Р Е Ш Е Н И Е
№ 198 02.02.2021 година гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен
състав
На осемнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Десислава Трифонова
като разгледа
докладваното от съдията П. Г. ВНОХ дело № 1243 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 115/31.07.2020 г. по НОХД № 1364/2020 г., Бургаският районен
съд е признал подсъдимия М.Д.Х., ЕГН ********** за виновен в това, че на
15.04.2019 г. в гр. Бургас, в дом, находящ се на ****** е изтезавал непълнолетно лице – Д. С. Т., родена на *** г. в гр. Е., ЕГН **********, намиращо се под негови грижи, като
й нанесъл удари с колан по задната част на бедрата и с юмруци по гърба, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 187 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000
(хиляда) лева.
Със същата присъда, Бургаският районен съд на основание чл. 304 от НПК е
оправдал подсъдимия Х. по обвинението деянието да е извършено чрез нанасяне на
удари с шамари по лицето.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия, с която се настоява за
отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и необоснована,
постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се,
да бъде постановено решение, с което подсъдимият бъде изцяло оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.187 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник – адв. Радиева.
Последната поддържа жалбата на наведените в нея основания. Пледира за постановяване
на съдебен акт, с който да бъде отменена постановената БРС присъда и
подсъдимият да бъде признат за невиновен. На първо място излагат се
съображения, че по делото не са събрани достатъчни и категорични доказателства
за системен тормоз от страна на подсъдимия спрямо пострадалата, а напротив,
представени са доказателства, че Х. през последните три-четири години работи
извън Република България и се прибирал рядко, за по три-четири дена само.
Според защитата, неправилно БРС се е позовал на показанията на пострадалата,
тъй като хронологически проследявайки разпитите й, в същите имало разминавания
относно нанесения побой, ударите с колан и колко са случаите да е била бита с
колан. На второ място, настоява, че извършеното е обективно несъставомерно по
чл. 187 от НК деяние, тъй като не отговаря на легалната дефиниция на понятието
„изтезание“ дадено в европейската практика.
В дадената последна дума, подсъдимият заявява, че с действията си е искал да
превъзпита Д., защото била доста палава, като не счита, че под някаква форма е
направил нещо „зловещо“ спрямо нея.
Прокурорът
намира жалбата за основателна. Позовавайки се на международни актове, които
третират изтезанието по принцип, намира, че извършеното от Х. деяние не може да
бъде квалифицирано като изтезание по чл. 187 от НК, тъй като не е налице
жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Според представителя
на Окръжна прокуратура – Бургас, в процесния случай нито суровостта на
приложеното от подсъдимия наказание, нито характерът му в контекста на целения
от него дисциплиниращ ефект, не представлява такава форма на жестоко отнасяне.
Намира че от обективна страна извършеното от подсъдимия покрива състава на лека
телесна повреда или на престъпление по чл. 130 от НК, което обаче е от частен
характер. Счита че присъдата следва да бъде отменена и наказателното
производство пред Окръжен съд – гр. Бургас бъде прекратено.
След като се запозна с
подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Делото е изяснено от фактическа страна.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и
изградил изводите си по фактите и правото.
От поотделната и
съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд споделя установена
от БРС фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Д.Х. е ***, *** гражданин, ***
образование, ***,
***
.Живеещ на съпружески начала със св.И. К. от началото на 2014г.,
като от връзката им имали дете А., на две години и седем месеца към м. април
2019г.
Пострадалата Д. С.Т. е родена на ***г. и е дъщеря
на И.К.
К.
и С.
Х. Т., като след развода им,
родителските права по отношение на детето Д. били предоставени за упражняване
на майката.
Към инкриминираната дата – 15.04.2019 г. Д. Т.била
ученичка в ***
клас . Отношенията между нея и подс Х. били обтегнати, тъй като той си
позволявал да й крещи и да я удря – с ръце, с пръчка или с кожен колан. Д.
често влизала в конфликт и с майка си по повод възпитанието й, както и е
напускала дома си без да казва къде отива.
След едно скарване в началото на месец април 2019
г. тя напуснала дома си и в продължение на около седмица не се прибрала. През
това време никой от семейството й не знаел къде се намира.
На 15.04.2019 г. Д. Т. се прибрала в дома си и
майка й я попитала къде е била. Притеснила се от отговорите на детето, тъй като
от тях останала с впечатление, че Д. дружи с лица, които се занимават с
наркотични вещества. В разговора се включил и подсъдимия Х., тъй като и той
като майката на детето, изпитвал силна тревога от поведението на момичето.
Двамата забелязали, че Д. носела вещи, които не й
били купувани от тях, като подсъдимият Х. започнал да й крещи, като я питал
къде е била и какво е правила. В същото време взел кожен колан и ударил
момичето по задната част на бедрата. В това време майка й – свид. И.
К.
била там, но не се намесила, нито го спряла. Спорът ескалирал, като подсъдимият
продължил да удря Д. с колана па краката й. Детето паднало на земята, след
което той му нанесъл и удари с юмрук в гърба.
След като отишла на училище на 17.04.2019 г., Д. Т.
и споделила за случилото се, била посъветвана да подаде сигнал в Отдел „Закрила
на детето“, което и направила. Детето, сваляйки дрехите си, показало на
социалния работник – свид. Д. нараняванията, като
свидетелката видяла множество обемни синини в задната част на бедрата. На Д. Т.
бил извършен преглед от съдебен лекар , при който било установено масивно
синкаво – мораво кръвонасядане по дясна задна повърхност на бедрото, обхващащо
и външна странична повърхност с размери около 30 см на 15 см. Също така, че по
задната повърхност в горната и средна трета на ляво бедро също имало
синкаво-мораво кръвонасядане с размери около 25х7 см и оток на меките тъкани,
както и в областта на лявото рамо имало червеникаво кръвонасядане с размери 3х3
см. По ръба на долната челюст в дясно също било установено косо разположено
кръвонасядане със синкав оттенък с размери 1смх6мм. Заключението на медикът
било, че установените увреждания - отоци, масивни кръвонасядания по крайниците
и кръвонасядане по лицето, е възможно да са получени по време и начин, както се
съобщава от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито
са юмруците и ритниците на човек, а кръвонасяданията по крайниците е възможно
да са от удари с колан.
Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото
доказателства - свидетелските показания, дадени в хода на проведеното съдебно
следствие, както и приобщените по съответния процесуален ред свидетелски
показания, дадени в хода на досъдебното производство, обясненията на
подсъдимия, писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицинско удостоверение, социален доклад, справка за съдимост на
подсъдимия и др.
Фактическите изводи на
първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция.
Процесуалната
дейност на органите на досъдебното производство и на първоинстанционния съд не
страда от допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето
вътрешно убеждение по фактите. Бургаският районен съд правилно и абсолютно
изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при
спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои
доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение,
което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият Х. е осъществил
деянието, в което е обвинен, от обективна и субективна страна.
Авторството на деянието и
субективната му страна се установяват от показанията на свидетелката Д. Т.,
които са детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на всички събрани по
делото други гласни доказателства. Те кореспондират и с обясненията на
подсъдимия Х.. Намират доказателствена подкрупа и в представените по делото
писмени доказателства. Отсъстват данни , които да поставят под съмнение изложеното
от свидетелката Т. досежно фактите. Д. Т. детайлно и добросъвестно посочва
отклоненията в собственото си поведение, довели до спорове и конфликти в
домакинството. Наред с това, последователно възпроизвежда възприетите спрямо
нея действия от пастрока й, вида, средствата на нанесените удари, мястото на
нанасяне на ударите и всички други обстоятелства, при които по отношение на нея
е извършено физическо насилие от подс. Х..
По отношение нанасянето на
удари с колан от страна на подс. Х., твърденията се подкрепят също и от
показанията на свид. К., правилно кредитирани в тази им част. Правилно БРС е
дал вяра и на показанията на свид. Д. – психолог в Център за деца с увреждане.
Същите са житейски достоверни,
кореспондиращи и допълващи се с останалите събрани по делото доказателства,
включително и по отношение на установените травматични увреждания по бедрата на
свид. Д. Т..
На следващо място, съдът обосновано
е кредитирал и показанията на свидетелите Г. – психолог в ЦОП и Р. – старши
експерт в Дирекция „Здравеопазване и социални дейности“ в Община Бургас, които
не са преки очевидци на деянието, но възпроизвеждат отношенията в домакинството
, където е отглеждана пострадалата Т.. В частта, касаещи взаимоотношенията в
семейството яснота внася и изложеното от св.К. Т..
Обясненията на подсъдимия
съдът първостепенния също правилно е кредитирал като доказателствено средство.
Те съответстват на изнесеното от свид. Д.
Т., че и друг път Х. е упражнявал физическо насилие над нея и че на
инкриминираната дата й е нанесъл удари с колан и удари в гърба. Изявлението на М.Х.,
че това не следва да се нарече побой, както и че ударът в гърба било
„потупване“ , съставляват единствено негови съждения и оценка, а не твърдения по
конкретните факти.
По делото също така по
безспорен и категоричен начин се доказа обстоятелството, че Д. Т. се е намирала
под грижите на подсъдимия от свидетелските показания, които доказателства съдът
кредитира като еднопосочни.
Съдът кредитира всички
събрани по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях, на
гласните доказателствени средства и представеното съдебномедицинско
удостоверение изгради своите фактически изводи.
Въз основа на правилно
установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и
законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимият М.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 187 от НК, като на
посочените дата и място изтезавал непълнолетно лице – Д. С.Т., родена на ***
г., намиращо се под негови грижи, като й нанасял удари с колан по задната част
на бедрата и с юмруци по гърба, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление.
От обективна страна е налице деяние, чийто обект на защита е физическото,
душевното и нравственото развитие на подрастващите, като може да се засегне и
тяхното психическо развитие.
Възраженията на защитата за обективна несъставомерност на деянието не може
да бъде споделено.
Вярно е, че в изброените от представителя на Окръжна прокуратура – Бургас и
защитата международни актове се коментират случаи на „изтезаване“. Същевременно,
следва да се има предвид, от една страна , че цитираните актове не са от категориите
регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. Следователно не се
ползват с непосредствена приложимост, директен ефект и примат над
вътрешноправните актове в държавите-членки на ЕС.
Наред с това, видно е също, че тези
актове са свързани с политиките на съответната държава и правомощията на
нейните органи. Следва да се отчете и възможността вдяка суверенна държава да
осигури закрила на своите граждани в по-голяма степен от общоприетото по
международните стандарти. В настоящият случай, разпоредбата на чл. 187 от НК се
намира в глава четвърта на НК „Престъпления против брака, семейството и
младежта“, раздел II „Престъпления против
младежта“, където са поместени систематично престъпленията, засягащи условията
за правилното развитие на подрастващите. Безсъмнено под изтезание следа да се
разбира действие, което е от естество да причини силно физическо или психическо
страдание или болка. Както и БРС е посочил, в ППВС № 3/1979 г., т. 16 е
посочено, че „болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане,
произтичащо от физическо въздействие, а страданието е продължаваща болка.“
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.187 от НК се състои в изтезаване на малолетно или непълнолетно към датата на деянието лице
, в случая непълнолетната Д. Т.. Деянието може да бъде осъществено само чрез
действие, като подс. Х. е нанасял удари на пострадалата с колан в задната част
на бедрата, както и удари с юмруци по гърба й. Както и по-горе бе посочено,
действията и техния резултат, съдът намира за безспорно установени от
посочените свидетелски показания, както и от приложеното по делото
съдебномедицинско удостоверение. При нанасянето на удари с колан по бедрата на
пострадалата, както и удари с юмруци по гърба й, неминуемо подсъдимият е
причинил болка на непълнолетната Д.. От показанията на същата свидетелка се
установява, че вследствие на ударите с колан по бедрата й, тя паднала на
земята, след което подсъдимият и нанесъл няколко удара с юмрук в гърба. От така
заявеното, както и на констатираните от медицинското лице телесни наранявания,
съдът прави извод, че ударите са причинявали на непълнолетната силна болка.
Следва да се има предвид, че дори и психическото страдание на детето е
достатъчно, за да бъде осъществен съставът на престъплението.
В конкретния случай са нанесени множество удари на едно
дете, от човек живеещ на съпружески начала с майка му, които удари са причинили
на непълнолетната пострадала физическо и психическо страдание. Още повече, че
се касае за уязвим член на обществото – **-годишно момиче, зависимо от
родителите си, които би трябвало да му осигурят минимални условия за
изграждането на неговия характер, умения за справяне с проблеми, ценности,
морал, устойчивост и адаптивност. Същата е поставена в ситуация да изгради
защитен механизъм срещу физическата агресия на пастрока си. Видно от
показанията на свидетелите И.К., К. Т. и обясненията на подсъдимия, Д.
може да се определи като „проблемно“ дете. Същата редовно е напускала дома си
за по няколко дни, пушила е цигари, държанието й било дръзко, като е спорила с
майка си и подс. Х. относно поведението и възпитанието й. Самата Д. в
показанията си не отрича това свое поведение, но съдът счита, че мерките,
използвани от подсъдимия за нейното превъзпитание не следва да се толерират.
Момичето е в т.нар. „трудна възраст“, в която много родители срещат трудност да
общуват със своите деца, но в случай на липса на нормален диалог и на
разбирателство, по скоро би следвало да се потърси чужда помощ в лицето на
специалист психолог.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
свидетелката Г. – психолог при ЦОП – гр. Бургас посочва, че при разговорите,
водени с Д. е отчела, че последната приема боя като насилие над себе си. Също
така заявява, че момичето най-много се е травмирало от поведението на майка си,
с която имали конфликти отношения, както и дълга травматична история, датираща
от детството й. Д. се чувствала отхвърлена и пренебрегвана. Пред психолога, детето
е заявило, че не е особено близка с пастрока си, както и че намира за нередно
той да контролира нещата в къщи,
отнасящи се до нея, което би следвало да прави майка й. От психологична гледна
точка, свидетелката разяснява, че поведението на едно дете е тук и сега, но
подсъзнателно се диктува отдавна.
Действително на подс. Х. не могат да бъдат вменени
задължения като на родител по силата на закона (чл. 125 от СК) да се грижи за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето си, за
неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Той обаче се
намира в кръга на лицата, които полагат грижи за детето съобразно параграф 1,
т.3 от ДР на Закона за закрила на детето, в който е посочено „Други лица, които
полагат грижи за детето са семейство на роднини и близки или приемно семейство,
при които детето е настанено, както и останалите лица, при които детето
пребивава по настоящ адрес.“. В параграф 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на
детето за настоящ адрес се приема адреса, на който детето пребивава, а както и
по-горе бе посочено, Д. Т., К. Т., И. К., М.Х. и малолетната А. живеят
заедно на адрес в гр. ****.
По тези съображения съдът намира, че на процесната
дата подс. Х. е изтезавал непълнолетната Д. Т., като извършеното не покрива
признаците на друго по-тежко престъпление от Особената част на НК.Цитираното от
прокурора престъпление по чл.130 от НК не е по-тежко по смисъла на закона. В
случая по-същественото е, че насилственото поведение е осъществено вътре в
семейството и действията на подсъдимия са повлияли в негативен план
пострадалата в значително по-висока степен , от обичайното за престъпление по
чл.130 от НК, при данните за предшестващо аналогично поведение от обвиняемия,
което не се и отрича от последния. То
не може да бъде оправдано с мотива, че единствено по този начин изпълняващия
родителски функции ще поправи и възпита едно дете в юношеска възраст.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
при пряк умисъл. Видно от неговите действия той съзнателно е започнал да удря Д.
с възпитателна (по неговите разбирания) цел. Х. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и въпреки това целенасочено е предприел нанасянето на
удари с колан, а в последствие и с юмрук в гърба, за които е знаел, че
причиняват силни физически и психически страдания на непълнолетната Д..
Решението на БРС , с която на основание чл. 304 от НПК
Х. е признат за невиновен по обвинението да е удрял пострадалата с шамари по
лицето не е било атакувано по реда на въззивния контрол, поради което и
настоящата инстанция не следва да се произнася по правилността му в
оправдателната част .
При индивидуализацията на наказанието, правилно районният
съд е приел, че на подсъдимия Х. следва да се определи наказание при условията
на чл. 78а, ал. 1 от НК, като е определил административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Първостепенният съд е
съобразил всички обстоятелства, имащи значение за определянето на вида и
размера на наказанието. При определяне на наказанието районният съд е посочил кои
обстоятелства районният съд е приел за смекчаващи отговорността и кои за отегчаващи.
Правилно, като смекчаващи отговорността обстоятелства, са отчетени липсата на
предходно осъждане на подсъдимия Х., липсата на данни за други
противообществени прояви, и трудовата му ангажираност, полагането на грижи
както за пострадалата, така и за още едно малко дете.
Макар намеренията на
обвиняемия да са имали цел да повлияят превъзпитателно спрямо детето,
обществената опасност на извършеното не може да бъде определено като непрестъпно
поради неговата малозначителност или такова с незначителни вредни последици по
смисъла на чл.9 , ал.2 от НК. В разглеждания случай също не става дума за
единичен удар в изблик на гняв и безсилие у Х., а поредица от действия насочени
към причиняване на страдание и унизяване на пострадалото дете. От данните по
делото става ясно, че в случая не се касае за инцидентна проява от обвиняемия
Наред с това, видно и от самите обяснения на Х., той и в предходни моменти е
използвал насилствени методи за възпитание спрямо пострадалата Д.. При тези
данни, настоящият състав споделя напълно изложеното от първоинстанционният съд
в частта за определяне на наказанието, като намира, че за постигане в
максимална степен на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на
дееца, се налага административното наказание глоба да е минималния размер, а
именно 1000 /хиляда/ лева.
При преценката на
съответното за извършеното по вид и размер наказание, настоящият съдебен състав
намира, че Бургаският районен съд не е допуснал нарушение на материалния закон,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена и в тази част.
По горните
съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният
съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от
първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила,
които да налагат нейното изменение или
отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
№ 115/31.07.2020 г., постановена по НОХД № 1364/2020 г. по описа на Районен съд
- Бургас.
Решението е окончателно.
На
основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................
ЧЛЕНОВЕ:
1...............................
2................................