№ 203
гр. Свиленград, 04.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело
№ 20225620200640 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243,ал.5 от НПК.
Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано
по Жалба на адв. И. И. от ХАК – упълномощен защитник на обвиняемия М.
Л. Г. срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство на
Мария Кирилова – Зам.Р. Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград от дата 21.09.2022 година по Досъдебно производство (ДП) №
200/2022 година по описа на ГПУ Свиленград, представяващо прокурорска
преписка с вх.№ 3813/2022 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград.
Свиленградският Районен съд, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, констатира
следното от фактическа страна:
Обвиняемият М. Л. Г. е турски гражданин, роден на ********** г.в
Р.Турция.Работел като адвокат в Р.Турция,за което декларирал доходи.Бил
бивш военнослужещ от въоръжените си на Р.Турция,имал участие в
юридически лица извършващи доставки през 2021г.и 2022г.на Главна
дирекция държавни летища и Команден център за снабдяване на
жандармерията в Р.Турция.Твърди ,че за времето от 2009г.-2014г. бил
задържан под стража по наказателно производство което приключило с
оправдателна присъда.След като бил освободен от затвора имал проблеми с
властите,постоянно бил следен и живеел под напрежение.Срещу него се
водило и наказателно преследване за предумишлено убийство извършено
1
през 2002 г. с правна квалификация чл.81 ал.1а,вр.чл.38 ал.1 от НК на
Р.Турция.
Преди около 2 месеца обвиняемия разбрал,че властите в Турция искали
да му образуват нов процес за връзки с организация на Ф. Г. и по тази
причина взел решение да напусне нелегални Р.Турция и да отиде в първата
европейска държава,за да търси закрила и убежище.Въпреки ме притежавал
зелен паспорт който му давал правно да пътува до Европа без
виза,обвиняемия решил влезне нелегално в България, защото се
притеснявал,че ако тръгне легално през гранично-контролния пункт ще бъде
задържан.
На 23.08.2022г. сутринта с такси тръгнал от гр.Истанбул до
с.Дуаджан,Р.Турция което било последното село до границата с България.
Организирал пътуването си като видял от интернет пътя до България. Когато
тръгвал обвиняемият взел налични си пари в размер на 46 000 евро и турския
си задграничен паспорт с № S20868853 издаден на 01.09.2020 г. от
Р.Турция.По пътя похарчил част от парите и в наличност му останали 44 300
евро.Таксито го оставило в с.Дуаджан,Р.Турция и от там продължил да върви
пеш през полето.Стигнал до метална ограда за която знаел,че това е границата
с България.На оградата имало дупки ,като през една от тях преминал и
влезнал на българска територия.Продължили да върви пеш и след около час
бил задържан от служителите на ГПУ-Свиленград.Движението на обвиняемия
от съседна турска територия към България около 14:50 ч.на 23.08.2022г. било
наблюдавано от св.С. Н.-полицай в ГПУ-Свиленград, който в този момент
изпълнявал служебните си задължения като оператор на пост за техническо
наблюдение в Локален координационен център на ГПУ-
Свиленград.Виждайки лицето да нарушава държавната граница в района на
310 гранична пирамида в землището на с.Капитан Андреево,общ.Свиленград,
св.Н. уведомил началника на групата и св.И. И.,който съвместно със св. К. С.
изпълнявали служебните си задължения като гранично полицейския наряд в
района.Св.И. и св.С. веднага се насочили към 310 гранична пирамида с цел
установяване и задържане на нарушителите на границата. Когато пристигнали
на място, обвиняемия ги видял и тръгнал да бяга към възпрепятстващото
съоръжение в посока Р.Турция,но бил задържан.Пред служителите на ГПУ-
Свиленград обвиняемият представил зелен турски паспорт с № S20868853 от
които била установена и самоличността му-М. Л. Г.,роден на
2
**********г.Във връзка с последното срещу М. Л. Г. започнало настоящото
бързо производство за престъпление по чл.279 ал.1 от НК което продължило
да се води по общия ред.Обвиняемият бил отведен в помещения за временно
задържане на лица където му бил извършен личен обиск по време на който са
намерени и иззети парични средства - сумата от 44 300 евро,както следва 217
броя банкноти от по 200 евро,3 броя банкноти от по 100 евро и 12 броя
банкноти от по 50 евро.Протокола за обиск и изземване на лице от
23.08.2022г. бил одобрен от РС-Свиленград с Определение №
185/24.08.2022г.по ЧНД № 532/2022г.
От направената справка в Министерство на правосъдието е видно, че обв.
М. Л. Г. не е осъждан.
На 26.08.2022 година обв. М. Л. Г. подал молба до Председателя на ДАБ
чрез началника на ГПУ-Свиленград с която поискал предоставяне на
международна закрила по съображения свързани със свободната му професия
и политически убеждения,включително посочил,че там бил незаконно
задържан по политически процес в периода 2009 г.-2014г.
С молба от 29.08.202 г.подадена до Президента на Република
България,обвиняемия поискал и предоставяне право на убежище по повод
същите обстоятелства.
От писмо с изх.№ КП-3857/09.09.2022г.на Изп.Директор РПЦ-Харманли
е видно,че към настоящия момент обвиняемия не е регистриран като лице
търсещо закрила и не е започнала процедура по предоставяне на
международна закрила.
Досъдебното производство е образувано на 23.08.2022 год. и се води
срещу М. Л. Г. от Турция за престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 23.08.2022 г. в качеството на
обвиняем е привлечен М. Л. Г. от Турция за извършено престъпление по
чл.279 ал.1 от НК.
На 26.08.2022г.с постановление на прокурор от РП-Хасково било
отказано внасяне на искане в РС-Свиленград за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 300 лева,внесена на 29.08.2022г.
С постановление от 26.08.2022 г. и на основание чл.31 ал.1 т.1 от ЗЧРБ
3
временно бил отнет и документа му за задгранично пътуване - турски
задграничен паспорт с № S20868853.
На 20.09.2022 година е изготвено заключителното Мнение от
Ст.разследващ полицай при ГПУ Свиленград и делото е изпратено в Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград с мнение воденото наказателно
производство да бъде прекратено.
С обжалваното Постановление ,наблюдаващият прокурор е приел,че от
доказателствата по делото се установявало,че М. Л. Г. от Р.Турция е
осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК, като е влязъл
през границата на страната от Р.Турция в Р.България на 23.08.2022г. в района
на 310 гранична пирамида в землището на с.Капитан
Андреево,общ.Свиленград, без разрешение на надлежните органи на
властта,но в конкретния случай с оглед личността на извършителя на
деянието само формално осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление – на това по чл. 279, ал.1 от НК, но поради своята
малозначителност обществената му опасност е явно незначителна и съгласно
чл.9, ал.2 от НК не представлявало престъпление,за което е изложил
мотиви.Поради което е приел, че образуваното и воденото досъдебно
производство срещу М. Л. Г. за престъпление по чл.279, ал.1 от НК следва да
бъде прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК.
Препис от Постановлението е изпратен на обвиняемия, който е получен
от същия на 23.09.2022 година , а препис от същото е връчено на
пълномощника му на 26.09.2022г.
На 30.09.2022г. чрез РП Хасково,ТО -Свиленград в Регистратурата на
Районен съд – Свиленград е входирана процесната Жалба , подадена от адв.
И. И. от ХАК – упълномощен защитник на обвиняемия М. Л. Г. срещу
Постановление за прекратяване на наказателно производство на Мария
Кирилова – Зам.Р. Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград от дата 21.09.2022 година по Досъдебно производство (ДП) №
200/2022 година по описа на ГПУ Свиленград, представяващо прокурорска
преписка с вх.№ 3813/2022 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград.
В жалбата защитника да обвиняемия счита,че прокурора неправилно е
приел,че е налице чл.9,ал.2 от НК,а според защитата следвало да бъде внесен
4
обвинителен акт срещу подзащитният му,като съдът приложи разпоредбата на
чл.279,ал.5 от НК .
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното Постановление
като неправилно.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след преценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата относно прекратяване на наказателното произоводство е
процесуално недопустима, и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане по следните съображения.
В производство като настоящето (по чл. 243, ал. 4 от НПК) законът е
овластил съда да провери обосноваността и законосъобразността на
прокурорско постановление, с което е прекратено наказателното преследване.
В тази връзка, упражнявайки това свое правомощие, съдът може да потвърди
постановлението (чл. 243, ал. 5, т. 1 НПК), да измени постановлението
относно основанията за прекратяване на наказателното производство и
разпореждането с веществените доказателства (чл. 243, ал. 5, т. 2 НПК) или да
отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона (чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК). Съдебният
контрол се ограничава до проверка за обоснованото и законосъобразно
осъществяване на прокурорските правомощия по чл. 243 НПК. Следва да се
има предвид, че контролиращият съд не може да измества прокурора по
въпроси, свързани с възникване на основание за започване на разследване за
други деяния и съответно за повдигане на обвинение за тях (Решение №
168/29.05.2003 година по н. д. № 155/2003 година на ВКС, I н. о. и Решение №
249/08.05.2002 година по н. д. № 118/2001 година, т н. о.).Въпросът дали да се
повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от
изключителна компетентност на прокурора, съгласно чл. 127 от
Конституцията на Р Б и чл. 46, ал. 1 от НПК. Въвеждането на съдебен контрол
върху прекратяването на наказателното производство не отнема това негово
правомощие. Съдът проверява само правилността на постановлението на
прокурора, когато е сезиран от правоимащите лица. От друга страна,
законодателят възлага на съда да следи не само за процесуалната и
материалноправната законосъобразност на прокурорския акт, но и за неговата
обоснованост. Това означава, че проверката може да излезе от рамките на
5
направената от прокурора преценка на доказателствените материали, която
обуславя и фактическите констатации по постановлението. От тази изходна
точка, логически е установено правомощието на съда не само да отмени или
потвърди постановлението за прекратяване, но и да го измени относно
основанието (чл. 243, ал. 5, т. 2 НПК).
Настоящият съд намира, че в принципен план при обжалване на
постановления за прекратяване на наказателното производство от прокурора,
обвиняемия има правен интерес за обжалва прекратяването на наказателното
производство за воденото срещу него престъпление, в зависимост от
основанията за прекратяване, както уредените в общата част на НПК – чл. 24
НК, така а специалните - в съответния раздел на НПК.
Част от специалните норми съдържат специфични основания за
прекратявания, като едно от тях е визирано в чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - когато
прокурорът намери, че обвинението не е доказано.
В посочения вече по-горе смисъл основанията за прекратяване са и
реабилитиращи и нереабилитиращи.
Жалба на обвиняемия за прекратяване на воденото срещу него
разследване за извършено престъпление е допустима само при прекратяване
на нереабилитиращо за лицето основание.
В този смисъл е и съдебната практика.
И съгласно доктрината, обвиняемият няма правен интерес да обжалва
постановлението на прокурора за прекратяване на производството, поради
това че деянието не е извършено или е несъставомерно по смисъла на чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК, респ. чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а така също и по
чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението.
При конкуренция на реабилитиращи основания, обвиняемият има
интерес да обжалва постановлението за прекратяване на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК, като поиска от съда да измени основанието и делото да се
прекрати по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК т. е. деянието не е извършено или е
несъставомерно.
В конкретния случай, с жалбата от страна на обвиняемия се претендира
отмяната на прекратителното постановление и връщане делото на прокурора
за внасяне на обвинителен акт срещу обвиняемия , респ. с възобновяването
6
висящността на неговата досъдебна фаза, което несъмнено утежнява
положението на обвиняемият, тъй като не се цели изменение на основанието
за прекратяване,а се цели отмяна на самото постановление и продължаване на
процесуалните действия срещу обвиняемия ,при което както се посочи по
горе ,съдът намира искането за недопустимо /в този смисъл е и Определение
№ 146 от 30.06.2021 г. на АС Пловдив по в. ч. н. д. № 311/2021 г./.
Предвид на горното, настоящият съдебен състав счита, че жалбата, като
процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. И. И. от АК Хасково –
упълномощен защитник на обвиняемия М. Л. Г. срещу Постановление за
прекратяване на наказателно производство на Мария Кирилова – Зам.Р.
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград от дата
21.09.2022 година по Досъдебно производство (ДП) № 200/2022 година по
описа на ГПУ Свиленград, представяващо прокурорска преписка с вх.№
3813/2022 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград, като НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на протестиране и обжалване пред Окръжен съд
Хасково в 7-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7