Решение по дело №2029/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Мобакс“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис 322, представлявано от управителя И. Е. Г. , подадена чрез адв. Н. Б.., срещу решение № 705/30.05.2024г. по АНД. № 4362/23г. на Районен съд – Варна.

Релевира се оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на закона. Неправилно районният съд е счел за доказано повдигнатото административнонаказателното обвинение . Поддържа се становище за непълно на даденото описание на нарушението предвид липсата на „конкретизация на конкретните параметри за основни величини по съответните фактически констатации“. В тази връзка се релевира и нарушение на процесуалното субективно право на защита на наказаното лице. Твърди се неспазване на предписанието на чл. 57, ал.1 , т. 5 ЗАНН. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът по касация – директор на ДИТ [населено място] , не се явява , но чрез проц. представител изразява позиция за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .Прави се възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилността на обжалваното решение на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово компетентния съдебен орган. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 03 - 014249/ 15.03.2023г. на директора на дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „Мобакс“ ООД за нарушение по чл. 414, ал.1 във вр. с чл.262 ,ал.1 т.4 и чл.128 т.1 от КТ е наложена “имуществена санкция” в размер на 2000.00/две хиляди/ лева.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 28.01.2023г. служители на ДИТ-Варна,са извършили проверка по спазване трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд от „Мобакс“ ООД . Б. са констатирани общо десет на брой нарушения, описани в протокол за извършена проверка №ПР2303638/27.02.2023г.. По представена ведомост за заплати за месец август 2022г. на работещите в обект на „Мобакс“ ООД - „Фонакс“ в Делта планет МОЛ- Варна, за отработеното време над нормата за продължителност на работното време при установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане - един месец , на П. Г. И. не е начислен и заплатен положен извънреден труд . Нормата за продължителност на работното време за периода на сумираното изчисляване на работното време за м.август 2022г. е 176 часа. С решение №1027-11 по Протокол №28/10.08.2022г. на Общински съвет Варна датата 15.08.2022г. е обявен за празничен и неприсъствен ден на територията на Община Варна. По представени графици /отчетна форма за м.август 2022г. И. е отработила 184 часа - 16 работни смени с продължителност от 10 часа и 3 дни платен годишен отпуск.

На 27.02.2023г. е съставен АУАН срещу работодателя „Мобакс” ООД заради неспазване на чл.262 ал.1 т.4 от КТ, вр. чл.128 т.1 и т.2 от КТ, тъй като не е заплатил положения извънреден труд в празничния ден 15.08.2022г. с увеличение на ставката. В законоустановения срок са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, които са обсъдени от АНО и са приети за неоснователни, обективирано в мотивите на издаденото на 15.03.2023г. НП от касационния ответник.

За да потвърди постановеното НП, решаващият съд е преценил отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса. В обстоятелствената част на НП са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението , както и авторство на правонарушението. Решаващият съд е счел , че липсват доказателства за това, че на П. И. е било изплатено увеличение към трудовото възнаграждение за положения от нея извънреден труд на 15.08.2022г. Фактът, че на П. И. е било начислено ДМС за м.август според ВРС не означава, че е бил начислен с увеличение положения извънреден труд. Работодателят има възможност да определя и изплаща ДМС към трудовите възнаграждения на работниците си, но това не го освобождава от задължението да начислява и изплаща с увеличение положен извънреден труд . Този извънреден труд следва да се заплаща отделно, което не е сторено.

Касационната инстанция счита атакуваното съдебно решение на РС-Варна за валидно, допустимо, правилно , като при неговото постановяване са спазени материалноправните разпоредби.

Предмет на конкретното административнонаказателното обвинение е бездействие на работодател по заплащане на работник със сумирано изчисляване на неговото работно време на положен извънреден труд на 15.08.2022г., обявен за празничен ден за община Варна с решение на ОбС Варна.

Според нормативното предписание на чл. 262 , ал.1 , т.4 КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Решаващият съд е преценил допълнително начислената и изплатена сума на П. И. от 552 лв. за м. август 2022г. като ДМС, още повече , че същата така е вписано и във ведомостта за заплати за този календарен месец. Настоящият съд споделя тази правна теза на предходна съдебна инстанция.

Заплатата е основно възнаграждение за работещия, като към нея могат да се добавят и други, допълнителни стимули за работещия като бонуси под формата на ваучери за храна и друг вид покупки, частно здравно осигуряване, допълнително към задължителните здравни осигуровки, изплащани от работодателя, и други.

Допълнителното материално стимулиране (ДМС) под формата на еднократни възнаграждения, месечни, тримесечни и/или годишни премии е част от брутната заплата на работника или служителя и представлява допълнително възнаграждение (т. нар. „бонус“) извън основната работна заплата.

Във вътрешните правила за организация на работната заплата на предприятието следва да се определят размерите и начинът на разпределение на допълнителното материално стимулиране на работниците или служителите. Средствата за ДМС могат да се изплащат месечно, тримесечно, годишно или за друг календарен период и в повечето случаи се разпределят между отделните работници и служители пропорционално на отработеното време през годината.

В случаите, когато бонусите се изплащат всеки месец, като размерът е различен в зависимост от постигнатите резултати от труда, те представляват възнаграждения над основната работна заплата, определени според прилаганите системи за заплащане на труда.

По методиката на чл. 262, ал.1 , т.4 КТ при дневно трудово възнаграждение на И. за м.август 2022г. от 32.17 лв. размерът на еднодневен извънреден труд е 48.25 лв. Изплатеното й допълнително възнаграждение за този календарен месец значително надвишава тази сума - 552.00 лв. и правилно е преценено от районния съд като допълнително материално стимулиране. Работодателят е решил чрез подобен финансов способ да мотивира своите работници, за ги възнагради за положените усилия по време на работния процес и за постигнати резултати . Касационният жалбоподател твърди, че в начисленото ДМС от 552 лв. се включва допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на 15.08.2022 г. от И. , но в подкрепа на тази своя теза не ангажира никакви доказателства- не представя доказателства за начина , по който определя размера на ДМС на своите работници , не представя доказателствени източници в насока двукомпонентност на вписаната сума по ведомост като ДМС .

Голословно е оплакването на касатора за липса на „конкретизация на конкретните параметри за основни величини по съответните фактически констатации“ , след като няма изложение на точно дефинирани аргументи в защита на подобна теза .

Отсъствието на данни в НП за обстоятелствата , при които е извършено нарушението , не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото има касателство към производството по определяне на наказанието, а не по неговото установяване . Именно поради тази причина законодателят е посочил като отделни реквизити на НП описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушение предполага посочване от обективна и субективна страна на признаците на вменено адм . нарушение, индивидуализация на всички съставомерни белези на конкретното правонарушение . Само непълнота в описанието на нарушението е съществено процесуално нарушение , защото препятства ефективното упражняване на субективното процесуално право на защита на адресата на административнонаказателно санкциониране, тъй като е поставен в невъзможност да узнае за какво деяние му е наложено наказание.

За да се избегне противоречиво и субективно тълкуване за същественост на процесуалните нарушения ,законодателят е въвел критерии- чл. 348, ал. 3 НПК . По изложените по-горе аргументи за отсъствие на нарушено право на защита на нарушителя съдът счита, че конкретиката по случая не попада в обхвата на предписанието на чл. 348, ал. 3 ,т.1 НПК.

При този изход на делото на основание чл. 639, ал. 3 ЗАНН следва да се уважи искането на касационния ответник , като му се присъди юриск възнаграждение от 80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 705/30.05.2024г. , постановено по АНД № 4362/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Мобакс“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис 322, ЕИК ********* да заплати на дирекция "Инспекция по труда" [населено място] сумата от 80 / осемдесет / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението е окончателно.