№ 8482
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110145263 по описа за 2024 година
Предявени са от С.В.“ ЕАД срещу Р. В. И. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 12039,82лв., представляваща цена за
доставена и потребена вода, отразена във фактури, дължими за периода 11.12.2019 г. –
13.10.2023 г. за имот находящ се в ***, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба – 31.07.2024г. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно
отношение между страните, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне
на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа се, че съгласно тези общи
условия ищецът е доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, като потребителят не е
заплатил дължимата цена. Претендират се разноски по делото.
Ответникът чрез особен представител е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението за наличие на
облигационна връзка между страните. Релевира възражение за изтекл погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
1) по иска за главница: наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по
договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално
доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност.; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
1
канализационните услуги, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Тези разпоредби императивно
уреждат кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота - на собственост, ползване, строеж.
В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от ДКЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един
централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от абонатите.
По делото от страна на ищеца е представена справка по имот, извършена в служба по
вписванията, от която се установява, че процесният имот е придобит от ответника на
31.08.2011 г. Действително, представената справка не представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с
материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства.
Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и
съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите
имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в
ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1
обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото,
освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по
вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената
справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по
делото обстоятелство. Ответницата не е навела никакви конкретни възражения по
отношение на представената справка, нито е провела насрещно доказване по отношение
правото на собственост върху процесния имот, като заявените възражения са изцяло
бланкетни. Ангажирани от от страна на ищеца, че за процесния имот има открита партида
на името на ответника. С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответникът като
съсобственик на имота, се явява потребител на предоставените в него ВиК услуги.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че страните в производството са
обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги при
приложими общи условия на оператора на услугите. По силата на това правоотношение
ответникът е задължен към ищеца да заплащат цената на предоставените в имота услуги,
съобразно дела си от съсобствеността.
По делото са изслушани съдебно техническа и счетоводна експертиза, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени. Съгласно съдебно-техническата
експертиза, процесният имот е водоснабден и ищцовото дружество е предоставяло ВиК
услуги до него, като общото количество доставена вода през исковия период по издадени
3, 3
фактури за период от 31.08.2019 г. – 04.06.2023 г. е 3518,52 мот които 2986мв имота и
3
532,52 мобщи нужди. Експертът сочи и още, че стойността на предоставените ВиК услуги
е определена в съответствие с доставените количества питейна вода.
Съгласно съдебно-счетоводната част на експертизата дължимите суми за потребление
2
на вода и ВиК услуги за процесния период възлизат на сумата от 9937,33 лева, а дължимата
лихва върху така посочената сума възлиза на 2104,84 лева.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал.1 ОУ,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводните отклонения. По
изключение, при отказ на потребителя да осигури достъп до водомера или при липса
на водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се определя на база по посочените в разпоредбите съответно на чл. 35,
ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. начини.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че за периода 31.08.2019 г. – 04.06.2023 г. количеството потребена
вода е изчислено на служебно. В случая по делото обаче не става ясно на какво основание
сумите за ВиК услуги на ответника са начислявани на база – липсват твърдения и
доказателства в тази насока от ищеца относно това има ли монтиран индивидуален водомер
в имота, ако има – преминал ли е съответните първоначална и периодични проверки, в
изправност ли е, или се касае до неосигурен достъп. В исковата молба не е посочено сумите
въз основа на какви показания са начислени, но от заключението на вещото лице става ясно,
че сумите са служебно изчислени на база, но не е отбелязано при какви обстоятелства
потреблението е на база. Няма доказателства и за заявения брой живущи лица в имота, както
и относно останалите обстоятелства, относими към изчисляване на потребление на база. При
това положение съдът намира, че е неприложим чл. 162 ГПК, след като не е доказано от
ищеца наличието на основание за начисляване на консумацията на база.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК
услуги в претендираните количества и стойност за периода от 13.09.2019 г. – 25.10.2020 г., а
видно от експертизата за периода от 26.10.2020 г. до 06.01.2021 г. консумацията възлиза на
нула. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск, като законна последица следва
да се отхвърли и акцесорната претенция за установяване на вземане за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна, но доколкото такива не се претендират, то и не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** III“ *, срещу П.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и А.С.П., ЕГН **********, с адрес:
***, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответниците дължат разделно всеки по ½ от сума в общ размер от 865,57
лв., представляваща потребена вода от ответниците за имота им на адрес: ***, с клиентски
№ *** за периода от 10.10.2019 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва от 21.05.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 380,88 лв. за периода от 10.11.2019
г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28635/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4