Решение по дело №79/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 132
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20217070700079
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 132

гр. Видин, 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Видин

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Двадесет и седми април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Касационно АНД №

79

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от За директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, против Решение № 432/15.01.2021 г., постановено по АНД № 1100/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 57/08.09.2020 г. на директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК: ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.136, ал.2, т.3, предложение „първо“ и „второ“, във връзка с чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, за нарушение на същите.

В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на решението на Районен съд Видин, тъй като изводите му за неконкретизиране на нарушението и разминаване между обстоятелствената част на актовете на АНО и нормата, под която е подведен да отговаря нарушителя  не се подкрепят от събраните по делото доказателства и от законовата регламентация. Посочва се и че е неправилен изводът на съда за неконкретизиране на мястото на нарушението, тъй като в АУАН и НП за място е посочено ГКПП-Видин и  не се налага по детайлно конкретизиране на географските координати на мястото.

Иска се от Съда да се отмени решението на ВРС, като неправилно и необосновано и да се потвърди атакуваното НП. Претендират се и направените по делото разноски.

По делото от За директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив е постъпила и частна жалба срещу определение от 09.03.2021г. по АНД № 1100/2020г. по описа на ВРС, с което РИОСВ-Пловдив е осъдено да заплати на „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив разноски в размер на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се посочва, че не е изпратен препис от молбата за допълване на решението в частта за разноските и е препятствана възможността да се изрази становище по нея.

По изложените в частната жалба съображения се иска отмяна на атакуваното определение.

Ответникът по касационната жалба – „В** Л*****“ ЕООД  , редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като в допълнение считат и че атакуваното НП е било издадено при липса на териториална компетентност на наказващият орган, съгласно изискванията на чл.48, ал.1 от ЗАНН.

Иска се от съда да остави без уважение касационната жалба и да се потвърди атакуваното решение на ВРС. Претендират се и направените по делото разноски, а именно: изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

По отношение на частната жалба, ответникът  - „В** Л*****“ ЕООД, чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на същата, поискано е като такава последната да бъде оставена без уважение и се потвърди определението от 09.03.2021г.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи, а по отношение на частната жалба е предоставено на съда.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка:

По повод на постъпило на 22.05.2020г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив уведомление НКЦ-147/22.05.2020г. от Национален координационен център във връзка с осъществен внос на отпадъци с код 19 12 04 - пластмаса и каучук през вход ГКПП-Видин е установено че превозвачът „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив е извършил транспортирането на посочения отпадък - (внос) от Германия за България без да притежава необходимия документ по чл.35 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадък с код 19 12 04.

Предвид  установеното на 02.07.2020 г. бил съставен акт, в който било посочено, че  дружеството - превозвач е извършило нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предложение „първо“ и „второ“, във връзка с чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО, като събира и транспортира отпадъци без регистрационен документ.

АУАН е връчен на представляващ дружеството без възражения.

Въз основа на акта и при установената в него фактическа обстановка, която не се оспорва, било издадено и атакуваното НП.

При така установеното първоинстанционният съд счел, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неконкретизиране на нарушението, разминаване между обстоятелствената част на актовете на АНО и нормата, под която е подведен да отговаря нарушителя и неконкретизиране на мястото на нарушението, поради което отменил НП.

На 09.02.2021г. от „В** Л*****“ постъпила молба за допълване на решението в частта за разноските, по която молба ВРС се произнесъл с атакуваното определение от 09.03.2021г. По делото няма данни на ответната страна да е връчен препис от молбата за допълване на решението.

Предвид установеното Административен съд-Видин приема следното:

По отношение на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Касационната инстанция като краен резултат споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на атакуваното НП, но по други съображения:

Настоящият състав счита, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не е спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В случая не се оспорва, че  административното нарушение, е било извършено на територията на гр. Видин, предвид обстоятелството, че е осъществен внос на отпадък с код 19 12 04 през вход ГКПП-Видин. Ирелевантно в случая се явява обстоятелството, че нито в АУАН, нито в НП е посочено на кой от трите пункта на ГКПП-Видин / Дунав мост 2, Речна гара или Ферибот/  превозвачът е влязъл в страната. След като административното нарушение е извършено на ГКПП-Видин, компетентен се явява Районен съд-Видин, който е и разгледал жалбата срещу атакуваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват своята дейност съгласно посочените в приложението седалище и териториален обхват на дейност, като в Приложението към чл. 1, ал. 2 е посочено, че гр.Видин  попада в териториалния обхват на РИОСВ - Монтана.

При това положение РИОСВ - Пловдив се явява некомпетентен орган, който е разгледал административно-наказателната преписка  и е издал НП за констатираното административно нарушение.

Липсата на местна компетентност в издалия процесното НП орган е налагала изпращането на производството на компетентната РИОСВ -Монтана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 49, ал. 1 от ЗАНН. Действително, чл. 48, ал. 2 от ЗАНН сочи, че когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административно наказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. В случая посочената хипотеза, установяването на предпоставките за която е възложено в тежест на наказващия орган, не е приложима, след като самият наказващ орган сочи извършване на нарушението на  територията на гр.Видин, а именно:  внос на отпадъци през вход ГКПП-Видин.

Липсата на компетентност опорочава цялото административно- наказателно производство, което представлява съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество.

Ето защо като краен резултат отменителното решение на ВРС следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество  същата се явява  основателна по следните съображения:

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.  С оглед горното, при искане за допълване/изменение на решението в частта на разноските, приложима се явява разпоредбата на чл.248 от ГПК, субсидиарно приложима съгласно чл.144 АПК.

Изрично в чл.248 от ГПК са уредени срокът, в който може да се направи искането за допълване или изменение на решението в частта му за разноските и процедурата, която съдът следва да спази във връзка с постъпилото искане.

В случая молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и съдът, в изпълнение разпоредбата на чл.248, ал.2 от ГПК е следвало да съобщи на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

Посочената процедура не е изпълнена от ВРС, с което последния е нарушил разпоредбата на чл.248, ал.2 и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил правото на защита на насрещната в това производство страна.   

Едва след изтичане на срока по чл.248, ал.2 от ГПК Съдът е следвало да се произнесе с определение в закрито заседание  / чл.248, ал.3 от ГПК/, което да връчи на страните с указания за възможността за обжалването му по реда, по който подлежи на обжалване решението.

След  връчване на определението по чл.248, ал.3 от ГПК на страните и изтичане на срока за обжалването му, който в случая е 14-дневен, и след размяна на частната жалба срещу него, ако такава постъпи и изтичане на срока за отговор по нея, делото следва да бъде изпратено на касационният съд по компетентност.

Предвид допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение в производството по постъпилото искане за допълване на решение № 432 от 15.01.2021г. постановено по АНД № 1100/2020г. по описа на ВРС в частта му за разноските, атакуваното определение от 09.03.2021г. по посоченото дело ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд Видин за провеждане на процедурата по чл.248 от ГПК по искането за допълване на решението в частта за разноските на „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив и произнасяне по него с определение в закрито заседание, при спазване на посочените по-горе указания.

Предвид този изход на спора в настоящото производство, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответното дружество за присъждане на направените по делото разноски,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК,  касационният жалбоподател РИОСВ - Пловдив ще следва да бъде осъден да заплати на ответника "В** Л*****" ЕООД сумата от 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Административен съдВидин

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432/15.01.2021 г., постановено по АНД № 1100/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление № 57/08.09.2020 г. на директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК: ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.136, ал.2, т.3, предложение „първо“ и „второ“ , във връзка с чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО, за нарушение на същите.

ОТМЕНЯ определение от 09.03.2021 г., постановено по АНД № 1100/2020 г. по описа на Районен съд Видин.

ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по молбата на „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив за допълване на решение № 432 от 15.01.2021г. постановено по АНД № 1100/2020г. по описа на ВРС в частта му за разноските, при спазване на дадените по-горе указания.

ОСЪЖДА РИОСВ гр. Пловдив да заплати на „В** Л*****“ ЕООД гр.Пловдив сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

                            /Н.Дончева/                                            /Н.Витков/

      

                                                                                        2.                                                                                                                     

                                                                                                   /Б.Борисов/