№ 126
гр. Харманли, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200293 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. С. Д., ЕГН:********** от гр.Хасково, ул. „......, чрез
пълномощника адв.С.Й., обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП
№********** на АПИ, МРРБ, с който за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лв. Счита, че
ангажирането на административнонаказателната отговорност следвало да се
осъществи с издаването на НП, тъй като за нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП
нарушителят не можело да бъде санкциониран с ЕФ съгласно чл.189ж ал.1 от ЗДвП в
приложимата към датата на нарушението редакция. Сочи, че следвало да се съобрази и
Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС, от което следвал изводът, че
предвиденият в чл.179 ал.3а от ЗДвП фиксиран размер на санкциите нарушавал
изискването за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за
него наказание, противоречейки на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.
Предвид изложеното моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирана е молба чрез пълномощника му, с
която заявява, че поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена и да се присъдят
разноските по делото.
1
Издателят на електронния фиш АПИ също депозира писмено становище, с което
оспорва жалбата като неоснователна и моли за разноските по делото.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр. Харманли – редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2021г., в 11:30 часа било установено нарушение с ППС товарен
автомобил „Ивеко Тракер“, рег. № Х ...... КК, с технически допустима максимална маса
40 000, брой оси 4, без ремарке, в община Харманли, за движение по път А-4, км
62+476, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
тъй като за посоченото ПС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушеното е сочено за установено с устройство №
10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.
Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП – извлечение, ведно със снимков материал на
процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
Собственик на ППС е „АБ“ АД, за което е представена справка за собственик на
превозното средство от електронната система за събиране на пътни такси –
извлечение.
Приета като доказателство е декларация по чл. 187а ал. 4 от ЗДвП от
15.04.2025г. от Х.Христов като законен представител на "АБ" АД, с която е
декларирано, че на дата 22.10.2021г., 11:30ч, процесното МПС е било управлявано от
жалбоподателя К. Д.. Към декларацията е приложено свидетелство за управление на
МПС на жалбоподателя с № *********, както и пътен лист №0061629 от 22.10.2021г.
Вследствие на така подадената декларация е издадено Решение на Директора на
Началник Отдел „КП“ в НТУ към АПИ от 16.04.2025г. за анулиране на ЕФ
№**********, издаден срещу собственика на МПС-то - "АБ" АД.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП №**********, с който на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 3а, вр. чл. 187а ал. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1800 лв. Наложена е и съответната такса по чл. 10б ал. 5 от ЗП в
размер на 167 лв.
2
Приложена е и Заповед №РД-11-983/13.09.2021 г. на и. д. председател на УС на
АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според настоящия състав на съда е допуснато съществено процесуално
нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, според която
разпоредбата "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". С тази
разпоредба се повелява на водача на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, предварително да закупи маршрутна карта за съответните
участъци от платената пътна мрежа, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Санкцията за неизпълнение на тази забрана е
регламентирана в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според която "Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Съгласно чл. 167а ал.1 от ЗДвП, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
чрез електронната система за събиране на пътни такси, а според чл. 167а ал. 2, т. 7 и т.
8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни
лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за
установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.
189е и чл. 189ж; съставят и връчват актове за установяване на административни
3
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.
Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на електронен фиш за
такова по вид административно нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на
чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и
чл.189ж от ЗДвП (уреждащ процедурата по съставяне на електронен фиш за същото по
вид нарушение).
В настоящия случай на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е
наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като е съставен електронен фиш.
Но според разпоредбата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.), действаща и съответно приложима към датата на извършване на
процесното нарушение, сочено за осъществено на 22.10.2021г., електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се състави само при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, не и при нарушение санкционирано по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
какъвто е настоящия случай. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП регламентира
отговорността на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а приложимата в конкретната хипотеза норма е
тази по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, касаеща отговорността на водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Следователно, към
датата на извършване на процесното нарушение, ЗДвП и най вече разпоредбата на чл.
189ж е допускала съставянето на електронни фишове само в хипотезата на чл. 179, ал.
3 от ЗДвП, но не и в хипотезата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което се налага
изводът, че неправилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП.
По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че
незаконосъобразно на жалбоподателя е издаден електронен фиш, поради което същият
подлежи на отмяна. В случая приложение намират разпоредбите, регламентиращи
съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на
наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето,
сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от Закон
за административните нарушения и наказания и да представи доказателства в своя
защита. Така допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените,
4
обуславящи отмяната на атакувания акт, без да е необходимо да се разглежда спора по
същество.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна и на още
едно основание, а именно непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §
16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите
в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият
принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на
държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени
дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания,
която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при
незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на
незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната
дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние,
съответстващо на найдългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с
разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи
от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
Предвидена е възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от
ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в
съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на
съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение,
5
доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол
такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото
разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса,
така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със
задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от
Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен,
като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като
интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции,
преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ
сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на
особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-
61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува
в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера
и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер.
При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство
Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.
9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на
санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние без заплатена такса, причините за допуснатото нарушение,
степента на вината - умисъл или непредпазливост или други обстоятелства от
техническо естество.
Налагането на имуществена санкция/глоба на дееца в нарушение на принципа за
пропорционалност се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл. 58д от
ЗАНН и в съдебната практика на касационната инстанция – така Решение № 953 от
06.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1286/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.
По изложените съображения съдът следва да отмени атакувания ЕФ като
незаконосъобразен.
6
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, в тежест на
издателя на електронния фиш следва да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Не следва
да се уважава направеното от АНО възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, доколкото същото е под
минималния размер, предвиден за това нарушение в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата
№********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Агенция "Пътна инфраструктура, с който за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закон за
движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а ал. 5 от ЗДвП, на К. С.
Д., ЕГН:********** от гр.Хасково, ул. „...... е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лв., както и съответна такса по чл. 10б ал. 5 от Закон по
пътищата в размер на 167. 00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН да заплати на К. С. Д., ЕГН:********** от гр.Хасково, ул. „...... разноски по
делото в размер на 400. 00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7