№ 330
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - ВА.а
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - ВА.а Административно
наказателно дело № 20235330200054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 6207 – 000492 от
11.11.2022 г. , издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд,
с което на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП на М. И. Г. е наложено наказание
глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез
процесуалния си представител адв. А. сочи конкретни пороци на ЕФ, като
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Релевира
се възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакуваното
НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри
на нарушението:
На 22.10.2022 г. , около 14,50 мин, в Община Марица на път трети клас
№ 805, км. 3,8 между гр. Пловдив и с. Бенковски, в посока с. Бенковски ,
жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***,
собственост на „Био Фреш“ ООД като навлезнал в зоната на действие на
пътен знак В1 – Пътя е в ремонт.
За посоченото бил съставен АУАН в присъствието на жалбоподателя,
който последният подписал с изричното отбелязване, че има възражения.
Актосъставителят, впоследствие и административно наказващия орган, при
издаването на НП квалифицирали описаното като нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
2
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на
всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС№1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
3
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация.
В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако
едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в
АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно
обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото
съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесния случай.
Както вече беше посочено, според приетата от актосъставителя и
административно наказващия орган фактическа обстановка на 22.10.2022 г. ,
на път трети клас № 805, км. 3,8 между гр. Пловдив и с. Бенковски, в посока
с. Бенковски , жалбоподателят Г. управлявал процесния лек автомобил като
навлезнал в зоната на действие на пътен знак В1 – Пътя е в ремонт.
Съгласно чл. 47, ал. 3 ППЗДвП Пътен знак В1 указва на водачите, че е
забранено влизането на пътни превозни средства. С посочения знак се
сигнализира пътен участък, забранен за движение на ППС в едната посока.
Същевременно знак В1 в процесните АУАН и НП е посочен като знак
въвеждащ указание, че пътя е в ремонт, което обстоятелство поначало се
указва на водачите с пътен знак А23. Последният съгласно чл. 42, ал. 2
ППЗДвП представлява предупредителен пътен знак за опасност, който не
въвежда забрана за навлизане на ППС. В този смисъл е налице неяснота във
фактическата рамка на вмененото административно нарушение, обуславяща
извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере какво
правило за поведение на пътя не е спазил, съответно с какъв пътен знак е
било въведено същото. Видно е, че в предмета и процеса на доказване се
създава прекалено голяма неопределеност, която е несъвместима както с
4
изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението, така
и с принципите за право на защита.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН
и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е
от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може
за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да
реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени
до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. Така изрично
Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на
Върховен касационен съд,
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото. /Решение № 86 от 14.01.2021 г. по к. адм. н. д. №
2494 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
71 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2893 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив и др. /Да се процедира по обратен начин
5
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Не на последно място следва да се съобрази, че ако се допусне
тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то на практика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
На следващо място и за пълнота на изложението съдът намира, че дори
и да се приеме, че жалбоподателят е бил санкциониран за неспазване на пътен
знак В1, то този фактически извод се опровергава от събраните по делото
доказателства.
Видно от служебно изисканото от страна на съда и приложено като
доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ /л. 8/ през 2022 г.
действително е бил извършен превантивен ремонт на път III – 805 от км.
0,075 до км. 6+000. Процесния пътен участък - км. 3+800 се намира в обхвата
на ПВ „Царацово“, преди пътния надлез над „Голямоконарско шосе“. Пътят в
този участък ситуационно е в права, с габарит 8 м. и два банкета 1,5 м.
Настилката е новоположена, асфалтобенова.
6
В писмото изрично се сочи, че към дата 22.10.2022 г. ремонтът на
пътя е бил финализиран и в този участък не е имало временна
организация на движение, въведена с пътни знаци. В периода от 15.10 до
31.10.2022 г. са били поставени пътни знаци от постоянната организация на
движение, като за това какви са те и къде се намират е представена извадка от
проекта за организация на движение, съгласно който са монтирани. Видно от
последния никъде на път III – 805 между км. 3+340 до км. 4+160 между град
Пловдив и с. Бенковски в посока Бенковски няма поставен пътен знак В1,
нито пътен знак А23. Знак В1 има поставен на път III – 805, но на км. 3+753 ,
който обаче важи за движещите се в обратна посока ППС – от село Бенковски
към град Пловдив.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че след като на
въпросния пътен участък - км. 3 + 800 от път III – 805, посока село Бенковски,
липсва въведено ограничение с пътен знак В1, то се явяват оборени
фактическите констатации в АУАН и НП, че е допуснато нарушение на пътен
знак В1.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи,
че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата /отм./, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството /действаща към датата на
твърдяното нарушение/ е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
7
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „е“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
посочност и предимство на движението, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Трети клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
За формирането на извод в обратна насока не спомагат и показанията на
свид. В. – актосъставител, който въпреки че поддържаше констатациите си
изложени в процесия АУАН, не успя да конкретизира, включително след
предявяването на извадката от проекта за организация на движението на
процесния пътен участък къде се намира знак В1.
Всичко гореизложено налага извод за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП поради което същото следва да бъде
отменено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такава
претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представено
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева, което да се изплати по банков път в ЦКБ. По делото обаче не са
представени каквито и да било доказателства за това, че така претендираното
възнаграждение е било заплатено по посочения в договора начин. Ето защо,
8
при липса на доказателства за реално заплащане на претендираното
възнаграждение, то разноски в полза на жалбоподателя няма как да бъдат
присъдени.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално
сторване следва да са представени най-късно до приключване на
съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като
представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този
пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 6207 – 000492 от
11.11.2022 г. , издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд,
с което на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП на М. И. Г., ЕГН ********** е
наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9