Мотиви към присъда №34 от 10.07.2019г., постановена по НОХД №1942/2018г. по описа на ВТРС.
ОБВИНЕНИЕТО е срещу И.Л.Н. с
ЕГН-**********, роден на ***г. в гр.****, постоянен адрес ***, в това, че:
в
периода от 01.05.2016г. до 31.01.2018г., в гр. В. Търново, след като бил осъден
с влязло в сила решение №49/24.04.2013г. по гражданско дело № 1126/2012г. по
описа на Окръжен съд гр. В. Търново да заплаща на свой низходящ - сина си **********,
чрез неговата майка и законен представител Ш.Ф.М. ***, месечна издръжка в
размер на 100,00 /сто/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от 2 месечни вноски - 20 месечни вноски, на обща стойност 2000.00 /две
хиляди / лева - престъпление по чл.183, ал.1, пр.3 от НК.
Съдебното
производство се провежда в отсъствието на подс.Н..
Защитникът –
адвокат А., моли съда да се произнесе съобразно събраните по делото
доказателства, като счита, че би било
справедливо да се наложи наказание клонящо към
минимума, изпълнението на което с
оглед на това, че лицето не е осъждано, да бъде отложено в предвидения законов
срок.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното :
Видно от приложеното свидетелство за
съдимост подс. И.Л.Н. с ЕГН-**********, роден на ***г. в гр.****, постоянен
адрес ***, е неосъждан. Същият е реабилитиран по право за извършено на 11.03.2010г.
престъпление по чл.235, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК.
С решение №49/24.04.2013г. по
гражданско дело № 1126/2012г. по описа на Окръжен съд гр.В. Търново, влязло в
сила на 28.12.2013г., / л.120 -123 от т.1 от ДП/ подс. И.Л.Н., с ЕГН-**********,
е било прието за установено, че е баща на
**********, роден на на ***г. и е бил
осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен
представител Ш.Ф.М. ***, месечна издръжка в размер на 100,00 лева.
Въз основа на решението е издаден
изпълнителен лист от 26.03.2014г., като е образувано изпълнително производство
№ 20148090400355 на ЧСИ-С.К., като са предпиети изпълнителни действия – връчена
е покана за доброволно изпълнение и е насрочен опис на МПС. Към 05.04.2016г., нямало
постъпили никакви суми в резултат от изпълнителното производство, въпреки
изазеното желание от подс.Н. за спиране на изпълнителното производство и
разсрочване на задълженията – видно от справка на ЧСИ - К., л.38, т.ІІ от ДП.
От събраните по пътя на полицейското
сътрудничество писмени доказателства – л.68 – 118 от т.ІІ, на ДП, подс.Н. е
работил на безсрочен трудово договор като дървосекач, считано от 01.04.2014г.,
в гр.Ним , Република Франция. Периодично са били прекратявани и сключвани
трудови договори със работодателя „MJMC”ООД.
Осигурителния му доход за периода 01.01.2016г. до 31.01.2016г. е бил 3218.00
евро, а нетната сума за получаване 1120.44 евро.
От показанията
на св.М. се установи, че с подс. Н. са живеели заедно, като се разделили
през 2011г., докато свидетелката била бременна. След раждането на детето, подс.Н.
не бил предоставял никакви средства за издръжката му. Това полежение продължило и след влизане в
сила на решението за установяване на произход, с което била присъдена и
издръжка. Едва пръвите на месеци на 2019г., подс.Н. бил превел на св.М. четири
пъти по 50 евро, по дължимата издръжка. Същият знаел за наказателното
производство, но не желаел да заплати дължимата сума за издръжка на детето си.
С
оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
С деянието си подс.Н. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК.
От обективна страна,
подсъдимият през инкриминираният период,
не е заплатил нито една вноска от задължението си да заплаща ежемесечна
издръжка от 100 лева, по отношение на сина си, присъдена с влязло в сила
съдебно решение, като неизпълненото задължение за периода 01.05.2016г. до
31.01.2018г., в който е ограничено обвинение възлиза на 20 месечни вноски. Получената
сума 200 евро, при липса на данни за конкретизация, покрива част от задължението по присъдената
издръжка за времето преди инкриминирания период, от влизане в сила на решението
с оглед реда за погасяване на задълженията, които са еднакво обременителни - по
чл.76, изр.3 от от ЗЗД. Макар и съставът
да него изисква изрично, в съдебната практика се приема, че от значение за
инкриминация на деянието е и установяване на обективна възможност за изпълнение
на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка. Според съда, в конкретния случай се установи, че подс.Н.
изразил готовност да заплаща издръжка и не е споделил за наличието на пречки от
временен или постоянен характер. Същият не е регистриран, като безработен и не
е получавал помощи по специалните закони за подпомагане, което сочи, че
притежава доходи за да осигури преживяването си. Напротив налице са данни, че
притежава МПС, работи в чужбина и е получавал значително възнаграждение. От друга страна, задължението за заплащане на
издръжка на свой низходящ е безусловно и се дължи независимо от трудовия статус
на осъдения. Имотното състояние и възможностите на подсъдимия са отчетени от
гражданския съд при определяне размера на издръжката, следователно за подсъдимия е било възможно
при полагане на нормалните усилия да изпълнява задълженията си. Образуваното
изпълнително производство не замества изискуемото от закона доброволно
изпълнение и не изключва съставомерността на деянието от обективна страна, още
повече, че за процесния периода не са събрани дължимите плащания.
От субективна страна
подс.Н. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е знаел и е
съзнавал задължението за заплащане на издръжка, съзнавал е престъпния характер
на деянието, като и целенасочено е
бездействал.
С оглед субекта на
нарушението не се разкриват особени признаци.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства – реабилитация, добри характеристични данни, предвид данните
установената трудова заетост.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – пълна
дезинтересираност на подсъдимия от задълженията си като родител, с оглед на
периода и размера на незаплатените вноски – общо за двадесет месеца.
Предвид указанията по
Постановление №7/1985г. на ВС, макар и
престъплението да е на формално извършване, не е приложим реда за освобождаване
от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
За престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, се предвижда наказание – лишаване от свобода за срок от
една година или пробация. Съдът, съблюдавайки целите на наказателната политика
заложени в чл.36 от НК, както и принципите за индивидуализация на наказанието
по чл.54 от НК, счете, че с оглед на тежестта на деянието следва
да се определи наказание лишаване от свобода, което да се индивидуализира над
минимума – на средния размер – а именно -
за срок от шест месеца. Наказанието е определено над минималния размер,
поради наличието на отегчаващите отговорността обстоятелства – главно високата
стойност на неизпълненото задължение.
При отчитане на личностните качества на подс.Н. и
настъпилата реабилитация по отношение на предходно осъждане на дееца, съдът,
прецени че превъзпитанието на дееца и останалите цели на наказанието могат да
се постигнат, като се отложи изпълнението на наказанието, на осн чл.66, ал.1 от НК, за срок от ТРИ години.
Разноски – направени за преводач, на осн. чл.189, ал.2
от НПК, следва да останат за сметка на органа по досъдебното производство.
По тези съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: