
твърди, че е внесъл по кредитна клиентска сметка № *7, клиентски номер *, разкрита на името на ответника И.Д.Х., сумата от общо 5
309.65 евро, разпределена на вноски, както следва:
- с вносна бележка от 17.10.2014 г. - сумата
от 510.46 евро;
- с вносна бележка от 06.11.2014 г. - сумата
от 510.46 евро;
- с вносна бележка от 14.11.2014 г. - сумата
от 600.00 евро;
- с вносна бележка от 02.02.2015
г. - сумата от 918.84 евро;
- с вносна бележка от 02.02.2015
г. - сумата от 1000.00 евро;
- с вносна бележка от 26.02.2015 г. - сумата
от 800.00 евро;
- с вносна бележка от 26.02.2015 г. - сумата
от 204.19 евро;
- с вносна бележка от 01.04.2015 г. - сумата
от 765.70 евро.
Обосновава
правния си интерес от предявения иск с довода, че тази сума не му е
възстановена до момента. Счита, че ответникът неоснователно се е обогатил с
исковата сума поради липсата на договорно правоотношение, по силата на което
ищецът да се е задължил да превежда посочените по-горе суми по неговата сметка
в *.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5309.65 евро,
представляваща сбор от заплатените от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка
№ *, клиентски номер *, разкрита на името на ответника, в „*“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на депозиране на исковата молба в съда – 16.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника И.Д.Х.,
който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва
ищецът да е извършвал за собствена сметка парични вноски с лични средства по
процесния договор за кредит. В случай че се установи наличие на твърдените
преводи, оспорва ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца. Поддържа, че
плащанията са правени изцяло за сметка на ищеца в интерес на баща му и неговия
бизнес, като между ответника, ищеца и неговия баща са налице уговорки кредитът
да се изплаща от Росен Х. и синовете му за тяхна сметка. Посочва, че кредитът е
изтеглен по молба и изцяло в интерес на бащата на ищеца – * Х., като вноски от страна на
ищеца са правени по поръчение на баща му и със средства на последния.
Ответникът
навежда твърдения, че към януари 2009 г. той, сестра му * и нейният съпруг *, били служител на „*“ АД, ЕИК *,
под ръководството на * Х. /брат на бащата на
ответника/. В началото на 2009 г. *Х. ги помолил за помощ – фиктивно да купят апартаменти от
сградата в гр. Бяла, която той строял по
това време, като за целта да изтеглят ипотечни кредити, парите от които да
преведат на *. Целта била да се
осигури финансиране за строежа на сградата. Уговорката била след завършване на
сградата и намирането на реални купувачи с получените средства от тях да се
погасят кредитите. * Х. им обяснил, че кредитите са
уговорени с ръководен кадър на * и
просто трябва да се уредят документално. Обещал да заплаща месечните вноски по
кредитите за своя сметка, като средствата щял да си възстанови след завършване
на сградата в гр. Бяла и препродажба на апартаментите на трети лица. Посочва,
че извършените преводи от ищеца, баща му и брат му са изцяло в тази връзка.
Вноските по ипотечния кредит са внасяни от средства *, и на самия * Х.. Поддържа, че уговорките
не били спазени, а въпросната сграда понастоящем се руши.
Навежда
доводи, че дори да се приеме, че ищецът е плащал по поръчение на *, респективно на * Х., същият не може да иска
връщане, защото съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг, а именно – да погаси
задължение, възникнало заради и в полза на баща му и неговия бизнес.
Поддържа,
че липсва обогатяване от страна на ответника, тъй като към момента сградата, в
която се намира апартаментът, за придобиване на който е теглен ипотечният
кредит, е все още незавършена и ежедневно се руши. Сочи, че поради непогасяване
на въпросния ипотечен кредит същият е обявен за предсрочно изискуем и той е
осъден да заплати на банката сума значително по-голяма от изтегления кредит.
В условията
на евентуалност възразява, че предявеното вземане е погасено по давност.
Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 59, ал. 1 ЗЗД обогатилият се без основание за сметка на другиго дължи връщането
на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посоченият иск е субсидиарен, т.е. намира приложение в случаите, в които
обеднилият се няма друг път за защита /арг. от ал. 2/.
Съобразно наведените
от ищеца в настоящото производство твърдения същият е извършвал вноски по
кредитната сметка на ответника, без съществуването на валидно правно основание,
което да оправдае това имуществено разместване. Твърдят се не плащания пряко от
Д.Х. към И.Х., а вноски, с които е погасявано задължение по договор за банков
кредит, сключен от ответника, т. е. че с внасяне на процесните суми ищецът е
извършвал разходи, а ответникът си е спестил същите. Тъй като ищецът няма
качеството на страна по договора за банков кредит нито пък твърди да е налице
друг интерес от заплащането на посочените суми, в случая неговият път за защита
е именно чрез иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде
уважен предявеният иск, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване
да установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) обогатяване
на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за изплащане на сключен от
същия договор за кредит; 2) обедняване на ищеца поради извършване на вноски по
кредита с лични средства в претендирания размер. В тежест на ответника е да
докаже възражението си, че ищецът е извършвал вноски по договора за кредит от
името и за сметката на трети за спора лица – Росен Иванов Х. и * както и че договорът за кредит е изтеглен в полза на
същите трети за спора лица.
От приложените към исковата молба писмени доказателства
/л. 7-11/ се установява, че Д.Х. е извършил вноски по кредитната сметка на И.Х.
в общ размер от 5309.65 евро, както следва: на 17.10.2014 г. – за сумата от
510.46 евро; на 06.11.2014 г. – за сумата от 510.46 евро; на 14.11.2014 г. – за
сумата от 600.00 евро; на 02.02.2015 г. – за сумите
от 918.84 евро и 1000.00 евро; на 26.02.2015 г. – за сумите от 800.00 евро и 204.19
евро; на 01.04.2015 г. – за сумата от 765.70 евро. С отговора на исковата молба
е оспорена автентичността на посочените писмени доказателства, като в
проведеното по делото открито съдебно заседание същите са представени и в
оригинал, а ответникът е оттеглил оспорването си. Извършването на посочените
вноски се потвърждава и от представеното от ответника извлечение от кредитната
му сметка /л. 55-63/. Следователно по категоричен начин се установява, че
ищецът е внесъл процесната сума по кредитната сметка на ответника.
Спорът между страните в случая е съсредоточен относно
наличието на правно основание за извършване на посочените плащания. В тази връзка
ответникът възразява, че плащанията са извършвани по поръчение на Росен Х., в
качеството му на представител на * Релевираните с отговора на исковата молба доводи, доразвити
от ответника и в проведеното по делото открито съдебно заседание, по същество
са за наличието персонална симулация. Ответникът поддържа, че е постигната
договорка с представител на банката за отпускане на кредит в полза на *, която да бъде прикрита от привидно сключен договор за кредит
между банката и ответника в настоящото производство. При липсата на обратно
писмо разкриването на персоналната симулация е подчинено на правилото
установено в чл. 165, ал. 2 ГПК – като основание за допускане на свидетели е
необходимо начало на писмено доказателство /документ, изходящ от страните по сделката,
който прави вероятна привидността/.
Част от представените от ответника писмени доказателства
касаят сключения между И.Х. и „Консорциум Реми груп“
АД договор за покупко-продажба на недвижим имот /л. 24-28/, но в същите липсват
изявления на представителя на дружеството, които да правят вероятно твърдението
за привидност на процесния договор за банков кредит. Друга част от приложените
към отговора писмени доказателства съставляват частни документи, подписани от
ответника, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените
в тях обстоятелства /л. 30, л. 33-34, л. 37-38/. Представени са и писмени
доказателства, касаещи отношения между сестрата на ответника – Гергана Христова
и трети за спора лица, които са неотносими към предмета на делото. Следователно
ответникът не е ангажирал писмени доказателства, които да отговарят на изискването
на чл. 165, ал. 2 ГПК, поради което и допуснатите по негово искане гласни
доказателствени средства за установяване на привидността не следва да бъдат
обсъждани.
Само за пълнота следва да се отбележи, че от показанията
на разпитаните свидетели не се установяват твърдените от ответника
обстоятелства. Воденият от ответника свидетел – Калин Господинов изрично
заявява, че не е присъствал на разговор между ответника и представляващия „*“ АД, на който да е обсъждано изтеглянето на кредит от И.Х.,
средствата от който да се ползват за финансиране дейността на дружеството. Свидетелят
* Х., от друга страна, категорично отрича наличието на
подобна договорка, в какъвто смисъл са и обясненията на ищеца, изслушани по
реда на чл. 176 ГПК.
Предвид дадената правна квалификация на предявения иск
съдът намира за неоснователни доводите на ответника за приложимост на
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД в отношенията между страните, доколкото
същата касае хипотезите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но не и тези по чл. 59 ЗЗД.
Що се отнася до възражението на ответника, че процесната
сума е предоставена по силата на договор за заем, сключен между страните, то се
явява преклудирано на основание чл. 133 ГПК, тъй като
е релевирано едва във второто заседание по делото. Преклудирана
е била и възможността за представяне на протокола от съдебно заседание,
приложен на л. 83-97 от делото, доколкото същият не касае нововъзникнали
обстоятелства – протоколът е от съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 г.,
а и видно от отбелязването върху последната му страница, процесуалният
представител на ответника е разполагал с него още към 04.04.2019
г., която дата предхожда проведеното по настоящото дело първо съдебно заседание
/14.06.2019 г./. В тази връзка не би могло да се приеме и че не е било възможно
страната да представи това доказателство в по-ранен етап от производството. Поради
изложеното то не следва да бъде обсъждано.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за
погасяване по давност на процесното вземане. Съгласно т. 7 от ППВС № 1 от 28.05.1979
г. в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня на получаването на престацията, като по
отношение вземанията, предмет на настоящото производство, е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Тъй като най-ранното плащане е извършено на
17.10.2014 г., следва да се заключи, че към датата на предявяване на иска –
16.10.2018 г. същата не е изтекла.
Поради така изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск е доказан, както по основание,
така и по размер, и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените по делото разноски
за държавна такса в размер на 415.40 лева и адвокатско възнаграждение в размер
от 850 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА ОТ 5309.65 евро /пет хиляди триста и девет евро
шестдесет и пет евро цента/, представляваща сбор
от заплатените от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка № *, клиентски номер *, разкрита на името на ответника, в *, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на депозиране на исковата молба
в съда – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА ОТ 1265.40 лева /хиляда двеста шестдесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА
на ответника И.Д.Х., че може да преведе сумите,
присъдени в полза на ищеца Д.Р.Х., по банкова сметка *** ***, открита в „*“
АД, с титуляр адв. *.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: