№ 460
гр. С.З. , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501569 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С.,
против разпореждане № 1659 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
3581/2021 г. по описа на РС С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 671,14 лв. за договорено възнаграждение и 656,04 лв. за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилна
преценка на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи в
договора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.
410 от ГПК от ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. срещу ИЛ. АТ. Г. и Г. К. СТ. за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1504,84 лева – главница; 671,14 лева –
договорно възнаграждение за периода от 10.02.2017 г. до 10.11.2018 г.; 656,04
лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.,
689,54 лв. за законна лихва за периода от 10.11.2018 г. до 27.07.2021 г., както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит №********** от 11.09.2015 г. Длъжниците изпаднали в
забава, като крайният срок за погасяването му изтекъл на 10.11.2018 г. - преди
1
подаване на заявлението. Посочено е, че по закупения от длъжника пакет от
допълнителни услуги неизплатеното възнаграждение възлизало на 656,04 лв.
За периода от изпадане на длъжника в забава до 10.11.2018 г. длъжниците
дължат лихва за забава, от което оставала такава в непогасен размер на 689,54
лева.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,П.К.Б.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за 671,14 лева за договорно възнаграждение за периода от
10.02.2017 г. до 10.11.2018 г. и за сумата от 656,04 лв. за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е приел, че
договорът за уговореното възнаграждение, за предоставяне на пакет
допълнителни услуги и за договорно възнаграждение се превръща в
необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване
на кредитора.
Частната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Република Б. и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Република Б. – чл. 411, ал. 2
от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките
по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми,
съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното
възнаграждение за пакет за допълнителни услуги противоречат на закона и на
добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а
ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено
общо. От друга страна, това възнаграждение е определено по размер и
начислено на потребителя предварително (в самото споразумението е
посочено, че „става изискуемо с подписване на споразумението“), въпреки
уговореното му разсрочено изплащане, макар да е дължимо само за
възможността за предоставянето на изброените в него услуги и без значение
2
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на
допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер близък до
този на главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид
противоречието му с императивни правни норми, споразумението за пакет от
допълнителни услуги на основание чл. 21, ал. 1 от 3ПК е нищожно.
Въззивният съд намира, че обсъдените клаузи носят всички белези на
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушават изискването
за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се
приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
По отношение на сумата от 671,14 лв. обаче нещата не стоят така, тъй
като става дума за уговорено възнаграждение за кредита. Договорът за кредит
е възмезден, което ще рече, че кредитополучателят заплаща уговорена лихва
за ползването на заетата сума. Това е т.нар. възнаградителна лихва, която е
различна по правната си същност от мораторната лихва и от неустойката.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането следва да бъде отменено само в частта относно уговореното
възнаграждение в размер на 671,14 лв., а в останалата част - потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1659 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 3581/2021 г. по описа на С. районен съд, в частта в която заявлението на
,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено за
сумата от 671,14 лв. за договорено възнаграждение, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на ,,П.К.Б.“
ЕООД, гр. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ИЛ.
АТ. Г. и Г. К. СТ., двамата от гр. С.З. за сумата от 671,14 лв. за договорно
възнаграждение във връзка с потребителския кредит.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1659 от 30.07.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 3581/2021 г. по описа на С. районен съд, в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4