Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260029
гр. Русе, 26.04.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на шести
април, две хиляди двадесет и втора в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5683 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът – Гаранционен фонд заявява, че на основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.), чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, изплатил по
щета №110388/19.04.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 611.16
лева на С. Р.Р.– собственик на лек автомобил „Ситроен
Ксара“ с рег.№.......увреден при ПТП, настъпило на
18.03.2016г. в гр.Русе.
Твърди, че произшествието е настъпило по вина на И.Д.К.,
който управлявайки лек автомобил „Деу Мусо“ с ДК№........, при движение по ул.“Ниш“ в гр.Русе,
при извършване маневра завой наляво, не пропуснал правомерно движещия се лек
автомобил „Ситроен Ксара“ с рег.№…… и причинил ПТП.
Поддържа, че в нарушение на чл.259 от КЗ (отм.), а по сега действащия кодекс –
чл.490, ответникът управлявал увреждащото МПС без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки отправената покана И.К. не
възстановил, изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което, на основание
чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а по сега действащия КЗ – чл.558, ал.7 да
осъди И.Д.К., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата 611.16 лева
– изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета
№110388/19.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.131 от ГПК, адв.А.В. – особен
представител на ответника И.Д.К. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно допустимостта и основателността на претенциите.
Съдът, съобразявайки становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства
се съдържат данни за ПТП,
настъпило на 18.03.2016г. в гр.Русе по ул.“Ниш“. В съставения на същата дата
двустранен констативен протокол за произшествието е отразено, че при маневра
завой наляво, И.Д.К., управлявайки лек автомобил „Деу Мусо“ с ДК№........, не
спазил знака за предимство и причинил ПТП, вследствие което е увреден лек
автомобил „Ситроен Ксара“ с рег.№.......управляван от
С. Р. Р.. В протокола са описани видимите щети по превозните средства.
От „Справка от базата данни на ИЦ към
ГФ на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ е видно, че към датата на
инцидента увреждащото МПС не е имало действаща застраховка „Гражданска
отговорност“.
Собственикът на увреденото МПС предявил пред
Гаранционен фонд претенция за заплащане имуществени вреди, във връзка с което
ищецът образувал преписка по щета №110388/19.04.2016г. и след извършени
експертизи изплатил на С. Р.Р.обезщетение в размер на
611.16 лева.
Приложена е покана за доброволно изпълнение,
адресирана до ответника, върната, като непотърсена.
Установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно
предявените, обективно съединени искове по чл.558, ал.7 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира иска с правно основание чл.558, ал.7 КЗ за
допустим, предвид наличието на активна и пасивна процесуална легитимация, както
и правен интерес от завеждането му.
Съобразно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ,
Гаранционния фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България от МПС за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му (чл.558, ал.7 КЗ).
В настоящия случай, съдът намира, че ищцовата страна е
установила наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.558, ал.7 КЗ. Установено бе, че на 18.03.2016г., при управление на лек автомобил „Деу Мусо“ с ДК№........, И.Д.К. нарушил правилата за движение и
причинил ПТП, в резултат на което е увреден лек автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК№…... Констатирано е, че ответникът е управлявал
увреждащото МПС без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Ищецът е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на
чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и на 17.05.2016г. изплатил на правоимащото
лице сумата 611.16 лева, по щета №110388/19.04.2016г. С изплащане на обезщетението,
Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на вредата, до размера на платеното.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата
следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 515 лева – заплатени държавни такси, възнаграждения за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН ********** да
заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С. сумите: 611.16 лева – изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №110388/19.04.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателното й
изплащане и 515 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: