№ 56
гр. Варна, 30.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500040 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба от страните в първоинстанционното производство срещу
различни части на решение № 422/06.10.22г., поправено с решение №
475/01.11.22г., постановени по т.д. № 101/22г. на ВОС, както следва:
Въззивна жалба от Д. И. П. от гр. Варна чрез адв. Я. Д. от АК-
София, насочена против решението в частта му, с която е отхвърлен иска й
за присъждане на разликата над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер
от 26 000 лв. (като частичен иск от 30 000 лв.), претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания),
вследствие на настъпили травматични увреждания, получени като пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 13.05.21г. ПТП в гр. Варна,
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Счита се, че
определеният от съда размер на обезщетението се явява несправедлив и
занижен спрямо конкретно установените фактически обстоятелства по делото
относно: вида и характера на телесните увреждания и вида и
продължителността на проведеното лечение; перспективите последиците от
травмите да отшумят във времето; претърпените болки и неудобства въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключението по
СМЕ. Счита се, че са налице обективни данни да се приеме, че са останали
трайни неблагоприятни последици за физиологичния статус на ищцата,
отразявайки се отрицателно върху цялостния й жизнен стандарт и качеството
й на живот занапред, което преценено ведно с икономическата конюнктура в
страната, трайната тенденция към нарастване на премиите и лимитите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и присъжданите
по аналогични дела обезщетения от съдилищата, обосновават извода за
определяне на справедлив размер на обезщетението, съизмерим с отправената
1
от ищцата претенция. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му
част и присъждане на сума в размер на още 11 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждането и на адвокатско възнаграждение за втората
инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба,
инкорпориращ в себе си и насрещна въззивна жалба от ответника
Гаранционен фонд, гр. София, чрез адв. Л. Велева от АК-Добрич, с който
въззивната жалба на ищцата е оспорена като неоснователна и необоснована и
се претендира потвърждаване на решението в обжалваните му части, а с
насрещната въззивна жалба се претендира отмяна на решението в
осъдителната му част за разликата над сумата от 10 000 лв. до 15 000 лв.
Счита се, че процесуалният представител на ищцата интерпретира некоректно
приетите за установени от решаващия съд факти и обстоятелства, вкл. и
заключенията на експертите, като се цели не реално обезщетяване, а
неоснователно обогатяване. Поради това се счита, че е неоснователен доводът
за присъждането на занижен размер на обезщетението. Поддържа се, че
САТЕ, базирайки се единствено на показанията на водача на автобуса и на
ищцата, по никакъв начин не дава обективен и категоричен отговор относно
механизма на процесното ПТП, както и какво е било поведението на ищцата
по време на пътуването и непосредствено преди и по време на инцидента.
Излага се, че ищцата не е взела необходимите мерки за безопасно стоене
права в автобуса като е станала преждевременно преди спирането му, тъй
като е била натоварена с дамска чанта и количка за пазар. Предвид нейната
възраст, претърпяната преди това травма в лявата ръка и нестабилният стоеж,
натоварена с чанта и количка, следва да се приеме, че това поведение на
ищцата е допринесло в голяма степен за падането и настъпването на
травмите. Съпричиняването на вредите не е било отчетено от съда поради
неправилно прилагане на правилата на правната и формална логика,
необсъждане и неподлагане на анализ на всички доводи и възражения на
ответника и на доказателствения материал по делото. Освен това следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че възстановителният процес е бил
компрометиран от поведението на самата ищца, която е отказала
рехабилитация. Счита се, че цитираните в жалбата съдебни решения не касаят
аналогични случаи и не са относими към процесния казус, а по същество не
съставляват и задължителна съдебна практика.
С допълнителна молба от 13.12.22г. Гаранционният фонд чрез
процесуалния си представител е уточнил, че се обжалва решение №
422/06.10.22г., постановено по т.д. № 101/22г. на ВОС в осъдителната му част
за сумата над 10 000 лв. до присъдените 15 000 лв., поради неговото
противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост.
В указания от съда срок е депозиран отговор на насрещната въззивна
жалба от Д. П. чрез адв. Д., с който същата е оспорена като неоснователна и
2
се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част. Излага се,
че релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от
ищцата е било бланкетно – без посочване с какво конкретно свое поведение
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Ако обаче това
възражение се приеме за допустимо и бъде разгледано от съда, то се
претендира съдът да вземе предвид установения чрез заключението на САТЕ
механизъм на настъпване на ПТП – при конкретната скорост на движение на
автобуса и предприетото аварийно намаление на тази скорост, при което са
възникнали закономерно инерционни сили, действащи върху пътниците в
автобуса, то за ищцата е било невъзможно, макар и захваната за
предвиденото за това място (тръбна арматура), да се задържи без да падне на
пода на автобуса (имайки предвид къде и защо е стояла права, както и
нейните физически особености и възраст). Поради това се претендира
решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено, ведно с
присъждането на адвокатско възнаграждение.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която в полза
на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата в
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в съответните
процесуални срокове, от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт в съответните му части и при надлежна
представителна власт за ищцата и ответника, поради което делото следва да
бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На Гаранционен фонд-София следва да се укаже, че в случай, че същият
ще бъде представляван пред настоящата инстанция от адв. Л. Велева, е
необходимо да се представи ново пълномощно с надлежно учредена
представителна власт на адв. Л. Велева за след 31.12.2022г. (представеното по
делото пълномощно е ограничено до 31.12.22г. – л. 76 от
първоинстанционното дело и л. 18 от въззивното дело).
Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от
това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 01.03.23г. от 9:30 ч., за която дата
и час страните да се призоват чрез процесуалните им представители.
УКАЗВА на Гаранционен фонд-София (да се уведоми чрез адв. Л.
Велева, посочена като съдебен адрес), че в случай, че същият ще бъде
3
представляван пред настоящата инстанция от адв. Л. Велева, е необходимо да
се представи ново пълномощно с надлежно учредена представителна власт на
адв. Л. Велева за след 31.12.2022г. (представеното по делото пълномощно е
ограничено до 31.12.22г. – л. 76 от първоинстанционното дело и л. 18 от
въззивното дело).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4