РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Е.П., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20251820100102 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителката Е. Р. П., ЕГН ********** с адрес: с.Гара Е.П., Община
Е.П., С. област, ул. „С.г.“, бл....., вх.А, ет.1, ап.2 представлявана от адв.З. Р. -
САК е подала молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашно насилие – за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено върху нея от
страна на ответника Ц. И. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Л., Община Е.П., С.
област, ул. „Ч.......“ №..... и за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от
ЗЗДН.
В молбата се твърди, че молителката и ответника били в интимна
връзка от месец 01.2020 г. до 26.01.2025 г. – повече от пет години, като през
този период ответникът многократно осъществявал домашно насилие спрямо
Е. П..
На 04.11.2024 г. между 18-20.00 ч. молителката и ответника наели стая в
хотел Д. когато ответника хванал молителката за гърлото с две ръце и
започнал да я души, от което тя спряла да диша за момент, Ц. се уплашил и я
блъснал силно на леглото, вследствие на което тя си ударила главата. След
това започнал да я удря по главата и тялото, замерял я с различни предмети.
1
Скъсал й дрехите и я заливал с вода. Както била със скъсани дрехи и мокра,
двамата излезли и тръгнали към магазин Ф...., а Ц. продължил да я дърпа за
ръцете и за косата, влачел я по улицата и макар, че много хора минавали
покрай тях, никой не спрял да й помогне. След този случай молителката вече
не искала да вижда ответника и в периода от 04.11.2024 г. до 26.01.2025 г. само
си пишели, но той постоянно я тормозел психически и я заплашвал, че ще
дойде и че ако не излезе ще стане лошо. Постоянно я принуждавал да излизат
и да се виждат и най-накрая на 06.01.2025 г., молителката решила да се видят,
защото тогава ставали пет години от началото на връзката им.
На 09.01.2025 г. страните по делото се разделили окончателно, защото
молителката не можела да продължава повече по този начин. Въпреки това
заплахите от страна на ответника продължили и той настоявал да се виждат,
като през ден идвал пред къщата й и удрял по вратата и така до 26.01.2025 г.,
когато молителката подала сигнал на тел.112 и полицейски служители дошли
до дома й, но ответникът вече си бил тръгнал.
Освен посочените случаи, ответникът осъществявал спрямо
молителката и други актове на насилие. Първоначално отношенията им били
добри, но тъй като той е доста по-голям от молителката, нейните родители не
знаели за връзката им с него, като те се виждали основно в неговата къща в
с.Л.. С годините ответникът започнал да проявява много силна ревност към
молителката и от месец 02.2024 г. често да я обиждал, че е „курва“, „боклук“,
че за нищо не става, обвинявал я, че му изневерява.
На 19.06.2024 г. за пръв път ответникът ударил шамар на молителката,
като това е датата на рождения й ден.
През месец август 2024 г. били на море с приятели в комплекс Слънчев
бряг и тогава ответникът отново агресирал и удрял силно молителката, душил
я, блъскал я, стискал я за ръцете, вкарал я в банята, където я намокрил и я
заключил. Тъй като я било много срам от приятелите й, не казала на никого и
не споделила и с родителите си.
На 06.10.2024 г. молителката била в гр.С. на рожден ден на вуйчо й и
след това отишла при Ц. в къщата му в с.Л. да го види. Тогава той отново без
повод откачил и започнал да удря молителката, да я дърпа и да я бие, да я
обижда, че е курва, уличница и други подобни. Молителката се опитала да
избяга, но Ц. я настигнал, ударил й един шамар , тя паднала на земята и дори
2
изгубила съзнание. Имала синини по лицето и излъгала родителите си от
какво са причинени, защото я било страх. През цялото това време Ц.
заплашвал молителката да внимава да не си хване друг приятел, принуждавал
я да излиза от къщи и да се вижда с него, нищо, че не искала, манипулирал я с
интимни клипове, които бил направил без нейно знание, докато били на
морето в Слънчев бряг.
Ответникът редовно уведомен за депозираната молба не се явява в
открито съдебно заседание и не се представлява. Не депозира отговор.
Районен съд Е.П., като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
От преписка с рег. № 262р-1802/27.01.2025 г. по описа на РУ Е.П. се
установява, че Е. Р. П. е сезирала служителите на РУ Е.П. с искане за
предприемане на мерки спрямо лицето Ц. И. Г., тъй като същия й нанася
физически и психически тормоз, въз основа на което е образувана полицейска
преписка и открита процедура за проверка по ЗЗДН. Преписката е изпратена в
Районен съд Е.П. с мнение за образуване на производство по реда на ЗЗДН.
Към делото е приложено и НОХД № 25/2025 г. по описа на Районен съд
Е.П., от което се установява, че с влязло в сила определение от 12.02.2025 г.
съдът е одобрил споразумение, с което Ц. И. Г. е осъден за престъпление по
чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК за извършени на
19.06.2024 г., на 07.08.2024 г., на 17.09.2024 г., на 06.10.2024 г. и на 04.11.2024
г. актове на домашно насилие спрямо Е. Р. П., като й е нанесъл леки телесни
повреди и деянията са извършени при условията на домашно насилие. Със
съдебният акт на обвиняемия Г. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.2
от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради което
следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място, Законът за защита от домашното насилие урежда
3
закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на
изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са
пострадали от такова насилие.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
От събраните по делото доказателства се установява, че Е. Р. П. и Ц. И.
Г. са били в интимна връзка близо пет години.
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът стига до извода, че е
налице акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителката Е. Р. П. от страна на ответника Ц. И. Г., упражнено на 06.10.2024
г. и 04.11.2024 г., като в тази насока съдът взе предвид наличието на влязло в
сила определение по НОХД № 25/2025 г. по описа на РС Е.П., с което
ответникът Г. е осъден за упражнено домашно насилие спрямо молителката П.
именно на посочените в молбата от нея дати. В тази насока е и представената
по делото полицейска преписка, която също потвърждава изложените от
молителката твърдения и съответства на събраните в хода на НОХД № 25/2025
г. по описа на РС Е.П. доказателства.
Така събраните доказателства, пресъздават по логичен начин
твърдяните актове на домашно насилие, поради което съдът ги кредитира
изцяло и намери, че спрямо молителката са извършени актове на физическо и
психическо насилие по време и начин описан в молбата за защита.
Установените факти, несъмнено сочат, че случилото се между
молителката и ответника излиза извън рамките на обичайното общуване и са
причинили физическа и психическа травма на молителката изразяваща се в
подтиснатост, несигурност от агресивното поведение на ответника водещо до
физическа саморазправа причинила у нея страх за живота й и телесната й
неприкосновеност, от нанасяните обиди и квалификации, поради което може
да се приеме, че е налице акт на домашно насилие от страна на Ц. Г. спрямо
молителката Е. Р. П..
4
Извършените актове на домашно насилие се установяват и от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява
достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита по реда на
цитирания закон, но в настоящия случай изложените в декларацията факти
съответстват напълно със събраните по делото писмени доказателства,
коментирани по-горе от съда, които ценени в своята съвкупност са
безпротиворечиви и логични и подкрепят изложеното от молителката.
В тази връзка съдът приема като доказателство по делото и
представената декларация от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – съдът може
да основе решението си само на декларацията, ако по делото липсват други
събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по делото бяха
събрани и изброените по-горе такива доказателства.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на
домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът
предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я
опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая
обаче освен декларацията, в която молителката е декларирала, че й е известна
отговорността по чл.313 от НК се ангажираха и други доказателства в
подкрепа на твърденията на молителката обсъдени по-горе от съдебния
състав.
Ето защо съдът приема, че с действията си Ц. Г. е посегнал на
физическата неприкосновеност, психическата и емоцоналната сфера на
молителката в следствие на което спрямо нея следва да бъдат наложени
следните мерки за защита, които съдът определя за адекватни – задължаване
на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава на
5
не по–малко от 200 м. жилището на молителителката, както и местата за
социални контакти и отдих, които посещава на разстояние не по-малко от
200.00 метра. При определяне на времетраенето им, съдът съобрази времето,
необходимо за постигане на техните възпиращи цели, като намира, че с оглед
интензитета на извършеното домашно насилие и дългия период в който е
осъществявано, мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от 18
месеца, през което време на ответника да бъде дадена възможност да
преосмисли отношението си към молителката, а също и последиците от
поведението си. На основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от определения срок от 18
месеца, следва да се приспадне срока на наложените мерки с издадената
заповед за незабавно изпълнение
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът
следва да осъди ответника да заплати по сметка на РС Е.П. дължимата за
образуване на производството по делото държавна такса в размер на 25.00
лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на молителката сторените по делото
разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 600.00 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
1. ЗАДЪЛЖАВА Ц. И. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Л., Община
Е.П., С. област, ул. „Ч.......“ № 26 да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Е. Р. П., ЕГН ********** с адрес: с.Гара Е.П.,
Община Е.П., С. област, ул. „С.г.“, бл....., вх.А, ет.1, ап.2.
2. ЗАБРАНЯВА на Ц. И. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Л., Община
Е.П., С. област, ул. „Ч.......“ № 26 да приближава на разстояние не по-
малко от 200 /двеста/ метра жилището което обитава молителката Е. Р.
П., ЕГН ********** находящо се в с.Гара Е.П., Община Е.П., С. област, ул.
„С.г.“, бл....., вх.А, ет.1, ап.2 и местата за социални контакти и отдих,
които тя посещава за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените
6
мерки от 18 /осемнадесет/ месеца, срока, който е наложен с издадената
заповед за незабавна защита № 1 от 31.01.2025 г. за периода от 31.01.2025 г.
до 06.05.2025 г. /в размер на 3 месеца и 6 дни/, като остатъка от 15
/петнадесет/ месеца и 25 /двадесет и пет дни/ започва да тече считано от
07.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Ц. И. Г., ЕГН **********
с адрес: с.Л., Община Е.П., С. област, ул. „Ч.......“ № 26 да заплати по сметка
на Районен съд Е.П. държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА Ц. И. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Л., Община Е.П., С.
област, ул. „Ч.......“ № 26 да заплати на Е. Р. П., ЕГН ********** с адрес:
с.Гара Е.П., Община Е.П., С. област, ул. „С.г.“, бл....., вх.А, ет.1, ап.2 сторените
по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 07.05.2025 г. – датата на която съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение съгласно чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ
Е.П. за сведение и изпълнение.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
7