№ 11349
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110121966 по описа за 2023 година
Г. А. Н. е предявила срещу „,,,,“ООД иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за провъзгласяване на нищожността на клаузата на чл.9, ал.1 от
Договор за паричен заем №*********, предвиждаща такса „бързо
разглеждане“.При условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.
Ищцата поддържа, че на 21.12.2021 е сключила с ответника
потребителски договор за кредит №********* за сумата от 1500 лева.Твърди,
че в него е уговорена такса „бързо разглеждане“ в размер от 524.89 лева,
която е включена в месечните погасителни вноски.Поддържа, че клаузата , с
която е уговорено допълнително плащане към кредитора е нищожна на
основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати
суми в размер на над 35% от стойността на договора за услуги, които не са
извършени.Твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл.146
от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски
кредит, публикувани на интернет страницата на „,,,,“ЕООД.Поддържа, че
бързото разглеждане на искането за кредит означава приключване на
процедурата по разглеждане на искането и произнасяне по одобрението в
рамките на 2 часа от момента на подаване на самото искане.Твърди, че
1
клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като води
до оскъпяване на кредита, но същевременно не се предоставя каквато и да е
услуга.Поддържа, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора е нищожна и поради
противоречие със закона.Поддържа, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора
противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,“ООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит с номер МАХ_500047607 от 21.12.2021
„,,,,“ООД е предоставил на Г. А. Н. сумата от 1500 лева-кредит, при срок на
кредита 11 месеца , ГПР-38.20% и ГЛП -32.55%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за кредит с номер МАХ_500047607 от 21.12.2021
„,,,,“ООД е предоставил на Г. А. Н. сумата от 1500 лева-кредит, при срок на
кредита 11 месеца, ГПР-38.20% и ГЛП -32.55%.
В този смисъл страните са в облигационни отношения по силата на
договора за кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията чл.7.3 от раздел V от Общите условия.Паричната сума
за Бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 524.89 лева и е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
настоящия договор.
Съдът намира, че заплащането на тази такса е предварително,т.е. то е
дължимо само за възможността за предоставянето на горепосочената услуга.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а
не хипотетично ползване на такава. В този смисъл уговорката за
предварително плащане е в противоречие с принципа на добросъвестност. По
делото не са ангажирани доказателства за бързо разглеждане на кредита, т.е.
2
реално да е предоставена услугата.Предвид на което съдът приема, че е
налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора. С оглед
на което съдът приема, че клаузата за заплащане на такса за бързо
разглеждане е нищожна на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП. Освен
това съгласно чл.9, ал.1 от договора таксата за бързо разглеждане е в размер
от 524.89 лева, която представлява повече от 1/3 от отпуснатия кредит в
размер от 1500 лева.
Клаузата за такса за бързо разглеждане следва да се счита за нищожна
и, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване.Съдът приема, че таксата за бързо разглеждане
представлява скрита възнаградителна лихва и води до неоснователно
оскъпяване на кредита, без същата да е включена в ГПР.
Съдът намира, че уговорената такса за бързо разглеждане в размер от
повече от 1/3 от размера на кредита нарушава принципа за добросъвестност,
и води до злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ответника.
С оглед на което съдът приема, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора за
заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
За пълнота на изложението- съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. А таксата за бързо разглеждане е
свързана с усвояване на кредита.Предвид изложеното съдът намира, че
клаузата на чл.9, ал.1 от договора, с която е предвидена такса за бързо
разглеждане е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с
чл.10а, ал.2 ЗПК.
Но доколкото първото предявено основание е нищожност поради
противоречие с добрите нрави, съдът намира, че следва да бъде уважен иска с
правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното клаузата на чл.9, ал.1 от договора следва да бъде
прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
3
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата. Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда
на чл.38 от ЗА. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер от 400 лева в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №1, а заедно с ДДС
възлиза на сумата от 480 лева.Делото не представлява фактическа и правна
сложност и е разгледано в рамките на две заседания, което не обуславя по-
висок размер на адвокатското възнаграждение..
С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
от 480 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.9, ал.1 от сключения между
„,,,,“ООД, ЕИ,,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,5, ет.5, и Г. А. Н.,
ЕГН**********, със съдебен адрес:г,,,,ки“№125-2, ет.5, офис 5.3, Договор за
паричен заем №*********, предвиждаща такса „бързо разглеждане“ в размер
на 524.89 лева, поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „,,,,“ООД, ЕИ,,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,5,
ет.5, да заплати на адв. Д. М. М., процесуален представител на Г. А. Н.,
ЕГН**********, със съдебен адрес:г,,,,ки“№125-2, ет.5, офис 5. 3, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4