№ 19207
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110124612 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от Г. К. Г., ЕГН ********** срещу
„*****” ЕАД, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 14 759,68 лв., представляваща главница, сумата в размер на 85 лв.,
представляваща разноски по арбитражно дело, сумата в размер на 972,79 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски за държавна такса, които суми са предмет на
изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4984/2016 г. на СГС, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М..
В исковата молба се излагат твърдения, че изпълнителното дело е
образувано през 2016 г., като на 15.12.2016 г. е наложен запор на банкови
сметки на длъжника. Обосновава се, че след това не са извършвани
изпълнителни действия, поради което петгодишната погасителна давност е
изтекла.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
1
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е
осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се
установяват следните факти: срещу ищеца в полза на ***** е издаден
изпълнителен лист за сумата в размер на 14 759,68 лв., представляваща
главница, сумата в размер на 85 лв., представляваща разноски по арбитражно
дело, сумата в размер на 972,79 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски за
държавна такса по т.д. № 4984/2016 г. на СГС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М..
С доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че процесното вземане е прехвърлено на
ответника по настоящото дело с договор за цесия.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
2
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
От материалите по изпълнителното дело, прието като писмено
доказателство по делото, се установява, че на 06.10.2016 г. са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника, на 12.04.2019 г. е конституиран нов
взискател по изпълнителното дело – ответникът в настоящия процес и на
20.05.2019 г. е насрочен опис на движимото имущество на ищеца Г. К. Г.. С
молба от 20.02.2023 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
предприемане на изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови
сметки на всички длъжници, насрочване на опис, оценка и публична продан
на движими и недвижими вещи на всички длъжници по изпълнителното дело.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания,
дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
3
Доколкото съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно
решение № 2/2023 г. по т.г. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция, съдът намира, че не следва да изследва
въпросът настъпила ли е перемпция по изпълнително дело № ***** по описа
на ЧСИ Н. М.. Същото не би имало правно значение относно прекъсването на
погасителната давност, поради което излиза извън предмета на делото.
Поради изложените съображения съдът намира, че с поисканите и
извършените изпълнителни действия петгодишната давност е прекъсвана
многократно преди изтичането й и е започвала да тече нова петгодишна
давност, която е прекъсвана с ново изпълнително действие преди изтичането
на петгодишната давност. Доколкото последното изпълнително действие е
поискано от взискателя през 2023 г. не е изтекла към настоящия момент,
поради което и искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН ********** срещу „*****” ЕАД,
ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 14 759,68 лв.,
представляваща главница, сумата в размер на 85 лв., представляваща разноски
по арбитражно дело, сумата в размер на 972,79 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв., представляваща
разноски за държавна такса, които суми са предмет на изпълнителен лист,
издаден по т.д. № 4984/2016 г. на СГС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. К. Г., ЕГН ********** да
4
заплати на „*****” ЕАД, ЕИК ***** сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5