НОХД №263/2015год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Н.С.Г. ***, ЕГН:**********
за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК за това, че на 30.08.2014г. в с.Оборище,обш.Панагюрище, се е заканил
с убийство на Л.Н.М. *** думи: „Ще те убия,ще те запаля!” и с действия-изстрелял
към него стрела от арбалет,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му.
Производството пред
първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Панагюрище поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Моли
съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и да му наложи наказание в размер на една година лишаване от
свобода,което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник,като се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и
отказва да се събират доказателства за тези факти.
Против подсъдимия е предявен граждански иск от страна
на пострадалия Л.Н.М. за сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
Гражданският иск бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като
пострадалият Л.М. бе конституиран
като
граждански ищец и частен
обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител
се явява лично и с повереник, чрез който поддържа обвинението против
подсъдимия,пледира за осъждането му и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Районният съд,като обсъди И Прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
На 30.08.2014г. постр.св.Л.М. се събрал заедно с негови
Приятели на спирката на обществения транспорт в центъра на с. Оборище, която
била за автобусите,тръгващи в посока с.
Поибрене. С него били свидетелите Д. Г, Г
Д и И П. Те се били изправили до
спирката и разговаряли . Около 22. 00 часа при тях
отишъл подс.Н.Г.,***.Подсъдимият Н.Г.
се приближил до тях и започнал да се държи грубо спрямо свидетеля М.,като
твърдял,че последният го бил обидил преди време. Подсъдимият бил видимо пиян,завалял думите,като говорел и
залитал непрекъснато. В един момент подсъдимият започнал да бута по рамото св.М. и да се държи агресивно
спрямо него. Въпреки отправените му забележки да престане,същия продължил да се държи агресивно и започнал
да заплашва св.М.,че ще го убие и ще го запали. В един момент подсъдимият и
св.М. се сбили.Тогава край спирката
минал кметът на селото–свидетелят М А.Той
видял,че двамата се бият,намесил се и ги разтървал. Подс.Н.Г. временно се
отдръпнал настрана и след секунди се върнал,носейки в ръка метална тръба. Той
се насочил към св.М.,като крещял закани срещу него,че ще го убие.Свидетелят А пресрещнал подсъдимия,хванал го през ръцете
и му взел тръбата. Възползвайки се от
ситуацията,подс.Н.Г. се сбил повторно със св. М.,като двамата си нанесли
взаимно удари. Свидетелят А и
останалите присъстващи момчета се намесили и ги
разтървали. Свидетелят А помолил
свидетеля И Л да закара подс.Г. до дома му. Подс. Н.Г. се качил
в колата на св.Л и двамата потеглили По посока на дома му. След около
петнадесет минути,при св.М. и останалите момчета отново пристигнал свидетеля Л,като ги предупредил,че подс.Н.Г. идва към
тях,като носи арбалет. След известно време
подс.Г. действително се появил,като носил със себе си самоделен арбалет,снабден със
стрела,представляваща силно заострен от
едната страна метален шиш с дължина 44,5 см.
и диаметър 3мм . Като видял
подсъдимия,св.М. се уплашил,че ще изпълни заканата си да го убие и затова се
скрил зад плексигласовите
плоскости на автобусната спирка. Това било видяно от подс.Г.,който като
на висок глас продължавал да са заканва
на св.М. че ще го убие,изстрелял с помощта на арбалета стрелата в посоката на
силуета на св.М.. Св.М. чул как
стрелата от арбалета се ударила в
предната плексигласна стена на спирката и паднала на земята пред нея. Непосредствено
след отправения от подс. Н.Г. изстрел,св.М. се втурнал към него,повалил го на земята и му
отнел арбалета. Това му поведение било провокирано от страха подсъдимият да не
повтори нападението срещу него.
След случилото се на мястото пристигнал свидетелят А И
Повиканите от него полицаи. Св.М. взел стрелата, която била паднала
непосредствено пред предната преграда на спирката и я предал на полицаите. Св.С
К предал на полицаите самоделния арбалет на подс.Г.. На мястото пристигна
линейка и откарала подс. Н.Г. ***.По-късно свидетелят М. също потърсил
медицинска помощ,тъй като бил получил множество травми от юмручните удари на
подсъдимия по време на физическата разправа помежду им.
В хода на досъдебното производство е
изготвена експертна справка №170 от 01.12.2014г. от НТЛ при ОД МВР-Пазарджик,от
която е видно ,че не е възможно да се отговори на въпроса дали арбалета може да
произведе изстрел и да порази жива цел,поради липсата на разработена методика,касаеща
използването на посочените предмети.
По повод на описаното горе,било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанията-показанията на свидетелите М А,Л.М.,С С,Д. Г,С К,И Л,И П,И П ,Н Г,И П и Г
Д,както и от надлежно събраните и приобщени към доказателствения материал писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни,писмени и
веществени доказателства,които са непротиворечиви и
взаимно се допълват,като по безпротиворечив начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.Г. е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 от НК,като на 30.08.2014г. в с.Оборище,обш.Панагюрище,се е
заканил с убийство на Л.Н.М. *** думи: „Ще те убия,ще те запаля!” и с
действия-изстрелял към него стрела от арбалет,като това заканване би могло
да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото гласни,писмени и веществени доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето,мястото и начина на извършване на деянието.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението,осъществено
от него. Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя
закана с убийство към свидетеля М. и че тази закана е от такова естество, че да
може да възбуди основателен страх у свидетеля за осъществяването й, още
повече,че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не
необходимо заплашеният реално да е
изпитал страх. Установи се още,че заканителните думи И Преди всичко действията
по стрелба с арбалета,по своето съдържание,вид и начин на отправяне не само са
били от естество,че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в
конкретния случай те дори са възбудили такъв, видно от показанията на
пострадалия и останалите свидетели-очевидци.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,
което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК – “Престъпления против личността”.
Конкретното деяние извършено от подсъдимия, също е със
завишена степен на обществена опасност, тъй като по своето естество то е
поставило в реална опасност физическата неприкосновеност на пострадалия,а и на
намиращите се на място свидетели. Самата закана е била отправена към пострадалия с дързост и упоритост-след преустановяването й
от намесата на намиращите се на място свидетели,подсъдимият е подновявал
противоправното си поведение,непредизвикано от
пострадалия. Подсъдимият е личност с относително висока степен на
обществена опасност. Осъждан е три Пъти
за престъпления от общ характер,които се намират в реална съвкупност по между
си. Налагани са му били наказания лишаване от свобода,чието изтърпяване е било
отлагано за различен по продължителност изпитателен срок. Подсъдимият е охарактеризиран негативно по
местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред,неприкосновеността на
личността и в желанието за саморазправа.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство
съдът прецени направеното самопризнание и изразеното разкаяние за стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са обремененото съдебно минало на подсъдимия и негативните
характеристични данни.
Като
отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,съобразно
относителната тежест на всяко едно от
тях,и след съблюдаване на императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК съдът приложи
разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, като определи наказанието при условията на
общата част на НК. По този начин на подс.Г. бе определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на
извършеното от него и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
След като
определи този размер на наказанието,съдът намали същото с една трета, т.е. с шест
месеца, при което осъди подс.Г.
на една година лишаване от
свобода.
С оглед данните за личността на
подсъдимия и неговото обременено съдебно минало - осъждания на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер е налице законова пречка за приложението на института
на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, с оглед на което и на
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови
така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Доколкото миналите осъждания на подсъдимия Г. по
НОХД№№88/2013г. по описа на РС Панагюрище,41/2013г. по описа на РС Панагюрище и 2071/2013г. по описа
на РС Пловдив са за престъпления ,извършени
при условията на реална съвкупност,то на основание чл.25,ал.1 във връзка с
чл.23 ал.1 от НК,съдът му определи едно
общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода. На основание чл.68,ал.1 от НК съдът постанови Подсъдимият Г. да
изтърпи отделно и изцяло от наложеното му наказание от една година лишаване от
свобода по настоящото дело и общо определеното му най-тежко наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода по цитираните при първоначален строг
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Разпоредбата на
чл.68,ал.1 от НК,която има императивен характер бе приложена предвид обстоятелството,че деянието по
настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок и на трите
присъди,по които беше определено общо най-тежко наказание.
На основание чл.53 ал.1, б.”а” от НК съдът постанови
веществените доказателства – 1 брой арбалет с дървена дръжка, 1бр. метална тръба и 1 бр.
метална стрела,намиращи се на съхранение при домакина на РУ Панагюрище, като
вещи,принадлежащи на виновния му служили за извършване на умишленото престъпление,да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат,предвид
характера им,сочещ на затруднение да се реализират в търговския оборот,както Н
Поради липсата на съществена икономическа
стойност.
От престъплението пострадалият Л.М. е претърпял неимуществени вреди,за които подсъдимият дължи съответно обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди,при спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД,като взе предвид възрастта на
пострадалия,естеството на предизвикания страх и чувство на тревожност за него по
време и непосредствено след инцидента,естеството на заканителните думи и
действия, съдът намери граждански иск за доказан по основание,но не по размер.
Това е така, защото претендираният такъв от 10 000 лева е значително завишен.
Установи се,че Л.М. към инкриминираната
дата е бил на 29 години. Отправената към
него закана е предизвикала краткотрайна промяна в обичайното му поведение. Преживяното от него е било действително стресиращо,но не е дало
някакви особено трайни и непреодолим психологически поражения,доколкото доказателства
за това не са ангажирани. С оглед на всичко това съдът определи
обезщетение в размер на 3 000 /три хиляда/ лева и осъди подс.Н.Г. да заплати на гражданския ищец Л.М. тази сума, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното й изплащане,а за разликата до претендирания
размер от 10 000 лв.,отхвърли Предявения граждански иск като
неоснователен.За да определи този размер на обезщетението,съдът взе предвид
преживения психически стрес,страх и безпокойство,преживяно от св.М. с оглед основателно възприетата опасност
подсъдимият да изпълни заканата си,като не взе предвид болките и страданията на
пострадалия свидетел от травмите,нанесени му от юмручните удари на подсъдимия,имащи
характер на леки телесни Повреди. Тези вреди не са пряка и непосредствена
последица от деянието по чл.144,ал.3 във вр. с
ал.1 от НК,тъй като не са причинени нито от заплашителните думи,нито от
стрелбата с арбалет.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди Подсъдимия
Н.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Панагюрище държавна
такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв., а на
гражданския ищец и частен обвинител Л.Н.М. да заплати съдебно-деловодни разноски в размер
на 800 лв. – платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: