Решение по КНАХД №1745/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на началник сектор при ІV РУ при ОД на МВР-Варна , подадена чрез пълномощник- гл. юриск. К. Л.-А. , срещу решение № 731/13.06.2025г. , постановено по АНД № 3566/2024 г. по описа на Районен съд – Варна .

Релевира се допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1 ,т. 1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Твърди се погрешна правна преценка от решаващия съд за непълнота на даденото описание на вменените адм. нарушения. Обжалваното наказателното постановление /НП/ съдържа изискуемите реквизити на чл.57 от ЗАНН. При определяне правната квалификация административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, но РС-Варна е могъл да измени наказанието на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, което не е сторил. Касаторът се позовава и на тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. на ОСС на ВАС. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен и за постановяване на решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление по т.1. В останалата част се иска решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност .

В съдебно заседание касаторът , не се представлява, но депозира писмени бележки.

Ответникът по касация – Ю. И. М. ,се явява лично и поддържа депозиран по делото писмен отговор на жалбата с обективирана позиция за правилността на съдебното решение на районния съд.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждането й по същество се установи частична основателност предвид следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 24-0442-000637/03.07.2024 г., издадено от началник на сектор към ІV РУ- Варна , с което на Ю. И. М. са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 лв. ; 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.

От фактическа страна РС-Варна е приел, че на 30.05.2024 г. в 07.15 ч. в [населено място], [улица], до №4, в посока [улица], Ю. М. е управлявала собствения си л. а. „Хюндай Гетц“, рег.№[рег. номер]. При маневра по потегляне, за да излезе от реда на паркираните МПС, тя е блъснала паркираният пред нея л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№[рег. номер] . Настъпило е ПТП с материални щети. М. е напуснала мястото на произшествието , без да уведоми компетентните органи на МВР.

На 30.05.2024г. е бил съставен АУАН Серия GA № 1332609. На 03.07.2024 г. е било издадено и процесното НП .

За да отмени издаденото наказателно постановление, ВРС е счел, че АУАН и обжалваното наказателно постановление не съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН . Приел е непълно и неясно описание на „твърдяното нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП „ , довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице . В НП няма описание на механизма на настъпване на ПТП, не са посочва какви движения и в каква посока е предприела М., няма уточнение в коя част е съприкоснованието между превозните средства. Според решаващия съд има и неяснота в описанието на нарушението по чл.123 от ЗДвП, тъй като „изискването по чл.123, ал.1 т.2, б. „а“, както и всички останали изисквания по б. „б“ до б. „е“ по т.2 на чл.123, ал.1 ЗДвП са приложими само при тези ПТП, при които има пострадали лица“. Районният съд е счел, че събраните доказателства сочат за извършено от М. „нарушение по чл. 25, ал.1 , пр.2 от ЗДвП“, но няма подобно административнонаказателно обвинение.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо и частично правилно като краен правен резултат относно произнасянето за нарушението по чл. 175, ал.1 , т. 5 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е вписано , че М. е напуснала мястото на произшествието, което е само с материални щети , без да уведоми компетентните органи на МВР. Приложимата административнонаказателна разпоредба на чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП препраща към задълженията за водачите по чл. 123 от същия закон. Задължение за уведомяване на органите на МВР е разписано само в случаите , когато има пострадали лица / чл. 123, ал.1 , т. 2/ или при настъпили материални щети и несъгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него / чл.123, ал.1 , т. 3 от ЗДвП/ . В обстоятелствената част на издаденото НП няма данни за съществуване на нито една от тези две законови хипотези , поради което незаконосъобразно е наложено наказание на М. по чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДВП.

Погрешно касаторът счита, че случаят е изисквал районният съд да преквалифицира деянието на основание чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Упражняването на подобно правомощие означава даване на правилна правна квалификация на деянието , без да има изменение на фактите по случая , докато конкретният казус касае необходимост от въвеждане на нови факти , а това рефлектира върху правото на защита на нарушителя и именно поради тази причина съдът не може да замества наказващия орган , допълвайки административнонаказателното обвинение.

Погрешна е преценката на решаващия съд за непълно описание на нарушението по чл. 179, ал.2 във вр.с ал. 1, т. 5 от ЗДвП в НП . Първо, обжалваното НП финализира производство по установяване на административни нарушения, а не на престъпления и поради тази причина не следва спрямо него да се пренасят нормативните изисквания за обвинителен акт по НПК. Второ, в достатъчна степен на яснота и пълнота са посочени извършените активни противоправни действия на М., с които при управление на личния й автомобил на 30.05.2024г. , извеждайки същия от редицата на паркирани превозни средства и заобикаляйки паркиран отпред автомобил , е причинила ПТП с материални щети. Липсата на оспорване от М. на описания в НП механизъм на настъпване на произшествието доказва достоверността на възприетите от наказващия орган фактически обстоятелства . Именно поради даденото в НП пълно описание на нарушението, М. е могла ефективно да организира своята защита видно и от съдържанието на подадената въззивна жалба .

Правилно наказващият орган е квалифицирал нейното поведение като адм. нарушение по квалифицирания състав на чл. 179, ал.2 от ЗДвП предвид съществуването на квалифициращия признак „ причинено пътнотранспортно произшествие“- безспорен факт между страните по делото . Предприетите от нея действия по управление на МПС чрез заобикаляне на паркирано отпред превозно средство , без да се съобрази неговото местоположение са в нарушение на чл. 25 , ал. 1. от ЗДвП и подлежат на санкция. Към настоящия момент наказанието по чл. 179, ал.2 от ЗДвП е в завишен размер от 300 лв., но в случая е приложимо правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН и наказанието не следва да се променя.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи претендираното от касатора юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции т.е. 105 лв. предвид частичната основателност на жалбата и предвид настъпила промяна в разпоредбата на чл. 27е от НЗПП .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222 , ал.2 , т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 731/13.06.2025г. , постановено по АНД № 3566/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в частта в която е отменено административното наказание "глоба" от 200 лева по чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1 , т. 5 от ЗДВП по НП № 24-0442-000637/03.07.2024 г. на началник сектор към ІV РУ към ОД на МВР– Варна и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000637/03.07.2024 г. на началник сектор към ІV РУ към ОД на МВР– Варна, в частта в която на Ю. И. М., с [ЕГН] е наложено административно наказание - “глоба“ от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Ю. И. М. с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер от 105 /сто и пет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.