№ 2
гр. Варна, 10.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600418 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Подсъдим В. Т. С., редовно призован, явява се лично и с адв. П. Х. К. от
АК – С., редовно упълномощен отпреди.
Подсъдим Д. С. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Т. Р. Й. от
АК – С., редовно упълномощен отпреди.
Подсъдим К. Н. Н., редовно призован, явява се лично и с адв. Н. И. Г. от
АК – С., редовно упълномощен от съда отпреди.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на
съдебния състав. Няма да сочим доказателства.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния
състав. Няма да сочим доказателства.
АДВ. Й. – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния
състав. Няма да сочим доказателства.
АДВ. Г. – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния
състав. Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимите да дадат обяснения.
ПОДС. С. – Няма какво да добавя.
ПОДС. Д. – Няма какво да добавя.
ПОДС. Н. – Няма какво да добавя.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, настоящото
производство е второ по ред след произнасяне на ВКС, с което бе отменена
въззивна присъда на предходен състав на Апелативен съд, с която
подсъдимите бяха признати за виновни. След провеждане на съдебно
следствие от настоящия съдебен състав на Апелативния съд не намирам
причина за изменение на заетото от мен становище при предходното
разглеждане на делото. Считам, че присъдата на Окръжния съд е неправилна и
незаконосъобразна, в този смисъл и поддържам изцяло протеста на ТОП по
изложените в него съображения.
Действително в случая са налице две версии взаимно изключващи се –
тази на пострадалия и другата на тримата подсъдими. На практика преките
гласни доказателствени средства са на участниците в инкриминираните
събития. Безспорно както обясненията на тримата подсъдими, така и
показанията на пострадалия свидетел имат доказателствена стойност, но са и
средства за защита, ето защо съобразявайки еднопосочната практика на
Върховния съд е необходимо показанията на свидетеля-пострадало лице да
бъдат подложени на задълбочен анализ. Считам, че анализът на
доказателствената маса по делото налага извод, че версията на пострадалия е
правдива, обоснована и доказателствено обезпечена.
Назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза дава положително становище относно свидетелската
годност на пострадалия, поради което и липсва пречка неговите показания да
не бъдат подлагани на анализ.
На първо място считам, че показанията на свид. Х. са непротиворечиви и
последователни досежно всички обстоятелства имащи значение за предмета
на доказване. Това са действията на пострадалия преди залавянето му от
2
подсъдимите С. и Н. сутринта на 14.05.2015 г., упражнената принуда от подс.
С., веднага след това и от подс. Н. изразяваща се във хващане на ръцете на
пострадалия и извиването им зад гърба му, издърпване навън пред блока,
придвижването с лекия автомобил Мерцедес и предходното обаждане на подс.
С. по телефон до подс. Д., отвеждането на пострадалия в гаражното
помещение, престоя му там до девет часа, точното описание на този свидетел
на гаражното помещение. Тази последователност и непротиворечивост
считам, че е видна още от дадените от него сведения на първи юни 2015 г. в
т.1, л.86, но най-вече дадените от него показания в качеството на свидетел още
на 21.07.2020 г., 02.07.2020 г., показанията му в хода на първоинстанционното
производство от 19.10.2021 г. и 07.02.2022 г. Също така показанията му от
проведените с тримата подсъдими очни ставки както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на първоинстанционното производство и разбира
се не на последно място показанията дадени пред настоящия състав в
съдебното заседание на 25.07.2024 г. Ето защо считам, че свид. Х. установява
пряко като очевидец и абсолютно безпротиворечиво в двете фази на
наказателния процес основно релевантните факти очертани в чл. 102 от НПК
предмет на доказване.
На следващо място свид. Х. описва в детайли помещението, в което е
престоял до девет часа на 14.05.2015 г. Протоколът за оглед на
местопроизшествие от 04.11.2020 г. и албума към него, приложени в т.2, л.88 и
следващи в ДП, кореспондират с описаните от свидетеля детайли. При
извършения оглед е било констатирано, че преградната стена изградена в
гаража и сочена от свидетеля липсва, но от показанията на свидетелите Е. Д.,
С.Ю., С.Ю. и А.С. се установява, че такава преградна врата е имало и същата е
била премахната през лятото или есента на 2015 г., тоест малко след
инкриминираните събития. Тези свидетели живеят на адреса или имат имот
там, поради което показанията им считам, че са незаинтересовани, в същото
време те са еднопосочни и непротиворечиви, за което и се предпоставя
приемането им с доверие.
С внимание в случая считам, че следва да бъдат анализирани показанията
на свид. Свилен Д., който е заявил, че за един период от време помещението в
гаража е било преградено, но не с врата, а с брезент, тъй като по проект не е
имало врата. В това помещение, този свидетел е съхранявал мебели и
пособия за заведението, което е стопанисвал. Този свидетел е брат на един от
подсъдимите и като такъв считам, че е заинтересован от изхода на делото,
поради това в частта относно наличието на брезент, а не на преградна стена,
показанията му считам, че не следва да се кредитират именно поради
наличието на противоречия в показанията на сочените свидетели живущи на
адреса.
Със същото внимание като заинтересована от изхода на делото считам, че
следва да бъдат подложени на анализ и показанията на свид. С. К., която е
съпруга на подс. Д.. Безспорно в нейните показания и показанията на свид.
С.Ж., която е нейна приятелка се съдържат оправдателни доказателства, както
3
е посочил и Върховния съд, но тези доказателства считам, че противоречат на
веригата от доказателства изясняващи елементите от състава на
престъплението по чл. 214 от НК и не съдържат изясняване на факти и
обстоятелства, конкретно от инкриминираната дата 14 май.
Приложената по делото рецепта и медицинска документация касаят дата
пети май 2014 г., която дата предхожда инкриминираната с девет дни, поради
което и твърденията на съпругата на един от подсъдимите и твърденията на
нейната приятелка в продължителен без прекъсване престой от около две
седмици на подс. Д. в гр. Варна считам, че могат да се приемат само като
подпомагане защитната теза на подс. Д..
След въвеждане на забраната в чл.118, ал.2 от НПК е налице
невъзможност показанията на полицейските служители провели така
наречените разузнавателни беседи да послужат за проверка на събрани вече
доказателства. Въпреки тази невъзможност обаче считам, че достоверността
на показанията на свид. Х. не се разколебават. В настоящото производство
бяха приобщени обясненията на подс. Н., депозирани в проведената на
26.02.2021 г. очна ставка в присъствието на неговия защитник и обясненията
на подс. С. депозирани в проведената на 02.03.2021 г. очна ставка в
присъствието на неговия защитник. Там подс. Н. и в по-малка степен подс. С.
правят своеобразно признание на една част от фактите от значение за
предмета на доказване, а тези признания са източник на първични
доказателства и като такива ведно с показанията на пострадалия свидетел
също подлежат на оценка.
Спецификата на престъплението изнудване сама по себе си не предполага
публично осъществяване на изпълнителното деяние, тоест логично е
обвинението да се основава най-вече на твърденията на свид. Х. когато те са
подкрепени и проверени за достоверност и от други събрани по делото
доказателства още повече както е в настоящия случай проверени и
подкрепени за достоверност и с обясненията на двама от подсъдимите.
Ето защо считам, че обстойния анализ на показанията на пострадалия
свидетел съпоставени с показанията на свидетелите живущи на адреса и
съпоставен с обясненията на подсъдимите Н. и С., също и съпоставени с
приобщените писмени доказателства по делото налагат извод, че тези
показания са добросъвестни, достоверни, поради което е напълно
законосъобразно върху тях да бъдат изградени фактически и правни изводи.
Именно от тези показания и анализа на цялата доказателствена съвкупност
считам, че се налага по категоричен начин, че всички елементи от
субективната и обективна страна на деянието са установени. Поведението на
тримата подсъдими и внимателното проследяване на последователността от
действията им налагат безспорен извод, че спрямо свид. Х. е била употребена
принуда с цел да го мотивира да извърши определено разпоредително
действие, а именно да изтегли пари от собствената си банкова сметка и да ги
предаде на подсъдимите. В случая обстоятелството дали пострадалият е имал
4
възможност да напусне гаражното помещение считам, че не е от значение за
предмета на доказване доколкото от значение за това са действията на
подсъдимите, а не тези на пострадалия. Освен това липсата на доброволност
не е необходимо да бъде демонстрирана по някакъв видим за околните начин,
а се установява от действията на пострадалия свидетел, който е престоял в
гаражното помещение притеснявайки се за близките си и знаейки защо
тримата подсъдими го търсят и защо са го завели в това помещение. Липсата
на доброволност е изводима от доказателствата по делото, а от тях се
установява по безспорен начин, че поведението на този свидетел е било
против волята му като е било наложено със средствата на принудата.
Предвид изложените съображения аз моля да уважите протеста на ОП
Търговище, да отмените първоинстанционната присъда и да постановите
нова, с която тримата подсъдими да бъдат признати за виновни за
извършените в съучастие престъпления, за които са били предадени на съд
като им наложите съответни наказания лишаване от свобода и глоба, като на
основание чл. 309, ал.2 от НПК да вземете подходящи мерки за неотклонение.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
АДВ. Й. – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви помоля да потвърдите
първоинстанционната присъда на ОС – Търговище, като правилна и
законосъобразна, поради следните обстоятелства:
На първо място считам, че включително и настоящия състав на
Апелативен съд, така е следвало и Окръжен съд Търговище, да прекрати с
определение настоящото дело, поради обстоятелството, че самия обв. акт е
изготвен не по надлежния ред така, както визира НПК, а именно ние имаме
стартирало досъдебно производство № 17/2020 г. на ОП Търговище, за което е
послужила жалба с вх. № 1174/2015 г. на РП Търговище. Наблюдаващият
делото прокурор е счел, че може да направи това действие съгласно нормата
на чл.46, ал.3 от НПК, тоест по собствена подбуда, желание и щение да
възобнови една прекратена преписка и да я присъедини пряко
пропорционално към друга такава, която не е имала никакво отношение, освен
че жалбоподателят е един и същ. За точно тези особени случаи законодателят
е предвидил в чл. 243, ал.10 от НПК към датата, на която е извършил това
действие прокурорът, че има особен ред и ако е било наистина толкова важно
и от значение за досъдебното производство той е трябвало да насочи това си
искане чрез Главния прокурор, който да даде своето разрешение за
извършването на това действие. Защо считам, че изначално ние сме в едно
изключително дълбоко процесуално нарушение, то е така тъй като жалбата от
2015 г. въобще не говори за никакво отвличане. Там имаме закани, заплахи, но
не е имало отвличане. Изведнъж 2020 г. се случва така щото пострадалият Х.
твърди, че към петнадесети са го отвличали, когато е подал тази жалба с вх. №
1174.
5
Уважаеми Апелативни съдии, самият, без да искам да обидя абсолютно
никого, процесуален произвол е неправилен, нетърпим и незаконосъобразен,
поради което считам, че още ТОС е следвало да го прекрати, но той е гледал
делото въпреки това обстоятелство. Това е едно от най-дълбоките нарушения,
които аз считам, че по тази преписка е налице.
На следващо място така, както държавното обвинение днес пред Вас
заяви, аз се солидаризирам с едно, че протеста, както и обв. акт лежат само и
единствено на множество разпити на пострадало лице. Нямаме нито една
данна дали ще е косвена, дали ще е пряка, в която да показват датата, часа на
извършване на деяние тези четирима граждани на Р. България да са били на
едно и също място. Липсата на доказателства обосновава дотам възможността
на държавното обвинение, че да разчита само и единствено на тези
свидетелски показания на пострадалия. Така както ВКС е посочило в
решението си неправилно, незаконосъобразно, недопустимо да се твърди, че
доказателствено средство може да бъде жалбата. Жалбата не може да бъде
доказателствено средство, същото е посочено както в Решение, поради което
ние сме тук, а именно № 477/13.12.2023 г. на Трето НО, така и в Решение №
203/01.06.2023 г. по НД № 178. Ясното разграничение, ясното доказване
стъпва върху една правна уредба, която правна уредба ни посочва ясно кога
едно доказателствено средство е годно или негодно.
По отношение на свидетелските показания на пострадалия, там имаме
едно изключително голямо разнообразие и аз тук ще възразя на представителя
на държавното обвинение като твърдя, че ние нямаме нито последователност,
нито житейска издържаност. Пострадалият едно е говорил в досъдебното
производство, съвсем различно говори в очната ставка, трето нещо говори
пред Окръжен съд, четвърто нещо говори пред Апелативен съд в предходното
производство и абсолютно пето нещо говори в съдебното производство пред
Вас. Точно поради всички тези разминавания ние сме се събрали тук в тази
зала поискахме реално да се установи при този човек откъде идват всички
тези разминавания, поради което беше назначена съдебно-психиатрична
експертиза. Самата СПЕ беше назначена с въпрос дали към 2020 г. Б. Г. Х. е
могъл да дава свидетелски показания, както и към настоящия момент. Ние
към 2020 г., държа да подчертая, нямаме деяние, деяние имаме в 2015 г.,
такова е твърдението на държавното обвинение на първо място.
На второ място така, както бяха проведени и представена възможност на
защитата да задава въпроси на вещите лица, а и видно от експертизата се
видяха следните обстоятелства: Х. е страдал от заболявания, за които вещите
лица твърдяха, че не са могли да се сдобият с медицински документи поради
забрана, което от наша страна поставя въпрос от какво е страдал, какво е
приемал, приемал ли е към него момент, имал ли е въобще възможност към
него момент 2015 г. да дава свидетелски показания и същите да бъдат
кредитирани. Предвид неговото разминаване на свидетелските си показания
самите вещи лица твърдят, че той е склонен към две обстоятелства: чуждо
влияние и склонност към желание да се хареса на околните. Тези две ключови
6
основания водят до извода, че е абсолютно възможно и логично издържано,
житейски постижимо този човек да има външен влиятелен фактор, който да
посочи евентуално извършване, а той да го преповтори с цел да се хареса.
Тези обстоятелства държа да подчертая, че са изключително важни в
настоящото производство не заради нещо друго, а това са единствените
логични обстоятелства, които водят до дълбокото разминаване на
свидетелските показания пред абсолютно всички органи на досъдебното
производство и съдебно следствие. Тоест дори лежейки само и единствено на
тези свидетелски показания съдът следва да ги подложи първо на критичен
анализ, второ да не ги взема като чиста монета и трето да ги свърже с
останалата доказателствена съвкупност, която държа да подчертая, че макар и
обемисто пред Вас делото, липсва и то липсва поради следните обстоятелства:
Така както не успяхме да намерим банковата служителка, същата в своите
свидетелски показания нито разпознава кои лица са били пред нея когато са
теглени средствата, нито разпознава случая, за който се говори, нито знае за
датата, за която говорим за случилото се събитие. Единственото което казва:
Аз не знам дали е за този случай, но при мен имаше един случай, в който един
човек /държа да подчертая, в множествено число/ изтегли сумите си от
банковите си сметки. Това е единственото, което тя казва. Тоест повратното
тълкуване на нейните думи води само и единствено до неправилен и
незаконосъобразен акт, съответно какъвто е обв. акт.
Тук искам да вмъкна и един много интересен, подробен факт по
отношение на така наречените магазинерки. В жалбата си пострадалият Х.
твърди, че те са звъннали на С. за да му кажат, че Х. е там. Самите
магазинерки казват, че не са звънели на когото и да било. Това са
свидетелските показания, пред тях нищо не се е извършило, тоест ние имаме
абсолютна липса дори и на косвена доказателствена съвкупност, която да
може да доведе до там да се потвърдят свидетелските показания на Х., което
образува една огромна дупка.
Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви моля да потвърдите присъдата на
ОС Търговище като правилна и законосъобразна, и да признаете за невиновен
подс. Д. Д.. Благодаря Ви.
АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, с цел процесуална икономия се
солидаризирам изцяло с изложеното от колегата Й., тъй като изложените от
него възражения касаят всички подсъдими – възраженията свързани с
допуснатите процесуални нарушения на етап досъдебно производство,
възраженията свързани с липсата на доказателствен материал и най-вече с
тези дадени от Х. показания.
Както е видно от представения Ви за решаване казус срещу моя
подзащитен е било повдигнато обвинение, в последствие признат и за виновен
за това, че на 14 май 2015 г. за времето от седем, до девет и тридесет часа в гр.
Търговище като съизвършител и в съучастие с лицата Д. Д. и В. С., с цел да
7
набави имотна облага е принудил Х. чрез сила, отвличане и принудително
държане да извърши нещо против волята му, а именно да изтегли сумата в
размер на 496 лв., което представлява престъпление по чл.214 от НК, вр. чл.
213а. Посочените разпоредби предвиждат наказание за тези лица, които
принудят другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поемат
имуществено задължение. Видно обаче от възприетата от обвинението и в
последствие прераснало в обв. акт и осъдителна присъда, фактическа
обстановка е, че твърдените действия извършени от моя подзащитен не
покриват състава на престъплението, за което се твърди, че е извършил.
Никъде, в нито един документ, нито едно проведено процесуално-следствено
действие по делото не е посочено, че подзащитният ми Н. е принудил
посоченият като пострадал Б. Х. да се разпореди със своя вещ или със свое
право. Именно това буди сериозно недоумение поради какви причини, на
базата на какви доказателства същият е получил едно сравнително тежко
наказание. Разпоредбите, по които подзащитният ми е понесъл наказателна
отговорност попадат сред така наречените престъпления против
собствеността. Законодателят е систематизирал същите в осем раздела, като
всичките са насочени срещу собствеността на друго лице. Именно поради
особения си обект, престъпленията спадат към така наречените резултатни
престъпления. Престъпният резултат се състои в имотната вреда на лицето,
което е било принудено. По делото обаче аз не установих да има нито едно
доказателство освен твърдението на самия пострадал, че същият се е
разпоредил в негов ущърб, с конкретната сума.
Искам да обърна Вашето внимание и на следните доказателства:
Пострадалият многократно, както беше посочено е участвал в различни
процесуални действия и многократно е заявявал, че е имал възможност да
напусне помещението, в което само и единствено по негови данни е бил
държан. Пострадалият заяви, че му е било смешно как други лица го водят
към това помещение. Пострадалият дори заяви, че счита моят подзащитен
като баща. Как всички тези неща водят до обстоятелството, че според
обвинението, подзащитният ми е изнудвал пострадалият Х.. Изброените от
мен елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав ясно
доказват, че същите не се припокриват с действията на моя подзащитен,
поради което считам, че не е налице никаква престъпна дейност от негова
страна. От възприетата по делото фактическа обстановка не стана ясно как
същият е намесен в извършваната престъпна дейност. Нещо повече,
наличната доказателствена съвкупност не дава еднозначен и краен отговор на
така зададеният въпрос, а именно в какво качество, при каква обстановка
подзащитният ми е имал участие към вмененото му престъпление.
Искам специално да обърна Вашето внимание на дадените от
подзащитния ми обяснения в хода на досъдебното производство. Видно от
всички доказателства по делото е, че към онзи момент от живота си същият е
преминавал през един много тежък период, като именно към момента на
даване показанията си същият е бил в затвора в гр. Плевен. На посоченото
8
място същият е бил лишен от свобода. Именно в този тежък период при него
са се явили лица, които са му обещали да му помогнат, ако и той на тях им
съдейства. Житейски оправдано всеки попаднал в такава изключително трудна
ситуация да е готов да направи всичко, което се поиска от него.
На следващо място, що се касае до допуснатите процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство, както и колегата Й. заяви, аз считам, че
същите са безспорни и водят до такова опорочаване на процеса, че са негодни
въобще да образуват наказателно производство, камо ли да доведат до
осъдителна присъда. Всичко гореизложено ни показва, че обвинението се е
предоверило на органите на досъдебното производство и се е ограничило
изцяло приемайки неговата теза.
Уважаеми Апелативни съдии, във връзка с всичко гореизложено считам,
че от събраните по делото доказателства, изяснената фактическа обстановка
на представения за разглеждане пред Вас казус стана ясно, че обвинението не
е доказано, поради което Ви моля да потвърдите присъдата на ОС Търговище
и да признаете подзащитният ми Николов за невиновен по повдигнатите му
обвинения. Благодаря Ви.
АДВ. К. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам казаното от колегите
Г. и Й., и ще моля за оправдателна присъда спрямо подзащитния ми В. Т. С.,
срещу когото е повдигнато едно сравнително доста тежко обвинение, а
именно за осъществяване състава на престъпление по чл.214, ал.2, т.1 във вр.
чл. 213а, ал.2, т.4, вр. чл.214, ал.1 от НК.
От възприетата по делото фактическа обстановка не става ясно как
същият е намесен в извършването на престъпна дейност. По делото не е
налице нито едно доказателство, от което да може да се обоснове подобен
извод спрямо него, нещо повече, наличната доказателствена съвкупност не
дава еднозначен краен отговор на така зададения въпрос, а именно в какво
качество, при каква фактическа обстановка подзащитният ми е имал участие
във вмененото му престъпление. Това е така, тъй като съгласно наличните
данни по делото, като се разграничавам да ги нарека доказателства, считам че
нито са събрани по законоустановения ред, нито пък имат доказателствена
стойност за предоставяне за разглеждане в настоящия случай. По делото са
налице само твърдения на лица, не мога да ги определя дори тези твърдения
като косвени доказателства, които по някакъв начин сочат, че подзащитния ми
е извършил нещо нередно. Както колегата Й. каза самата свидетелка Лидия
Циркова – банков служител, в показанията си на досъдебно производство,
както и на Окръжен съд заявява: „Докато работех в банката имаше един
случай, при който си спомням, че едно лице дойде за да изтегли всичките си
налични пари от банковите си сметки“. След това тя заявява, че: „Не знам
дали става въпрос за същия случай, за който ме питате.“ Тоест дори от нейните
показания не става ясно на първо място дали се касае за Х. и С., или за друг
случай. Същата не може да даде описание на хората, които са били пред нея,
9
както и не би могла да ги разпознае, тоест същите показания не биха могли да
попълнят веригата на косвената доказателствена съвкупност. В същото време
свид. Х. заявява, че на излизане от банката е предал изтеглените пари на
подзащитния ми С., което пък от своя страна води до единствения извод, а
именно, че по-скоро нито потърпевшия, нито прекия очевидец имат ясен
спомен какво, кога и при каква фактическа обстановка се е случило
приемането, предаването на паричната сума. Тук е момента да отбележим и
активното, и абсурдно поведение на органите на досъдебното производство.
Това е така тъй като при все, че ноторно известно, че банковите клонове са
най-охраняемите обекти, по делото няма нито един видеозапис или обективна
данна, от която би могло да се свърже С. с инкриминираното деяние. Всичко
гореизложено ни показва, че може би обвинението се е предоверило на
органите на досъдебното производство, като се е ограничило в изискванията
към него възприемайки неговата теза. Не са извършени редица важни
процесуално-следствени действия, които биха спомогнали за пълно и
всестранно изясняване на фактическата обстановка, а извършените такива са
порочни или непълни. От така предоставената доказателствена съвкупност
безспорно органа на досъдебното производство не се е справил с вменената
му от закона задача. Тук обаче е ролята на прокуратурата, същата би следвало
да върне делото за допълнително разследване, като даде ясни и точни
указания по установяване и доказване на фактическата обстановка, намерили
отражение в обв. акт. Тези непълноти по делото ненамерили отражение във
формулиране на самия акт се явяват сериозен процесуален недостатък
осуетяващ правото на защита и изграждането на защитна теза. Видно от
обвинителния акт е, че обвинението обсъжда единствено фактическата
обстановка изградена не върху реално установени факти и обстоятелства, а
върху предполагаеми такива. Самият обв. акт като цяло страда от редица
пороци. На първо място не се доказва по какъвто и да е начин твърденото от
прокуратурата в обстоятелствената част на обв. акт умишлено престъпно
деяние извършено от доверителят ми. Не е ясно на какво основание
обвинението прави своя извод за умишлени действия на подсъдимия. Не е
ясно защо обвинението не ги сочи. Допускам, че не ги сочи защото не е могло
да установи обективните и субективните страни на едно умишлено извършено
деяние.
На следващо място прокуратурата не е изследвала задълбочено
свидетелските показания върху които гради своята теза и без да подкрепи
изводите си с факти в обстоятелствената част на обвинителния акт твърди, че
подзащитният ми е извършил едно деяние.
На следващо място държавното обвинение не е приело, че е налице
съизвършителство, но не и на кой от участниците каква роля е отредена – дали
С. е бил изпълнител или подбудител, или помагач така, както съдебната
практика е приела, така и ЕСПЧ е прието единодушно, че всяко подсъдимо
лице има право да разбере за какво е предаден на съд. Тук следва да посоча, че
в нито един разпит на свидетелите не е посочено името на С., както и не е
10
посочено неговото участие в какво се изразява. Считам, че дори и само на това
формално основание ние попадаме в хипотезата на НПК, където е изрично
забранено осъдителна присъда да почива единствено и само на свидетелски
показания на пострадалия, а следва съдът да се позове на събраните по
надлежен ред обективни и всестранно обследвани непротиворечиви,
последователни и обективни данни за извършено деяние.
Уважаеми Апелативни съдии, във връзка с изложеното считам, че от
събраните по делото доказателства и изяснената фактическа обстановка
поставения за разглеждане пред Вас казус става ясно, че обвинението не
доказва обосновано и мотивирано, че подзащитният ми е извършил престъпна
дейност. Поради изложеното от мен и поради установените основателни
съмнения против мотивировката на обв. акт и вземайки предвид мотивите на
защитата Ви моля по убеждение и по съвест да направите единственият
възможен извод, а именно, че обвинението е недоказано и да потвърдите
оправдателната присъда на първоинстанционния съд като правилна и
законосъобразна, и да признаете подзащитния ми за невинен. Благодаря Ви.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/ – Уважаеми Апелативни съдии, по
отношение заявените от адв. Й. допуснати процесуални нарушения, които
влекат след себе си необходимост според него от прекратяване на
производството категорично считам, че такива не са налице. Явно има някакво
неразбиране доколкото цитирания текст на чл. 243, ал.10 от НПК касае
постановление за прекратяване, каквото в случая нямаме. Окръжният
прокурор е отменил постановление за отказ, което не е обвързано със срок
освен случаите на изтекла давност, каквато няма.
По отношение твърдението, че жалбата не е доказателствено средство,
никой не е твърдял такова нещо, но такива доказателствени средства са
показанията на пострадалия свидетел също не намериха конкретни различия,
които твърди адв. Й. и противоречия в показанията на свид. Х., в какво точно
се изразяват. Аз считам, че те са непротиворечиви, последователни и заявих в
какво се изразява тази последователност, а именно очертания в чл. 102 от
НПК, предмет на доказване. В този смисъл считам, че тези възражения, които
той представи в пледоарията си по същество са неоснователни.
АДВ. Й. /РЕПЛИКА/ – Уважаеми Апелативни съдии, по отношение
твърдяното за жалбата дали е доказателствено средство или не същото е
обсъдено в Решение № 477 на ВКС, стр.8.
По отношение разпоредбата на чл. 243, ал.10 от НПК, аз вярвам, че
всички вървим по една и съща книжка.
ПОДС. С. - Няма какво да добавя към казаното от моя адвокат.
ПОДС.Д. – Няма какво да добавя към казаното от адвоката ми.
11
ПОДС. Н. – Няма какво да добавя към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. С. – Не съм извършил това, в което съм обвинен, нито съм ходил
до банка, нито съм получавал пари от някого, нито съм предал на някого, камо
ли да отвлека човек. Моля да се потвърди присъдата на Окръжен съд
Търговище.
ПОДС. Д. – Уважаеми съдии, моля да бъде потвърдена присъдата на
Окръжен съд Търговище. Това, което искам да кажа, че не съм отвличал
никой, не съм бил в гр. Търговище и в него момент не ми е било до това да
получа дали петстотин лева, дали петдесет хиляди лева, в него момент ми е
било по-важно моето семейство и моето дете, защото жена ми имаше трудна
бременност. В него момент ме интересуваше моето дете. До ден днешен имам
едно, единствено дете и дилемата 500 лв. и дете, наклонява към дете.
ПОДС.Н. – Моля да потвърдите присъдата на ОС Търговище. С
пострадалия се познаваме над двадесет години, аз съм му като баща, виждаме
се всеки ден, от малък се грижа за него и съм го изгледал. Никой не е отвличал
Борко. Когато дойдоха двамата полицаи в гр. Плевен ми обещаха УПО само
да напиша тези показания, които съм дал и за това ги потвърдих в следствието
в гр. Търговище.
В 10:45 часа СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се
произнесе в 11:50 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС на Р.
България.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12