№ 2289
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100112584 по описа за 2022 година
Ищецът Б. А. Б. излага в исковата молба, че е длъжник по изп. дело
№20118440401346 по описа на ЧСИ С.Я., образувано през 2011г. въз основа
на два изпълнителни листа, издадени в полза на ОББ, вземанията по които са
впоследствие цедирани на ответника „С.Г. Г.“ ЕАД. Поддържа, че последното
валидно изпълнително действие срещу него, годно да прекъсне давността за
процесните вземания, е налагането на запор на 05.03.2013г. върху
дружествени дялове, притежавани от ищеца. Счита, че на 05.03.2015г. е
настъпило т.нар. перемиране на изпълнителното дело и всички извършени
след тази дата изпълнителни действия не прекъсват погасителната давност,
поради което същата е изтекла на 05.03.2018г. Евентуално сочи, че
погасителната давност е започнала да тече от молба на взискателя за
пристъпване към изпълнение от 21.08.2017г. и е изтекла на 21.08.2022г.
Ето защо, моли да бъде признато за установено, че не дължи сумите по
процесните два изпълнителни листа, поради изтекла в негова полза
погасителна давност.
Ответникът „С.Г. Г.“ ЕАД оспорва основателността на иска с аргумента,
че по процесното изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни
действия, които са прекъснали давностния срок. Подчертава, че настъпването
на перемпция по изпълнителното дело няма никакво правно значение относно
изтичането на давността за вземанията по изпълнителния лист.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приетия препис на изп. дело №20118440401346 по
описа на ЧСИ С.Я., че същото е образувано по молба на „Обединена
българска банка“ АД въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 07.03.2011г., издадени от СРС по гр. д. №6582/2011г.,
1
52-ри състав, по силата на които ответникът Б. е осъден да заплати на банката
следните суми: сумата от 9 427.30 лв., ведно със законната лихва от
15.02.2011 г., сумата от 1 894.38 лв. - договорна лихва за периода от
06.01.2010 г. до 14.02.2011 г., сумата от 161.58 лв. - наказателна лихва за
същия период, както и съдебни разноски от 805.27 лв. и въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.02.2011 г. и
изпълнителен лист от същата дата, издадени от СРС по ч.гр..д. №6580/2011г.,
70-ти с-в за следните суми: за сумата от 30 106.19 лв. - главница, дължима по
Договор за кредитна карта от 22.01.2008 г., договорна лихва в размер на 6
686.01 лв. за периода от 19.11.2009 г. до 14.02.2011 г., наказателна лихва в
размер на 717.97 лв. за периода от 19.11.2009 г. до 14.02.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 15.02.2011 г.
до изплащане на вземането, каюх) и 750.20 лв. заплатена държавна такса и
сумата от 990.12 лв. — aдвoкaтcкo възнаграждение.
Съгласно посоченото в молбата, се иска налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и проучване на имуществото му с
оглед насочване на изпълнението и към други негови имуществени права.
На 15.07.2011г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ до длъжника, едновременно с което са изпратени и запорни
съобщения, в съответствие с поисканото в молбата за образуване на
изпълнителното дело. ПДИ, ведно с приложените Заповеди за незабавно
изпълнение, са връчени на длъжника чрез залепване на уведомление на
установения по делото постоянен и настоящ адрес, на който, съгласно
посоченото от призовкаря в разписката, длъжникът не живее от години –
имотът е отдаден под наем.
Със запорно съобщение от 05.01.2012г. е наложен запор върху движими
вещи – МПС, собствени на длъжника, а на 07.06.2012г. е наложена възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот.
На 29.01.2013г. взискателят е поискал да се пристъпи към насрочване на
опис и оценка на движимите вещи на длъжника, намиращи се на адреса му,
както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, в случай че
след извършена по делото справка бъде установен регистриран актуален
трудов договор. Поискано е извършването на ново проучване на имуществото
на длъжника и налагането на запор/възбрана върху новооткрито имущество.
С акт от същата дата ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адрес на длъжника, който обаче е бил отменен с
разпореждане от 20.02.2013г., след като съдебният изпълнител е получил
информация, че адресът се обитава не от длъжника, а от бившата му съпруга
и общото им дете, като намиращите се там движими вещи не му принадлежат.
На 21.02.2013 г. по искане на взискателя от същата дата ЧСИ е
постановил налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника в
„Н.и.**в.“ ЕООД и „Н.и. М“ ООД. Запорните съобщения за съставени от ЧСИ
на 05.03.2013г., а запорите са наложени чрез вписване по партидите на
посочените дружества в ТР на 22.03.2013г.
С разпореждане от 30.06.2014г. ЧСИ е наредил да се извършват нови
проучвания за семейното и имуществено състояние на длъжника, както и да
се изпрати ПДИ на адреса на неговата майка.
На 29.06.2015г. взискателят е поискал насочване на изпълнението към
възбранените по делото идеални части от недвижими имоти, собственост на
2
длъжника, но по делото няма данни за извършването на опис и оценка.
На 15.02.2016г. по делото е постъпила молба от „Ф.и.“ ЕАД за
конституиране на дружеството като взискател, предвид сключен с „ОББ“ АД
договор за цесия. С молбата е поискано и ново имуществено проучване на
длъжника, като в случай че имущество се намери – ЧСИ да предприеме
необходимите действия за обезпечаване на вземанията.
С разпореждане на ЧСИ от 15.02.2016г. посоченото лице е
конституирано като взискател по делото.
На 28.04.2016г. ЧСИ е изпратил уведомления до длъжника, с които го
приканва да се яви в кантората за получаване на книжа - съобщение за
конституирането на новия взискател.
С молба от 21.08.2017г. взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия по делото – опис на движими вещи в дома на
длъжника, запори по банкови сметки.
На 12.09.2019г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в
„Юробанк българия“ АД.
На 22.01.2020г. по делото е постъпила молба от “С.Г.Г.“ ЕАД за
конституирането на дружеството като взискател, поради сключен с
досегашния взискател договор за цесия. С молбата е отправено искане за ново
имуществено проучване на длъжника и в случай, че имущество бъде
установено – да се наложат запори и възбрани.
С разпореждане от 26.01.2020г. ЧСИ е конституирал посоченото лице
като взискател.
На 20.12.2021г. помощник -ЧСИ е издал разпореждане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки в
ЦКБ АД.
На 19.01.2022г. покана за доброволно изпълнение е връчена на
пълномощник на длъжника.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на иска и легитимацията на страните:
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено по
давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на
изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право
отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Правният
интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да
зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да
прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване
несъществуването на спорното вземане. Давността е забрана за принудително
изпълнение на вземането. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на
изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
3
Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн.
чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ.
длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.
В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил и качеството
на взискател по изпълнителното дело. С два договора за цесия вземането е
било последователно прехвърляно, като ответникът „С.Г. Г.“ ЕАД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело, поради което съдът
приема, че последният е легитимиран като ответник по предявения иск.
Ето защо искът е допустим, а по същество съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността. В изпълнителния процес давността не
спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен
характер. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от
датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време
валидно изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение №3/ 28.03.2023 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№3/2020г. съдът прие, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, тоест възприето е становището, че отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение – 26.05.2015г. и давността за вземания по висящи
към този момент изпълнителни производства, образувани преди тази дата,
започва да тече именно от 26.06.2015г. – становище, което изцяло е споделено
и последователно застъпвано от настоящия съдебен състав, включително и
преди постановяването на Тълкувателно решение №3/ 28.03.2023 год.
При това положение, от значение за правилното решаване на настоящия
правен спор е решаването на въпроса - ако погасителна давност за вземане по
4
изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК не тече,
то дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по
отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали,
вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г.,
новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при
съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2
ГПК). В този смисъл - Решение №252/ 17.02.2020 година по гр. дело №
1609/2019 на ВКС, Трето ГО.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема посочената съдебна
практика, при което се налага следният извод за хода на погасителната
давност в процесния случай:
С образуването на изпълнителното дело на 13.04.2011г. давността е
спряла да тече на осн. чл.115, б. „ж“ от ЗЗД и при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г. – „След образуването на изпълнителното дело при висящност
на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира."/.
В периода от 22.03.2013г. – датата на налагането на запорите върху
дружествени дялове, посочени в молба на взискателя от 21.02.2013г. - до
29.06.2015г. взискателят не е поискал и не са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия по делото. Извършените по разпореждане на ЧСИ от
30.06.2014г. действия по проучване гражданското и имущественото
състояние на длъжника, както и изпращането на ПДИ на друг адрес не
представляват изпълнителни действия и не могат да прекъснат течащия срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ето защо, независимо от липсата на какъвто и да било акт на съдебния
изпълнител в този смисъл, съдът приема, че изпълнителното производство е
било прекратено по силата на закона - перемирано е на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК с изтичането на 2 години от последното поискано и извършено
изпълнително действие – или на 22.03.2015г. Макар нарочен акт да не е
издаван, бездействието на взискателя в двугодишния срок има за последица
прекратяване на изпълнителното производство по силата на посочената
разпоредба на закона. Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на
изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от
извършването на последното поискано изпълнително действие, т. е. считано
5
от 22.03.2015 г.
Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и съобразно приетото по-горе, по отношение
на погасителната давност следва да се приеме, че в периода от образуването
на изпълнителното производство през 2011г. до неговото прекратяване
поради перемпция на 22.03.2015г. давност за вземанията не е текла. След тази
дата ефектът на спирането е отпаднал от 23.03.2015 г., след което новата
погасителна давност е започнала да тече от същата дата.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. В този смисъл е налице трайна съдебна практика /Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480
от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК). Въз основа на изложеното, съдът приема, че започналата да тече
нова давност по чл.117 от ЗЗД за процесните вземания, е петгодишна.
Следователно, давностният срок е следвало да изтече пет години след
23.03.2015г., но същият е бил прекъснат на 12.09.2019г. с налагането на запор
върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк българия“ АД.
Съдът не споделя виждането на ищеца, че изпълнителни действия,
извършени след настъпването на перемпция, не са годни да прекъснат
погасителната давност, т.к. са извършени по прекратено ex lege изпълнително
производство. Съдът споделя съдебната практика / намерила израз в решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г.
по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III
г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. ),
която приема, че предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия
на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Това е така, защото
перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без
правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора,
нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с
поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
6
характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува/
Решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на
ВКС/.
Предвид изложеното и като съобрази, че от посоченото прекъсване на
давността до подаването на исковата молба е изтекъл период по-малък от пет
години, съдът намира че искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски
има ответникът, но доколкото не е заявено искане в такъв смисъл, съдът не
следва да ги присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Б., ЕГН ********** от гр. София
срещу „С.Г.Г.“ЕАД, ЕИК **** иск по чл.439 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че е погасено по давност правото
на принудително изпълнение на вземанията по Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 07.03.2011г., издадени от СРС по гр. д.
№6582/2011г., 52-ри състав и Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК от 22.02.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени от СРС по
ч.гр.д. №6580/2011г., 70-ти с-в, за които е образувано изпълнително дело №
20118440401346 по описа на ЧСИ С.Я..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7