№ 231
гр. Бургас , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201706 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по повод жалба на П. Н. Б. ЕГН**********, против 2 броя ЕФ серия
К № 3706005/10.10.2017г. и ЕФ серия К № 3706025/16.10.2017г. на ОД на МВР-Бургас, за
нарушения на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбата по ЕФ серия К № 3706005/10.10.2017г. е подадена в преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е
процесуално допустима.
Жалбата по ЕФ серия К № 3706025/16.10.2017г. е недопустима, тъй като след извършена
служебна справка в деловодство „Наказателни дела” на Районен съд-Бургас се установява, че
преди настоящото дело е образувано НАХД №1704/2021 г. по описа на съда, разпределено за
разглеждане на друг наказателен състав, със същите страни и предмет, по което е постановено
решение и обжалвания ЕФ е бил отменен. При изложените обстоятелства е възникнала хипотезата
по чл. 24 ал.1 т. 6 предл. І от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН – за същото лице и за
същото деяние, в същия съд преди настоящото дело е било образувано друго съдебно
производство, което понастоящем е висящо, тъй като постановеното решение нее влязло в сила.
Това налага производството срещу ЕФ серия К № 3706025/16.10.2017г, като недопустимо поради
липса на предмет, да бъде прекратено.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 10.10.2017г. в 7,19 часа, в гр.Бургас, по бул.***, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч. моторно превозно средство – л.а. ***,
рег.№ *** се е движел със скорост 113 км/ч., като превишението над разрешената скорост е 33
км/ч. Скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство. От записания файл
е установено, че заснетия автомобил е собственост на жалбоподателя. След връчване на фиша в
1
законния срок не е постъпила декларация по чл.188 ЗДвП или копие на СУМПС на лицето
управлявало автомобила.
Техническото средство към датата на заснемане на нарушението е било годно, видно от
приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
проверка .
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка.
Видно от приложените по делото материали, разписката за връчване на електронния фиш
удостоверява, че същият бил редовно връчен на адресата на 10.03.2021г., за което и по делото не се
спори. Нито се твърди от страна на наказващия орган, нито са ангажирани съответни
доказателства, че санкционираното лице е уведомено за издадения електронен фиш по-рано. Не са
налице никакви доказателства, че лицето е търсено през времевия интервал от съставяне на
електронния фиш до посочената по-горе дата. Липсват каквито и да било данни за издирване на
лицето, за промяна на адреси, за фактът, че е търсен и резултатите от евентуални опити за
връчване на електронния фиш към по-ранен момент. Обаче, от датата на извършване на
нарушението- 10.10.2017г. започнал да тече давностен срок, във връзка с реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, а както е известно, при съществуващата
нормативна уредба /чл.80, ал.1, т.5 от НК, субсидиарно приложим по силата на чл.11 от ЗАНН/
този срок е три години. Вярно е, че за да изтече абсолютната погасителна давност, съгласно чл.81,
ал.3 от НК в случаят е необходимо да изтече период от 4 години и 6 месеца, но прилагането на
тази норма не е безусловно. При положение, че не са налице никакви данни за прекъсване на
давността, считано от 10.10.2017г., респективно липсват обстоятелства обуславящи и нейното
спиране, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.81, ал.1, нито тази по чл.81, ал.2 от
НК и след като изтекъл визираният законов срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК /три години от
извършване на нарушението/, на 10.10.2020г. изтекъл срока, в който следва да бъде реализирана
отговорността на дееца за това нарушение. Връчване на електронния фиш по-късно, на
10.03.2021г. не би могло да санира бездействието на органите да го предявят в законните срокове
за преследване на нарушението и този факт по никакъв начин не променя извода, че погасителната
давност за конкретното нарушение е изтекла преди връчване на ЕФ. Липсва законово основание за
прилагане срока на абсолютната погасителна давност, поради което този ЕФ следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К 3706005/10.10.2017г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. 1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. Н. Б.
ЕГН********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в частта, в която се обжалва ЕФ серия К №
3706025/16.10.2017г. на ОД на МВР-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която е частично
прекратено производството има характера на определение и подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Бургас в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2
3