№ 991
гр. Варна, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100501478 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 7869/30.01.2024г. от Н. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника си - адв. Н. Г., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Витоша" 1 А, ет. 2, офис 225б срещу Решение № 4193/22.12.2023г. по
гр.д. № 4419/2023г. по описа на ВРС, с което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет.
2, представляваното винаги заедно от двама членове на Съвета на директорите (Б. Р. , З. Д. ,
А. Б. ) или от един член на Съвета на директорите заедно с прокурист, иск с правно
основание чл. чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищеца не дължи поради изтекла давност СУМАТА от 7038.21 лв. (седем хиляди тридесет
и осем лева и двадесет и една стотинки) по официална справка от Централен Кредитен
регистър на БНБ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано и постановено в
противоречие материално – правните норми и процесуалния закон, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което предявения иск да бъде уважен като основателен и
доказан. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила съда не се е поизнесъл по
искането на въззивника за привличане на трето лице помагач – „БНБ Париба Пърсънал
Файненсис“ ЕАД .
Излага, че от материалите по делото безспорно и категорично е установено, че
1
изпълнителен титул в полза на взискателя по изп.дело № 1210/2018г. по описа на ЧСИ И. Л.Е. ,с рег.№ 894 в КЧСИ -
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, не е издаван . Такъв е издаден по гр.д. 14348/2011 г. по
описа на PC Варна, в полза на кредитора БНБ „Париба Пърсънал Файненс" ЕАД за сумата от
сума 2076.23лв. главница, 890.93 лв. възнаградителна лихва до 28.09.2011г., 498,74 лв.
мораторна лихва съгласно Договор за потребителски кредит от 18.02.2009г на ищеца с БНБ
„Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД , въз основа на който е образувано изп.дело №
161/2012г.по описа на ЧСИ З. Д. - прекратено на 05.06.2018г - поради перемпция, на
основание чл. 43 ал.1, т.8 от ГПК. Излага , че съда не е зачел така събраните доказателства и
неправилно е приложил материалния закон -чл. 116 буква „в" от ЗЗД - предприемане на
принудителни действия.
Оспорва настъпило правопириемство между кредитора по Договор за
потребителски кредит от 18.02.2009г с БНБ „Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
взискателя по изп.дело № 1210/2018г. - "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД. Излага, че
липсват данни за уведомяване на прехвърлянето на кредита.Твърди, че поради изтеклата
давност и липсата на правоприемство, образуване на ново изпълнително дело - в случая
1210/2018г. е недопустимо.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са
аргументи идентични с изложените в отговора на исковата молба. Позовава се на ТР №
3/28.03.2023г. по ТД № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 2/26.06.2015г. по ТД №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Цитира съдебна практика/ Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр.
д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд – София, Определение № 278 от 8.05.2019 г. на ВКС по т. д. №
2469/2018 г.. II т. о.. ТК, постановено, във връзка с Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр. д. №
3527/2017 г. на Апелативен съд – София, Решение № 5472 от 18.07.2019 г. на СГС по гр. д. №
10543/2018 г., Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. №1747/2020г.. 4-то г.о., Решение №3 от
04.02.2022г. на ВКС по гр.д. №1722/2021г. 4-то г.о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК; Определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г. о., ГК. И др./Излага, че към дата на депозиране на исковата молба-
07.04.2024 г., БНП Париба Пърсънъл Файненс не е съществувал в правния мир и
обществените отношения с трети лица изобщо, т.к. считано от 1 юни 2023 година БНП
Париба Лични Финанси („БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България" КЧТ)
официално е част от Пощенска банка („Юробанк България" АД). Излага , че искането за
привличането му по чл.219 от ГПК , съда се е произнесъл с Определение от 02.08.2023г. , с
което е изготвен проекто - доклада на делото, същото не е обжалвано в тази част и е влязло в
сила. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява, чрез
процесуалния си представител с писмена молба поддържа жалбата. Претендира
уважаването й, отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от
2
ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява и не
се представлява. С писмена молба, чрез процесуалния си представител претендира
отхвърляне на жалбата, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Н. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не
дължи поради изтекла давност СУМАТА от 7038.21 лв. (седем хиляди тридесет и осем лева
и двадесет и една стотинки) по официална справка от Централен Кредитен регистър на БНБ,
за която сума е образувано изп.дело № №161/2012г. по описана ЧСИ З. Д. под № 808 в
КЧСИ и изп.дело № 1210/2018г. по описа на ЧСИ И. –Л.Е. под № 894 в КЧСИ.
В исковата молба / уточнена с молба от 04.05.2023г./ ищецът твърди, че при справка
в БНБ за кредитната му задлъжнялост към 21 март 2023 г. установявал, че имал текущо
задължение към ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД, в размер на 7038.21 лв.
Излага , че през 2018 г. пред ЧСИ И. - Л. Е. с рег. № 894 и район на действие ОС
Варна , въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2011 год., издаден по ч. гр. дело №
14348/2011 по описа на РС Варна в полза на „ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД е
образувано изпълнително дело № 20188940401210 по описа за 2018 г. с взискател „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* и длъжник Н. И. К.. Счита , че
изпълнителния титул от 2011г. не може да бъде годно изпл. основание за вземанията на
новия взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* , т.к.
същия не фигурира в изпл. лист, както и поради погасяване на вземанията по него поради
перемпция и давност. Излага, че по изп.дело № 1210/2018г. по описа на ЧСИ И. - Л. Е. е
депозирал молба за прекратяване на изпл. производство, по която на 30.07.2022г. ЧСИ е
постановил отказ. Твърди , че „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не е упражнило
правото си на вземане в период повече от 9 години, поради което и правото му на кредитор
се погасило по давност. Позовава се и на чл.111 б. „в" ЗЗД, че правото на законна лихва се
погасява с изтичане на 3 годишна давност, като твърди изтекла такава относно
претендираната лихва за период от 20.04.2009 г. до 21.03.2023 г. Към 21.03.2023 г., според
ищеца, погасителната давност спрямо датата на издаване на изпълнителния титул е изтекла
два пъти и три пъти спрямо датата на погасяване на отпуснатия кредит, а именно Договор за
потребителски кредит от 18.02.2009г. между него , в качеството му на длъжник и БНБ
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ за сумите по който е издаден изпълнителния лист /,
който не оспорва.
Твърди, че не му е известен фактът как ЧСИ Е. е заменила взискателя „ БНБ Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД / кредитора в чиято полза бил издаден изпълнителния титул/ с
друго лице - „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД - гр.София. Твърди, че не е уведомен по
надлежния ред, че предстои прехвърляне на кредиторовото вземане, респ. на задължението
му, а съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да уведоми длъжника по
прехвърлянето /на вземането/ и да предаде документите на новия кредитор. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърляното има действие спрямо длъжника в случая -
спрямо ищеца, когато бъде съобщено от предишния кредитор.
Претендира уважаване на искова и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, е депозилрал отговор на
3
исковата молба , в която оспорва предявения иск , като неоснователен и претендира
отхвърлянето му.
Излага , че нa 18.02.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна, и Н. И. К., в качеството му на Кредитополучател, е подписан Договор за кредит №
PLUS-01350423.
По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 18.01.2012 г. е образувано изп.
дело № 161/2012 г. по описа на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 към КЧСИ въз основа на процесният
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14348/2011 г. по описа на Районен съд - Варна., като с
молбата си за образуване взискателят е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ
З. Д.. В хода на изпълнително производство взискателя е предприемал изпълнителни
действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. / Позовава се на
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, Решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.. IV г. о.. ГК, с докладчик председателят
Борислав Белазелков, Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело №
14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри В състав, Решение № 903265 от 20.07.2020 г.,
постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд – Благоевград, Решение № 4297
от 13.06.2019 г. на СГС по гр. д. № 5658/2017 г., Определение № 278 от 8.05.2019 г. на ВКС
по т. д. № 2469/2018 г„11 т. о.. ТК. постановено, във връзка с Решение № 1312 от 28.05.2018
г. по ГР. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд - София; Решение № 5472 от 18.07.2019 г. на
СГС по гр. д. № 10543/2018 г., Решение № 1028 от 21.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 441/2019 г., Решение № 395 от 28.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 336/2019 г.,
както и практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба
№ 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. /
На 14.02.2012 г. е изпратена ПДИ до длъжника.
С Удостоверение от НАП с вх. № 6995/29.03.2012 г. ТД НАП Варна като взискател, за
което длъжника е уведомен на 06.07.2012 г.
На 06.07.2012 г. е изходирано запорно съобщение до „МОНИ АУТО КАР „ ЕООД.
С молба от 14.12.2015 г. взискателят е поискал опис на движими вещи, за което
длъжника е уведомен на 31.10.2016 г.
Излага , че след като изп. дело № 161/2012 г. е прекратено, взискателят изтеглил
процесния изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп. дело № 1210/2018 г., по
описа на ЧСИ И. - Л. Е..
На дата 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му
на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
Цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с Н. И. К. Договор за кредит № PLUS-
01350423 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно, предишният кредитор
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД, „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Н. И. К.
на посочен от него адрес, а именно: ****. Изпратеното уведомление не е получено на адреса
и се върнало с отбелязване „сменен адрес", което е удостоверено с обратна разписка,
4
надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД,
за което ответникът прилага доказателства. Излага, че е положил необходимата грижа
гореописаното уведомление да достигне до знанието на Н. И. К., както и, че съобщаването
на цесията не е елемент от фактическия състав на самия договор за прехвърляне на
вземането. Отправено е искане, в случай че решаващият състав приеме, че Н. И. К. следва да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде п р и е то приложеното
към отговора на искова молба Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление
по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Позовава се на практиката на ВКС/ Решение № 123 от 24.06.2013
г. на ВКС по т.д. № 12/2009 r., II т.о., ТК/, постановена по реда на чл. 290 ГПК, според която
получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен
иск по прехвърлено вземане съставлявало валиден способ за уведомяване на длъжника.
На 01.03.2017г. с молба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател , като със същата на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и отправено искане за насрочване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника.
На 23.05.2017г. новият взискател депозира Молба за опис на движими вещи, ведно с
Уведомление за цесия.
На 16.08.2017г. е депозирана молба за посочване на изпълнителен способ, а именно
справка БНБ, с включено искане за налагане на запор.
На 10.07.2018г. са изпратени съобщения до БАНКА ДСК АД и до ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА АД., както и запорно съобщение до работодател „ПРОАЛП БГ“
ЕООД, а също и Покана за доброволно изпълнение до длъжника, чрез посочения
работодател. Същите съобщения са изходирани и на 02.08.2018 г.
На 26.08.2019г. е депозирана молба за опис на движими вещи собственост на
длъжника и такъв е насрочен на 13.12.2019 г., за което длъжника е уведомен.
По запорно съобщение от 15.01.2020 г. до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД,
на 17.02.2020 г. е постъпила сума в размер на 81,67 лева.
Съгласно Удостоверение с Вх. № 04655/19.02.2020 г. ТД ВАРНА НА НАП е
присъединен взискател.
На 20.03.2020г. е изходирано за пореден път запорно съобщение до работодателя
„ПРОАЛП БГ" ЕООД, както и ПДИ чрез същия.
На 22.10.2020г. взискателя депозира молба за посочване на изпълнителен способ -
справка НАП, с искане да бъде предприети съответни действия за обезпечаване на
вземането му.
На 25.03.2021 г. по делото е постъпила молба за налагане на запори и за насрочване
на опис на движими вещи. На 19.05.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ"
АД.
На 09.01.2023 г. постъпила нова молба за извършване на справка в Електронния
регистър на БНБ и за налагане на запори и алтернативно искане за насрочване на опис на
движими вещи, в случай че не бъдат наложени запори. Изпратено е съобщение за насрочен
опис до длъжника, чрез адв. Н. Г.. Описът е бил насрочен за 28.04.2023 г.
Ответникът излага , позовавайки се на цитираната съдебна практика, че всяко
направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме
необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния
изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1. т.8
от ГПК налагала именно такава, но при личното бездействие на взискателя. Излага, че
перемпцията не е пречка взискателя за иска извършването на нови изпълнителни способи ,
5
евентуално с които би се прекъснала давността.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено ,че жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на
делото се въвежда от ищеца. Съдът дава правната квалификация на иска въз основана на
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба правнозаничими факти /в този
смисъл Решение № 241/15.01.2021г. по гр. дело № 3796/2019г. , IV-то гр. о. на ВКС/ .
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват
основанието на иска, а петитумът на исковата молба указва вида и съдържанието на
търсената защита. Сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията
на фактическите му твърдения, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе
фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този
начин да посочи действителното правно. В настоящия казус ,ищеца твърди недължимост
поради погасяване по давност на суми по Договор за кредит № PLUS-01350423 от
18.02.2009г. между него , в качеството му на кредитополучател и между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството му на кредитор / фигуриращи в официална справка
от Централен Кредитен регистър на БНБ/, за които е издадена и влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който са образувани процесните изпълнителни дела. Т.е
ищецът основа твърденията си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирете
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно- ч. гр. дело №
14348/2011 по описа на РС Варна. Съобразно изложеното в исковата молба, доколкото
защитата на длъжника е насочена срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, реда за тази защита , след стабилизиране на изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение , е чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК, който по
съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да
бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е постановено решението, което се изпълнява./ Определение №
232 от 2.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 121/2019 г., II т. о., ТК/. Относно идентичността на
сумите за които ищеца претендира недължимост и тези предмет на изпълнителните
производства , следва да се има предвид, че в исковата молба ищеца претендира
недължимост на сумата от 7038.21 лв. по официална справка от Централен Кредитен
6
регистър на БНБ, а към дата 19.05.2021г. размера на дълга по изпълнително дело № 1210 по
описа за 2018г. на ЧСИ И. Л.Е. възлиза на 7098.64лв.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от
ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно,
че в качеството му кредитор на ищеца и взискател по образуваните изпълнителни дела,
давността за процесното вземане не е изтекла, респективно да докаже, че същата е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудутелно изпълнение или с други
действия.
По делото е безспорно и се установява от събраните писмени доказателства,
следното:
Нa 18.02.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна и Н. И. К., в качеството му на Кредитополучател, е подписан Договор за кредит №
PLUS-01350423. – л.76-84 от дело.
По молба вх.№ 947 от 18.01.2012 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД на
същата дата е образувано изпълнително дело № 20128080400161 по описа до ЧСИ З. Д., с
район на действие ОС -Варна, под № 808 в КЧСИ, с длъжник - ищеца, въз основа на
изпълнителен лист от 04.11.2011г. издаден на основание на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение № 8321/29.09.2011г. по ч.гр.д. № 14348/2011г. по описа
на Варненски районен съд, с който Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД следните суми: 2076.23 главница
по договор за потребителски кредит от 18.02.2009 г. ведно със законна лихва , считано от
датата на подаване на заявлението - 28.09.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от
890.93 лв. -възнаградителна лихва за периода от 05.06.2009 г. до 28.09.2011 г., сумата от
498.74 лв. мораторна лихва за периода 0307.2009 г. до 02.09.2011 г., както и сумата от 69.32
лв. на осн.чл. 78 , ал.1 ГПК представляваща разноски за производството за заплатена
държавна такса и сумата от 100 лв. представляваща адвокатско възнаграждение на осн.
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
производството.
С молбата на ЧСИ са възложени действия по чл.18 от ЗЧСИ.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение , връчена редовно при
условията на чл.47 от ГПК на 17.04.2012г.
Извършено е проучване за имущественото състояние на длъжника, както и за
сключени трудови договори.
ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с
разпореждане от 31.05.2012г. , като запора е наложен със запорно съобщение изх.№
23550/06.07.2012г. до „Мони Ауто Кар“ ЕООД – работодател на длъжника. Последният е
уведомен.
С молба на взискателя вх.№ 28222 от 14.12.2015г. е отправено искане от взискателя
за насрочване опис на движимите е вещи на адреса на длъжника.
С Разпореждане от 21.10.2016г. ЧСИ е насрочил искания опис за 13.12.2016г.
На 01.03.2017 г. с молба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател , като със същата на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и отправено искане за насрочване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника.
7
С молба вх.№ 11203 от 23.05.2017 взискателя е поискал от ЧСИ да уведоми длъжника
за извършената цесия и да насрочи опис , оценка и публична продан на движимите вещи ,
находящи се на адреса на длъжника.
На 16.08.2017г. взискателя е поискал налагане на запор на банкови сметки на
длъжника.
С молба от 04.06.2018г. взискателя е поискал прекратяване на изпълнителното дело
на основание перемпция и връщане на изп.лист.
С постановление от 05.06.2018г. ЧСИ е констатирал настъпила перемпция по
изп.дело и е прекратил същото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Изпълнително дело № 1210 по описа за 2018г. на ЧСИ И. Л.Е. С. К. Д. , под № 894 в
КЧСИ е образувано на 25.06.2018г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
със седалище гр.София вх.№ 14203 от същата дата и въз основа на изпълнителен лист от
04.11.2011г. по който е образувано и изпълнително дело 20128080400161 по описа до ЧСИ З.
Д., с район на действие ОС -Варна, под № 808 в КЧСИ
С молбата са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и е отправено искане
за налагане на запор върху парични суми по банкови сметки на длъжника, както и
насрочване на опис , оценка и публична продан на движимите вещи , находящи се на адреса
на длъжника.
По изп.дело са наложени запори върху притежавани средства по сметки в банки и
от получавано трудово възнаграждение, както следва : 10.07.2018г. до работодателя
„ПРОАЛП БГ“ЕООД, „Централна кооперативна банка“ АД,“Банка ДСК“АД, 02.08.2018г.
„ПРОАЛП БГ“ЕООД.
На 26.08.2019 г. е депозирана молба от взискателя за опис и продан на движими
вещи на адресите на длъжника и такъв е насрочен на 13.12.2019 г., за което длъжника е
уведомен.
По запорно съобщение от 15.01.2020 г. до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД,
на 17.02.2020 г. е постъпила сума в размер на 81,67 лева.
На 20.03.2020г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „ПРОАЛП БГ"
ЕООД, както и ПДИ чрез същия.
С молба от 30.07.2020г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изп. производство
по изп.дело с аргументи идентични с изложените в исковата молба и въззивната жалба. С
Постановление от същата дата ЧСИ е отказал да прекрати изп. дело .
С молби от 22.10.2020г. и 25.03.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на
справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху
вземанията по същите.
Такъв е наложен със запорно съобщение от 19.05.2021г. до „ИЗИПЕЙ“ АД.
С молба от 20.12.2022г. взискателят е поискал налагане на запор върху средства в
банкови сметки и вземания на длъжника от финансови и платежни институции , както и
опис , оценка и продан на движими вещи находящи се на адреса му. Такъв е насрочен за
28.04.2023г.
Видно от последното запорно съобщение от 19.05.2021г. – л. 261 от дело, към дата
19.05.2021г. размера на дълга по изп.дело възлиза на 7098.64лв.
Спорно по делото е броенето на давността за процесното вземане и дали същата е
изтекла, респективно спирана и прекъсвана ли е касателно въззивника.
Ищецът - въззивник обосновава исковата си молба с твърдения, че към дата на
образуване – 25.06.2018г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на
8
изпълнително дело № 1210 по описа за 2018г. на ЧСИ И. Л.Е., под № 894 в КЧСИ вземането
на взискателя по издадения на 04.11.2011 год. изпълнителен лист е погасено поради
изтичане на предвидената в закона давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,за
което по делото няма спор, срокът на новата давност е всякога пет години. За да се определи
дали същата е изтекла, следва да се определи началния й момент, а той в настоящия случай
е дата на която е издаден изп.лист по влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение № 8321/29.09.2011г. по ч.гр.д. № 14348/2011 г. по описа на Варненски районен
съд, а именно 29.09.2011г. От тази дата до датата на образуване на изпълнително дело №
1210 по описа за 2018г. на ЧСИ И. Л.Е. , под № 894 в КЧСИ – 25.06.2018г. петгодишния
давностен би срок е изтекъл.
Възраженията на ответника – въззиваем за спиране и прекъсване на давността по
отношение на това вземане са основателни, по следните съображения.
Съгласно действащото към момента на образуване на изп.дело № 161 по описа за
2012г. на ЧСИ З. Д., ППВС №3/1980г. и до приемане постановките на новото тълкуване по
този въпрос в ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност по време на
изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б.ж от ЗЗД. След този момент и
занапред в действие е именно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.10 от същото,
давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В ТР изрично
са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика
от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както
и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
Безспорно е в настоящото производство, че изп.дело № 161 по описа за 2011г. на ЧСИ
З. Д. е прекратено по силата на настъпила перемпция.
Десезирането от взискателя настъпва, когато той не е предприел действия по
9
изпълнението в продължение на две години - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/чл.330, ал.1, б. „д” от
ГПК /отм./. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
на ТР е посочено т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Ето защо макар и обявена от
ЧСИ на 05.06.2018г., същата е настъпила по силата на закона на 06.07.2014г.– две години
след последното изпълнително действие - наложен запор на 06.07.2012г.
За да се реши правния спор следва да се определи, началния момент на новия
петгодишен срок – дали от последното действително изпълнително действие през 2012г.,
дали от прекратяване на изп.производство поради перемпция през 2018г. или най-после,
считано от 26.06.2015г. с обявяване на ТР №2/2015г.
По този въпрос следва да се съобразят еднакво задължителните за съдилищата
– Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024г. по ТД № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС .
Съгласно приетото в т.3 на ТР 2 от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на
ОСГТК на ВКС, спирането и течението на давността за вземане, предмет на образувано
преди 26.06.2015 г. изпълнително дело, следва да се преценява в зависимост от наличието на
двете кумулативно посочени в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането от
кредитора – взискател и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата
26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, ефектът на спирането на давността
се преустановява. В тези случаи, новата давност започва да тече от деня на прекратяването
на изпълнителното дело, тъй като до този момент, според постановките на ППВС № 3/1980
г., се прилага чл.115 ал.1 б“ж“ от ЗЗД.
При изпълнителни дела , вече прекратени към дата 26.06.2015г. ,срокът на новата
давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им.
В конкретиката на настоящия правен спор, при обявяване на ТР на 26.06.2015г., не е
било налице висящо изп.производство относно вземането, тъй като същото е било
перемирано на основание чл.433, т.8 ГПК /прекратено по право/ на 06.07.2014г.
След този момент давността е прекъсвана многократно с предприети от взискателя
действия по поддържане висящността на изп.производство, съгласно отправяне до ЧСИ на
искания за осъществяване на изп.способи и прилагането на такива от съдебния изпълнител,
както следва :14.12.2015г.,21.10.2016г.,
01.03.2017г.,23.05.2017г.,16.08.2017г.,25.06.2018г.,10.07.2018г.,26.08.2019г.,
10
13.12.2019г.,15.01.2020г.,14.07.2020г., 25.08.2020г., 19.08.2021г.,17.09.2021г. и др.
Съобразявайки практиката на ВКС обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО.,Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г. на ВКС III ГО,а именно, че :
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ, настоящия съдебен състав приема , че последното „Валидно изпълнително действие“
в смисъла, разяснен с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС
преди образуване на новото изпл.производство, респективно последното прекъсване на
давността е от 16.08.2017 г. От тогава до образуване на новото изп.производство /
изп.дело № 1210/2018г./– 25.06.2018г., не е изтекъл петгодишния срок за погасяване на
вземането. Същия, поради прекъсване на давността с предприети от взискателя действия
поддържащи висящността на производството с искания за прилагане на същински
изпълнителни способи и реализирането на такива, не е изтекъл и към настоящия момент.
Възраженията на въззивника, че изпълнителен титул в полза въззиваемия – „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не е издаван, респективно , че сключения на дата 10.01.2017
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, договор за
цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията
си по сключения с Н. И. К. Договор за кредит № PLUS-01350423 на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, не е произвела действие , поради неуведомяването му , съда счита за
неоснователни по следните съображения.
Видно от материалите по делото, за извършената цесия, до длъжника Н. И. К. е
изпратеното уведомление на посочен от него адрес, а именно: ****, което не е получено и се
върнало с отбелязване „сменен адрес", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор.
С молба вх.№ 11203 от 23.05.2017г. взискателя е поискал от ЧСИ да уведоми
длъжника за извършената цесия и да насрочи опис , оценка и публична продан на
движимите вещи , находящи се на адреса на длъжника.
С ПДИ от 10.07.2018г. по изп.дело № 1210/2018г. по описа на ЧСИ Е., длъжника
отново е уведомен за извършената цесия.
Уведомление за прехвърляне на процесното вземане, по смисъла на чл. 99 ЗЗД е
11
извършено и с получаване от ищеца на препис от отговора на исковата молба при
насрочване на делото в първа инстанция.
В заключение, достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
При този изход на спора , на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК , съобразно
направеното искане и представените доказателства , на въззиваемия се дължат разноски в
размер на 440.00 лева представляващи юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4193/22.12.2023г. по гр.д. № 4419/2023г. по
описа на ВРС .
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2,
представляваното винаги заедно от двама членове на Съвета на директорите (Б. Р. , З. Д. , А.
Б. ) или от един член на Съвета на директорите заедно с прокурист, СУМАТА от 440.00
/четиристотин и четиридесет / лева представляваща сторени разноски във въззивното
производство на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12