Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 452/11.01.2024г. на Заместник кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт С. Д. срещу Решение № 1723/30.11.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203079/2023г. на Районен съд гр. Варна, двадесет и втори състав, с което е отменено наказателно постановление № 186/18.05.2023г., издадено от Заместник кмет на Община Варна, с което на Й. Р. К., [ЕГН], от гр. Варна, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.2, т.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

С жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се съдът да отмени решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с.д. № 1683/05.02.2024г.

Ответникът по жалбата - Й. Р. К., с депозиран отговор оспорва жалбата и наведените с нея основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови решението, предмет на оспорване в настоящото производство, въззивният съд установил от фактическа страна следното:

На 05.03.2023г. около 17.00 часа, в гр. Варна, на [улица], въззивникът К. паркирал управляван от него лек автомобил „Дачия“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. С. А., в зоната на действие на пътен знак В-27, пътен знак Е-20 и указателна табела Т-17, с което затруднява останалите участници в движението. За констатираното нарушение, старши полицай в сектор „Общинска полиция“, отдел ОП МВР гр.Варна е съставил срещу К. Акт за установяване на административно нарушение № 00002567/13.04.2023г., като нарушението било квалифицирано като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП. Срещу АУАН е постъпило възражение от страна на въззивника. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено и процесното наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото, административнонаказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП спрямо Й. К. било наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева.

За да постанови решението си, Районен съд гр. Варна е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите доказателства. Обстоятелствата изложени в акта и в наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Въззивната инстанция е проявила дължимата процесуална активност, приобщавайки необходимия доказателствен материал, спомогнал за установяване на фактическата обстановка и за извеждането на аргументирани правни съображения.

Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

С оглед изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на К. сумата в размер на 400.00 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеният договор за правна защита и съдействие /л.11 по делото/.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1723 от 30.11.2023г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20233110203079/2023г.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Й. Р. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх. Б, ет.2, ап.30, сумата в размер на 400.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.