РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Б.град, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200631 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. Д.,с ЕГН **********, с адрес гр. С*******, ж.к.
„В*******, подадена чрез адв.А. С., със съдебен адрес гр.Б.г* ул.“С********* С********
против наказателно постановление № 24-1899-000169/22.04.2024 година на Началника на 01
РУ –Б.град при ОД на МВР Б.град, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212 г. на
МВР са отнети 10 контролни точки.
С жалбата се оспорва наказателното постановление. Сочи се, че същото е неправилно
и незаконосъобразно, оспорва се извършване на нарушение, иска се отмяна на атакувания
акт. Излагат се доводи за процесуални нарушения при ангажиране отговорността на
жалбоподателя, както и се твърди, че е бил с колан. Иска се отмяна на наказателното
постановление, алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество и в писмени бележки излага
доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради недоказаност на
вмененото нарушение и наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Б.град, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 12.04.2024 г., служителите на 01 РУ –Б.град Б. Б. и Н. Н. изпълнявали служебните
си задължения по контрол на безопасността на движението в гр.Б.град на ул.“Иван
Михайлов“. Около 09:50 ч. същите забелязали лек автомобил „ М******”, модел „С******“
с рег. № СО10101, който се движел по ул. Иван Михайлов“ срещу ЮЗУ „Неофит Рилски“ с
посока на движение от кръстовището, образувано с ул.“Иван Михайлов“ и ул. Славянска
към ПП1Е79, тъй като водача бил без обезопасителен колан, полицейските служители
1
спрели автомобила. При проверката установили, че същия се управлява от жалбоподателя,
като попитали същия дали има причина да е без обезопасителен колан, като Д. не посочил
конкретна причина. Във връзка с констатираното св.Б. в присъствието на св.Н. и
жалбоподателя съставил на последния АУАН № 636703 от 12.04.2024 г., в който
констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него, като същия не направил
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на акта за нарушение на 22.04.2024 г. компетентният орган Началника на
01 РУ Б.град при ОД на МВР, сектор „ПП“ Б.град е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за
нарушението. НП е връчено на жалбоподателя на 22.04.2024 г., а жалбата е депозирана на
25.04.2024 г.
В хода на съдебното следствие са приети приложените към
административнонаазателната преписка писмени доказателства.В хода съдебното
производство са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта. Чрез показанията на тези
свидетели се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила без обезопасителен
колан. И двама свидетели – Б. и Н. заявяват, че жалбоподателят е бил без колан. Конкретно
св.Н. посочва, че именно това е била причината да спрат жалбоподателя. От показанията на
тези свидетели се установява още, че същия не е посочил причина да е без колан, както и
процедурата по съставяне на АУАН. Съдът кредитира тези показания, като последователни и
логични и кореспондиращи с останалаия доказателствен материал. Не се установяват
твърдените противоречия в показанията им, сочени от защитата. За всички съществени
факти по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и
обстоятелствата, свидетелите дават еднопосочни показания, отличаващи се с житейска
убедителност, същите пресъздават пряко възприети от тях обстоятелства, като
същевременно соченото от тях се подкрепя от приложените по делото писмените
доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г./,
поради което възраженията в обратна насока са неоснователни и се опровергават от
представените по делото доказателства / Заповед л.17-л.31/ Видно от приложените заповеди
се установява материалната компетентност на издателя на оспореното наказателно
постановление и на актосъставителя.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна
на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
2
опорочаване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за
установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване
на противното. В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити,
същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него. Поради което констатациите в
него правилно са послужили за издаване на атакуваното НП. В тази насока твърденията за
нарушения при установяване на нарушението са неоснователни. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Релевантните за
обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Изложените
аргументи за липса на ясно описание на нарушенията не могат да бъдат споделени. Това е
така, тъй като, както в АУАН, така и в НП е описано, кога, къде и по какъв начин е установен
жалбоподателя и в какво се изразява неправомерното и поведение. Неоснователно се явява и
въведеното с жалбата оплакване за отсъствието на яснота за мястото на нарушението. В
случая санкционираното нарушение е извършено при управление на МПС, което не е
статично състояние и е невъзможно да бъде извършено пред даден административен адрес
/сграда със съответния номер на улицата/. Предвид естеството на нарушението, с
отразяването на града, улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН за
посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е
направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на
жалбоподателя да разбере за кое точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП
В хода на проведеното административнонаказателно производство, съдът прие за
безспорно установено въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени
доказателства, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил
задълженията си, произтичащи от посочените като нарушени разпоредби.
С разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП се въвежда задължение водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Управляваното от жалбоподателя МПС- лек автомобил попада в категорията
М1, съгласно чл. 149, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който
е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намира, че визираното по-горе нарушение е осъществено от
жалбоподателя, че същият е бил без поставен обезопасителен колан, както сочат и св. Б. и
свидетелят Н., липсват и доказателства в обратна насока. В тази връзка наведените с
жалбата доводи, че е свалил колана, за да слезе от автомобила не се установяват и се
опровергават от събраните доказателства. Напротив от показанията на св.Н. се установи, че
именно това е била причината да спрат автомобила. По отношение наведените твърдени за
функциите на управлявания от жалбоподателя автомобил и че предвид същите няма как да е
3
бил без колан, същите не бяха установени в настоящото производство, липсват
доказателства в тази насока. Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства /като няма и такива твърдения/, Д. да попада в кръга на определените с чл.
137а, ал. 2 ЗДвП лица, на които е предоставено право да не използват обезопасителен колан
при движение с МПС, а именно физическото му състояние да не позволява използването на
обезопасителен колан; да има трайни увреждания на горни крайници и/или
опорнодвигателния апарат, поради което управлява моторни превозни средства, адаптирани
съобразно нуждата му; водач на таксиметров автомобили, когато превозва пътници в
рамките на населеното място; инструктор при управление на автомобила с учебна цел.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във
вина нарушение от обективна и субективна страна
От обективна страна на 12.04.2024 г., около 09:50 ч. в гр. Б.град, по ул. Иван
Михайлов“ срещу ЮЗУ „Неофит Рилски“ с посока на движение от кръстовището,
образувано с ул.“Иван Михайлов“ и ул. Славянска към ПП1Е79 жалбоподателят е
управлявал поверения му лек автомобил без да ползва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобилът.
Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна. Като правоспособен
водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици
от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно
наказващия орган е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер
на 50 лв.. Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 183, ал.4, т.7 пр.1
от ЗДвП, която предвижда такъв във фиксиран размер от 50 лв., което изключва и преценка
приложението на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно е
съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които
се отнемат, според която на Д. са отнети 10 контролни точки.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН,
доколкото според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
При този изход на делото, искането за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1899-000169/22.04.2024 година
на Началника на 01 РУ –Б.град при ОД на МВР Б., с което на Г. С. Д.,с ЕГН **********, с
адрес гр. С********, ж.к. „В********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212 г. на МВР са отнети 10
4
контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Б.град.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
5