О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна,
06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Р. Славов в.т.д. № 512 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Производството
е по направено искане от адв. К. Г. ***, като пълномощник на „Мелита
Холидейз“ЕООД– въззивна страна по в.т.д. № 512/2020од. по описа на ВАпС, за
изменение на постановеното решение по делото с №260034/08.03.21год. в частта за
разноските като излага следното: Неправилно е съобразено от съда, че плащането
на задължението било извършено след
въззивната жалба в съда от ответното дружество. Плащането е извършено от
въззивника преди подаване на въззивната жалба в съда. Щом погасяването на дълга
и прекратяването на изпълнителното производтво води до отпадане на
овластяването на ищеца по иска с правно
основание чл.517 ГПК, всички извършени от него действия по оспорване на
въззивната жалба след този момент както и всички извършени от него разноски, по
това оспорване, са извършени без основание и следва да се възложат изцяло на
негова сметка.
Предвид
изложеното, счита, че след като въззивникът е платил изцяло задължението си,
същият с поведението си не е дало повод за оспорване на въззивната жалба,
поради което и на основание чл.78 ал.2 ГПК, разноските следва да се възложат на
въззиваемото дружество. Излага също, че съдът не е коментиралнаправеното
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от 1 000лв.,
като счита, че дължимото възнаграждение е в размер на 600лв., съгласно чл.7
ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004год. за МРАВ.
Насрещната по
молбата страна-„ ВИ
БИ ЕМДИ ЛИМИТИД,/VBMD Ltd/ учредено на Британските Вирджински острови,
фирмен номер 1024940, представлявано от Веселин Петров Балев, чрез, чрез
писмено становище на процесуалния си представител адв.К.М., счита същата за
неоснователна, по изложени съображения. Оспорва
възражението зза прекомерност, като неоснователно. Твърди, че уговорения размер
е под двойния размер на минимума, и съответства на правната сложост на делото,
която в случая е безспорна.
Относно
направеното с молбата искане, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни, или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. Следователно молбата се явява допустима. При
разглеждане на молбата по същество, съдът съобрази следното:
Производстото
пред въззивния съд е образувано по
въззивна жалба от „Мелита холидейз“ ООД гр.Варна, представлявано от управителя М.
Л. А.а, чрез процесуален представител, срещу Решение № 260122/28.07.2020год.,
постановено по т.д. № 2034/2019год. на ВОС, с което ПРЕКРАТЯВА „Мелита
Холидейз“ЕООД гр.Варна, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК и осъжда въззивника да заплати
на ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД, учредено на
Британските Вирджински острови, фирмен номер 1024940, представлявано от Веселин
Балев сумата 87 лева, представляващи
сторени в производството по съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
С постановеното решение, въззивния съд е обезсилил решение № 260122 от 28.07.2020 г. по т.д. № 2034/2019 г. на Варненски окръжен съд,
ТО в частта с която прекратява „Мелита
холидейз“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, представлявано от управителя М. Л. А.а,
на основание чл.
517, ал. 4 ГПК: Прекратил е производството по предявения от ВИ
БИ ЕМДИ ЛИМИТИД,/VBMD Ltd/ иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, присъдил е сумата от 1000лв.,
разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. За да постанови
решението, съдът е съобразил нововъзникнали-след постановяване на
първоинстанционното решение обстоятелства, а именно: Удостоверение,с изх. №
7641 от 08.09.20 г., според което по образуваното изп.д. № 660/2019год. и
присъединеното към него изп.д. № 336/2020год. на ЧСИ Р.Тодорова и двете
със взискател ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД и
длъжник И.А. А., задължението е в общ размер 71 247,70лв., като е посочена
и банкова сметка ***: Платежно нареждане за сума в размер на 71247,70 лв.,
внесена по сметка на ЧСИ Р.Тодорова и с посочено основание за плащане: по
изп.д. № 660/2029год. и по изп.д. № 336/2020год.: Удостоверение с изх. №
10 313 от 09.12.20 г. на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№ 717 в РКЧСИ, по изп.
дело № 660/19 г. и по изп.д. № 373/2017год., производството по изп. дело №
660/2019год. е прекратено с протокол от ЧСИ от 11.09.2020год., на основание
чл.433 ал.2 ГПК, влязъл в законна сила на 29.09.2020год. Според съдържанието на
посоченото удостоверение, към образуваното изпълнително дело №
660//2019год. е присъединено изп.д. № 373/2017год.
При тези
доказателства съдът е приел, че прекратяването на изпълнителното производство има
за последица отпадане на качеството на ищеца като взискател и овластяването му
да предяви иска по чл.517 ал.3 или ал.4 ГПК., което води до недопустимост на
същия, респективно и на образуваното
въз основа на него съдебно производство. Относно становището на ищеца,
за липса на правен интерес на въззиваемата страна от извършване на процесуални
действия по оспорване на жалбата, респективно от извършване на съдебни
разноски. Този извод се обосновава с извършеното плащане на задължението по
изпълнителното дело.
Съдът съобрази
следното: Въззивната жалба на „Мелита холидейз“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна,
представлявано от управителя М. Л. А.а. е подадена на 09.09.2020год.
Удостоверение, с
изх. № 7641 от 08.09.20 г., според което по образуваното изп.д. № 660/2019год.
и присъединеното към него изп.д. № 336/2020год. на ЧСИ Р.Тодорова и двете
със взискател ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД и
длъжник И.А. А., задължението е в общ размер 71 247,70лв., като е посочена
и банкова сметка ***: Платежно нареждане с посочен като наредител „Глико
Рентал“ЕООД за сума в размер на 71247,70 лв., внесена по сметка на ЧСИ
Р.Тодорова и с посочено основание за плащане: по изп.д. № 660/2029год. и по
изп.д. № 336/2020год. При тези доказателства към жалбата, съдът намира, че
въззиваемата страна е имала интерес от защита
срещу нея. Видно е, че според издаденото удостоверение от ЧСИ, задължението по
образуваните изпълнителни дела е в размер на 71 247,70лв. и същото не е
погасено,. респективно – образуваните изпълнителни дела не са прекратени поради
плащане на основание чл.433 ал.2 ГПК. А към жалбата не е представено
постановелние на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителните дела, поради извършено плащане, като следва да се отбележи, че
от значение за наличието на правен интерес от участие в процеса на въззиваемата
страна, е влизането в сила на ПП.
Доказателство за прекратяване на
изпълнителното дело е представено от въззивника в с.з. по което бе даден ход на
делото по съществото на спора-т.е. на 15.12.2020год., по което въззивникът
представи Удостоверение с изх. № 10313
от 09.12.20 г. на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№ 717 в РКЧСИ, според което
производството по изп. дело № 660/19 г.
и по изп.д. № 373/2017год., е прекратено с протокол на ЧСИ от 11.09.2020год.,
влязъл в сила на 29.09.2020год. За това
съдът счита, че едва след влизането в сила на постановлението за прекратяване,
би отпаднал правния интерес от защита срещу подадената въззивна жалба. Предвид
изложеното, към момента на получаване на въззивната жалба на „Мелита холидейз“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, въззиваемата
страна е имала всички основания да се защитава срещу нея, още повече, че
нареждането за плащане на сумата е извършено от трето лице, различно от
длъжника. Предвид изложеното, становището
за липса на правен интерес от извършените процесуални действия, не се споделя
от съда и молбата за изменение на решението в частта заразноските на това
основание, следва да се остави без
уважение.
По възражението за прекомерност на присъдения
адвокатски хонорар за въззивното производство в размер на 1 000лв. Минималният размер на адв.
възнаграждение по чл.7 ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004год. е 600лв. При разглеждане на възражениетжо за прекомерност, което е
направено своевременно, респективно, налице ли са предпоставките за прилагане
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът съобрази следното: Предпоставка
за приложението на разпоредбата е преценката относно фактическата и правна
сложност на делото.
Като
взе в предвид предмета на въззивното производство, съдебният състав счита, че образуванато производство по иска с
правно основвание чл.517 ГПК е със сравнително правна сложност. Съдът счита, че от фактическа страна, особено във въззивното
производство делото също е усложнено.
За
това съдът счита, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер над минималния, а именно в присъдения размер от 1000 лв.. Съдът счита, че този
размер е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК на приключилия
съдебен процес. Предвид изложеното,
съдът счита, че молбата с
правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му относно
присъдените разноски се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение направеното с
молба вх.№ 26954/15.04.2021 год. от от адв. К. Г.
***, като пълномощник на „Мелита Холидейз“ЕООД– въззивна страна
по в.т.д. № 512/2020од. по описа на ВАпС, за изменение на постановеното
решение №260034/08.03.21год. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.