№ 13144
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110101444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от К. Х. В. срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, с която
е предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
застрахователно обезщетение, дължимо с оглед настъпило застрахователно събитие.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение с ответника, възникнало на основание
подписана между страните застрахователна полица № 4704211430000204/04.05.2021 г., по
силата на която е сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, с предмет осигуряване
на застрахователно покритие по отношение на лек автомобил /л.а/, марка „БМВ“, модел „X
REIHE” с рег. № .., с уговорен период на действие, считано от 05.05.2021 г. до 04.05.2022 г.
Твърди, че определената застрахователна стойност на застрахованото имуществото била в
размер на 22 000 лева. Сочи, че в периода от около 14:00 часа на 03.06.2021 г. до около 09:00
часа на 07.06.2021 г., в гр. С., ж.к. „М. – 2“, зад блок № 204, неустановено лице е откраднало
процесния лек автомобил, предмет на договора, като доколкото било настъпило
застрахователното събитие кражба, за него се породил правен интерес да претендира
дължимото застрахователно обезщетение. Поддържа, че е изпълнил надлежно
необходимите действия във връзка с реализираната кражба, като за целта е уведомил
органите на МВР и застрахователя. По повод настъпилото събитие при застрахователя била
заведена щета № 48/2021 г., като в тази връзка представил пред дружеството всички
необходими документи за разглеждане на претенцията му от специализирана комисия при
застрахователя. На 04.01.2022 г. получил писмо от ответника с изх. № А3 00159/22.12.2021
г., с което бил уведомен, че доколкото бил представил пред застрахователя документи или
претенции с невярно съдържание било налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. Поддържа, че обективираният от ответника отказ за
1
изплащане на дължимото вземане е неправомерен предвид обстоятелство, че е изпълнил
надлежно задълженията си произтичащи от договора. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сума в размер на 22 000 лева, представляваща дължимото застрахователно
обезщетение по сключената застраховка „Каско“, поради реализирането на покрит риск по
отношение на застрахованото имущество. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема
становище относно неоснователността на предявения иск. Оспорва твърденията относно
наличието на основания за заплащане на застрахователно обезщетение предвид описаното в
Глава трета, раздел I “Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на
застрахователно събитие“, т. 7.1. от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, съгласно която застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в
случай че при извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства. Твърди, че освен посоченото, в настоящия случай не бил
налице покрит по отношение на застрахованото имущество. Оспорва действителната
стойност на процесния лек автомобил, като счита че исковата претенция е силно завишена и
надвишаваща значително действителната стойност на превозното средство. Релевира
възражение относно наличието на подзастраховане. Твърди, че при определяне на
действителна стойност на процесния лек автомобил следва да бъдат съобразени
обстоятелства свързани с предходни значителни повреди на автомобила. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира извършените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена между
страните застрахователна полица № 4704211430000204/04.05.2021 г., по силата на която е
застраховано по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ движимо имущество, собственост
на ищеца, представляващо лек автомобил марка „БМВ“, модел „X REIHE”, с рег. № .., което
е станало обект на кражба. От изложената фактическа обстановка, следва че в тежест на
ищеца е да докаже, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск от
застрахователя, поради което същият дължи заплащането на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава релевираните
възражения.
Видно от представената по делото застрахователна полица № 4704211430000204/04.05.2021
г., определената от ответника застрахователна сума възлиза на 22 000 лева, като съгласно
раздел „Каско“, т. А – „Основни покрития“ от договора, в полза на застрахования е
уговорено пълно каско. Видно от Глава „Втора“ – „Покрити рискове и изключения“ от
Общите условия по застраховка „Каско стандарт“ при ответника, в частта „Клауза – пълно
каско“ – I. Допълнително покрити рискове, е предвидена отговорността на застрахователя
при настъпване на застрахователното събитие кражба или грабеж на МПС. В тази връзка,
съдът счита за установено, че е налице покрит риск от застрахователя по застрахователното
2
правоотношение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В чл. 400, ал. 1 КЗ
е посочено, че действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Следователно
размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на доказаната
претърпяна вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, т. е. по
пазарната му стойност, в този смисъл Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г.,
II ТО, ВКС. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума. За установяване на действителната
стойност на процесното МПС по делото е допуснато събирането на гласни доказателства
чрез изслушването на съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението, дадено
от вещото лице, действителната стойност на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел
„X REIHE” с рег. № .., към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на
23 077 лева. Вещото лице е посочило, че предвид уговорената застрахователна сума в размер
на 22 000 лева е налице подзастраховане на автомобила, поради което съдът намира за
доказано възражението на ответника, че в случая е налице подзастраховане. В даденото
заключение, вещото лице е посочило, че действителната стойност на процесния лек
автомобил при условията на подзастраховане възлиза на 21 953, 15 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че по отношение на действителната
стойност на автомобила следва да бъде взето предвид, че преди сключването на
застрахователния договор, по отношение на същия е била налице „тотална щета“,
представляваща увреждане, което сериозно влияе на действителната му стойност. За
доказване на твърденията на ответника относно наличието на съществени предходни
повреди по автомобила същият е представил писмени доказателства, представляващи
заведени щети по автомобила пред ЗАД „А.“. При проведен разпит на вещото лице в
открито съдебно заседание на 11.11.2022 г., същото е посочило че наличието на големи щети
по отношение на процесното МПС обуславя определянето на по – ниска действителна
стойност, доколкото то не може да бъде продадено или реализирано по една и съща
действителна цена спрямо превозно средство, по отношение на което не е имало такива
щети, като твърди че когато има голяма щета следва да бъде намалена действителната
стойност на автомобила. Във връзка с представените от ответника писмени доказателства,
касаещи твърдението относно наличието на съществени повреди по автомобила, по делото е
допусната допълнителна задача към вещото лице, изготвило съдебната автотехническа
експертиза. Същото е посочило, че действителната стойност на процесния лек автомобил,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, при съобразяване на
представените от ответника писмени доказателства за настъпили щети по автомобила и
3
наличието на предходна тотална щета, възлиза на 20 769 лева, като е посочило, че в
хипотезата, при която на процесния лек автомобил е следвало да бъде заменен и двигателя,
то действителна стойност би била в размер на 19 616 лева. По делото не се установи
наличието на замяна на двигателя на процесното превозно средство. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и пълно, поради което счита че претенцията
на ищеца е основателна при съобразяване на действителна стойност на лекия автомобил,
възлизаща на 20 769 лева, като за горницата над уважения размер до пълно предявения на
стойност 22 000 лева, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По отношение на разноските по делото:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат заплатени извършените в
производството разноски съразмерно с уважената част от иск. По делото е представен
списък по чл. 80 ГПК, като за установяване на направените разходи са представени писмени
доказателства. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно
предвид законоустановените минимални размери, заложени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
сключване на договора за правно обслужване. В тази връзка, при съобразяване на цената на
иска и осъществените действия по процесуална защита и представителство в полза на
ищеца, съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева. Общо
дължимите на ищеца разноски в производството предвид уважената част от иска са на
стойност 2341,23 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е представен
списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендираните разходи са доказани посредством
приложените писмени доказателства. Ответникът е обективирал искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба
за заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 200 лева.
Стойността на дължимите в полза на ответника разноски предвид отхвърлената част от иска
възлиза на 48,12 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК .., представлявано от управителя И. Г., на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на К. Х. В., ЕГН **********, сумата от 20 769 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
4
4704211430000204/04.05.2021 г. във връзка застраховано имущество – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „X REIHE” с рег. № .., станало обект на кражба, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената стойност до пълно предявената в размер на 22 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК .., представлявано от управителя И. Г., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. Х. В., ЕГН **********, направените в производството
разноски в размер на 2341,23 лева .
ОСЪЖДА К. Х. В., ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ..,
представлявано от управителя И. Г., извършените в производството разноски в размер на
48,12 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5