РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200103 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от Кодекса
на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от Л. П. В., като ... на ........, със
седалище в с. Б., общ. С., срещу Наказателно постановление № 23-003978 от 30.03.2021
г. - издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” (ДИТ),
с което за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във с чл. 1, ал. 2 КТ и на
основание чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
В жалбата, както и в открито съдебно заседание – чрез пълномощник, се
поддържа че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се
иска от съда да го отмени.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощник, оспорва жалбата.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно
постановление, служебно направена от съда справка, като са разпитани и трима
свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
1
Л. В. е ..... на две търговски дружества : ...........” ЕООД и „..........” ЕООД.
Първото стопанисва търговски обект в с. Г., а второто в с. Ц. Обектът в гара Б. се
обслужва от ..., а на този в с. Ц. е назначена на трудов договор като ... свидетелката Л.
М. За периода от 27.01.2021 г. до 09.02.2021 г. В. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност : COVID – 19, идентифициран вирус. По тази причина той
помолил М., която била в платен отпуск, да го замества за няколко дни, колкото може,
докато той е болен. Работодателят не сключил трудов договор с М., който би трябвало
да бъде втори такъв, тъй като тя вече имала един. Освен това ... нямало и как да
осъществи тази дейност, тъй като е бил заразен с COVID – 19 и по силата на
действащото здравно законодателство е бил лишен от възможността сводобно да се
придвижва. В изпълнение на договорката между В. и М., тя го заместила в магазина.
На 03.02.2021 г. свидетелите Г. и К., компетентни длъжностни лица от ДИТ,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и установили, че М.
няма трудов договор с „......” ЕООД, а работи в обект на дружеството.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена по
делото, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските
показания, които относно така приетото са безпротиворечиви.
На 12.02.2021 г. на управителя e връчен протокол от извършената проверка с
констатация за допуснатото нарушение на трудовото законодателство. На същата дата
е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу
дружеството, за това, че в качеството си на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнило задължението си по
по чл. 62, ал. 1 във с чл. 1, ал. 2 КТ. Съставеният акт съдържа всички реквизити
посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на останалите изисквания на закона - чл. 40 и
чл. 41 ЗАНН. Той е подписан от актосъставителя и от един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, както и от управителя на юридическото лице.
Последният се е запознал със съдържанието му и е получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН директорът на ДИТ е издал обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3
КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000
лева. Със заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. изпълнителният директор на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” е възложил на директорите на ДИТ да издават
наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори от съответната ДИТ.
Със заповеди № З-0024 и № З-0025 от 08.01.2019 г. е определен териториалният обхват
на контролна дейност на служителите в ДИТ.
Издаденото НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Видно
от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. НП е редовно връчено на 23.04.2021 г. – според приложеното по делото копие
2
от известие за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 29.04.2021 г. В
наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и
да прави неясна волята на наказващия орган. Управителят на „.......” ЕООД е бил
напълно наясно за какво е санкционирано търговското дружество, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Неизпълнението на задължението към
държавата е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита е гарантирано. Посочени са и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима. Съгласно императивните разпоредби
на Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма. По
делото се установи, че „.........” ЕООД не е изпълнило това свое задължение към
държавата при осъществяване на дейността си, като е осъществен фактическият състав
на чл. 83 от ЗАНН.
Безспорно няма вредни последици от липсата на трудов договор, тъй като
свидетелката М. е имала такъв, но чл. 28, ал. 7 ЗАНН и чл. 415в, ал. 2 КТ забраняват
на съда да приеме, че е налице маловажен случай. Относно размера на наложената
имуществена санкция - 2000 лева, съдът счита, че с оглед на установеното по делото
той е неправилно индивидуализиран. По делото няма данни на „........” ЕООД да са
налагани други имуществени санкции за нарушаване на трудовото законодателство.
Съдът е изискал такава справка с разпореждането си за насрочване на делото. В този
смисъл по-адекватно би било наказание в минимален размер, а именно 1500 лева.
Поради направено изрично искане, дружеството - жалбоподател следва да
понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 23-003978 от 30.03.2021 г. - издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на „.......”
ЕООД, със седалище в с. Б., общ. С., ЕИК *********, представлявано от ... Л. П. В., е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалява нейния размер
на 1500 лева.
3
Осъжда „.......” ЕООД, със седалище в с. Б., общ. С., ЕИК *********,
представлявано от ... Л. П. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”, представлявана от директора, адрес : гр. София, бул. „Витоша” № 6, сумата от
100 лева – представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4