Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 344
гр.
Перник, 03.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 19.09.2019 г., І-ви въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Кристиан Петров
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00477 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 25355/07.12.2015г. от Н.А. /заместен във въззивното
производство по реда на чл. 227 ГПК от наследниците А.А. и Ф.А./ против решение
от 19.11.2015 г. по гр.д. № 49773/2015 г. на Софийския районен съд, с което са
отхвърлени предявените от Н.А. срещу Софийски градски съд искове с правно
основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2
и т.3,
вр. чл. 225 КТ
– за признаване на уволнението, извършено със Заповед № *** на Председателя на
СГС за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност - "***" в *** в СГС и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5
107.92 лв. за периода 29.07.2015 г. - 29.01.2016 г. В жалбата се поддържа, че
съдът въз основа погрешна фактическа обстановка е направил погрешни правни
изводи, тъй като от доказателствата не се доказва виновно неизпълнение на
трудовите задължения от ищеца. Игнорирани са част от доказателствата и е
наблегнал на друга част – решението е основано на представените по делото
писмени и гласни доказателства, визирани в уволнителната заповед, като е
направил извод за виновност на ищеца, без да вземе предвид, че ищецът не е бил
изслушван в предварителен разговор с председателя на СГС; че ищецът не е бил
наказван по никакъв повод за периода, в който е бил на работа в СГС. Поддържа,
че оспорената заповед не е съобразена с установените в хода на проверката
обстоятелства и цялостна фактическа обстановка. По изложените съображения се иска отмяна на решението, и решаване на
спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага
съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
След
подаване на въззивната жалба ищецът е починал и с влязло в сила определение №
21728/19.09.2016г. по в. гр. д. № 5407/2016г. по описа на СГС като въззивници в
производството са конституирани неговите наследници и е прекратено въззивното производството в частта по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на лицето на предишната работа, поради което в тази част първоинстанционното
решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка. В тази връзка тук
е мястото да се посочи, че подадената жалба вх. № 11612/14.09.2016г. лично от
наследниците А.А. и Ф.А. е извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и затова
въззивният съд не обсъжда изложените в нея оплаквания и доводи.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по
реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
е заемал длъжността "***" в *** в Софийски градски съд, когато е бил
дисциплинарно уволнен със Заповед № *** на председателя на СГС, връчена на
29.07.2015г., за това, че в периода 29.05.2015 г.-28.07.2015 г. вкл., системно
нарушавал трудовата дисциплина, като се явявал на работа в състояние след
употреба на алкохол и се отклонявал от работното си място без връзка със
служебните си задължения и извън установените почивки, в рамките на работното
време.
В заповедта е посочено, че при извършени проверки в периода 29.05.2015
г.-28.07.2015 г., за резултатите от които са съставени протоколи от участвалите
в тях лица, е установено, че на 29.05.2015 г., 04.06.2015 г. и 28.07.2015 г. ***
А. бил във видимо нетрезво състояние, със съпътстващите това състояние признаци
– некоординираност на движенията, неестествени жестикулации, миризма на
алкохол, завален говор и лицево зачервяване, като на 29.05.2015 г. бил отстранен
временно от работа, поради състоянието си, с разпореждане на изпълняващия
функциите Председател на СГС. Посочено е, че при същите проверки е установено,
че служителят се отклонява без основание и без връзка със служебните си
задължения от работното си място. Вменените нарушения са квалифицирани в
заповедта като такива по чл. 187, т.1,
пр.4 КТ и чл. 187, т.2 КТ – явяване на работа в състояние, след употреба на
алкохол, което му пречи да изпълнява задълженията си, съответно не е уплътнявал
работното си време в рамките на установеното такова и полагаемите почивки, и по
чл. 190, ал.1, т. 3 КТ - дисциплинарните нарушения са системни.
При
така изложеното в заповедта следва, че са спазени предвидените в чл. 194 КТ
преклузивни срокове /за които съдът следи служебно/ за налагане на наказанието
с оглед датите на узнаване от работодателя на сочените нарушения и датата на
връчване на уволнителната заповед. Заповедта е мотивирана съобразно
изискванията на чл. 195, ал.1 КТ - словесно посочените в нея фактически обстоятелства
обективират съществените белези на конкретните дисциплинарни нарушения:
неуплътняване на работното време и явяване на работа след употреба на алкохол; конкретизирани
са датите, на които са извършени всяко от констатираните за определен период нарушения
на трудовата дисциплина и нарушенията са описани достатъчно подробно и по
начин, указващ ясно за
причината за уволнението. Препращането освен това и към
горепосочените протоколи е допустимо с оглед допълнително мотивиране на
заповедта. Дори и при несъответствие между правното основание /законовия текст/
и описаните фактически обстоятелства от значение са фактическите обстоятелства,
и не обуславя само по себе си незаконност на уволнението.
Ищецът
е дал писмени обяснения от 04.06.2015г., които се отнасят само за описаните в
уволнителната заповед нарушения, констатирани в протокола от 04.06.2015 г. Обясненията
са достигнали до работодателя преди уволнението, така че е осъществена
хипотезата на чл. 193, ал.1 КТ дори да липсва искане от работодателя за
обяснения по дисциплинарните нарушения и въпрос за приложението на чл. 193, ал.
2 и ал. 3 КТ изобщо не стои. Ищецът е дал писмено обяснение с дата на съставяне
- 29.09.2015г. /л.31 от първоинстанционното дело/, т.е. след
налагане на наказанието, като не е доказано да са му искани обяснения за нарушенията
от 29.05.2015 г., както и липсва удостоверяване по см. на чл. 181 ГПК, че обяснението
е стигнало до работодателя на друга по-ранна дата преди съставянето и такъв
извод не може да се направи и от неговото съдържание, в което липсват данни да
са дадени конкретно за нарушенията от 29.05.2015 г. В Протокол от 28.07.2015г.
при извършена проверка от завеждащия служба "Деловодство Гражданско
отделение-въззивни състави" са констатирани описаните в уволнителната заповед
нарушения от 28.07.2015г., като е отразено, че след поискано от ищеца обяснение за ситуацията,
същият напуснал демонстративно канцеларията. Няма данни ищецът да е дал устни
или писмени обяснения за констатираните в протокола нарушения преди уволнението,
но му е предоставена реална възможност да даде обяснения за тях, защото касаят поведение, което не налага обстойна
проверка на минали събития и искането на обяснения позволява на
работника да разбере за кои негови нарушения се отнася то. Удостовереното в протокола искане на
обяснения от ищеца кореспондира с показанията на св. Д. - прекия ръководител на
ищеца, извършил проверка, а доколкото е налице неконкретност в тази им част –
това не опровергава и не противоречи на отразеното в протокола искане на
обяснения, тъй като в случая от значение е поредността, условието обяснения да
се поискат преди налагане на наказанието. Няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето
лице – в случая прекият ръководител, което не е носител на дисциплинарна власт
/без за това да е необходимо изрично упълномощаване/ и за искането по чл. 193, ал. 1 от КТ не е
необходимо работодателят да спазва конкретна процесуална форма. С искането на
обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради
което чл. 193, ал. 2 КТ е неприложим, тъй като обясненията на работника не са
били изслушани по негова вина. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193 КТ,
за дисциплинарните нарушения от 29.05.2015г. в тази си част заповедта е
издадена в нарушение на чл. 193, ал.
1 КТ. Относно описаните в уволнителната заповед нарушения от 28.07.2015
г. и 04.06.2015 г., изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени. Когато чл. 193, ал. 1 КТ не е спазен за някои от
санкционираните нарушения на тр. дисциплина, това не опорочава налагането на
наказание за тези, за които са поискани и/или давани обяснения. Ето защо съдът следва по същество да изследва
и обсъди извършени ли са от ищеца дисциплинарните нарушения на 04.06.2015г. и
28.07.2015 г.
От
Протокол от 28.07.2015г., подписан от завеждащия служба "Деловодство
Гражданско отделение-въззивни състави" и четирима служители от
деловодството /между тях и св. И. Д./, се установява, че при извършена проверка
на 28.07.2015г. в 16.15ч., 16.25 ч. и 16.40 ч. *** Н.А. не се намира на
работното си място, а след явяването си в 16.55 ч. имал некоординирани
движения, неестествени жестикулации, завален говор, зачервено лице и миришел на
алкохол. От Протокол от 04.06.2015г., подписан от завеждащия служба
"Деловодство Гражданско отделение-въззивни състави" и още две лица в
качеството им на главни специалисти в служба „Администрация на председателя“
/между тях и св. И. Д. и К.Л./, се установява, че при извършена проверка на 04.06.2015г.
в 15.15ч., *** Н.А. не се намира на работното си място. Намерен е да пуши на стълбището с вход
непосредствено до стая 71, като в протокола е посочено, че при проведения с
ищеца разговор членовете на комисията констатирали, че той е неестествено
зачервен, с некоординирани движения на ръцете и от него лъхало силно на
алкохол. Тези писмени доказателства – протоколи от прекия ръководител на ищеца
и служители от деловодството - не представляват писмени свидетелски показания,
създадени с оглед процеса, а са такива създадени в дисциплинарното производство
по КТ. Същите като частни свидетелстващи документи не обвързват съда да приеме,
че посочените в протоколите факти са се осъществили от външна страна така,
както е посочил неговият издател, но това не означава, че документите нямат
никаква доказателствена стойност, защото съдът преценява съответните факти с
оглед на всички доказателства. Въззивният съд при съвкупна преценка на
доказателствата по делото изцяло кредитира тези писмени доказателства.
Удостовереното в тези протоколи, не противоречи, а кореспондира на показанията
на св. Д. и св. Л., от които се установява участието им в проверките на
28.07.2015г. и 04.06.2015г. и установените от тях обстоятелства, отразени в
протоколите от 28.07.2015г. и 04.06.2015г., които имат непосредствени впечатления
от работата на ищеца. Св. Л. - ***, установява, че ищецът не е спазвал работното си
време, като „говореше завалено и беше доста зачервен,
общо взето с едни некоординирани действия …..ние всички установихме, че Н. лъха
на алкохол …лъхаше на алкохол и беше със зачервено лице“. Св. Д. - ***, е категорична, че ищецът не е спазвал
работното си време, не е уплътнявал същото – при неколкократните
проверки често се случвало да не е на работното си място, понякога за по-кратко
време друг път за по-дълго време – намиран е в мазето или се връщал в края на
работния ден, миришел на алкохол с неестествена червенина, завалял думите като говорел.
В този смисъл показанията на св.Д. и Л. изцяло потвърждават отразеното в протоколите
от 28.07.2015г. и 04.06.2015г. Св. П. – *** в СГС, също заявява, че е присъствала при извършваните на
ищеца проверки, като също е усещала миризма на алкохол от ищеца, както и че
през работно време се отклонява от работното си място. Св. С. - *** в СГС, дава
показания, че ищецът е идвал пиян на работа и употребявал алкохол през работно
време – зачервявал се, лъхал на алкохол. Граждани изказвали недоволство, че не
е на работното си място, че приличал на пиян и мирише на алкохол, като същото
се установява и от показанията на св. П.. Въззивният съд преценява показанията
на всички свидетели, като последователни и непротиворечиви, като няма основание
да не се кредитират показанията на свидетелите, събрани непосредствено от
районния съд, поради съмнения за заинтересованост - такава по делото не се
установява.
При
обсъдените по–горе достатъчно категорични и неопровергани писмени и гласни доказателства,
следва извод за доказаност на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения,
извършени на 28.07.2015г. и 04.06.2015г. - явяване на работа в състояние, което
не му позволява да изпълнява възложените му задачи и неуплътняване на работното време. Явяването на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, е
нарушение на ищеца по чл. 187, т.2 от КТ, произтичащо от неизпълнението на
неговото основно тр. задължение, регламенитирано в чл. 126, т.2 КТ да се явява
на работа в състояние,което му позволява да изпълнява възложените задачи и да
не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество. Употребата
на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с
всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания. От съвкупния
анализ на писмените и гласните доказателства се налага извод, че ищецът на
посочените дати - 28.07.2015г. и 04.06.2015г. е употребил алкохол и не е могъл
адекватно да изпълнява трудовите си задължения. Забраната за употреба на
алкохол важи за цялото работно време, като дори и да се приеме, че ищецът е
употребявал алкохол в почивките си, то действието му е продължило и през
работно време, поради което не е изпълнявал това си задължение. Употребата на
алкохол, дори и по време на обедна почивка е виновно нарушение на трудовата
дисциплина. На основание чл. 126, т. 2 КТ ищецът, както всеки работник или
служител, независимо от длъжността му, има задължението да не употребява
алкохол по време на работа (независимо от това, дали употребата на алкохол му
позволява да изпълнява трудовата функция). Независимо
от степента на повлияване, подобно поведение е нарушение на трудовата
дисциплина съгласно чл. 126, т.2 КТ.
Ищецът на
посочените дати - 28.07.2015г. и 04.06.2015г., е извършил и нарушението по чл.
187, т.1,пр. 4 КТ - неуплътняване на работното време, което също е вследствие
на неизпълнение на основното му задължение да използва цялото работно време за
изпълнение на възложената му работа - регламентирано от чл. 126, т.3 КТ. Това
задължение предполага, че ищецът активно присъства на работното си място,
работното му време е изцяло запълнено в изпълнение на възложената му работа. В
този смисъл нарушението по чл. 187, т.1, пр. 4 КТ до известна степен се поглъща
от осъщественото от ищеца нарушение по чл. 187, т.2 КТ, тъй като употребата на
алкохол поставя ищеца в положение да не е особено адекватен и пълноценно да
насища работното си време с трудови усилия.
Установява
се и системност на дисциплинарните нарушения по см. на чл. 190, ал.1, т. 3 КТ –
на 04.06.2015 г. са извършени две нарушения на трудовата дисциплина от ищеца –
неуплътняване на работното време и явяване на работа в нетрезво състояние и на
28.07.2015 г. – същите две нарушения. За наличието на основанието по чл. 190,
ал.1, т.3 КТ съставомерна е както съвкупността на три или повече еднородни
нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече
разнородни нарушения.
В
случая при преценката тежестта на нарушенията, следва да се отчетат характера
на дейността и статута на учреждението- работодател, изискващи безупречна
репутация /като институция и персонален състав/, както и с оглед характера на
работата - който изисква ежедневен и непосредствено контакт с граждани - работата в нетрезво
състояние на ищеца след употреба на алкохол се явява абсолютно
несъвместимо с добросъвестното изпълнение на трудовата му функция. Следва да се
отчетат времето и обстановката на извършване – извършени общо четири разнородни
нарушения за по-малко от два месеца и липсата на самокритично отношение към
извършеното. Така преценени отделните нарушения и в цялост се налага извод, че
нарушенията са тежки по критерия на чл. 189, ал.
1, вр. с чл. 190, ал. 2 от КТ и
наложеното най-тежко наказание - дисциплинарно уволнение им е съответно.
С оглед
на всичко изложено следва, че предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ -за отмяна на процесното дисциплинарно уволнение като незаконно, е
неоснователен. Като обусловен от иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователен е и искът пр. осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ
за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
С
решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително
и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на
правилата по чл. 78, ал. 3
и ал. 8 на ГПК,
при посочване на настъпилото правоприемство във въззивното производство. Както
по-горе се посочи в частта по иска пр. осн. чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ въззивното производството е
прекратено с влязло в сила определение на въззивния съд, но независимо от това
първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване в тази част, тъй като
правоприемството по ненаследимия и строго личен иск - за възстановяване на
лицето на предишната работа, е настъпило в хода на въззивното производство. Въззивната жалба е изцяло
неоснователна.
По разноските във
въззивното производство
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с
оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е
разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя в минималния
размер от 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които с оглед
неоснователността на жалбата жалбоподателите дължат на въззиваемия изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.11.2015 г. по гр.д. № 49773/2015 г. по
описа на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Н.М.А.,
ЕГН ********** ***/починал в хода на въззивното производство и заменен на
основание чл. 227 от ГПК от неговите правоприемници - наследници по закон А.Н.А., ЕГН **********
и Ф.Н.А., ЕГН ********** ***/ срещу Софийски градски съд искове с пр. осн. чл. 344,
ал.1, т.1 и т.3,
вр. чл. 225 КТ
– за признаване на уволнението, извършено със Заповед № *** на Председателя на
СГС за незаконно и отмяната му и за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение в размер на 5 107.92 лв. за периода
29.07.2015 г. - 29.01.2016 г.,
както и в частта за разноските.
Първоинстанционното решение в останалата му
отхвърлителна част по иска с пр. осн. чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН ********** и Ф.Н.А., ЕГН ********** ***, да заплатят на Софийски
градски съд, гр. София, бул. Витоша № 2, сумата 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от датата на обявяване на решението – 03.10.2019 г., на
осн. чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 317 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.