РЕШЕНИЕ
№260058/27.8.2020г.
Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На тринадесети юли Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1936 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на М.А.Н. - ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0000421/04.05.2020г. на и.д. Директора на РД ”АА”-Варна, с което му е наложено административно наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че вмененото във вина
на въз.Н. нарушение не извършено и се иска отмяна на постановлението като
неправилно, необосновано и незаконосъборазно.
В съдебно заседание , въз.Н. , редовно призован , не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Б. не оспорва обективната и субективна
съставомерност на нарушението, а излага съображения за това, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че размера на наложената санкция
многократно надвишава обществената опасност на нарушението. Поради това и пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
извършването на нарушението е доказано по необходимия начин, че случаят не е
маловажен и се иска постановлението да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 19.02.2020г. въз.Н. управлявал т.а. „Рено“ с рег. № СА 06
75 ТТ , като извършвал обществен превоз
по маршрут от гр.Добрич до гр.Девня .Около 10,15ч. на пътя гр.Добрич-гр.Варна,
на 2 км. след разклона за с.Изворско, в посока гр.Аксаково той бил спрян за
проверка от служители на РД „АА“-Варна, един от които св.К.К..
Установило се, че превозното средство е
без товар. При проверка на документите на въз.Н. пък станало ясно, че същия
притежава СУМПС категория „С“, но картата му за квалификация на водача била
валидна до 09.02.2020г.След направена справка в информационната система на
РД“АА“ било установено, че на водача не е издавана нова карта.
Поради
това св.К. съставил против въз.Н. акт за установяване на нарушение, в който
описал констатациите си, а именно че въззивникът е
извършвал превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил от кат. N 3 без да притежава валидна карта за квалификация, тъй като представената била валидна до
09.02.2020г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.87 т.3
от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. При предявяването на акта въз.Н.
посочил, че има възражения, но не ги конкретизирал.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал
писмени възражения , в които били наведени доводи, че случаят е маловажен.Било
формулирано искане на въззивника да не бъде налагано наказание.
Въз основа на съставения акт и писмените
доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното
постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.87 т.3
от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ.
За него, на въз.Н. била наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -свидетел при съставяне на акта, чиито показания
съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
От показанията му стана ясно, че
нарушението е било установено при проверка на документите на водача, както и че
срока на валидност на картата е бил изтекъл около десетина дни преди това.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-000421 / 04.05.2020г. е издадено от
компетентен орган- от и.д. Директор на
РД „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е нарушената материално- правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
И в акта, и в постановлението,
изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като по
преписката са приложени всички относими към нарушението писмени
доказателства.Направените след предявяване на акта възражения не са съдържали
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на жалба до въззивната
инстанция. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че при постановяване на
постановлението не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.Разпоредбата на чл.87 т.3 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ сочи, че водачът на автомобил за обществен
превоз на товари, трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача
по смисъла на наредбата по чл.7 “б“ ал.5 от ЗАвП.
Нормата на чл. 7 „б“ ал.1 от ЗАвП , действала към
момента на извършване на нарушението, на свой ред предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години. От доказателствата по делото се
установява, че въз.Н. на 19.02.2020г. е извършвал обществен превоз на товари ,
като не е притежавал валидна карта за
квалификация.Този водач е притежавал карта, но тя е била валидна до 09.02.2020г.След
това не е била издавана нова карта и до 19.02.2020г. не е било подадено заявление в тази насока. При така установеното от фактическа страна
може да се направи извод, че от страна на
водача на 19.02.2020г. е
допуснато описаното в акта и постановлението нарушение.
Правилно
е била приложена и санкционната норма, тъй като чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП предвижда
наказание за водач на МПС, който извършва
превоз на товари за собствена
сметка без документи, които се изискват по силата на регламент или на
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП.Безспорно
е, че Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е издадена на основание ЗАвП, поради което и се явява подзаконов нормативен акт по
прилагането му. Наложеното на
въззивника наказание е в императивно
предвидения в закона размер на 2 000лв., поради което и не може да се приеме,
че при определяне на неговия размер наказващият орган не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства, съдът намира че
случаят не е маловажен.Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от
своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. За неговата съставомерност не е необходимо настъпване
на вредоносен резултат, като в случая периода, в който въз.Н. е извършвал превози без валидна карта за
квалификация, не е пренебрежимо малък.Поради това съдът намира, че степента на обществена опасност на
нарушението не е явно незначителна и че
не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл са
и решения по к.а.н.д. № 1615/2018г. на Административен съд-Варна, по к.а.н.д. №
1050/2017г. ,по к.а.н.д. № 3391/2018 , по к.а.н.д. № 1879/2018г. на
Административен съд-Варна.
С оглед
на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000421/04.05.2020г. на и.д. Директора
на РД ”АА”-Варна, с което на М.А.Н. ,
е наложено административно
наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв.
на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: