РЕШЕНИЕ
№
3
гр. Враца, 06.01.2022г.
В ИмЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.12.2021г., седми
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и
в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело №566 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба, предявена от В.П.Р. ***, против РЕШЕНИЕ №260134/13.05.2021г., постановено по анд №1575/2020г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено издаденото
против него Наказателно постановление №32-0000086/
22.04.2019г. от Началника на ОО“АА“ Монтана за налагане на административно наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ за нарушение на чл.18 т.6 от Наредба №Н-8 от
27.06.2008г. на МТ.
В жалбата не са посочени конкретни касационни основания за отмяна на решението
като неправилно, но от текста му се прави извод
за твърдения за неговата
материална незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила.
Заявява се, че въззивният съд не е анализирал представените доказателства, като
е направил погрешният извод за извършено нарушение, без да вземе предвид
наличието на договор за наем на
управлявания от лицето автомобил с
дружество, което притежава лиценз на общността за превоз на товари. Освен това,
неправилно е прието, че отговорност за лиценза следва да носи водача на
автомобила, а не собственика, тъй като първият няма откъде да разбере
конкретният автомобил дали е включен в съответния лиценз. Заявява се, че
Районният съд не е констатирал, че приложената санкционна норма не съответства на описаното нарушение. Иска се отмяната на
решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление. Идентични съображения се развиват и в
представените Допълнителни бележки към касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба не е
взел становище по нея.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, тъй като
посоченото в НП нарушение е безспорно установено и правилно е приложена санкционната норма.
Настоящият съдебен
състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК ,
приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество,същата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореното пред касационната
инстанция решение е постановено при повторно разглеждане на спора по делото
след отмяна на първоначално постановеното решение и връщането му за ново
разглеждане с решение по канд
№426/2020г. на АдмС Монтана с дадени
указания. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал относими към
спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа
на тях е направил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Обосновано е заключението, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че съдържат необходимите реквизити.От
събраните по делото доказателства е видно, че
към датата на извършване на проверката от контролните органи санкционираното лице не е представило заверено копие на лиценз на Общността, притежаван
от дружеството, за чиято сметка се
извършва превоза, поради което правната квалификация на извършеното нарушение като такова по чл.18 т.6 от Наредба
№Н-8/2008г. , изразяващо се в “непредставяне на заверено копие от лиценз”, е
правилно определена. АНО е извършил
самостоятелна проверка, вследствие на което е установил, че собственикът на превозното средство, което е
с маса над 12 тона съобразно посочената категория №3, определена с разпоредбата
на чл.149 ал.1 т.3 от ЗДвП, не притежава лиценз на Общността за превоз на товари за управлявания от касатора автомобил, поради което правилно е
наложил наказание по чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАвтПр. Касационната инстанция възприема изводите на въззивния съд, че
нарушението и неговото авторство са доказани по безспорен и категоричен начин,
независимо от обстоятелството, че
поради процесуалното бездействие
на страните при повторното разглеждане на спора не са представени съответните
заповеди, определящи маршрута на превозното средство. Не се спори, че превозът
е извършван на територията на РБ и водачът е в трудовоправни отношения със собственика
на товарния автомобил „И. к.“ ЕООД и на
датата на контролната проверка 28.03.2019г. го е управлявал. Възражението
на санкционираното лице, че този автомобил е бил отдаден под наем на
дружество, което притежава лиценз на общността и на посочената в АУАН и НП дата е извършвал
превоз за сметка на наемателя, правилно
е прието от първостепенния съд като защитна теза, която не е доказана. По делото действително е представен договор
за наем между „И. к.“ ЕООД и „Н.*Т. ****“ ООД, което притежава лиценз за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение и заверено копие към
него, но този договор няма достоверна дата, нито има приемателно-предавателен
протокол, от който да се установи, че на датата на извършване на проверката
автомобилът е бил във фактическо владение на наемателя. Няма доказателства в какво качество работник на
дружеството собственик е извършвало превоз на наемателя, нито е представен списъкът на автомобилите, за
които е издаден лицензът, за да се установи, че
процесният е включен в него. Законосъобразен е изводът на въззивния съд,
че наказанието правилно е наложено на
водача на ППС, тъй като същото се отнася за изпълнително деяние,
извършено от него, а не от собственика на автомобила.
При служебна проверка на оспореното
решение съдът не намира основания извън посочените в касационната жалба, които
да сочат на отмяната му. Съдебният акт е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, което го
прави валидно, допустимо и материалнозаконосъобразно.
Като е приел оспореното пред него НП
за законосъобразно и го е потвърдил, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260134/13.05.2021г., постановено по анд №1575/2020г. по описа
на Районен съд Монтана, с което е
потвърдено НП №32-0000086/22.04.2019г. на Началника на ОО“АА“ Монтана.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.