РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Монтана, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500425 по описа за 2022 година
С решение № 336/ 12.08.2022 г. по гр.дело № 2428/21 г. Районен съд- Монтана е
осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, община
*, район *, жк ,,*”, бул. ,,*” № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. В., ЕГН **********, от с.* , общ. *,
обл. *, следните суми: 10 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 21.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.01.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска в
останалата му част до 12 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН; 400.00 лв. за изплатената
държавна такса; 350.00 лв. за възнаграждението на вещите лица; 600.00 лв. пътни разходи; 1
250.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника изцяло с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че от доказателствата по
делото не се установява наличието на хипотезата на чл.45 ЗЗД/ виновно поведение от
страна на водача Н. В. ,причинена вреда и причинно-следствена връзка/ .Поддържа се ,че
съдът едностранчиво,без да са налице доказателства в тази насока, е приел,че в случая не е
налице съпричиняване .Прави се възражение и относно присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди,като се твърди,че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 ЗЗД . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението ,като
постанови ново , с което да отхвърли предявения иск или намали размера на присъденото
обезщетение .Претендират се и разноски в производството.
Въззиваемата страна В. В. чрез своя представител взема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно с
претърпените болки и страдания . Предвид гореизложеното моли съда да потвърди
решението,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
За да постанови атакуваното решение, съдът е приел ,че са изпълнени
изискванията на чл.432 от КЗ,т.е. между виновния водач Н.В. и застрахователното
дружество е налице сключен и действащ към момента на ПТП действителен
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” ,което е достатъчно
условие за ангажиране отговорността на ответника по застрахователната полица за
причинените на трети лица вреди. Приел е също така,че са налице условията на чл.45 ЗЗД/
виновно поведение на застрахования, причинени вреди и причинно-следствена връзка
между тях/ .При определяне размера на дължимото обезщетение съдът, обосновавайки се на
събраните доказателства/ гласни, писмени и извършената експертиза/ , е приел, че с оглед
интензитета на причинените болки и страдания,сумата от 10 000 лв. е напълно справедлива,
поради което е и уважил иска в този размер .
Настоящата инстанция споделя изцяло правните доводи на първоинстанционния
съд по следните съображения:
Твърденията на жалбоподателя са в няколко насоки.
На първо място се твърди,че не е установено виновно поведение от страна на водача
на застрахования автомобил , това събитие за него е случайно.
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно .
На първо място, както от приложените писмени доказателства, така и от събраните
гласни такива се установява безспорно,че ПТП е причинено поради неспазване от страна на
застрахования правила по ЗДП , а именно: неправилно използване на уредите за управление
на автомобила ,с което е предизвикана загуба на контрол върху автомобила и недостатъчни
умения за възстановяване на правилната посока . Св. И., М. и Г.В. са категорични,че
пострадалият в момента на удара не е бил на платното, а на тротоара ,а лекият автомобил е
връхлетял внезапно върху него . Както първата, така и настоящата инстанция кредитира
показанията на тези свидетели като обективни и безпристрастни.Същите кореспондират и
изцяло със събраните по делото доказателства .От приложените писмени доказателства/
констативен протокол за ПТП, Наказателно постановление , Постановление за прекратяване
на наказателното производство на РП-Монтана от 03.02.21 г./ се установява,че
катастрофата е станала по вина на Н.В. . В тази насока е и извършената съдебно-
техническа експертиза ,която е категорична относно механизма на настъпването на ПТП.
Нещо повече, самият водач на автомобила –Н.В. свидетелствува относно
обстоятелството,че управлявания от него лек автомобил е поднесъл и е ударил пострадалия
. Ето защо съдът намира за безспорно наличието на виновно поведение от страна на
застрахованото лице .
На второ място в жалбата се поддържа съпричиняване от страна на
пострадалия.Ответникът не е представил никакви доказателства в тази насока , а именно той
следва да установи наличието на този факт.От друга страна, всички събрани по делото
доказателства установяват изключителната вина на водача на застрахования автомобил и
липсата на каквото и да е нарушение от страна на пострадалия .Ето защо съдът намира,че и
това твърдение е неоснователно .
На трето място, жалбоподателят оспорва и наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и настъпилите увреждания.От показанията на разпитаните свидетели се
установява,че при удара пострадалият се е преметнал на предния капак, ударил е с глава в
предното стъкло и се свлякъл на земята .Всички са категорични,че около десет минути е бил
в безсъзнание и е нямал никакви спомени относно инцидента .От заключението на експерта
2
от автотехническата експертиза се установява,че при удара пострадалият е осъществил
контакт с автомобила с предната броня в дясната част,с предния капак над двигателя в
дясната част и с челното стъкло в дясната част,съответно предната броня с дясна
подбедрица,преден капак с дясна част на таза ,десните ребра и дясната ръка и челното
стъкло с горна дясна част на главата.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза,от която се установява,че в
медицинската документация се намират данни за травма на главата със сътресение на
мозъка .Вещото лице е обсъдило и събраните гласни доказателства/установяващи наличие
на охлузна рана и синини в областта на главата, натъртване в областта на гръдния кош
вдясно и оток и синини в областта на десния долен крайник/ , като е достигнало до
извода,че всички наранявания отговарят да са получени в условията на станалото ПТП.
С оглед горното съдът намира,че в настоящата хипотеза е безспорно установена
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и описаните по-горе увреждания .
Предвид гореизложеното съдът намира,че в случая безспорно са налице елементите
на чл.45 ЗЗД, поради което и на основание чл.432 КЗ ответникът следва да репарира
настъпилите неимуществени вреди.
В жалбата се поддържа също така,че размерът на присъденото обезщетение не
отговаря на получените увреждания от пострадалия и е завишен.
Съдът намира този довод за неоснователен поради следните съображения:
Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза, оздравителния период за
по-леките увреждания / охлузна рана и синини в областта на главата, натъртване в областта
на гръдния кош вдясно и оток и синини в областта на десния долен крайник/ е 10-15
дни.Относно травмата на главата със сътресение на мозъка ,с оглед настъпилите усложнения
при лечението, е около три месеца.
Безспорно става въпрос за три леки телесни повреди ,действително различни по
своя интензитет и като оздравителен период.Както бе изложено по-горе,най-тежката травма
е обусловила както на два пъти болнично лечение, така и домашно такова за срок от три
месеца.Пострадалият е изпитвал през този период значителни болки, неудобства,свързани с
невъзможността да осъществява нормално ежедневните си дейности и съответно да полага
труд по трудовото си правоотношение.Тези травми съставляват неимуществени вреди,
които следва да бъдат обезвъзмездени .
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В случая както районният съд, така и настоящата
инстанция приема,че определеният размер от 10 000 лв. е справедлив.Не е налице
прекомерност на обезщетението, още по-малко може да се приеме, че пострадалият би се
обогатил неоснователно./в каквато насока е твърдението на жалбоподателя/.Районният съд
достатъчно подробно се е аргументирал досежно размера на присъденото обезщетение,тези
мотиви се възприемат от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК
съдът препраща към мотивите в тази част/ .
Съдът правилно е уважил и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане,
като е приел ,че мораторната лихва се дължи,считано от 11.01.2021 година, когато е
постановен отказа за определяне на обезщетение от застрахователя.
Предвид гореизложените съображения съдът намира , че атакуваното решение е
правилно и и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна В. В. и
направените в производството разноски в размер на 800лв. ,представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/ 12.08.2022 г. ,постановено по гр.дело №
2428/21 г. на Районен съд-гр.Монтана .
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, община *, район *, жк ,,*”, бул. ,,*” № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. В., ЕГН **********, от с. *,
общ. *, обл. *сумата 800 лв. направени във вързивното производство разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4