РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:ХРИСТО ТОМОВ
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500891 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ... ЕАД
въззивна жалба против Решение № 1195/20.10.2021г., постановено по гр. Д. №
1323/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е прието за
установено по отношение на Народно читалище „....”, ЕИК: ..., гр. В. Търново,
че дължи на „...” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С.,
район И., ул. „..” №., сумата от 108,68 лв. /сто и осем лева и шестдесет и осем
стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани мобилни услуги за
периода от 16.09.2018г. до 15.01.2019г. по Договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги №..от 17.05.2018г., за което са издадени
фактури с №..от 19.10.2018г., №..от 19.11.2018г., №..от 19.12.2018г. и №..от
18.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение от 30.03.2021г. по частно гражданско дело №985/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд и е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „...” ЕАД, гр. София, срещу Народно читалище „....”, гр. В.
Търново, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
относно установяване съществуването на вземането от 583,60 лв. /петстотин
осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги №..от 17.05.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
1
издадена заповед за изпълнение от 30.03.2021г. по частно гражданско дело
№985/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, ведно с присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Решението се обжалва само в частта му, с която исковата претенция на
жалбоподателя е отхвърлена, като са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, както следва : Основанието
, на което е прекратен договорът между страните е т. 54.12 от Общите
условия, съгласно която договорът на абоната се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната е продължила повече от 124 дни. При установено наличие на
забава, договорът се прекратява автоматично, без да е необходимо
изпращането на предизвестие и при липса на основания за прилагане
разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД. Неправилен бил изводът на съда , че липсва
забава за период от 124 дни. Навеждат се подробни съображения.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Сочи, че не е налице забава от 124 дни, обуславяща възникването на
правото на ищеца да получи претендираната от него неустойка.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо
в обжалваната му част.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението в обжалваната му част за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
2
С исковата си молба „...” ЕАД /с предходно наименование „..” ЕАД/,
твърди, че между него и ответника е сключен Договор за предоставяне на
мобилни услуги №..от 17.05.2018г., по силата на който за срок от 24 месеца
ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни
услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност както и
неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение на задълженията му. Твърди се, че за периода от 16.09.2018г.
до 15.01.2019г. ищецът е доставил договорените услуги и е издал фактури с
№..от 19.10.2018г., с падеж на плащане 08.11.2018г., №..от 19.11.2018г., с
падеж на плащане 09.12.2018г., №..от 19.12.2018г., с падеж на плащане
08.01.2019г. и №..от 18.01.2019г., с падеж на плащане 07.02.2019г. на обща
стойност 108,68 лв., които не са заплатени. Навеждат се доводи, че поради
неизпълнение на задължението на ответника, на 18.01.2019г. ищецът е
прекратил правоотношението като е начислил неустойка от 583,60 лв.,
равняваща се на сбора от стандартните месечни такси без отстъпки за
оставащия срок на договора и от стойността на предоставеното оборудване за
ползване на мобилните услуги, която също не е заплатена. За вземанията,
посочени по-горе ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело №985/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, срещу която е подадено възражение. Ищецът
твърди, че претендираните суми за ползвани мобилни услуги и за неустойка в
общ размер на 692,28 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземанията, за обективирани в издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 30.03.2021г. по частно
гражданско дело №985/2021г., по описа на Великотърновския районен съд
както и за присъждане на направените по делото разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че е
заплатил задълженията си по част от процесните фактури на 17.01.2019г.,
поради което за мобилния оператор не е възникнало право едностранно да
прекрати договора и да начисли неустойка за неизпълнение. Навежда доводи,
че уговорката за неустойка е недействителна тъй като противоречи на
добрите нрави и е неравноправна. Твърди, че вземането за мобилни услуги е
недължимо и поради невъзможност за използването им тъй като
предоставеният от ищеца мобилен телефон е бил повреден. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния
съд обективно и пълно, като съдът е обсъдил всички релевантни за спора
доказателства и е извел правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло така установената
фактическа обстановка, препраща към нея и не намира за нужно да я
възпроизвежда в настоящото решение.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
3
Правните изводи на първоинстанционния съд относно
неоснователността на исковата претенция , въз основа на които е постановено
и първоинстанционното решение в обжалваната му част , са правилни , в
съответствие със закона и доказателствата по делото . Въззивният съд ги
възприема и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях относно това
защо искът следва да бъде отхвърлен в частта му относно установяване
съществуване на вземанията за 583,60 лв. /петстотин осемдесет и три лева и
шестдесет стотинки/, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги №..от
17.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение от 30.03.2021г. по частно гражданско дело №985/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд.
По оплакванията във въззивната жалба:
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
за да се прекрати едностранно договора с ответника, следва да е налице
нарочно волеизявление, обективиращо волята на ищеца да упражни правото
си на прекратяване. Принципно клаузата на чл. 54.12 от Общите условия към
сключения между страните договор, на която жалбоподателят се позовава, не
изисква отправянето на покана към длъжника и предоставянето на срок за
изпълнение . Единственото условие е да е налице забава в плащанията на
дължимите по договора суми от абоната , продължила повече от 124 дни . В
случая действително в отношенията между страните чл. 87 , ал. 1 от ЗЗД не
намира приложение , тъй като те са уговорили специални условия за
едностранно прекратяване на договора, а именно – забава, продължила повече
от 124 дни. Съгласно договореното в общите условия ,действащи в
отношенията между страните, след изтичането на посочения срок на забава,
договорът се прекратява без да е налице волеизявление на доставчика на
услуга- автоматично. В този случай, дори и без наличието на чисто
техническото приложение на заложен в софтуерната система на оператора
алгоритъм , описан във въззивната жалба , прекратяването на договора би
настъпило и оттам би възникнало правото на оператора да получи
неустойката, уговорена в чл. 8.3.1 от договора между страните.
Този извод на съда следва от обстоятелството, че на първо място самият
жалбоподател в исковата си молба не е навел твърдение за друг начален
момент на забава на ответника , освен този, посочен като падеж на първата от
общо 4 твърдяни като неплатени фактури. Видно от приложените към делото
фактури , датата на падеж на първата по време от тях е 08.11.2018г. Предвид
липсата на оспорване от страна на ответника, че вземанията по четирите
издадени от ищеца фактура са погасени в срок , а и предвид доказаното му
твърдение за по- късно частично плащане на същите , единственият
установен по делото факт е, че ответникът е изпаднал в забава , считано от
09. 11 .2018г.
4
Твърденията на жалбоподателя , наведени във въззивната му жалба ,че
ответникът е изпаднал в забава от по- ранна дата, поради това, че не е платил
задължението си по друга , по – рано издадена фактура, а именно от
20.08.2019г. със срок за плащане 08.09.2018г. , не са наведени в исковата
молба, нито пък са доказани по делото . Посочената в жалбата фактура не е
представена по делото, а от приложения от ответника фискален бон за
плащане ( стр. 56 от първоинстанционното дело), не може да се установи
наличието на издадена фактура от 20.08.2018г.
След като ответникът е изпаднал в забава на 09.11.2018г. , за ищеца към дата
18.01.2019г. не е било възникнало правото да прекрати едностранно
процесния договор на основание чл. 54.12 от Общите условия към същия , а
оттам не е възникнало и правото му да получи неустойка съгласно т. 8 . 3.1 от
договора , понеже към тази дата не са били изтекли повече от 124 дни от
датата, в която ответникът е изпаднал в забава.
Предвид това претенцията на ищеца за установяване на вземането му за тази
неустойка, ведно с акцесорните нему вземания , се явява неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд , което обосновава извода за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част . то следва да се потвърди в тази му част , като при този
изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба
сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в
размер на 650 лв. възнаграждение за един адвокат.
Възражението на жалбоподателя за прекомерност на така заплатения
адвокатски хонорар въззивният съд намира за неоснователно, тъй като то е
адекватно на фактическата и правна сложност на делото, а освен това не
надвишава съществено предвидения в Наредба № 1 / 2004г. минимум.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1195/20.10.2021г., постановено по гр. Д. №
1323/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново в частта му , с която
отхвърлен като неоснователен предявеният от „...” ЕАД, гр. С., срещу
Народно читалище „....”, гр. В. Търново, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на
вземането от 583,60 лв. /петстотин осемдесет и три лева и шестдесет
стотинки/, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги №..от 17.05.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение от 30.03.2021г. по
частно гражданско дело №985/2021г., по описа на Великотърновския районен
5
съд.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С.,
район И., ул. „..” №. да заплати на Народно читалище „....”, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „..” №.. сумата от 650 лв. (
шестстотин и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6