Р Е Ш Е Н И Е
№ 676
гр.
Хасково, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на седми
октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 631 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.И.Д. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.А., срещу Решение №111/10.06.2020 г., постановено
по АНД №281 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Решението се обжалва с доводи за
незаконосъобразност, същото било неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът
не взел предвид изложените пред него оплаквания за допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за
необоснованост на НП. Обширни съображения в жалбата са изложени в насока
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради липса на мотиви.
Последното представлявало нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се
твърди, че съдът не изпълнил задължението за служебен контрол за
законосъобразност на НП и на административнонаказателното производство. Не било
взето отношение и към наличието на разлики в описанието на нарушенията в АУАН и
НП и допуснатите нарушения при издаването им. Решението не било съобразено с
практиката на касационната инстанция. Постановено било в нарушение на
разпоредби от НПК. Липсвал и пълен и верен анализ на доказателствата по делото.
Не било съобразено това, че в НП липсвало категорично посочване на мястото на
извършване на нарушенията. Не било ясно и коя материалноправна норма във връзка
с коя административнонаказателна норма била приложена. Относно посоченото
неизпълнение на задължението за заплащане в срок на наложените с НП и ЕФ глоби,
в НП не било конкретизирано за кое НП или ЕФ ставало дума. Липса на
конкретизация имало и по отношение на „несъобразяването с пътната маркировка“,
която точно била тази маркировка. Налице било и противоречие между описаното в
обстоятелствената част на НП и посочената в него разпоредба, по отношение на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Неправилно НП било и в частта на
глобата за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като АНО не извършил
обективно, всестранно и пълно разследване за установяване на всички
обстоятелства около това нарушение и не изложил мотиви.
По така изложените в касационната
жалба съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендират се
съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът, сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Хасково не се представлява, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С Решение №111/10.06.2020 г., постановено по АНД №281/2020 г., Районен съд - Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №19-1253-001456 от 29.11.2019 г. на началник група към
ОД на МВР Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на А.И.Д. ***, за нарушения
на чл.190, ал.3, чл.100, ал.1, т.1, чл.137а, ал.1 и чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.185 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
по чл.185 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лева, по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 „глоба“
в размер на 10 лева, по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 „глоба“ в размер на 50 лева и
по чл.185 лоба“ в размер на 20 лева.
За да
постанови решението си районният съд е приел за установено, че към 02.07.2019 г.
А.Д. имал за плащане глоба по НП или ЕФ, която не била заплатена в едномесечния
срок от влизане в сила на НП или ЕФ, като това било установено от мл. автоконтрольорите
след справка он-лайн. Така било нарушено задължението по чл.190 ал.3 от ЗДвП.
За установено приел, и че жалбоподателят управлявал МПС и не поставил
обезопасителен колан, с което нарушил задължението си по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
За установени приел също и нарушенията по чл.137а, ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДвП.
Посочил, че за извършените нарушения били наложени съответните глоби по ЗДвП,
като цитирал относимите според него административнонаказателни разпоредби. Оплакванията
в жалбата против НП, съдът определил за бланкетни, формулирани общо, на
принципа „всичко е незаконосъобразно“, като посочил, че заслужават да бъдат
обсъдени по същия начин. В тази връзка формирал изводи, че АУАН съдържал всички
реквизити по чл.42 от ЗАНН и не били нарушени правилата във връзка с връчването
му. Нямало непълнота в доказателствата. Редът за установяване на нарушенията бил
спазен и същите били квалифицирани правилно. Фактическите констатации в АУАН и
НП също били правилни. Не бил нарушен чл.52 от ЗАНН, не липсвали и реквизити на
НП. Същото било мотивирано и не било необосновано. Законът бил приложен
правилно. НП било издадено от компетентен орган, а нарушенията били извършени.
Не бил приложен чл.28 от ЗАНН, защото нямало основания за това в конкретния
случай.
Настоящият
състав на касационната инстанция приема, че обжалванто решението е правилно в
частта, с която е потвърдено наказателното постановление за нарушенията по т.2
и т.3 – на чл.100, ал.1, т.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и неправилно в частта на
потвърдените нарушения по т.1 и т.4 от НП –
на чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП, наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Следователно,
в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл.190,
ал.3 от ЗДвП да бъде индивидуализиран и то прецизно, както и да се отрази кога
е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали законовия
едномесечен срок е спазен. Противното представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.
5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В случая
липсва описание, че жалбоподателят е управлявал МПС, след като му е било съставено
конкретно НП или издаден конкретен ЕФ, съответното да е влязло в сила и от
датата на влизане в сила да е изтекъл едномесечен срок, в който да не е
изпълнил задължението си да заплати дължимата глоба. От така изложеното следва,
че не се доказва Д. да е нарушил изискванията на чл.190, ал.3 от ЗДвП за
заплащане на глоба по влязло в сила наказателно постановление или ЕФ, поради
което НП, в частта за нарушението по т.1 следва да бъде отменено.
По
отношение нарушението по т. 4 от НП – на чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да се
отбележи, че е направена индивидуализация на нарушението що се отнася до посочване
на конкретното предложение от предвидените в чл.6, т.1 от ЗДвП, като словесно е
записано водачът „не съобразява поведението си с пътната маркировка“. Не става
ясно обаче поведението на водача с която точно маркировка не е съобразено, т.е.
и тук, както в горния случай, е налице липса на конкретизация на
административното обвинение. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.62, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) дава легално
определение за пътна маркировка, като постановява, че „пътната маркировка се
състои от линии, стрелки, символи и надписи, нанесени с боя или с материали за
пътна маркировка върху пътното платно и пътните съоръжения. Тя бива: 1.
надлъжна; 2. напречна; 3. друга“. Разпоредбите на чл.62, ал.2 и ал.3 описват
други характеристики на пътната маркировка. В чл.63, чл.64 и чл.65 от ППЗДвП са
посочени характеристиките и белезите съответно на надлъжната, напречната и
другата пътна маркировка. В случая, въпреки визираната нормативна регламентация
на пътните маркировки, както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са се задоволили да посочат в актовете си
единствено „пътна маркировка“, без да конкретизират коя точно маркировка се има
предвид да не е била съобразена от водача Д..
Следователно, по отношение на нарушението по ал.6 т.1 от ЗДвП АНО е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което както се
посочи по-горе, е съществено, респ. е довело е до нарушаване правото на защита
на наказаното лице. Подходът на административнонаказващия орган е
незаконосъобразен, тъй като на практика е лишил лицето, на което вменил
нарушението, да узнае в какво точно е обвинен – несъобразяване (неспазване) на
точно коя пътна маркировка.
Нарушенията
по т.2 и т.3 от НП – на чл.100, ал.1, т.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП са правилно
описани, като не се констатира незаконосъобразност на НП в тази му част,
съответно незаконосъобразност на решението, в частта с която визираните точки
са потвърдени от районния съд, поради което в тази част решението следва да
бъде оставено в сила. В тази връзка, настоящият съд прима, че по безспорен
начин е установено както нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо
се в неносене на свидетелство за управление на МПС за съответната категория от
страна на касатора, така и нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП – неизползване
от водача на обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Съответно правилно
за така установените нарушения е била ангажирана отговорността на Д. и наложени
съответните глоби с приложението на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП.
Не се
споделят доводите, изложени в касационната жалба за липса на мотиви на
съдебното решение. Обстоятелството, че съдът е направил същия
извод, който е направил и наказващия орган не е порок на съдебното решение и не
е основание за неговата отмяна като неправилно, поради липса на мотиви. Следва
да се има предвид, че при липсата на нормативно установено изискване
за съдържанието и обема на изложените мотиви от съда, доколкото в конкретния
случай макар и не до там просторно решаващият съд е изложил аргументи защо
счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, в случая решението на съда е
мотивирано. Неприемането за основателни на доводите на жалбоподателя не е и не
може да бъде квалифицирано като липса на мотиви на съдебното решение. Това,
че не е взето отношение от съда за твърдяното наличие на разлики в описанието
на нарушенията и допуснатите нарушения при издаването на АУАН и НП, също не
следва да се определя като липса на мотиви. Същото се отнася и за твърденията,
че решението не било съобразено с практиката на касационната инстанция. Що се
отнася до твърдението за липса на пълен и верен анализ на доказателствата по
делото, следва да се посочи, че същото е неоснователно, доколкото соченият
анализ е налице в обжалваното решение.
Не се
споделя възражението за липса на категорично посочване в АУАН и НП на мястото
на извършване на нарушенията, съответно несъобразяването на съда с това
твърдение. Настоящата инстанция счита, че описанието на нарушенията в актовете,
що се отнася до мястото на извършването им, е достатъчно ясно, поради което и
не е било необходимо районният съд да коментира липса на такъв реквизит в НП и
АУАН. Неоснователно е твърдението за неяснота относно това, коя
материалноправна норма във връзка с коя административнонаказателна норма е била
приложена. Напротив, много ясно, чрез използване на номерация на всяка нарушена
разпоредба и съответната на нея санкционна такава в НП се посочва визираното от
касатора обстоятелство.
Възраженията
за противоречие между описаното в обстоятелствената част на НП и посочената в
същото разпоредба, по отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както
и това за липса на извършено от АНО всестранно и пълно разследване за
установяване на всички обстоятелства около нарушението по чл.137а, ал.1, са
неоснователни, тъй като не се установява наличие на сочените нарушения.
Така
изложените мотиви обосновават частичната основателност на касационната жалба,
съответно частична отмяна на обжалвания съдебен акт.
При
този изход на делото, претенцията за присъждане на разноски следва да бъде
уважена частично, съразмерно на уважената част от касационната жалба, поради
което на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на А.И.Д., ЕГН **********,***, следва да
се присъдят разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, от общо
претендираните 600 лева, по силата на Договор за прана защита и съдействие от 27.02.2020
г.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№111/10.06.2020 г., постановено по АНД №281 по описа на Районен съд - Хасково
за 2020 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление
№19-1253-001456 от 29.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР - Хасково, сектор
„Пътна полиция“ по т.1 - за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП и по т.4 – за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №19-1253-001456 от 29.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР -
Хасково, сектор „Пътна полиция“ в частта му по т.1 - за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП и в частта му по т.4 – за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№111/10.06.2020 г., постановено по АНД №281 по описа на Районен съд - Хасково
за 2020 г., в останалата му част, с която е потвърдено Наказателно
постановление №19-1253-001456 от 29.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР
– Хасково, сектор „Пътна
полиция“ по т.2 - за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и по т. 3 – за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на А.И.Д. ***, ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд – Хасково и
Административен съд – Хасково в общ размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.