№ 1553
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501902 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 288957/31.05.2021г. на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, действащо чрез пълномощник ю.к. Елвина Парпулова, срещу решение
№261538/07.05.2021 год., постановено по гр.дело №14356/2020 год. на РС – Варна, с което
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е осъдено да заплати на СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, от гр.Варна,
ул.*** №15 сумата в размер на 2400.76 лева, частичен иск от 2 824.94 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на горна облицовка задна броня и долна облицовка задна броня, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 18.03.2020 год. по договор № 0306X0488879 от 05.07.2019г. за
„Каско“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350, с per. № ****,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че спорът между страните е само
1
досежно размера на застрахователното обезщетение. Жалбоподателят поддържа, че на
23.03.2020г. и 01.04.2020г. е заплатил на ищеца общо 1351.15 лева застрахователно
обезщетение за обезвреда на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350, с per. № ****. Излага,
че с молба от 04.03.2021г. е изложил подробни основания за неправилност и необоснованост
изводите на вещото лице. Поискал е изготвянето на повторна експертиза, но ВРС е оставил
без уважение молбата му. С въззивната жалба се поддържа искането за назначаване на
повторна експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият СТ. ЦВ. Д., чрез пълномощник адв. Й.А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Оспорва искането за назначаване на повторна експертиза, като
излага, че не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК. Счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на направените разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. С подадена преди съдебно заседание молба моли за уважаване на
жалбата и присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от адв.Й.А., който моли решението на ВРС да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на направените във въззивното производство разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на СТ. ЦВ. Д.
против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД за заплащане
на сумата от 2 400.76 лева, частичен иск от 2 824.94 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на горна облицовка задна
броня и долна облицовка задна броня, в резултат на настъпило застрахователно събитие на
18.03.2020 год. по договор № 0306X0488879 от 05.07.2019г. за „Каско“, клауза „Пълно
каско“ на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350, с per. № ****, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че
застрахователят му е заплатил 1351.15 лева, която сума не е достатъчна за репариране на
причинените му имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта
на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между страните, че
преди завеждане на иска застрахователят доброволно е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1351.15 лева.
От заключението на вещото лице по назначената от РС-Варна САТЕ се установява,
че щетите по автомобила възлизат на 3751.91 лева, от която сума 2000.63 лева за облицовка
горна броня задна, 1672.78 лева за облицовка долна броня задна и 78.50 лева за общи
операции. При определяне средната пазарна цена на труда вещото лице е взело предвид
цената предлагана в три сервиза притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и в три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008.
Съставът на ВОС констатира, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е
допуснал повторна съдебна автотехническа експертиза. Поради това с определение
№2799/06.08.2021г. ВОС допусна повторна съдебна автотехническа експертиза със задача
идентична със задача 2 възложена от РС-Варна. От заключението на вещото лице по
повторната САТЕ се установява, че за възстановяване на процесния автомобил в сервиз
притежаващ европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 са необходими 3793.72 лева,
а в сервиз непритежаващ европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 – 3478.84 лева.
Съпоставяйки заключенията по съдебно-автотехническите експертизи, въззивният съд
намира, че посочените от двете вещи лица суми за възстановяване на процесния автомобил
са сходни – 3751.91 лева по първоначалната САТЕ, а по повторната съответно 3793.72 лева
в сервиз с ISO 9001:2008 или 3478.84 лева в сервиз без ISO 9001:2008. Въззивният съд
намира, че следва да съобрази сумата посочена в първоначалната САТЕ, т.к. момента на
изготвянето й е по-близък до датата на ПТП и съответно вещото лице по нея е работило с
по-актуални данни за труд и материали.
По изложените съображения, като изходна величина за изчисляване на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се използва стойността 3751.91 лева, поради
недоказаност на възраженията на ответника за по-нисък размер на разходите за
възстановяване на процесния автомобил. От посочената сума следва да се приспадне
3
заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1351.15 лева. Налага се извода, че
след приспадане на посочената по-горе стойност на заплатеното застрахователно
обезщетение, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 2400.76 лева,
която по делото не е налице спор, че не е заплатена към момента на настоящото
произнасяне. Поради това като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 2400.76 лева, ВРС като краен резултат е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лева,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261538/07.05.2021 год., постановено по гр.дело
№14356 по описа за 2020 год. на РС – Варна.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, от
гр.Варна, ул.*** №15, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4